Включено в книгата
Оригинално заглавие
Julie’s Hungry Heart, ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,5 (× 21 гласа)

VII

Когато Джули се прибра на следващата сутрин, Ким я посрещна с увит около врата шал. Беше пресипнала.

— Имам ангина. Днес няма да ходя на лекции. Чувствам се ужасно.

Тя смучеше ментов бонбон и галеше Скарлет, която мъркаше в скута й.

— Няма да заразя котето, нали?

— Мисля, че не е от болестите, които хората предават на животните. Наистина съжалявам, че ти е толкова лошо, но пък аз хвърча от щастие. Все едната от двете ни трябва да поддържа доброто настроение вкъщи.

Ким се усмихна.

— Радвам се за теб. Истинско чудо е, че Алекс е жив. Разкажи ми какво се е случило! Не е ли бил в самолета?

Джули й обясни за сменения полет.

— А сега?

— Иска да се ожени за мен.

— Наистина ли?

— Само ако се съглася.

— Ти си приела, нали? Та това е неповторим шанс! Ще бъдеш с мъжа, когото обичаш, а освен това е и много богат. Ще имаш живот като в приказките. Господи, бялата лястовичка кацна на рамото ти. Не й позволявай да отлети!

— Още не съм готова да създам семейство. Знам, че е прекрасно, но…

Ким се вторачи в нея.

— Да не си се побъркала? Мислех, че не можеш дори да дишаш без него!

— Това е друго. Честно да си призная, малко се страхувам от родителите му. Особено след демонстрацията.

— Е, и? Може и да си попрекалила малко, но… Вчера всичко изглеждаше по друг начин. Кой би могъл да предположи, че Алекс е жив? Искаше да отмъстиш на баща му и успя. Сега се оказа, че не е било най-правилното решение на проблема, но вече нищо не може да се промени.

— Именно. Но Алекс държи да ме запознае с тях, а в момента това е изключено.

Ким се замисли. Продължи да гали механично пухкавата козина на Скарлет.

— Остани вярна на принципите си! Но е редно да се извиниш за драсканиците. Мисля, че щом обясниш всичко на баща му, нещата ще се оправят.

— Според теб трябва да отида следващата сряда?

— Все някога ще го направиш, щом искаш да се омъжиш за Алекс. Няма смисъл да отлагаш повече. Ще се запознаеш с тях, ще изложиш аргументите си и ще изчакаш да видиш каква ще бъде реакцията им.

Джули прехапа долната си устна.

— Може би ще бъде по-добре, ако той ги предупреди.

— Не, не мисля. Ако не знаят за теб предварително, ефектът от изненадата ще бъде по-голям. Ще са неподготвени и ти ще се окажеш в по-изгодна позиция.

Лицето й доби угрижен вид.

— Родителите му няма да се стреснат много от присъствието ми.

— Важното е, че Алекс държи на теб. Всичко останало все някак ще се нареди.

— Много се притеснявам.

Приятелката й се ухили.

— Не се надявай да те посрещнат с отворени обятия. Но не се предавай! Твоят любим е с теб. А между другото, цялата тази история изглежда доста вълнуваща. Вечерта се очертава да не бъде скучна.

— Ако отложа посещението си с няколко седмици, демонстрацията вече няма да е тема номер едно и може би всичко ще мине по-гладко. Какво мислиш?

— Откога си станала толкова страхлива? Положението не ще се промени дори и след месец. Търнърови няма да забравят така лесно лицето и името ти. Не, не бива да разчиташ на това! Опитай се да ги погледнеш в очите и да им се извиниш!

— Но не ще променя възгледите си.

— Никой не иска подобно нещо от теб. Само че трябва да си много силна, за да успееш да се пребориш.

Джули пое дълбоко въздух.

— Мисля, че ще се справя.

 

 

Алекс остана учуден, когато вечерта тя му съобщи, че иска да се запознае с родителите му. Но намери идеята за чудесна.

— Това е крачка напред, скъпа. Скоро можем да се оженим.

— А ако не бъда приета в семейството ти?

— Те са добре възпитани и дори да не те харесат, не ще го покажат. Не се притеснявай! Но не очаквай да им станеш любимка още от първия път. Може би няма да мине всичко по вода, но ти си длъжна да опиташ.

— Вечерта ще бъде много напрегната.

