Кристина Дод
Загубена в твоите обятия (14)

14.

— Искаш да кажеш, като мъж и жена? — Маклийн внимателно притисна ръката й. — Заедно в леглото? Без дрехи?

— Ние двамата. Да.

През седмиците, прекарани в грижи за Маклийн, тя бе разбрала, че този мъж може да й достави удоволствие — по начина, по който се усмихваше, с омаята на целувките си, със силата на мускулите си.

— Ти не разсъждаваш трезво.

— Напротив. Мисълта ми е напълно ясна. — След като тъгата и горчивината я напуснаха, присъствието му я завладя изцяло: могъщи мускули, аромат на ментов сапун от кожата му. — Смятам, че още си твърде слаб, затова няма да правиш нищо, само ще лежиш. Аз ще се занимавам с теб.

— Ако това е заплаха, да знаеш, че не ме е страх.

— А би трябвало. — Белезите по гърдите му деляха фините косъмчета на тънки линии, но иначе бяха добре зараснали. Тялото му изглеждаше силно и здраво. Ежедневните упражнения бяха създали як, мускулест мъж. Инид плъзна длан по гъстите косъмчета на гърдите му, очерта гръдната кост и изчезна под завивката. — Защото имам намерение да те накарам да страдаш.

Може би причината да се държи по този начин беше, че дълго е живяла сама, затова копнее за човешка близост? Ами ако е коварна интригантка, която се възползва от шанса да преживее нещо изключително?

Връхчетата на пръстите й милваха зърната на гърдите му.

А може би тя се нуждаеше от него?

— Да бъдем разумни.

Инид стана от леглото и протестът му замря. Спуснатите завеси се издуваха пред отворените прозорци в напразен опит да спрат мекия бриз. Над вилата бе паднала нощ. Без да бърза, Инид отвори първото копче на роклята си.

— Защо ми е разум?

Не сега. Не и тази нощ. Беше изпила достатъчно горчиви чаши и искаше да вкуси сладостта на живота.

— Искам нещо повече от дълг и отговорност. Какво лошо има?

— Не си на себе си — отвърна дрезгаво той.

— Престани да говориш глупости. Сега не е подходящият момент да се проявиш като пазител на добрите нрави.

Той я желаеше. Тя го знаеше от седмици и не само защото я беше целувал. Погледът му я пареше. Ревнуваше я от мистър Кинман и дори от Хари. Беше му крайно неприятно тя да се грижи за него като за инвалид.

Тя също го желаеше. Не искаше да го признае, но от деня, когато го видя да лежи в безсъзнание, от момента, когато отново отвори невероятните си златнозелени очи, тя копнееше за докосването му. Копнееше да усети тялото му, да чуе от устата му думи на признание.

Бельото й беше съвсем просто, но в него тя беше по-красива, отколкото в дантели и коприна. Маклийн не беше в състояние да откъсне очи от нея, докато тя сваляше дрехите си с небрежна елегантност, каквато никога не проявяваше в дните, подвластни на разума.

Инид се наслаждаваше на смайването му.

— Освен това с теб сме женени — напомни му тя. — Нима си забравил?

— За съжаление не си спомням — въздъхна той.

— Тогава просто ми повярвай.

— Вярвам ти. За всичко ти вярвам. — Погледът му гореше, но гласът му прозвуча хладно. — Ти си причината все още да съм тук. Без теб отдавна щях да тръгна по широкия свят, за да търся отговори.

Тя хвърли роклята на пода, наведе се над него и плъзна ръка по рамото му.

— Нали не мислиш сериозно да ни напуснеш?

— Не знам кой съм. — Той хвана китките й и една след друга ги притисна към устните си. — Не знам какво съм правил досега. Не знам кой ме преследва. — Впи устни в мястото, където усещаше пулса й, и това я накара да затвори очи, за да се отдаде изцяло на удоволствието. — Мъж като мен има нужда от отговори. А ти ме държиш тук в плен на твоята невероятна, сияеща усмивка, на твоя остър, но винаги искрен език, на невероятното ти тяло и на всеотдайните ти грижи.

