Айзък Азимов
Клеон Императорът ^[0] (25)

24.

Те бяха строени в красиви линии. Краката раздалечени, ръцете отзад, всеки облечен в спретната зелена униформа, широко скроена, с големи джобове. Имаше много малка разлика между двата пола и никой не можеше да познае, че по-ниските бяха жени. Всеки имаше различна коса, но градинарите бяха предпочели да отрежат късо косите си, така че по това не можеше да се познае пола.

Защо беше всичко това, би казал някой. Думата „традиция“ беше покорила всички, както много други неща — някои полезни, други глупави.

Пред тях стоеше Мандел Грубер, а от двете му страни бяха неговите помощници. Грубер трепереше, а широко отворените му очи трескаво горяха.

Хари Селдън стоеше стиснал устни. Ако Грубер успееше да каже „Имперски Градинари, поздравявам ви.“, щеше да е достатъчно. Самият Селдън щеше да продължи нататък. Очите му шареха над новия контингент, за да открият Рейч.

Сърцето му подскочи изведнъж. Ето го, Рейч без мустаците си в първия ред, стоейки повече скован, отколкото спокоен, гледащ право пред себе си. Очите му не мръднаха да срещнат Селдъновите, той с нищо не показа, че го е разпознал. „Добре“ — помисли си Селдън. Той не очакваше това. Грубер смотолеви слабо „добре дошли“ и Селдън пристъпи напред. Приближи се с лека стъпка до самия Грубер и каза:

— Благодаря ти, Главен Градинарю! Мъже и жени, Градинари на Императора, вие сте тук, за да поемете една важна мисия. Вие ще бъдете отговорни за красотата и състоянието на единственото открито място в нашия голям свят — Трантор, столица на Галактическата Империя. Вие ще видите, че дори да нямаме безкрайни открити пространства, ние имаме една малка перла тук, която грее по-силно от всичко друго в Империята. Вие ще бъдете под ръководството на Мандел Грубер, който скоро стана Главен Градинар. Той ще докладва на мен, когато е необходимо, а аз ще докладвам на Императора. Това значи, както сами разбирате, че вие сте само на три нива от Императорското присъствие и винаги ще бъдете пред погледа му. Аз съм сигурен, че дори сега той ни гледа от Малкия Дворец, неговият дом, постройката вдясно от вас — покритата с опалов купол, и е доволен от това, което вижда. Преди да започнете работа, естествено, ще преминете през курс за тренинг, който ще ви направи напълно близки със Земите и техните нужди. Вие ще…

Той се премести незабележимо точно пред Рейч, който все още стоеше неподвижен, немигащ.

Селдън се опита да изглежда естествен, но в този момент леко се намръщи. Човекът точно зад Рейч изглеждаше познат. Той би останал неразпознат, ако Селдън внимателно не беше изучил холограмата му. Това не беше ли Глеб Андорин от Уай, тамошният покровител на Рейч? Какво правеше тук?

Андорин трябва да беше видял внезапното объркване на Селдън, затова процеди нещо през стиснатите си устни и дясната ръка на Рейч се придвижи иззад гърба му, вадейки бластер от широкия джоб на дрехата си. Това направи и Андорин. Селдън беше близо до припадък. Как са се промъкнали бластери в Земите? Объркан, той чу викове „Измяна“ и внезапен шум от тичащи и крещящи хора. Всичко, което наистина заангажира ума на Селдън, беше бластерът на Рейч, насочен право към него. Самият Рейч го гледаше без всякаква следа, че го е познал. Мозъкът на Селдън се изпълни с ужас, когато разбра, че синът му ще стреля и че само секунди го делят от смъртта.