Включено в книгата
Оригинално заглавие
Julie’s Hungry Heart, ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,5 (× 21 гласа)

II

Луната осветяваше пътя им. Бавно тръгнаха към автомобила. Откъм морето духаше вятър, който разпиляваше косите на Джули. Алекс й отвори вратата на колата и една руса къдрица го погали по челото. Беше като нежна ласка.

Той се настани зад волана. Погледна я. Беше толкова невинна. Желаеше я силно. Джули седеше като послушно малко момиченце и, кръстосала крака, придърпваше жълтата си рокличка свенливо надолу. Но Алекс забеляза пламъка в очите й и набъбналите зърна на гърдите й под ефирната копринена материя. Чувстваше се като вулкан, който всеки момент ще изригне. Нямаше сили да й устои. Привлече я към себе си и бе приятно изненадан, когато тя не се възпротиви.

— Джули, моя скъпа Джули! О, господи, обичам те!

Жадни и влажни бяха устните й, когато я целуваше. И двамата изгаряха от желание. Джули трепереше от вълнение и от това невероятно вътрешно напрежение като че ли изпадна в безтегловност. Алекс докосна гърдите й, нежно ги погали и тя не издържа.

Отдръпна се и си пое дълбоко дъх.

— Не тук… — прошепна и кимна към ресторанта. — Хората…

Той се усмихна.

— Да отидем ли вкъщи?

— Да… — отвърна Джули, без дори да се замисли.

В този момент чувствата й надделяха над разума. Целувките и все още плахите му ласки не й стигаха.

Тази нощ искаше да се опива от тялото му, да се предостави на силните му ръце. Представи си как я обладава — нежно и в същото време диво и страстно. Изведнъж осъзна, че е влюбена в него, че е омагьосана от бога на любовта Ерос, който ги беше предопределил един за друг.

Алекс насочи колата по плажната алея. Оставаха около петстотин метра до къщата му. Усмихна й се мило. Сърцето й заби лудешки, щом си представи какви шеметни часове я очакват. Всичко останало изгуби значение. Дори не се и замисли какво ще каже Ким, когато се прибере късно след полунощ или може би… сутринта. Беше й все едно. Сега усещаше само мъжа до себе си. У него имаше нещо, на което не можеше да устои. И ако я помолеше да остане цялата нощ в дома му, не би му отказала.

Къщата сред огромен парк се намираше до самия бряг. Джули обаче нямаше време да се наслади на красивата гледка. Когато влязоха, Алекс я взе на ръце и я отнесе в спалнята. Лунната светлина призрачно обливаше интериора. Струваше й се, че сънува.

— Наистина ли го искаш, миличка? — попита я той между две целувки. — Кажи ми, че го искаш!

Тя се притисна в него, прегърна стегнатото му мускулесто тяло и усети, че е силно възбуден. Вниманието й беше привлечено от зелените сатенени чаршафи на огромното легло. След секунди вече лежаха голи един до друг върху тях. Търсещите му устни целуваха шията й, обхождаха гърдите й, играеха си с набъбналите им зърна така изкусно, че изтръпна от удоволствие. Джули с готовност отвърна на милувките му. Ръцете й трескаво започнаха да милват гърба му и отново почувства твърдия му пенис. Пръстите му докоснаха горещата гъста влага между бедрата й. И когато започнаха да галят набъбналата й плът, имаше чувството, че ще изгуби разсъдъка си от блаженство.

— Люби ме, Алекс! — прошепна хрипливо. — Не издържам повече. Толкова много те желая!

Той отново нежно я целуна. Джули обви хълбоците му с крака и се изви в тръпнеща дъга. Имаше усещането, че ще експлодира. Разтапяше се от удоволствие. Подобно нещо не беше изпитвала никога, не и по този начин. Алекс проникна в нея и тя тихо изстена, когато усети в себе си дълбоките му ритмични тласъци. Вкопчи се за раменете му и започна да се движи заедно с него. Беше на седмото небе. Лекото притеснение й попречи да достигне веднага до върховния момент на наслада, но Алекс не бързаше. Двамата се опиваха един от друг. Страстта им все повече се разпалваше, задъхваха се от ласки, докато най-после потни и стенещи достигнаха едновременно до оргазъм.

Джули беше безкрайно изтощена и щастлива. Подобно нещо наистина не беше преживявала преди с никой друг мъж! Сякаш едно пухкаво облаче бавно я смъкваше на земята. Но Алекс отново я прегърна и покри с целувки лицето й. Този миг бе неописуемо красив.