Нима той си мислеше, че тя цели да му замае главата?

— Не съм имала намерение да те прелъстя — възрази тихо тя.

— О, знам това.

Палецът му триеше влажната кожа на китката й.

Тогава какво означаваха думите му?

— Искам само да се възстановиш.

— Вече съм възстановен. — Връхчето на езика му се плъзна по палеца й, зъбите захапаха връхчето. — И сега ще ти покажа, че това е истина.

Когато я докосваше по такъв начин, не й достигаше въздух. Когато я гледаше, сякаш тя е вкусна хапка, а той — гладен вълк, първата й реакция беше да побегне в паника. После надделяваше желанието да остане и да задоволи глада му… и своя собствен.

Тя се обърна с гръб към него и свали бельото си. Когато посегна към кръста да отвърже фустата, ръката му отблъсна пръстите й. Озърна се и замръзна от изненада: той се бе изправил. На лицето му бе изписано решително изражение, голямата, красива уста беше сериозна, погледът — съсредоточен. Привлече я към себе си и сръчно я освободи от фустите.

— Значи си се отказал от напразните опити да ме вразумиш? — Тя се засмя тихо и кръвта запулсира във вените й.

— Когато става въпрос за теб, разумът отива на заден план.

Той плъзна ръка по хълбоците й и повдигна леко бялата батистена риза.

Инид се обърна, притисна коляно към ръба на леглото и сложи ръце на раменете му.

— Аз ще направя всичко, което трябва. Ти ще лежиш спокойно и ще правиш, каквото ти казвам.

Той се наслаждаваше на пищните й гърди, изскочили от тесния корсет и издули долната риза. Сигурно вижда през тънката батиста, каза си Инид и усети как връхчетата на гърдите й се втвърдиха под погледа му. Пое бавно въздух и гърдите й се издуха още повече. Тялото й го зовеше.

— Кажи ми да ти развържа корсета — пошепна той. Устните му оформяха всяка дума с властна прецизност.

Тя следеше всяко негово движение. Знаеше, че той е готов да се нахвърли върху нея. Ала този път, само този път, искаше тя да води играта. Той трябваше да прави само онова, което му казва, иначе тя щеше да избяга в другия край на стаята и да го остави сам и безпомощен в леглото. Днес тя не знаеше милост. Нямаше да прояви съчувствие. Тя изпълняваше акт на отмъщение. Обещаваше екстаз и се наслаждаваше на всяка секунда.

— Развържи корсета ми — заповяда почти грубо.

Ръцете му не бяха съвсем спокойни, но той успя да развърже шнуровете, разхлаби ги и с бавни, чувствени движения я освободи от стегнатия корсет. Инид остана само по тънка долна ризка. Тя знаеше, че под ризата й има само гола кожа — той също знаеше и гореше от нетърпение да я докосне. Това я изпълни с триумф. Лицето й пламна.

Беше готова да се покаже. Бавно развърза панделката, която стягаше ризата на шията. Деколтето се отвори и оголи едното й рамо.

Маклийн замръзна на мястото си. Тя прокара ръка по ключицата си и без да сваля поглед от лицето му, смъкна ризата си фината батиста помилва гърдите й и ги разголи.

Маклийн простена задавено и жадната душа на Инид се отвори. Ръката й се плъзна обратно и обхвана едното зърно, щръкнало от възбуда. Тя го подразни с нокът, наслаждавайки се на жадния му поглед.

— Няма ли най-после да ме освободиш напълно от корсета? — попита тя.

Той дръпна шнура с такава сила, че една от кукичките се скъса. Това би трябвало да я разтревожи, защото си имаше само един корсет, но само се засмя.

Маклийн свали корсета й с такава бързина, че повлече и долната риза. Инид остана гола до кръста. Помогна му да смъкне дрехите й и прекрачи, за да се освободи от корсета и от долната си риза.

Тя беше гола и той бързаше — точно както по-рано. Ала преди да е дала израз на разочарованието си, той спря. Обгърна я с две ръце и впи поглед в гърдите й. После произнесе дрезгаво, с глас, преизпълнен с обожание:

— Мили боже… ти си прекрасна.

