Иржи Прохазка
Лов на лисица (4) (1948 г.)

4

Месен февруари през четиридесет и осма година се оказа необикновено мразовит. А и политическото положение в страната беше доста сложно. Три години след края на голямата война все още се водеха борби за окончателното формиране на следвоенна Европа. А нашата република беше един от спорните гранични камъни между двата свята. Ненапразно някога Бисмарк беше казал: „Който владее Чехия, е господар и на цяла Европа“. Тъй че именно за това сърце на континента се водеше борба — прикрита, рафинирана, ловка партия шах на големите играчи от световните политически центрове, разузнавания и агентури. И всички в страната, които участвуваха в тяхната игра срещу социализма и си служеха с високопарните думи — демокрация, свобода и тоталитаризъм, — всички онези Зенкл^[1], Пероутка^[2], Шрамек^[3], Дртина^[4] и Майер^[5], през първата половина на февруари се бяха впуснали в най-голямата политическа авантюра на своята кариера — в борбата за власт.

Правителствената криза всъщност започна още на тринадесети февруари. През този ден представителите на буржоазните партии успяха за първи път да осуетят правителствената сесия. Като предлог им послужи предполагаемата реорганизация на народната милиция, която бил подготвил — уж без тяхно знание — комунистическият министър на вътрешните работи Вацлав Носек, — и преместването на осем висши офицери от НМ от Прага в провинцията. Само привидно се интересуваха от народната милиция, а в действителност искаха да разбият цялата система на Националния фронт, да свалят правителството на Готвалд, да установят бюрократично буржоазно правителство, да изтръгнат онзи граничен камък между социализма и капитализма и да го преместят чак на източната граница на нашата република. Всъщност искаха да проведат антиправителствен, реакционен преврат.

През една ранна февруарска сутрин Бохоуш Кржиж, както и всички други ръководители на комунистическата партия из цялата страна, свика извънредно заседание на околийския комитет на партията.

Дълго звучаха думите на Кржиж в притихналото помещение на околийския комитет на комунистическата партия. Четеше им на глас телеграмата на Секретариата на Централния комитет, в която ги уведомяваха, че скоро, може би още сега, в следващия час или утре — ще се реши всичко.

Набързо запалената печка бавно излъчваше топлина, през запотените прозорци проникваше слабата светлина на мразовития, сънлив и мрачен февруарски ден. Комсомолката Бланка Свободова, вечно усмихната и тананикаща си, мургава като циганка девойка, удоволствие за всички мъжки погледи в града, бе вперила поглед в устата на Кржиж. Бяха я избрали за член на околийския комитет като представителка на младежите в този пограничен град кой знае как, може би повече заради открития й весел характер, ентусиазма, с който работеше в ръководството, ходеше на събрания и жертвуваше свободното си време за десетките мероприятия, които й възлагаше Кржиж, отколкото заради политическия й опит. Може би затова сега и не разбираше много добре всичко, което се съобщаваше в телеграмата с ясни, строги изречения. Но виждаше съсредоточеното изражение в очите на всички присъствуващи, почувствува напрежението в залата, което премина и у нея.

Кржиж продължаваше да чете отсечено, сякаш с остър нож отрязваше филии от наченатия самун хляб.

— … Секретариатът на партията, съзнавайки опасността, която застрашава народнодемократичния строй и сигурността на новата ни република, взе решение да предприеме всички необходими мерки, за да осуети нечестните намерения на реакционерите и да обезпечи по-нататъшното мирно развитие на републиката…

И по-нататък:

— … В настоящия критичен момент е необходимо всички трудещи се, работници, селяни, занаятчии, интелигенция, всички демократични и прогресивни сили, без оглед на партийна принадлежност, да се обединим и дружно…

На това място Кржиж неочаквано спря и погледна с упрек Карел Мутъл, а после повтори:

— … дружно, чехи и словаци, да се вдигнем в бойна готовност и с всички сили да задушим още в зародиш всички подривни намерения на реакцията, за да защитим интересите на държавата и народа!

