Иржи Прохазка
Лов на лисица (5) (1948 г.)

5

През неделната сутрин по горския път вървяха инженер Чадек и неговата съпруга Инка, за да покажат на госта си красотите на своя край. Чадек непрекъснато говореше, показвайки на старши лейтенант Блаха различните забележителности, докато Блаха говореше съвсем малко, а госпожа Инка никак. Краката й прекалено често се подхлъзваха по тясната горска пътечка и при всяко препъване тя с благодарност приемаше любезно подадената ръка на Блаха.

Те излязоха от гората и застанаха в края на урвата. Чадек разгърна дългия провиснал клон на един смърч и неочаквано пред Блаха се откри прекрасна гледка към широката зона на граничния горски пояс.

Изглежда, че това беше любимото място на Чадек, което всеки път го пленяваше със същата сила. Искаше му се то да въздействува по същия начин и върху Блаха.

— Погледнете, господин старши лейтенант. Не е ли прекрасно? Знаете ли, аз си имах много хубава работа в оръжейната фабрика в Бърно и дълго се колебах, преди да се захвана с тази авантюра с тукашната фабрика. Инка много плака, не й се искаше да напусне компанията си в Бърно. Непрекъснато повтаряше — границата, това е краят! А виждате ли, сега не бих сменил това място за никое друго в света. Ако знаехте само колко дивеч има тук! Сърни, елени, глигани. И ако действително обичате да ловувате, ще ви поканя на лов за лисици. Разбира се, ако имате време и желание.

Блаха гледаше, без да се вълнува особено.

— А защо да нямам?

— Само не казвайте, че не знаете какво става сега в Прага. Правителството се разпада. Точно заради вас, заради неудачите в Министерството на вътрешните работи. Има правителствена криза. Господ знае какво може да се случи…

Блаха се върна на пътечката и спокойно предложи ръка на госпожа Инка, която я прие със светнали очи.

— Вижте какво, господин инженер, полицията бе създадена, за да брани реда, законите и държавните интереси на страната. Независимо кой е на власт — Готвалд или някой друг. За нас винаги ще има хляб… Казахте, че ще ме поканите на лов за лисици? — промени темата на разговора той. — Но без кучета ли? За това е необходимо да имаш доста голямо търпение и да си много сръчен в стрелбата. Умеете ли да стреляте добре?

Вместо отговор Чадек свали от рамо ловджийската си пушка, прицели се във върха на един висок смърч, където се полюляваше грозд от златнокафяви шишарки, и с един изстрел улучи една от тях.

— Добре — похвали го Блаха.

А веднага, след това извади от калъфа под мишницата си своя служебен пистолет и изстреля серия патрони във върха на същия смърч.

Всички останали шишарки една след друга се изсипаха на земята.

 

 

Тясната пътечка водеше през гъстата гора към една полянка, образувана от изсичането на дърветата, където съвсем неочаквано и без предупреждение се появи дървена двуетажна вила. Всеки би очаквал на това място да срещне по-скоро някоя примитивна туристическа хижа, отколкото тази солидна, може да се каже, дори луксозна, сграда, засенчена от множество смърчове.

Съпрузите Чадекови поведоха госта си към своята лятна резиденция.

Инженер Чадек се спря и с театрален жест посочи вилата.

— Приказно място, нали? — обърна се той към Блаха в очакване на неговата възторжена реакция.

Но Блаха само едва забележимо повдигна вежди.

— Хм… Безспорно…

— Елате, елате — подкани го Чадек, за да прикрие разочарованието си. — Ще я видите отвътре.

Блаха го последва със своята бавна, люлееща се походка, пъхнал ръце в джобовете на шинела, и повдигнал глава, за да огледа множеството затворени прозорци.

— Значи това е вашата ловджийска хижа, господин инженер — отбеляза той накрая.

— Да, господин старши лейтенант. Бивша собственост на един оберщурмбанфюрер, а сега — моята лисича хралупа!

— Лисича хралупа ли? — засмя се Блаха. — По-скоро ми прилича на луксозна, тапицирана с кадифе кутия за сребърна лисица.