Какво би трябвало да отговори?

— Благодаря.

Да, чувстваше се красива. Той я караше да се чувства красива.

Отдавна неподстригваната му кестенява коса лежеше разпиляна върху бялата възглавница. Очите му изглеждаха като събрани, единият клепач висеше малко повече от другия — следствие от експлозията. Белезите по лицето му бяха избледнели и заедно с издадената брадичка придаваха на лицето му твърдост, каквато не беше притежавал никога преди. Вярно, още не можеше да ходи, но тялото му беше мускулесто и от всяка пора бликаше сила. Инид изпита чувството, че се съблича пред пират, пред разбойник, пред чужденец, и усещането за наближаваща опасност я накара да спре… и да потръпне от удоволствие.

Какви глупости мислеше! Той не беше чужденец. Двамата бяха женени. Може би времето беше подобрило характера му… Не. Тя познаваше Маклийн. Той беше страхотен артист и макар да не излъчваше смъртоносна заплаха, истинската му същност беше на дребен крадец и непоправим играч. Тя го използваше и това беше добре. Той й дължеше реванш.

Инид раздвижи хълбоците си и долната й риза падна на пода. Той я проследи с поглед и повтори дрезгаво:

— Прекрасна.

Кожата й тръпнеше, но когато той сложи ръка върху тъмния триъгълник между краката й, тя я отблъсна.

— Още не.

Беше уверена, че той ще се разсърди, може би дори ще се освободи и ще продължи да я опипва.

Вместо това Стивън се усмихна криво и изчака тя да го освободи. После предпазливо проследи с връхчетата на пръстите си извивката на хълбоците й.

Инид преглътна. Бавната чувствена игра задоволяваше глада й и будеше жажда. Дланта му покри корема й — съвсем леко, въздушно движение, после се вдигна към гърдите. Тя спря да диша, защото вече усещаше докосването, чуваше шепота му. Всяко движение беше обещание, но то оставаше неизпълнено. Отначало тя искаше само обещание, а сега закопня за изпълнение.

Наклони се към него, но ръката му се отдръпна — уж за да помилва ключицата, а после и шията й. В следващия миг пръстите му уловиха един кичур от косата й и го спуснаха точно върху зърното на гърдата й.

О, така ли? И тя можеше да го подразни. Посегна към чаршафа и го плъзна по тялото му. Отдавна копнееше да види това новосъздадено от нея тяло без никаква дреха.

Раменете и ръцете му бяха олицетворение на мъжественост и сила. Ребрата му все още личаха по-ясно, отколкото й се искаше, но упоритите тренировки бяха натрупали върху тях нови мускули. Той изглеждаше… зашеметяващо. Разстоянието между ключицата и талията изглеждаше безкрайно, а мястото, където коланът на стария, подкъсен панталон покриваше плътта му, я предизвикваше по най-примитивен начин.

Тя бе наблюдавала горната част на тялото му достатъчно често, докато вдигаше тежести или се изтегляше по щангата. Но никога не беше хвърляла поглед под панталона му. Сега щеше да го направи.

Той проследи погледа й и се засмя.

— Май си любопитна, скъпа. Там ще намериш отговори.

Дявол да го вземе! Той не я приемаше сериозно. Не искаше да признае властта й. Вярваше, че ще я замае с чаровната си усмивка.

Не подозираше, че и тя може да играе тази игра. Без да бърза, тя сложи ръка върху издутината на панталона му.

Усмивката му угасна.

Големината му я смая. Ръката й не беше достатъчно голяма, за да го обхване — но ще се опита. Постави средния си пръст в основата, а китката — на връхчето и установи, че е забравила най-важното у Маклийн. Отдръпна ръката си и го погледна втренчено.

— Ти съзнаваш ли, че осем години не съм правила подобно нещо?

— Проклятие, момиче! — Той я сграбчи за талията и я привлече към себе си. — А ти съзнаваш ли, че аз може би никога не съм го правил… защото не си спомням!

