Включено в книгата
Оригинално заглавие
Julie’s Hungry Heart, ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,5 (× 21 гласа)

VI

Алекс тръгна угрижен към квартирата на Джули. Тя знаеше, че той ще лети за Париж с този самолет и си мислеше, че е мъртъв. Като размисли, реши, че е по-добре да й се обади предварително. Иначе би се шокирала, щом го видеше на вратата.

Спря до една телефонна кабина. За щастие имаше монети в джоба си, което рядко му се случваше. Набра номера и след миг чу гласа й. Изкашля се и внимателно започна:

— Здравей, скъпа, Алекс е! Какво ще кажеш да се срещнем някъде?

— Не знам кой сте, а и не ме интересува, но очевидно сте нагъл и противен тип. Тъпата шега не ви прави никак остроумен.

И слушалката се тресна.

Алекс остана потресен. Подозренията му бяха основателни. Дамата на сърцето му смяташе, че е загинал при злополуката, а някой кретен й погажда номер. Нищо друго не му оставаше, освен да се види лично с нея и да й докаже, че е жив.

Качи се в колата и потегли. След четвърт час спря пред жилището й. Стори му се цяла вечност, докато асансьорът стигна нейния етаж. Преди да позвъни, нервно оправи вратовръзката си. Все още беше в официален костюм. Не му остана време да се преоблече.

Поуспокои се, като видя, че не тя отвори вратата.

— Добър ден, казвам се Алекс Търнър. Искам да говоря с Джули.

Момичето го погледна злобно.

— Какво желаете, господине? Вие ли сте простакът, който се обади преди малко?

— Не знам за кого говорите, но аз съм Алекс Търнър и търся съквартирантката ви.

— Алекс Търнър е мъртъв. Самолетът му се е взривил.

Вратата се затръшна под носа му.

Той се ядоса и удари с юмрук по стената. От съседния апартамент излезе възрастна жена.

— Ако не спрете да нахалствате, ще извикам полиция!

Алекс изруга и натисна отново звънеца, без да й обърне внимание. Този път отвори Джули. Беше враждебно настроена, готова да се кара, но изведнъж загуби ума и дума. Втренчи се в него и пребледня.

— Алекс?! Ти ли си?

Той се усмихна и малко смутено потърка брадичката си.

— Изглежда, че съм аз. Или не мислиш така, скъпа?

— Алекс! Жив!…

Тя се хвърли на врата му. Едновременно плачеше и се смееше. Той я прегърна.

— Знам как се чувстваш, скъпа. Татко ми каза за злополуката и ти си си помислила, че…

Джули го обсипа с целувки. Отново потекоха сълзи от очите й, но тя се усмихваше щастливо.

— Да, щом разбрах, животът сякаш свърши за мен. Беше като лош сън. Но все още не ми е ясно как…

— Ела, ще отидем вкъщи и ще ти обясня всичко.

Обезпокоена, Ким надникна в коридора.

— Всичко ли е наред?

— Това е Алекс! Наистина е той. Жив е.

— Понякога стават чудеса — измърмори тя.

— Нали ще се погрижиш за Лъки и Скарлет?

Джули профуча покрай приятелката си и грабна дамската чанта.

— Сигурно ще се прибера чак утре сутринта.

— Не се тревожи! Ще ги наглеждам и двамата. Толкова се радвам за теб!

Джули я прегърна и хукна към Алекс, който чакаше пред вратата.

Този ден беше един от най-слънчевите в живота й. Никой от двамата не се сещаше за спречкването преди седмица. Джули беше на седмото небе от радост. Любимият й отново беше при нея. Можеше да го прегръща и гали, целува и люби.

По пътя за Малибу той й разказа за командировката в Тихуана, където баща му го беше пратил в последния момент. Изведнъж тя промени мнението си за Ед Търнър. Вече не изпитваше неприязън към него. За нея той беше спасил Алекс, макар че подобно твърдение само по себе си беше абсурдно.

— Почувствах се ужасно, щом разбрах, че самолетът за Париж се е взривил и няма оцелели пътници. Светът сякаш рухна пред очите ми. Слънцето угасна за мен. Едва тогава осъзнах колко много те обичам.

Той я хвана за ръката.

— Тук съм, скъпа. А скоро ще ти докажа, че съм жив. Толкова ми липсваше!