— Разбери, Джули, не мога да те крия повече! А и не искам. Те трябва да знаят за връзката ни.

— На моя страна ли си?

— Естествено.

Тя се поуспокои.

Но когато дойде сряда вечер, Джули отново беше обхваната от безпокойство. Облече се семпло, за да не изглежда като една от ония шантави студентки, за каквато без съмнение я мислеха родителите му. В синия костюм и бялата блуза тя създаваше впечатление по-скоро за примерна колежанка. Само да не биеше така силно сърцето й от вълнение!

По пътя за Бевърли Хилс Алекс се опита да я окуражи. Макар да изглеждаше външно спокойна, той знаеше колко много я притеснява срещата с родителите му.

— Какво има толкова? Дори и да не искат да чуят повече за теб, ще го преживеем, ще се оправим. Важното е, че аз държа на теб и те обичам.

Когато Дора Шмидт им отвори, не повярва на очите си. Веднага позна Джули. Беше чела за демонстрацията във вестниците. Прислужницата не можа да побере в ума си факта, че това момиче има наглостта да прекрачи прага на дома им. Но, разбира се, се държа коректно и без да издаде с нищо възмущението си, ги покани да влязат.

Търнърови очакваха в хола сина си и приятелката му. Вратата към терасата беше широко отворена. Денят беше топъл. Във въздуха се носеше ухание на портокалов цвят.

Алекс ги беше предупредил за пристигането им. Беше им говорил за Джули, но те дори не подозираха коя е. В Лос Анджелис имаше толкова много момичета с това име.

Но когато двамата влязоха в гостната и родителите му я разпознаха, останаха шокирани. Мона изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне, а Ед така се беше втренчил в нея, сякаш тя идваше от друга планета.

— Това е моята Джули, с която отдавна исках да ви запозная.

— Джули Прайс! — Гласът на майка му прозвуча остро и пронизително.

Младото момиче се усмихна приветливо, макар че от вълнение не можеше да си поеме въздух.

Старият Търнър стана и я поздрави студено.

— Тъй като Алекс ви е довел, трябва да се радваме на посещението ви — каза учтиво той, — но трябва да знаете, че не сме очаровани.

Мона дори не й подаде ръка. Приготви си коктейл. Джули веднага усети леденото й присъствие.

Ед я попита какво ще пие и й подаде чашата. Отпивайки, тя изпита чувството, че земята потъва под краката й. Погледна безпомощно любимия си. Той я успокои, като й се усмихна мило.

— Мисля, че е време да си дойдем на думата. Знам, че не познавате истинската Джули и я свързвате само с неприятности. Но тя е най-прекрасното момиче на света и аз ще се оженя за нея.

Майка му понечи да каже нещо, но се отказа. Ед, който по природа беше словоохотлив, загуби ума и дума. Изпи уискито си на един дъх. Имаше нужда да се подкрепи с нещо по-силно.

— Това е страхотна изненада! — каза най-сетне той саркастично. — Достатъчно добре познаваме госпожица Прайс. Надявам се, че не очакваш от нас да я посрещнем с отворени обятия.

— Много съжалявам за случилото се — каза Джули. — Имам предвид драсканиците по къщата ви. Извинявам се за всичко!

Ед я погледна студено.

— Не ми допада такъв вид протест. Говори за лош вкус.

Джули сведе поглед към земята.

— Имате право, но се надявам да ме разберете, щом ви обясня мотивите за постъпката си.

— Ако изобщо има нещо за разбиране! — намеси се Мона.

Младото момиче срещна унищожителния й поглед. В момента и при най-добро желание не би могла да си представи как един ден тази жена ще й стане свекърва.

— Нека поговорим спокойно, без излишни емоции! — предложи Алекс.

Когато всички се настаниха удобно в големите кожени кресла, Ед се обърна към Джули.

— Как ще обясните поведението си, госпожице Прайс?

Тя разказа защо е била толкова ядосана. И докато той все пак прояви признаци, че е склонен да приеме извинението й, Мона остана непреклонна. Не, тя не искаше „тази откачена“ в дома си. Не можеше да я понася и навярно никога не би се сприятелила или поне намерила общ език с нея.

Най-после седнаха на масата. Разговорът беше мъчителен и за двете страни. Смениха темата.

