Айзък Азимов
Клеон Императорът ^[0] (21)

20.

— Какво беше това за новите градинари — възкликна Селдън. Този път той не накара Грубер да седне. Грубер премигна бързо. Той беше в паника задето го върнаха толкова неочаквано.

— Нови градинари ли? — заекна той.

— Ти каза „всички нови градинари“. Това бяха твоите думи. Какви нови градинари?

Грубер беше изненадан.

— Когато има нов Главен Градинар, има и нови градинари. Такъв е обичаят.

— Никога не съм чувал за него.

— Последният път, когато сменихме Главния градинар, Вие не бяхте Първи Министър. Дори мисля, че не сте били на Трантор.

— Но какво означава това?

— Ами градинарите никога не се уволняват. Някои умират. Други остаряват твърде много, пенсионират се и биват сменяни. Когато новият Главен Градинар бъде готов да поеме задълженията си, най-малко половината градинари са възрастни и не са в най-добрите си години. Това налага да се пенсионират и да се назначат нови градинари на техните места.

— Заради възрастта?

— Отчасти. И защото трябва да има нови планове за градините, нови идеи, нови схеми… Имаме почти петстотин квадратни километра градини и паркове и обикновено отнема много време да се реорганизират, а сега самият аз ще трябва да контролирам всичко това. Моля Ви, Първи Министре — прошепна Грубер — умен човек като Вас може да намери начин да накара Императора да промени решението си.

Селдън не му обърна внимание. Челото му се набръчка от концентрацията.

— Откъде идват новите градинари?

— Идват от всички светове — тук винаги има хора, които чакат да се освободи място за тях. Сега ще дойдат стотици групи. Това ще ми отнеме една година…

— Откъде идват те, откъде?

— От всеки един от милионите светове. Ние имаме нужда от различни видове познания за градинарството. Всеки гражданин на Империята може да се кандидатира.

— Също и от Трантор ли?

— Не, от Трантор не може. Няма нито един градинар от Трантор — гласът му стана презрителен. — Не можете да имате градинар от Трантор. Парковете, които те имат под купола, не са градини. Това са парникови растения, а животните са в клетки. Транторианците не знаят нищо за открития въздух, чистата вода и истинската природа.

— Добре, Грубер. Сега ще ти дам една работа. Ще ми дадеш имената на всички нови градинари, които ще пристигнат в близките седмици. Всичко за тях. Име. Свят. Идентификационен номер. Образование. Опит. Всичко. Искам всичко това тук на масата ми колкото може по-бързо. Ще изпратя хора да ти помогнат. Хора с машини. Какъв компютър използваш?

— Само един най-обикновен, за запазване лехите на насажденията и други подобни функции.

— Добре. Хората, които ще изпратя, ще правят всичко, което ти не можеш. Няма да ти казвам колко е важно всичко това.

— Ако направя това…

— Грубер, сега не е моментът да се пазарим. Провали ме и няма да бъдеш Главен Градинар. Дори ще бъдеш уволнен без пенсиониране.

Отново сам, Селдън излая в комуникатора:

— Отменете всичките ми ангажименти този следобед.

След което се отпусна на стола си, усещайки всяка една от петдесетте си години, чувствайки усилващото се главоболие. За години, за десетилетия, охраната беше усилвана много пъти в Дворцовите Земи. Беше заздравявана, правена непристъпна, като непрекъснато се прибавяха нови и нови подобрения. А в същото време тълпи от непознати без проблеми се допускаха в Земите. Никакви въпроси, освен един: „Можеш ли да работиш като градинар?“

Глупостта наистина вземаше колосални размери.