Айзък Азимов
Клеон Императорът ^[0] (17)

16.

Гамбол Дийн Намарти се чувстваше доста далеч от най-добрите си времена относно любезността и учтивостта, а наближаващият край на десетилетието, изпълнено с планове, го правеше още по-раздразнителен.

Той стана от стола си и каза:

— Значи ти дойде, Андорин?

Андорин сви рамене.

— Да, сега съм тук.

— А този твой млад човек — този забележителен инструмент, както го наричаш ти? Къде е той?

— Може да дойде… евентуално.

— Защо не сега?

Внушителната глава на Андорин се наклони леко за момент, като че ли притежателят й обмисляше или търсеше решение на нещо. Накрая той каза рязко:

— Не искам да го водя тук, докато не разбера къде стоя аз всъщност?

— Какво означава това?

— Най-обикновени думи по Галактическия Стандарт. Откога имаш намерение да видиш сметката на Хари Селдън?

— Винаги! Винаги. Толкова ли е трудно за разбиране? Ние трябва да отмъстим за това, което той направи с Йо-Йо. Дори да не беше направил нищо, трябва го отстраним от пътя си, защото е Първи министър.

— Да, но Клеон… Клеон е този, който трябва да свалим. Може и не само него, в краен случай може да прибавим и Селдън.

— Какво ти пречи един фигурант?

— Ти не си вчерашен. Няма нужда да ти обяснявам моята роля. Не си толкова глупав, та да не я знаеш. Как бих могъл да поддържам плановете ти, когато не включват смяната на човека на трона.

— Разбира се — усмихна се Намарти. — Отдавна знаех, че ти гледаш на мен като на столче за краката си, твоят път на изкачване към трона.

— А очаквал ли си нещо друго?

— Не съвсем. Аз планирам, използвам възможности и когато всичко е почти готово, ти се връщаш за наградата. Има ли смисъл?

— Да, има смисъл, защото наградата ще остане за тебе. Няма ли да станеш ти Първи Министър? Няма ли да ти трябва пълната подкрепа на един нов Император, някой, който е изпълнен с признателност? Няма ли аз да бъда — лицето му се изкриви иронично при произнасянето на думата — новият фигурант?

— Това ли искаш да бъдеш? Фигурант?

— Искам да бъда Император! Аз имам пари, а ти нямаш. Аз имам кадри, докато ти нямаш. Изградил съм си респект, който ще ти трябва, за да построиш нова организация тук, на Уай. Не мога да ти опиша всичко, което съм създал.

— Не мисля така.

— Искаш да рискуваш ли? Само не си мисли, че можеш да ме заплашваш, както Каспалов. Ако нещо ми се случи, Уай ще стане неприятел за теб, а ти няма да намериш друг сектор, който да ти върши работата.

Намарти въздъхна.

— Значи ти настояваш да убием Императора?

— Не съм казал „убием“. Казах да го свалим. Детайлите оставям на теб.

Последните му думи бяха съпроводени с недвусмислен жест с ръка — едно махване на китката, все едно Андорин вече седеше на Имперския трон.

— И тогава ти ще бъдеш Император?

— Да.

— Не, няма да си! Ти ще бъдеш мъртъв и то не от моята ръка. Андорин, нека да ти припомня някои основни истини за живота. Ако Клеон бъде убит, това неизбежно ще доведе до гражданска война, Имперските Стражи моментално ще избият всички членове на Уайското кметско семейство, които успеят да открият, а тебе — първи. От друга страна, ако убием само Първия Министър, ти ще бъдеш в безопасност.

— Защо?

— Първият Министър е само Първи Министър. Те идват и си отиват. Възможно е дори Клеон вече да е уморен от него и сам да нареди да го убият. Със сигурност можем да разпръснем подобен слух. И.С. ще са против и ще ни дадат шанс да съставим ново правителство на място. Наистина, дори е възможно да са ни благодарни за края на Селдън.

— И какво ще правя аз с новото правителство? Ще продължавам да чакам? Вечно?

— Не! Веднъж станал Първи Министър, ще започна диалог с Клеон. Дори бих могъл да използвам Имперските Стражи като инструмент. И тогава ще изникне по-добър начин да видя сметката и на Клеон, замествайки го с теб.

Андорин избухна.

— Защо точно ти?

— Какво искаш да кажеш с това „защо точно ти“?

— Ти имаш лични сметки със Селдън. Като го премахнем, няма да искаш да поемаш излишни рискове? Ще установиш мир с Клеон, а аз ще трябва да се пенсионирам с разпадащото се имение и невъзможните си мечти. А може би, за да се подсигуриш, ти ще ме убиеш.

— Не! — извика Намарти. — Клеон бе роден за трона. Той дойде след няколко поколения Императори от гордата Ентунска династия. От друга страна, ти претендираш за трона като член на нова династия, без здрави традиции, защото всички Уайски Императори бяха напълно безлични. Ти ще седнеш на клатещ се трон и ще имаш нужда от някой, който да те подкрепи — от мен. А аз ще имам нужда от някой, зависим от мене, някой, на когото ще мога да влияя — това си ти. Хайде, Андорин, нашият брак няма да е по любов, която замира с годините, това ще е брак по сметка, който ще трае цял живот. Нека си вярваме един на друг.

— Ти се закле, че ще бъда Император.

— Колко ще струва тази клетва, ако не вярваш на думата ми? Искам да имам в твое лице един извънредно полезен Император и бих желал да смениш Клеон при първия удобен случай. А сега представи ме на този човек, когото ти смяташ за съвършено оръжие за своите цели.

— Много добре. И запомни кой го направи такъв. Аз го обучих. Той не беше особено блестящ идеалист. Той ще прави каквото му кажем, без да се замисля, въпреки опасността. На всичкото отгоре излъчва и едно такова доверие, така че жертвите ще му вярват, дори да държи бластер в ръката си.

— Намирам, че това е невъзможно.

— Почакай само да го видиш — каза Андорин.