Изведнъж той си даде сметка, че всъщност досега не се беше замислял доколко може да разчита на всеки един от тях в този решителен момент, какво отношение ще вземат към въпроса, дали някои няма да се разколебаят, да не издържат, да се огънат. Нямаше пред себе си онзи сплотен колектив, с който бе свикнал във фабриката и в старите партийни организации. Тук имаше хора от всички краища на Чехия, Морава, Словакия, имаше и цигани, всякакви прелетни птици, градска измет на обществото и селски пролетариат, честни хора и златотърсачи, авантюристи и кариеристи. Много трудности срещна в работата си, когато пристигна тук преди три години. Тогава, току-що завърнал се от райха, той се бе явил в Секретариата в Пилзен и с младежки ентусиазъм бе настоял да му възложат някаква задача. Бяха го попитали дали разполага с някакво превозно средство. Той кимна утвърдително — имаше един стар велосипед. „Тогава ще идеш на границата. В Таховско, Клатовско или Домажлицко, където искаш, и ще основеш там партийна организация“. — Той си избра това градче и пристигна. Тогава беше малко смешно да работи като партиен секретар тук. Имаше само двама комунисти — той и Свобода. Да, на него може да разчита, той е стар, изпитан другар. Цялата война бе прекарал в концлагер заедно с жена си, а за дъщеря им през това време се грижеше една стара леля нейде в Морава. Той се върна, но жена му остана в концлагера. Не можеше да живее без нея вкъщи, всичко го потискаше, задушаваше се от мъка, затова взе дъщеря си и пристигна тук. И Бланка сигурно няма да се огъне, въпреки че е още младо девойче, което мисли повече за ергените, отколкото за политиката. Бе израсла тук в другарска среда и имаше добър корен от баща си. А онзи развейпрах Карел Мутъл? Той е честолюбив, буен, малко необуздан, горд и винаги готов да се сбие човек, но иначе е ненадминат майстор, можеш да му възложиш каквато и да е работа, и той ще се справи. А освен това е с чисто сърце, откровен и честен към хората. Да — и на него може да разчита. А на жена си Мария? А на „пражанчето“ Бартик? Всъщност на всички, които самият той бе избрал, приел в партията и възпитавал в този околийски комитет. Ако не им вярваше, не можеше да вярва и на себе си!

Първи реагира старият Свобода:

— Сега в Прага обстановката навярно е много нажежена!

Всички присъствуващи се обърнаха с облекчение към Свобода, угнетителната тишина, настъпила след доклада на Кржиж, най-после бе нарушена, огромното напрежение при мисълта за това, което щеше да последва през близките дни, се поотпусна при тези малко прегракнали думи на Свобода, стопи се във въздишките, в необходимостта да си поприказват, да разменят мнения, да обсъдят ситуацията.

— Сега навсякъде е нажежено, Йозеф — поправи Кржиж Свобода. — И тук. И във всеки от нас!

— Тук ние ще се справим, Бохоуш — оптимистично му възрази Свобода, — тази околия е червена, тук всички хора от фабриките, селата, канцелариите и магазините са с нас. Видя ли как отпразнувахме тук миналата година Първи май? Или пък Великата октомврийска революция?

— Обаче на председателя на околийския народен съвет Брунцлик не може да се разчита. Голяма грешка беше, другари, че допуснахме този пост да заеме представител на социалдемократите.

— Аз ще си поговоря с неговата Божка — неочаквано предложи Кржижова. — Тя работи на машината до мен.

— Освен това трябва да имаме предвид и господин щабния капитан Кристек — продължи Кржиж — с неговата Бранническа организация. Също и господин инженера Чадек с много интересната му фабрика за ловджийски оръжия и муниции.

Хората се оживиха, сега вече събранието заприлича на всички други, на които всеки се изказваше без задръжки. Столовете скърцаха, разпалените дискутиращи се натискаха към масата и искаха думата, от цигарите се издигаха стълбчета дим, най-после отново бяха придобили увереност и намерили твърда почва под краката си.

— Но нека не забравяме, Бохоуш, че в тази фабрика работим ние! — отвърна старият Свобода. — Чадек никога не се е бъркал в политиката. Той по-скоро е технически мозък, любител на пушките. И много внимава да не си развали отношенията с нас. Нали видя, че по време на бала дойде при теб.

Мутъл не издържа и се провикна:

— По-скоро при Кржижова, нали?!

Събранието се разтресе от смях. Обаче Кржижова не се разсърди:

— Мерзавецо — подхвърли тя към Карел.

Обаче Мутъл не трябваше да се обажда. Само отново привлече вниманието на Кржиж към себе си:

— Добре, че проговори, Карел. За малко щях да забравя случилото се на бала. В края на събранието, другари, ще обсъдим партийното провинение на Карел Мутъл, който предизвика груб скандал на обществено място и с това хвърли сянка върху доброто име на партията точно в този труден момент!

Мутъл скочи от стола си:

— Какво? Значи човек не може да се сбие и на танцова забава с един женкар, който досажда на момичето му?

Бланка заканително го попита:

— На кого?

Мутъл я погледна, укроти се и веднага се поправи:

— На момичето, с което иска да танцува.

— Не може — изръмжа Кржиж, — особено ако е член на околийския комитет и ако се сбие с комунист, а Земан е член на партията, а освен това, както сам знаеш, нашата партия се намира в особено труден период!

— Ах, леле! Както взе да ги изброяваш, трябва да се готвя за един хубав пердах. Вече треперя от страх — ухили се Карел.