Госпожа Инка вървеше след тях. С иронична усмивка тя гледаше двамата мъже пред себе си и сякаш ги сравняваше. Боже, колко се бе променил нейният Риша! А нали някога беше също така строен, така остроумен, интелигентен, привлекателен и забавен като този хладнокръвен и самоуверен полицай? А сега? Все още е приличен на вид, но защо ли всички мъже, след като постигнат своето и се оженят, веднага се разпускат, угояват се като скопени петли и трупат сланина както на корема, така и в душата си? Само връзката с една нова жена би могла да ги пораздвижи. Всяка умна съпруга би трябвало да се постарае нейният мъж да си има любовница. Само така мъжът й ще се поддържа в добра форма!

Чадек нетърпеливо извади ключа от джоба си, пъхна го в ключалката, тежката дъбова врата се раздвижи в рамката и изпъшка.

— Ако разрешите, ще мина пръв — спусна се Чадек към следващата врата вдясно и бързо заотваря един след друг прозорците.

Блаха заразглежда дървената ламперия и многобройните снимки на непознати ловци, окачени по стените. Върху пода бяха постлани кожи, в камината приготвени цепеници, само да драснеш клечка кибрит. Не липсваше и препарирана глава на лисица.

— Седнете, господин старши лейтенант — покани го Чадек, — веднага тук ще стане по-уютно. — Драсна клечка кибрит и след малко пламъците в камината плъзнаха по белезникавата кора на брезовите цепеници.

— Знаете ли, фабриката, пушките — това е моето хоби. Домът, вилата — моят уют и спокойствие. Но това тук е моята любов.

Чадек седна в люлеещото се кресло и мечтателно се залюля.

— Когато имам възможност, винаги тичам тук. Сядам пред камината, гледам пламъците, вдишвам уханието на гора и смола, което разпръскват горящите цепеници, и мечтая. И знаете ли, че тук ми хрумнаха моите най-сполучливи идеи. Живият огън — това е нещо чудесно…

Госпожа Инка съвсем делово прекъсна неговия сантиментален монолог.

— Но все пак те ще ти отнемат всичко. Фабриката, вилата и мечтите ти. Вече се готвят да го сторят, не съм ли права, господин старши лейтенант?

Блаха сякаш не я чу. Бавно продължаваше да разглежда обстановката. Накрая се спря срещу стената, на която бяха окачени множество ловджийски пушки.

— Това ли е прочутата ви колекция, господин инженер?

Чадек моментално се пробуди от своята замечтаност.

— Харесва ли ви? — попита зарадван той и стана от креслото.

Блаха откачи от стената една трицевна пушка:

— Особено тази трицевка. Марка „Щул“, ако не се лъжа. Стреля с две сачми и един куршум. Чудесно оръжие с оптически мерник.

При тези познания, които прояви Блаха, на Чадек му секна дъхът.

— Да — а сега ме поставихте на колене. Всеки посяга първо към тази инкрустирана със сребро карабина „Ланкастър“.

— Да, тя е приятна за окото. Или пък да идеш с нея в неделя на селския мегдан и да очароваш момите. Но на лов в гората винаги бих предпочел тази стара марка „Манлихер—Шьонау“.

Той откачи от стената следващата пушка, разгледа я и я подаде на Чадек.

— Вие наистина разбирате от пушки — засия Чадек. — Поразително! Ще трябва да ви се похваля.

И пак посегна към стената, за да откачи следващата пушка.

— Вижте тази пушка марка „Хамерлеск“. Чудесно оръжие, нали? А това тук е пушка, произведена в нашата фабрика „Збройовка“ в Бърно. Има си своите традиции и се ползува с добро име в голяма част от света. Върху нея съм работил в Бърно редица години. А ето тук се опитах да съчетая качествата на предишните две пушки. Погледнете тази комбинирана пушка за сачми и патрони. Започнахме да я произвеждаме в нашата фабрика тук и смятам, че ще има голямо бъдеще. Опитайте колко е лека и как удобно седи на рамото. А какъв мек спусък има!

Инка, която явно скучаеше, нетърпеливо се намеси в разговора:

— Хайде, стига толкова! Сега вече сте загубен, господин старши лейтенант. Добре го познавам. Може да почне с часове да ви разказва как възнамерява да популяризира новата си пушка сред американците, които ще кани на лов от Германия, и как ще почне да изнася изобретението си чак в Америка. Виж какво, скъпи — приближи се тя към Чадек. — Първо, бъди така любезен да предложиш на господин старши лейтенанта нещо за загряване, после раздухай хубаво огъня в камината й донеси дърва, за да има с какво да го подклаждаме. И чак тогава можеш да започнеш своите тиради.