Облени от лунна светлина, те се усмихваха така, сякаш бяха прекарали най-вълшебната нощ в живота си. Джули плъзна ръка по сатенения чаршаф.

— Никога не ще забравя това!… — отрони с въздишка.

Алекс я погали нежно по бузата.

— И на мен никога не ми е било толкова хубаво. О, мила, ние сме родени един за друг. Почувствах го в мига, когато те видях за първи път. Обичам те!

Тя се сгуши в него.

— И аз те обичам! Господи, влюбих се във фармацевт!

Алекс се засмя.

— Това ли най-много те впечатлява у мен?

Джули леко докосна мъжествеността му.

— Има и друго, което ме привлича повече.

— И затова не трябва да спираме. Колко красиви са гърдите ти на лунна светлина!

Тя отметна назад косата си и го погледна мило.

— Ти си истински поет.

— Щом си до мен, може и да пропиша.

— Опитай! Сигурно ще излезе нещо.

Джули го целуна, скочи от леглото и влезе в банята. Когато се върна, Алекс й протегна ръце и тя се шмугна при него под завивките. Харесваше ужасно мириса на тялото му и мускулестите му ръце, които я обгръщаха.

— Защо не останеш за закуска? Цялата нощ при мен, в моето зелено легло!

— Кой казва, че няма да го направя? Утре сутринта мога да пропусна лекциите. Не искам да мисля за нищо друго, освен за нас двамата.

— Обзалагам се, че междувременно ще ни хрумне още нещичко.

 

 

Когато Джули се прибра вкъщи, все още беше завладяна от еуфорията на изминалата нощ. Това усещане беше ново и безкрайно вълнуващо за нея. Сякаш не стъпваше на земята от радост. За миг си помисли, че съдбата би била твърде жестока към нея, ако с нещо помрачи изведнъж щастието й. Чувстваше се прекрасно.

Погали Скарлет, която се умилкваше в краката й и мяукаше от удоволствие. Лъки се показа иззад креслото, където беше задрямал. Хвърли се щастлив към нея и се опита да я лизне по лицето. Поиграха си на гоненица, докато вратата се отвори и в рамката й се появи Ким.

— Ти все пак намери пътя до вкъщи.

Джули пусна Лъки и я погледна.

— Мислех, че си на лекции.

— Днес съм от единайсет.

Ким продължаваше да наблюдава изпитателно приятелката си, докато тя се изчерви.

— Гледаш ме така, сякаш съм някакво извънземно…

— Явно вечерята е продължила чак до сутринта.

— Понякога стават непредвидени неща. Влюбена съм в Алекс и той ме обича. Показа ми къщата си в Малибу.

Ким се ухили.

— Да, любовта наистина е прекрасна! Очаквах те да се прибереш по-късно, но не съм и предполагала, че ще се прибереш след закуска.

Джули се протегна.

— Днес просто не мога да си намеря място от щастие!

— Трябва да си прекарала чудесна нощ. Толкова сияеща и свежа си.

— Изведе ли Лъки на разходка?

— Ако тези твои похождения продължават, трябва да си намериш някого, който да се занимава с любимеца ти. Краката ме болят от едночасовото тичане с него.

— О, Ким, отново ще се грижа за кучето си, обещавам ти! Хайде, Лъки, излизаме!

— Ще пропуснеш ли лекциите?

— Сигурно ще отида по-късно. Сега нямам никакво желание за това. После ще наваксам. Твърде превъзбудена съм, за да седя в аудиторията и да слушам някакъв си професор. Няма да мога да се концентрирам.

— Понякога любовта не действа благотворно.

— Не съм съгласна. Тя дава сили да преодолееш трудностите в живота и е един вълшебен еликсир.

— Това, че твоят любим работи във фармацевтичен концерн, не ти ли пречи вече?

— Той е в отдела за продажби и няма нищо общо с тези ужасни опити.

— Сам ти го каза, нали?

— Вярвам му. Алекс е джентълмен.

Ким вдигна артистично очи към тавана.

— Всеки мъж, в когото е влюбена жената, е нещо изключително. Тази мисъл е стара колкото света. Така се прехласваш, сякаш е първият в живота ти.

Джули замислено погали кучето.

— В известен смисъл… Досега не съм изпитвала подобно чувство. Всичко с него е толкова различно.

