Айзък Азимов
Клеон Императорът ^[0] (13)

12.

Рейч постъпи най-добре, като се примири с новата си компания, без да позволява лицето му да загуби спокойния си наивитет. Мъжът имаше зорки очи, а дясната му ръка почти заплашително се сви в юмрук, когато я отпусна на масата.

Рейч гледаше като бухал към другия и чакаше. Мъжът повтори:

— Разбрах, че нарекохте себе си Джоранумит?

Рейч се овладя. Не беше трудно. Отговори:

— Защо питате, господине?

— Защото не мисля, че сте достатъчно стар.

Рейч сви рамене.

— Аз съм достатъчно стар. Обичах да слушам речите на Йо-Йо Джоранум.

— Можете ли да ги повторите?

— Не, но идеята ми е ясна.

— Вие сте смел млад човек, щом говорите открито, че сте Джоранумит. Някои хора не обичат.

— Казаха ми, че на Уай има много Джоранумити.

— Може би. Затова ли сте дошли?

— Аз търся работа. Може би някой друг Джоранумит ще ми помогне.

— Джоранумити има и на Дал. Откъде сте?

Въпросът беше свързан с акцента на Рейч. Той не можеше да се скрие.

— Роден съм в Милимару, но живях на Дал много време.

— С какво се занимавахте?

— С нищо. Ходих малко на училище.

— И защо сте Джоранумит?

Рейч помисли малко. Не може да си живял потискан и дискриминиран, а да нямаш ясна причина да бъдеш Джоранумит. Той каза:

— Защото мисля, че трябва да имаме по-представително правителство, с повече народно участие и повече равенство между сектори и светове. Нима има някой със сърце и разум, който да не мисли така?

— И вие бихте искали да видите Императорството унищожено?

Рейч замълча. Едно беше да говориш за големи дела, но това анти-Императорско изявление премина всякаква граница.

— Не казвам това. Аз вярвам в Императора, но управляването на една цяла Империя е твърде много за сам човек.

— Той не е сам. Има цяла имперска бюрокрация. Какво мислите за Хари Селдън, Първият Министър?

— Не мисля нищо. Просто не го познавам.

— Всичко, което знаете, е, че народът ще бъде повече представен в правителството. Така ли?

Рейч си придаде засрамено изражение.

— Така казваше Йо-Йо Джоранум. Не знам как го наричате Вие. Чувал съм някои да му казват „демокрация“, но не знам какво значи това.

— Демокрацията е нещо, което съществува в някои светове. Аз не знам дали тези светове са по-добре от другите. Значи Вие сте демократ?

— Така ли го наричате? — Рейч наведе глава, като че ли в дълбок размисъл. — Чувствам се по-добре като Джоранумит.

— Естествено, като един Далианец…

— Само съм живял там.

— Вие всички сте за равенство между хората и другите такива неща. Далианците, бивайки потисната група, истински мислят в тази насока.

— Чух, че Уай е по-напреднал в Джоранумските идеи. Тук хората не са потиснати.

— По ред причини. Старите кметове на Уай винаги са искали да бъдат Императори. Знаете ли това?

Рейч поклати отрицателно глава.

— Преди осемнадесет години — каза мъжът — кметицата Рашел беше достигнала почти до преврат. Така, че Уайците са бунтовници, не толкова Джоранумити, колкото анти-Клеонци.

— Не знам нищо за това — каза Рейч. — Аз не съм против Императора.

— Но сте за народно участие, нали? Мислите ли, че избраното събрание би могло да ръководи Галактичната Империя, без да затъне в блатото на политически и партийни препирни?

— Хм… не разбирам — каза Рейч.

— Мислите ли, че многото хора могат да вземат бързо някакво решение в момент на опасност? Или ще стоят наоколо и ще спорят?

— Не знам, но не изглежда правилно шепа хора да притежават всичко.

— Ще се борите ли за убежденията си? Или само обичате да говорите за тях?

— Никой не ме е карал да се боря — отбеляза Рейч.

— Да предположим, че някой Ви накара. Ще защитите ли убежденията си за демокрацията или Джоранумската философия, все едно?

— Ще се боря за тях… ако знам, че това е за добро.

— Смело момче. Значи Вие дойдохте на Уай да се борите за вярата си?

— Не — каза Рейч неловко — не бих казал това. Дойдох да търся работа, господине. Не е лесно да намериш работа в тези времена… пък и нямам пари. А трябва да живея.

— Съгласен съм. Как се казвате?

Въпросът дойде без предупреждение, но Рейч беше готов за него.

— Планшет, господине.

— Първото име или фамилията?

— Откакто се помня имам само едно име.

— Нямате пари и както разбирам, образование — също.

— Ами… да.

— А имате ли опит в някаква работа?

— Не съм работил много, но имам желание.

— Е, добре. Ще Ви кажа какво да правите, Планшет.

Той извади от джоба си малък бял триъгълник и натисна нещо по него така, че се появи напечатан текст. Мъжът прокара палеца си през него.

— Ще Ви кажа къде да отидете. Вземете това със себе си, то може да Ви намери работа.

Рейч взе картичката и я разгледа. Знаците по нея приличаха на флуоресцентни, но Рейч не можа да ги прочете. Той погледна към мъжа с крайчеца на окото.

— Ами ако си помислят, че съм го откраднал?

— Това не се краде. Тук е моят печат и Вашето име.

— Ами ако ме питат за Вашето име?

— Няма. Кажете, че търсите работа. Тук е Вашият шанс. Не Ви гарантирам, но все пак…

Той му подаде друга картичка.

— Това е мястото, където ще отидете.

Този път Рейч успя да я прочете.

— Благодаря — измънка той.

Мъжът направи жест с ръка, че разговорът е приключил. Рейч стана и излезе. Питаше се къде отива.