Тя се засмя на детинския му гняв, но когато се притисна до голите му гърди, смехът й заглъхна. Той обхвана тила й и притаена устни към нейните. Тя го посрещна жадно. Искаше да се наслади на вкуса му, да го изпие. Голите й гърди се притискаха към неговите и тя се раздвижи, за да усети триенето на фините косъмчета по зърната.

Той се отдръпна за миг и проговори дрезгаво:

— Инид…

Не каза нищо повече, но очевидно близостта й го ощастливяваше. Зарови пръсти в косата й и след малко продължи:

— Откакто те видях за първи път, искам да те любя. Искам да те глезя и да гледам лицето ти, когато удоволствието те надвие… Искам да усетя как ставаш мека и топла… готова за мен.

Започна да масажира кожата на главата й с бавни, чувствени движения, после внимателно я наклони, за да я погледне в очите.

— Ти си причината днес да се радвам на всичко това, знаеш ли?

— Не — пошепна тя. Помилва ребрата му и си пожела той да спре да говори. В същото време се наслаждаваше на възхищението му. Порочността й явно не го шокираше. Той даже я окуражаваше. Не се чувстваше подчинен, а дори се гордееше със себе си. Гордостта му личеше и по ерекцията, притисната към долната част на тялото й.

Сега я описваше, сякаш е ангел.

— Всеки път, когато отварях очи, ти беше до мен. Даваше ми да ям, говореше ми, миеше ме…

— Като си спомня колко беше слаб… — Тя целуна китката му. — А сега си пълен със сили.

— През нощта обличаше онзи ужасен розовочервен халат…

Възмутена до дън душа, Инид се отдръпна от него.

— Какво му е на халата ми?

— … а когато се навеждаше над мен, виждах гърдите ти. — Пръстите му се плъзнаха по извивките във въздушна милувка. — Тези гърди са в състояние да измъкнат всеки мъж от лапите на смъртта.

Инид се изкиска. Глупаво кискане, но той говореше така сериозно и денят бе донесъл толкова ужасни неща, че сега й се искаше да се държи като дете. Да се върне към младостта, да върне отдавна забравената мечта за любов. До днес вярваше, че тази мечта е била погребана завинаги в брака й, но сега, в този единствен миг, мъжът до нея беше принцът от мечтите й. Той щеше да я дари с удовлетворение, тя щеше да му отговори със същото.

— Почакай да видиш какво мога да сторя с цялото си тяло.

Панталонът му се раздвижи. Тя целуна рамото му и поглади леко един белег.

— Боли ли?

— Не. Целувката ме излекува.

— О! — Това й хареса. — Ами този? Боли ли те? — Устните й се придвижиха към гърдите му.

— И той вече не ме боли.

— А това тук? — Инид обхвана зърното на гърдата му с палец и показалец и го помилва с език.

— С това можеш да възкресиш мъртвец — отвърна пламенно той.

Тя слезе полека към пъпа, като целуваше всеки белег, всяко ребро, всяка най-малка гънка. Целта й беше коланът на панталона. Мушна пръсти под него и вдигна глава към лицето му. Той я наблюдаваше внимателно, чертите му бяха неподвижни и изпълнени с наслада.

— Имам чувството, че съм те чакал цял живот.

Тя притисна устни към издутината на панталона му и вдиша аромата на сапун, чиста кожа и Маклийн. Той беше неин съпруг. Искаше да го направи щастлив, а заедно с него да ощастливи и себе си — и знаеше как. Откопча панталона и плъзна пръсти вътре. Коремът му се стегна под милувките й. Намери коравия член и го помилва внимателно.

Толкова неща беше забравила. Твърдата, гладка главичка, мраморния ствол, големината и горещината му, начина, по който се движеха бедрата му, докато го галеше.

Маклийн се опита да смъкне панталона си.

— Цялата нощ е пред нас — укори го меко тя.

— Аз имам само пет минути, преди да се пръсна от желание.

Инид разтвори панталона и пое члена му в устата си. Вкусът му беше добър, чист и мъжествен, а когато го засмука и езикът й закръжи около главичката, усети лек вкус на сол.