— О, господи, говориш като хлътнала до уши хлапачка. Кога пак ще видиш твоя „супермен“?

— Тази вечер.

— От седем съм на сауна и вероятно няма да мога да изведа кучето.

Лъки погледна Джули и започна да лае.

— Тази вечер ще дойде с мен. Ще бяга по плажа и ще се забавлява чудесно.

— Като стопанката си.

— Май че ми завиждаш. Слушай, Ким, това все някога трябваше да се случи. Един ден и ти ще се влюбиш.

Ким въздъхна.

— Не съм толкова спонтанна в чувствата си като теб. Трябва ми повече време, за да опозная някой мъж и да се влюбя.

Джули направи такава физиономия, сякаш бе събрала за една нощ цялата мъдрост и опит на света.

— И ти ще срещнеш мъжа на своите мечти, който да те направи щастлива.

— Не мисля, че подобно нещо може да ми се случи. Аз съм делова жена. При мен разумът надделява над чувствата. Ако се оставя да ме завладеят, значи съм загубена.

— Но чрез тях можеш да се насладиш на най-прекрасния миг в живота. Пожелавам ти сама да го разбереш.

— Не ми говори така, все едно че не съм се срещала с мъже. Знам какво имаш предвид, но с това не се променя светът. Може да ти е както много хубаво, така и ужасно скучно.

— За мен сега няма нищо по-важно от любовта ми към Алекс.

Ким скептично поклати глава.

— Не го превъзнасяй толкова! Не губи разсъдъка си, защото един ден може да ти се стори, че вселената се руши пред очите ти.

— Не се страхувам от лоши предсказания. Знам, че Алекс ме обича и това ми дава сили. Защо не споделяш щастието ми, Ким?

— Опитвам се, но не мога да повярвам, че си се влюбила така безумно. Може би ще разбереш, че работи в някоя от онези лаборатории, и ще се почувстваш излъгана и наранена.

— Той не ме лъже. Добре знае какво е отношението ми към подобни безчинства с животни. Не искам да помрачавам хубавия си ден с неприятни мисли.

— Искаш ли кафе?

— Не, благодаря! Мисля, че е по-добре да се поразходя с Лъки. Свежият въздух ми е полезен.

— Ще се омъжиш ли за него?

Джули сложи каишката на Лъки и той размаха радостно опашка.

— Още е твърде рано да кроя такива планове.

— И все пак би ли се решила?

— Така щастлива се чувствам тази сутрин, че навярно бих направила и тази щуротия. Бих застанала с него пред олтара и бих му се заклела във вечна вярност. Ако е необходимо, бих живяла дори в сламена колиба.

— Господи, що за мъж е той! — В гласа на Ким се долови съжаление. — Напълно те е омагьосал.

Джули се усмихна и се запъти към вратата.

— Ще се видим на обяд.

— Ще хапна в университета и ще се прибера късно следобед.

— А аз съм на работа. Ако не отида, шефът ми ще се ядоса. Днес изобщо не ми е до таксито. С удоволствие бих си останала вкъщи да си помечтая.

— Довечера ще имаш предостатъчно време за това. С компания е по-забавно. Но ако не искаш Харолд Престън да те изхвърли, съветвам те да поотрезнееш.

— Толкова си делова! Но от друга страна е по-добре. Една от двете ни трябва да е по-разумната.

— Ах, Джули! — въздъхна Ким. — Дано само не правиш някоя грешка.

— Дори и да е така, тя ще бъде най-хубавата в живота ми.

Джули изведе Лъки на улицата.

Всичко й изглеждаше по-различно: слънцето, въздухът, хората, които срещаше. Вече не беше самотна. Имаше някой, който мислеше за нея и гореше от нетърпение да я види. Беше влюбена. Чакаше само час по-скоро да мине денят и да дойде нощта, когато отново ще бъде с Алекс.

„Ще го прегръщам, ще усещам топлината на тялото му и нежните му ръце, които ще галят косата ми…“ Въздъхна, щом си представи всичко това. Обичаше го, харесваше къщата му и онова влудяващо зелено легло. Как ще се развият отношенията им по-нататък, й беше все едно. Бе решила да се наслаждава максимално на щастието си.

Докато разхождаше кучето, докосна обицата, която той й бе върнал. „Трябва да внимавам да не я загубя пак. Тя ми донесе късмет. Благодарение на талисманчето отново видях Алекс и сякаш животът ми започна отначало. Мечтите ми станаха действителност…“