Айзък Азимов
Клеон Императорът ^[0] (10)

9.

Всички ние имаме своите малки илюзии. Клеон I, Императорът на Галактиката, Кралят на Трантор, беше убеден, че е човек с демократичен дух. Той винаги се сърдеше, когато Демерцел, а по-късно и Селдън, определяха някои от действията му като тиранични и деспотични. Всъщност той не беше тиранин или деспот във властта си, единственото му желание беше да действа твърдо и решително. Много пъти говореше с носталгия за дните, когато Императорите свободно са се смесвали с тълпата. Но сега, когато историите за преврати и наемни убийци станаха неизбежна част от живота, Императорът се чувстваше като отделен от света.

Съмнително беше, че Клеон, който никога в живота си не се беше срещал с хора от народа, би се чувствал като у дома си при една случайна среща с непознати, но той винаги си въобразяваше, че ще се радва на това. Той беше благодарен за редките шансове, когато се случваше да поговори с някой дребен служител от Земите, да се усмихва и да се отърсва от бремето на Император поне за няколко минути. Това го караше да се чувства демократичен. Като например този градинар, за когото говореше Селдън. Щеше да бъде удобен случай, дори удоволствие, да го награди за лоялността и храбростта му. Затова Клеон беше намислил да се срещне с него в розовата градина, по това време отрупана с цвят.

Според Клеон мястото беше подходящо. Разбира се, градинарят щеше да бъде там пръв. Немислимо беше за един Император да чака.

Градинарят стоеше и го чакаше сред розите, ококорил очи, устните му трепереха. Това подсказа на Клеон, че никой не се беше сетил да обясни на човека точната причина за срещата. Е, добре, той щеше внимателно да го успокои. Единственото неудобство, за което си спомни Клеон, беше, че е забравил името на градинаря.

Той се обърна към един от придружаващите го офицери и попита:

— Как беше името на този човек?

— Казва се Мандел Грубер, господарю. Той е градинар тук от двадесет и две години.

Императорът кимна и каза:

— А, Грубер! Колко се радвам да видя един достоен и работлив градинар.

— Господарю — измънка Грубер, зъбите му почти тракаха — аз не съм човек с много дарби, но винаги съм се старал да бъда в полза на Ваше Величество.

— Разбира се, разбира се — каза Императорът, питайки се дали градинарят не го приема като сарказъм. Тези хора от низшата класа нямаха изтънчените чувства, които идваха с изискаността и маниерите. Това правеше всеки опит за проява на демократизъм с тях труден.

— Чух от моя Първи Министър — започна Клеон — за лоялността, която ти си проявил, както и за умението, с което се грижиш за Земите. Казвал ми е също така, че сте големи приятели.

— Господарю, Първият Министър е твърде благосклонен към мен, но аз знам своето място. Никога не говоря с него, преди той да ме заговори пръв.

— Спокойно, Грубер. Това говори добре за тебе, но Първият Министър, както и аз самият, е човек на демократичния импулс и аз се доверявам на преценката му за хората.

Грубер се поклони ниско.

Императорът продължи:

— Както знаеш, Грубер, Главният Градинар — Малкомбър — е вече твърде стар, а неговите отговорности станаха повече, отколкото той може да носи.

— Господарю, Главният Градинар е много уважаван от всички градинари. Желаем му да се запази още много години, така че да можем всички да отидем при него и да спечелим от неговата мъдрост и разсъдливост.

— Добре казано — рече Императорът безгрижно — но ти отлично знаеш, че всичко това са само приказки. Той няма нужда да се запазва, най-малко със сила или по необходимост. Самият той препоръчва смяна и аз му я гарантирах. Остава да му намерим заместник.

— О, господарю, има поне петдесет мъже и жени в този голям дворец, които биха били подходящи.

— Смея да кажа обаче — каза Императорът, — че изборът ми се спря на тебе.

Императорът се усмихна благосклонно. Това беше дългоочакваният момент. Сега Грубер, както очакваше, щеше да падне на колене в благодарствен екстаз.

Това обаче не стана и Императорът помръкна.

— Господарю, — каза Грубер — това е твърде голяма чест за мен.

— Няма значение — каза Клеон засегнат, че решението му се приема с въпроси. — Време е талантът ти да получи признание. Не след дълго няма да бъде нужно да се излагаш навън по всяко време на годината. Ти ще имаш канцелария на Главен Градинар, едно чудесно местенце, което ще обзаведа за теб и където ще доведеш семейството си. Ти имаш семейство, нали, Грубер?

— Да, господарю. Съпруга и две дъщери. И зет.

— Отлично. Ще се чувстваш много удобно и ще можеш да се наслаждаваш на новия си живот. Ти ще живееш на закрито, като истински транторианец.

— Но, господарю, аз съм от Анакреон и съм преселен…

— Имам го предвид, Грубер. За мен всички светове са еднакви. Ти заслужаваш новата си работа.

Той кимна и замълча. Клеон беше доволен с последната си проява на щедрост. Разбира се, той очакваше малко повече благодарност, малко повече признателност от този човек, но нали все пак всичко свърши.

Много по-лесно беше да свърши тази работа, отколкото да мисли за рушащата се инфраструктура. В моменти на раздразнителност Клеон твърдеше, че ако пробивите са причинени от човек, то този човек (или хора) би трябвало незабавно да се екзекутира.

— Няколко екзекуции — казваше той — и ще видиш какво спокойствие ще настане.

— Опасявам се, господарю — възразяваше Селдън — че това ще се възприеме като деспотизъм и ефектът ще бъде друг, не какъвто очаквате. Вероятно това ще подтикне работниците към стачки, а ако се опитате да ги върнете насила на работа, може да се стигне и до бунт. Ако се опитате да ги замените с войници, ще откриете, че те няма да знаят как да работят с машините, така че пробивите ще станат много по-често явление.

Затова не беше чудно, че Клеон се отнасяше към назначението на новия Главен Градинар с облекчение. А Грубер? Той гледаше отдалечаващият се Император с ням ужас. Той бе дошъл да го откъсне от свободата на откритото пространство и да го осъди на свиване между четири стени.

Но може ли някой да откаже на Императора?