Той беше толкова близо, толкова близо…

Той се изправи като свещ и я отблъсна. Тя се озова седнала върху бедрата му. Петите й се опряха в матрака. Панталонът падна на пода. Инид очакваше, че той ще я хвърли по гръб и ще се забие в нея, и се настрои да изпита болка и враждебност. Вместо това той само я повдигна и я намести по-удобно. Гърдите й полегнаха върху неговите. В очите му светеше желание, жажда. Тя усети как главичката на члена му търси входа между краката й. Хвана се за раменете му и усети как тялото й омеква и овлажнява от желание.

— Помогни ми, Инид. — Той обхвана хълбоците й. — Не мога да го направя сам. Ти трябва да свършиш своята част.

Прозрението и страхът я улучиха с един удар. Той искаше тя да го води. Сама да го приеме в себе си.

Тя беше опитна жена. Съпруга. Съпруга на Маклийн. Но вече осем години живееше сама. От осем години не се беше любила. Той беше толкова близо, че тя усещаше дъха му върху устните си, виждаше как зениците му се разширяват — и разбра, че той чака решението й. Да го направи ли или не?

— Ти трябва да ми помогнеш — изрече тя с най-мекия си глас. — И аз не мога да го направя без теб. Аз съм изгубена… без теб.

Но най-важното беше друго: дали тя ще остане при него. Той искаше точно това.

Еуфорията се разсея бавно. Неподвижното му тяло беше като отлято от бронз. Белезите, счупеният нос, изпъкналата брадичка — всичко това го отличаваше като воин и мъж, умеещ да сдържа животинската си сила.

Само очите му бяха живи. Тези уникални, изпълнени със злато очи искаха тя да отиде при него доброволно.

— Искам те винаги до мен — промълви той. — Искам да останеш с мен… докато смъртта ни раздели.

Тишината в мансардата придоби чудовищни размери. Инид искаше да избяга, да се скрие и никога да не вземе това решение. Знаеше, че ако го направи, отново ще стане негова жена, не само за една нощ, а за вечността. Това беше цената, която трябваше да плати за тази луда нощ — ако откаже, нощта ще свърши още сега. Той беше достатъчно силен характер, за да я отблъсне. Но ще се опита отново, още утре. И тогава…

Рано или късно ще победи.

Инид преглътна. Всички стари страхове се събудиха.

Никой никога не я беше обичал. Поне не завинаги. А тя можеше да обича, беше обичала — и накрая бе останала съвсем сама, забравена от всички.

От друга страна… Маклийн беше неин съпруг. Той се бе променил. Беше станал друг човек. Почтен човек.

А и какво значение имаше дали ще остане излъгана — в крайна сметка тя не го обичаше. Утре сутринта отново ще са обвързани с клетвата, дадена преди девет години, но тя няма да го обича.

Можеше да рискува, защото никога вече няма да си разреши да обича някого. Никога вече няма да страда от сърдечна болка и разкаяние. Завинаги се бе освободила от капаните на любовта.

Тя спусна бавно ръка между двете тела и постави пениса му точно на правилното място. Премести се внимателно и се притисна към него.

Той се усмихна с корава, тънка, кратка усмивка.

В следващия миг й показа, че не е имал нужда от помощта й. Вдигна ръцете й и ги сложи върху раменете си. Хвана здраво бедрата й, разтвори я още и повдигна хълбоците си.

Проникна в нея бавно, стъпка по стъпка. В първия миг тя усети болка и изкриви лице. В следващия осъзна, че няма смисъл да се бори с него, за да се освободи. Осем години бяха много време. Тогава тя беше много млада. Тялото й се бе възстановило от преживяното и утробата й се беше свила.

Той продължи да прониква навътре и я разтегна с настойчивостта си. Тя знаеше, че няма да изпита удоволствие.

Също както някога. Ще остане незадоволена.

Опита се да скрие разочарованието си, но той забеляза недоволството й. Той виждаше всичко и тя намрази острия му поглед. Затова затвори очи и извърна лице.

Той мушна ръка между телата им. Проникна в нея с два пръста и започна ритмично да я милва. Инид затаи дъх. Бедрата й се стегнаха и тя се отмести, за да има място за ръката му. Приятно й беше да я докосва така.