— Само като си помислих, че повече няма да те видя…

Гласът й трепереше. Алекс я прегърна.

— Разбирам какво си преживяла, но аз съм при теб. Всичко вече е минало.

— Дано в бъдеще никога не се разделяме. Не мога да си представя да живея без теб.

— Аз също, но сега трябва да ми обясниш някои неща.

— Да? — изненада се тя.

— Какво си целяла с тази демонстрация по улиците? Случката в Бевърли Хилс има ли нещо общо с теб?

Джули се сгуши в него.

— Нека поговорим за това по-късно, окей! Копнея за зеленото ти легло.

Алекс се усмихна.

— За твое разочарование сигурно прислужницата е сменила спалното бельо. Но предполагам, че това не пречи да отидем вкъщи?

— Изгарям от желание да се любя с теб, без значение къде и кога.

Той така натисна педала на газта, че колата подскочи. Искаше по-скоро да стигне в Малибу. Нямаше търпение да погали нежната й като коприна кожа. Господи, какъв магнетизъм имаше у това момиче!

Чаршафите този път бяха с цвят на мед, но тя не им обърна внимание. Даде воля на горещия си копнеж. Искаше да се отпусне след напрежението, което беше преживяла. Знаеше, че я очаква страхотна нощ с Алекс. След кратката раздяла чувствата и на двамата бяха по-силни.

— Още не мога да повярвам, че сега си до мен — прошепна тя, щом голите им тела се преплетоха в леглото.

Той я целуна и Джули усети възбудата да замъглява разсъдъка й. Ръцете й се плъзнаха по гърба му и започнаха да го галят. Мускулестото му тяло потръпна от удоволствие, Алекс тихо изстена от блаженство.

— Скъпа, ти ме влудяваш. Ако продължаваш така, няма да имам сили да ти доставя удоволствие.

Тя се усмихна закачливо и прекара устни по гърдите му. Върхът на езика й зашари сластно около малките кафяви връхчета.

Той я притисна под себе си и сведе глава над стегнатия й плосък корем.

Джули си помисли, че всичко от първия път, когато се люби с него, сякаш отново се повтаря. Но сега беше по-хубаво, защото беше подарък от съдбата, който тя не очакваше.

Ръцете и устните му галеха и целуваха тялото й. Тя вече не се притесняваше и нямаше никакви задръжки. Когато езикът на Алекс достигна най-чувствителното й място, тихо изстена и в следващия момент се изплаши, че ще преживее върховния момент на страстта си много по-рано, отколкото би искала. Алекс забеляза това и престана с влудяващата я милувка. Вместо това Джули усети твърдия му пенис да се приближава към извора на блаженството й.

— Обладай ме! — прошепна тя.

Когато той проникна в нея и започна да се движи, тялото й откликна с дълбока конвулсия. Силно го прегърна и обви с бедра кръста му.

— О, Джули, Джули, Джули!

Той беше дълбоко в нея.

— Продължавай, моля те, продължавай!

Алекс нямаше и желание да спира. Удовлетворение му носеше най-вече насладата, която й даряваха енергичните му тласъци. След миг успя да я доведе до състояние на пълно безумие. Само секунди по-късно и той изпита облекчението на взривената си чувственост.

Останаха да лежат голи един до друг, напълно изтощени, потопени в омаята на сладостната изнемога.

— Преди малко краката ти бяха ледени — прошепна след малко той и ги погали.

— Това е типично за чувствените жени. Но ти успя да раздвижиш кръвта ми и вече не ми е студено.

Алекс прокара пръсти през косата й.

— Тази магия на любовта! О, скъпа, обичам те!

Тя си мислеше, че сънува. Все още не можеше да повярва, че Алекс е жив и пак ще прегръща силното му тяло. Последните няколко дни бяха истински кошмар за нея и сега не искаше да помрачава щастието си със спомена за тях.

 

 

Когато Джули излезе от банята, той вече беше облечен в халат на черни и бели райета. Беше докарал от кухнята количка за сервиране, на която имаше шампанско, препечени филийки, хайвер и шоколадови бонбони с ягодов крем, купени специално за любимото момиче.

Джули седна гола до него на леглото и сложи подноса пред себе си. Алекс напълни чашите.

— Мисля, че имаме нужда да се подкрепим. Или не си гладна?

Тя отметна влажната коса назад.