— Прощавай, скъпа — опомни се Чадек, премести креслото на Блаха по-близо до камината и отвори вратичката на едно малко барче в шкафа:

— Какво ще пиете, господин старши лейтенант? Джин, уиски, коняк, водка?

Ала старши лейтенант Блаха си избра нещо много по-различно. Посочи една бутилка и с елегантна ирония рече:

— Ето тази съвсем обикновена народна борова ракия. Поне ще бъде стилно, след като в тази страна на власт е народът.

— А за мен коняк — помоли Инка.

Чадек наля и на двамата.

— А сега ме извинете за момент. Ще донеса няколко цепеници, за да има с какво да поддържаме огъня.

Чадек излезе навън, а Инка нервно си запали цигара.

— Прощавайте, че е толкова непоносим. Отегчителен бърборко и самохвалко. На човек като вас това сигурно му действува на нервите.

Блаха се засмя.

— Знаете ли кое у вас, жените, винаги ме е възхищавало?

Инка сви рамене.

— Знам ли? Може би женствеността, нежността, беззащитността, сексът?

— Не — още по-силно се разсмя Блаха, — не, напротив. Вашата хладнокръвна, обмислена пресметливост, вашата студенина, стигаща до жесток цинизъм. И всичко това е скрито под една нежна, сладострастна котешка маска.

Как я дразнеше този мъж със своето превъзходство и присмеха, който виждаше да се таи в премрежените му очи, въпреки че се стремеше да разговаря сериозно и галантно с нея. Но същевременно и я привличаше. Именно с този свой цинизъм, с увереността, че може да притежава всички и всичко, но не се нуждае от никого и всичко му е безразлично. Затова искаше да го има. Страшно много го желаеше, та поне за миг да го види покорен, просещ, поне за момент да има власт над него.

Инка протегна чашата си, която държеше със своите дълги, грижливо гледани пръсти, към чашата на Блаха.

— Няма ли да пием?

Те се погледнаха в очите като двама противници на ринга, които оценяват с поглед своите качества и сила.

Чукнаха се и пиха.

— Когато бях в Лондон, една нощ се разхождах край брега на Темза с една очарователна английска студентка. Нежно я галех по ръцете, по шията, по тялото, целувах я… Повече не смеех да си разреша, защото беше много млада. Говорех й най-прекрасните, най-нежните, най-поетичните безсмислици, които бях способен да измисля. Но тя неочаквано ме прекъсна: „Ако ме желаеш поне малко, излишно е да си губим, времето. Тази нощ вкъщи няма да има никой — ела у нас, а на сутринта ще довършиш приказките си…“

Инка прие играта:

— И аз ли трябва да постъпя така?

Блаха усети, че тя се хвана на играта му, и му се прииска да се пошегува:

— Нима също имаме толкова малко време?

— Също. Той може всеки момент да се върне.

Блаха я притисна към себе си, целуна я и тихичко й прошепна в ухото:

— Трябва, да ти призная, че след онзи валс, който танцувахме заедно, все още чувствувам уханието на тялото ти и непрекъснато мисля за очите ти.

Обаче Инка студено го прекъсна:

— Пак си губите времето.

Но той неочаквано излезе от играта и съвсем глупаво попита:

— А какво трябва да направя?

— Ако поне малко ме желаеш, ела тук утре в десет часа сутринта. Той няма да бъде тук, ще замине за Пилзен и ще се върне чак през нощта. Целият ден ще бъде само за нас. И тогава ще се доизкажеш…

Тя извади от джоба на своето три четвърти кожухче резервния ключ от вилата и го подържа пред очите на Блаха. Известно време двамата се гледаха, а после Блаха взе ключа и го скри в джоба си.

В този момент влезе Чадек с наръч току-що нацепени брезови трески.

— Това е резерв, който ще стигне най-малко за два дни. Доволна ли си?

Той постави дървата до камината и започна да изтърсва полепналите по ръкавите му тресчици.