Пръстите му се задвижиха по-бързо. Тя отвори очи и в погледа й светнаха надежда и страст.

— Така по-добре ли е, любов моя? — попита той с кадифен глас. — Усетих те. Как се вкопчи в мен. Толкова си… тясна.

Тя се отдръпна обидено, ала гласът му продължи да шепне изкусително в ухото й:

— Обхванала си ме като кадифена ръкавица. Милвай ме, скъпа. Наближава… екстазът.

Отново й стана приятно. Пак се надигна.

— Ще бъдеш моя. Ще го осъзнаваш във всяка минута от деня. Ще искаш да остана в теб през цялата нощ.

От дрезгавия му глас коленете й омекнаха. Тя се отпусна безсилно върху него.

Двамата се задвижиха в могъщо, уникално сливане. Той се отпусна на възглавниците. Тя се наведе над него и опря ръце върху раменете му. Той обхвана бедрата й и я поведе. Тя се движеше върху него и усещаше нарастваща болка в мускулите. Слабините му пулсираха под нейните. Той я изпълваше цялата. Гледаше я в лицето и постоянно ускоряваше такта. Без да каже дума, изискваше от нея да се изгуби в страстта му.

Но тя не можеше да му позволи да определя чувствата й. Не и в леглото. Тя беше решила да му се отдаде. Тя беше неговата болногледачка, неговата жена ще го принуди да й покаже насладата си. Движеше се в неговия ритъм, но го наблюдаваше внимателно. Плъзна ръце по корема му, изви се назад, сложи ръце на хълбоците му и му показа гърдите си.

Той престана да се владее. Очите му бяха полузатворени, главата отметната назад. Дишаше накъсано, пъшкаше мъчително, жилите на шията му се бяха издули до пръсване.

Инид искаше да се наслаждава на триумфа си. Но докато го гледаше как се извива страстно под нея, страстта я отнесе извън пределите на разума. При всеки тласък простенваше задавено. Да знае, че му доставя невероятно удоволствие — това беше най-силният афродизиак.

Целият свят се състоеше от едно-единствено легло с измачкани чаршафи, планина от възглавници и зачервения; изпаднал в еуфория Маклийн, пленник между краката й. Двамата се движеха заедно, все по-бързо и по-бързо, и тя също престана да се владее. Тялото й, горещо от удоволствието, се хвърли в оргазма и тя отметна глава назад. Мускулите в утробата й тръпнеха и тя искаше… търсеше… и, о, боже… намери!

Какво щастие! От гърлото й се изтръгна вик.

Той все още се сдържаше. Милваше я с леки, къси тласъци. Едва когато тя стигна до върха, сдържаността му изчезна. Заби се в нея и я поведе неумолимо към нов оргазъм. Точно в момента на последния й екстаз изля семето си в нея с могъщ, величествен удар.

Сърцето на Инид бавно се успокои. На мястото на страстта дойде летаргия, тя падна върху него, сложи глава на гърдите му, треперещите й бедра се увиха около хълбоците му. Дробовете й свиреха. За миг се запита дали някой долу ги е чул и реши, че няма за какво да се притеснява. Утре рано сутринта ще помисли как да обясни на персонала какво се е случило през нощта.

И как да обясни на Маклийн, че му е обещала нещо, което никога няма да изпълни.

При тази мисъл мускулите й неволно се стегнаха. Летаргията отлетя и тя се опита да се оттегли незабелязано. Най-добре да стане от леглото и да отиде в своето…

Ала веднага разбра, че не може да го напусне, без той да забележи. Ръката му я притисна заповеднически.

— Бързо изпадаш в паника.

Откъде можеше да знае?

— Не бива така. Сега си моя и аз ще се грижа за всичко. — Плъзна ръка по гърба й, намери завивката и я вдигна. — Ще се грижа за теб.

Инид затвори очи и се направи, че заспива.

В ранните утринни часове силно тропане по вратата и уплашените викове на мъжете от охраната изтръгнаха и двамата от дълбок сън.

— Огън! Отворете, за бога! Вилата гори!