— Толкова ми е хубаво с теб! Можем да прекараме остатъка от деня в леглото. Какво ще кажеш?

— Това е най-хубавата идея, която някога ти е хрумвала.

Гледаха се влюбено, отпивайки от шампанското.

— Миличка, сега ми обясни какво точно се случи, докато ме нямаше.

Тя въздъхна.

— Разбери ме, Алекс! Мислех, че си мъртъв, и за всичко обвиних баща ти. Без твое съгласие те изпрати в Париж. Исках да му отмъстя. Трябваше да направя нещо, иначе щях да се побъркам.

Алекс я прегърна и ласкаво я целуна по бузата.

— Май си попрекалила. Необходимо ли беше всичко това?

— Да, не обичам половинчатите неща. Аз организирах демонстрацията заедно с неколцина приятели. Но тя наистина привлече вниманието на обществеността. Чете ли вестниците?

— Баща ми ги е прегледал и още с пристигането ми ме информира. Честно казано, не бях очарован.

— Не го приемай толкова лично! Дано всичко това все пак е било добър урок за баща ти и усилията ни се възнаградят. Между другото, вече не го мразя.

— Съжаляваш за това, което си направила, така ли?

— Разбира се, че не. Ще продължавам да защитавам животните. Постъпих така, както диктуваше сърцето ми. Не се срамувам. Може би прекалих със спрея. Наистина не е в стила ми, но в миг на ярост и безпомощност трябваше да реагирам по някакъв начин.

— Дано успееш да го обясниш на баща ми. Нещата се усложняват. Той те познава от вестниците, знае и името ти. А при тези обстоятелства, ако те заведа вкъщи и те представя на родителите си, не се надявай да им станеш симпатична. Всичко изглежда безнадеждно.

Джули отпи от шампанското.

— Толкова ли е важно за теб как ще ме приемат?

— Да, така съм възпитан. Не искам неприятности в семейството. Щях да те взема следващата седмица с мен в Бевърли Хилс, но сега…

— Да не искаш да кажеш, че вече си се предал? Не ти вярвам, Алекс. Мъж като теб… Има две възможности: или да ме представиш и да понесеш всички последици, или да се откажеш и да продължим да живеем както досега.

— Не, държа да те представя на семейството ми! Не желая да се крия повече, а и трябва да помислим за бъдещето ни. За мен връзката ни е сериозна, не е само временно увлечение. Искам да живея с теб, а предполагам, ти също. А щом е така, не бива да отлагаме.

— Какво?

Алекс се усмихна.

— Знаеш за какво говоря. Никога ли не си мислила да се омъжиш?

— Първо трябва да завърша.

Той беше разочарован.

— Не се бях съобразил с това.

Джули го прегърна и го целуна. Алекс потръпна при допира на стегнатия й бюст, когато тя се притисна в него.

— Едното не пречи на другото. Може да съм омъжена и да продължа да уча.

Засмя се, като чу въздишката му на облекчение.

— Щом трябва първо да завършиш… Важното е да бъдеш щастлива.

— Не е казано, че веднага ще вдигнем сватба, нали? Не ни ли е хубаво и така? Непременно ли трябва да нося пръстен на ръката и да се закълна във вечна вярност?

— Така е прието.

— Колко си консервативен! Но пък ми допадат такива мъже. Аз също съм романтична по душа и това ми харесва. Въпреки всичко може и да поизчакаме малко. Бракът е важна стъпка и искам да я обмисля добре. Човек се жени веднъж в живота си. Церемонията трябва да бъде пищна, да бъда облечена в бяло, да има много цветя и всичко останало. Познавам жени, които сключват брак между закуската и обяда и също толкова бързо се развеждат. Но аз не съм от тях. Когато кажа „Да!“, то ще е завинаги.

— Поне по този въпрос мненията ни не се разминават. Но не можеш да се решиш все още, така ли?

— Нека опитаме да поживеем известно време заедно и да видим какво ще излезе.

Алекс я придърпа към себе си. Остави подноса на земята и я прегърна.

— Както кажеш, скъпа. Сама определи датата. Но не си мисли, че ще ми избягаш.

Когато я погали, тялото й отново завибрира от удоволствие. Сгуши се още по-плътно в него и плъзна ръка през полуотворения халат към мястото, където пулсираше източникът на неземната й наслада.

По всичко личеше, че няма да доизпият шампанското през следващия половин час.