Едва по-късно, когато беше сервирано кафето, Джули получи възможност да представи по-пространно аргументите си. Говореше направо, без задръжки. Ед, разбира се, защити интересите на фирмата. Спорът беше разгорещен и в крайна сметка не се стигна до взаимно съгласие.

Както се очакваше, вечерта мина тягостно. Но на Алекс му се стори, когато се сбогуваха, че баща му не беше вече толкова зле настроен към Джули. Колкото до майка му, явно й трябваше доста време, докато приеме бъдещата си снаха. Но и това все някога щеше да стане.

По пътя за вкъщи Джули беше отчаяна и много объркана. Сега си даде сметка, че е било твърде рано да се запознава с родителите му. И все пак беше направила първата крачка и й оставаше единствено да чака духовете да се успокоят.

 

 

— Моля те, не прави сцени, Мона! Наблюдавах те през цялото време. Знам какво е отношението ти към нея. Но трябва да се примирим с действителността.

— Няма да стане! Как може Алекс да води тук това момиче? Безобразие! След всичко, което тя ни причини.

Ед си наля бърбън.

— Направила го е, защото е била отчаяна и нещастна. Помислила е, че синът ни е мъртъв. А е знаела, че аз го изпратих в Париж. Имала е основание да ми се ядоса.

— Аз не мога да я оправдая. Но както виждам, малката те е омагьосала с красивите си очи. Не виждаш ли, че е бунтарка и не отговаря на възгледите на семейството ни? Ще ни донесе само неприятности.

— Още е млада и има идеали. В това, че протестира срещу опитите с животни, няма нищо лошо. И аз в известен смисъл не ги одобрявам. Но забеляза ли я? Знае как да се държи и се облича с вкус. Интелигентна е и изглежда страхотно. Защо двамата да не бъдат щастливи?

— Защото не си подхождат.

Ед прегърна жена си.

— Не се ядосвай, скъпа! Приеми я без предубеждения. Обзалагам се, че ще успеем да променим разбиранията й за живота. Това младежко безумие бързо отминава.

— На това му казваш младежко безумие? Чувствам се срината със земята. Още не мога да повярвам, че Алекс така ни оскърби. Трябва да оправим нещата, докато не е късно. Той в никакъв случай не бива да се ожени за нея.

Мъжът й поклати глава.

— И как мислиш да им попречиш? Синът ни е влюбен в нея до уши, а и тя също, предполагам.

— Той е харесвал много момичета. Ще поговоря с него. Какво ще кажеш за Катлийн Браун? Сещаш се за нея, нали? Тя е доста атрактивна. Може пък да излезе нещо.

Ед се изсмя силно.

— Това ми прилича по-скоро на сватосване! По-добре не се бъркай в отношенията им, скъпа! Мъж, който е толкова влюбен като сина ни, не ще се заинтересува дори от Мерилин Монро, ако ще и да се излегне пред него гола на дивана.

— Ед!

Той си сложи лед в чашата.

— Добре, добре. Искам да кажа, че усилията ти да сближиш Алекс с Катлийн Браун ще останат напразни.

— Ще ги поканя вкъщи. Сигурна съм, че тя го харесва. Необходим й е само малък шанс и аз ще й го дам. Не искам и да чуя повече за тази ужасна Джули. Ще направя всичко възможно кракът й да не стъпи в дома ми. Ще помогна на Катлийн да се срещне с Алекс, а по-нататък ще действа сама. Тя е голяма чаровница и съм убедена, че ще успее да го омагьоса. Ще измисля причина да изляза от къщи и да ги оставя сами.

— Мона, мисля, че прекаляваш!

Той отпи от бърбъна.

— Без съмнение Катлийн е много привлекателна жена, но не знам дали ще вземе ума на Алекс. Той е влюбен и предполагам, че никоя друга не го интересува.

— Има ли мъж, който да се откаже от възможността да се позабавлява? Ще видиш, че съм била права. Синът ни обича да флиртува. Мисля, че ще успеем с нейна помощ да го предпазим от женитбата му с Джули Прайс.

— Според мен отиваш твърде далеч.

— Имай ми доверие! Искам само Алекс да бъде щастлив.

Ед нямаше желание да влиза в спор с жена си. И без друго тя не би го послушала и би направила онова, което си е наумила.

Нещо му подсказваше, че усилията й ще бъдат напразни. Той добре познаваше сина си, а и беше видял Джули. Двамата си подхождаха идеално.