— Този смях ще ти преседне, ще видиш — сгълча го Кржиж, а после отново се обърна към всички присъствуващи. — Но мисълта ми сега, другари, не е за Брунцлик, нито за Чадек, нито пък за щабния капитан Кристек. Най-много ме интересува дали в критичните дни, които ще последват, ще можем да разчитаме на нашата милиция?

Лойза Бартик, който почти заспиваше зад очилата си, мълчеше и само слушаше, изведнъж се наежи:

— Как може въобще да поставяш такъв въпрос, другарю секретар? Нима някога се е случвало ние да не подкрепим партията? Нима някога сме се огънали?

— Почакай, Лойзик — опита се да утеши Кржиж справедливия гняв на Бартик, — аз знам, че на теб мога да разчитам. На Земан и на останалите служители също. Но — сега вие имате нов началник!

Той изпитателно се вгледа в очите на Бартик.

— Кажи, какъв е той!

Бартик отвърна:

— Суров човек!

— И това е всичко?

— Владее до съвършенство работата си. Военното дело и милиционерската работа са в кръвта му. Бих казал, че е по-голям кадър, отколкото подхожда за мащабите на околията ни.

— И това е всичко? — настояваше неуморимо Кржиж.

— Не обича немците! Патриот е!

— Поне нещо! — Кржиж се намести на стола и приглади все още гъстите си тъмни коси.

— Тогава слушай, Лойза — продължи той. — Сега ще ти задам един директен въпрос. Знам, че го познаваш само от няколко часа и е трудно да се определи. Но в живота на комуниста съществуват моменти, когато няма време за протакане и трябва веднага да се вземе решение по някой важен въпрос. С помощта на своя класов инстинкт. И така, кажи сега: ще можем ли да разчитаме на него, когато положението вземе да става опасно?

Бартик дълго мълча, колебаеше се. Загледан надолу към колана си, той усещаше десетките очи, които се бяха втренчили в него.

А после малко притеснено, но все пак решително, отвърна:

— Да!

 

 

Със силна прозявка Земан се изтегна върху кушетката. След тази тежка нощ се чувствуваше като пребит. Но не можа да заспи. Гледаше тавана и размишляваше.

До масата бе седнал Лойза Бартик с очила на носа, също така ядосан и възбуден, и може би, за да се успокои, човъркаше с поялника в многократно поправяната стара трофейна немска радиопредавателна станция. И сякаш между другото подхвърли:

— Хонза, заради вчерашното сбиване Карел Мутъл получи мъмрене с предупреждение.

Земан свирна:

— Дявол да го вземе!

И веднага се разсмя:

— Не му върви. Малко ми е жал за него. Но все пак му провървя, че ти дойде да ме извикаш, иначе щеше да получи порядъчен пердах. И все пак ще е жалко, ако Бланка тръгне с него.

Обаче Бартик, без да вдигне поглед от работата си, добави:

— Ще трябва да разгледаме и твоя случай в организацията. Не се сърди!

Земан веднага престана да се смее, седна на кушетката и раздразнено попита:

— Само заради това ли те повикаха там?

— Не, не заради това. Ставаше въпрос за нещо много по-сериозно. Нали четеш вестници.

— Да. Нещата в републиката взеха да се развиват много зле. Но ако беше жив баща ми, щеше да каже: „Спокойно, момчета, Готвалд ще се справи!“

Известно време Бартик продължи мълчаливо да се занимава със своя приемател.

— Питаха ме също и за Блаха — тихичко призна след малко той.

— И ти какво им каза?

Бартик се поколеба:

— Че да.

— Какво да?

— Ами че може да се разчита на него.

Земан се замисли.

— Не знам, Лойза. Аз не мога добре да го разбера. Малко ме е страх от него. Но е истински мъж. И знае какво иска. Може би е добре, че точно сега е тук при нас. Умее да бъде строг! Способен е бързо да вземе решение и да издаде заповеди. Сигурно няма да се суети като Видра, когато стане въпрос за нещо важно…

Бартик остави настрани поялника си и започна да изпробва музейния си апарат. Въртеше копчето и улавяше цяла скала от пискливи звукове, които можеха да проглушат ушите на един обикновен простосмъртен.

Земан нервно се обърна към стената.

— Няма ли да престанеш с този шум? По-добре да беше си легнал, щом като трябва да сме в бойна готовност, а още нищо не се е случило… Та ти не си спал цяла нощ!

Обаче Бартик мечтателно се усмихна:

— Ти не можеш да ме разбереш, Хонза. Не можеш да си представиш колко е хубаво това. Особено нощем… Когато уловиш, да речем, сигнала на някой кораб, който се намира нейде под Южния кръст в Пасифика… или на самолетите. Целият свят… а когато се вслушаш много внимателно, можеш да чуеш и шепота на звездите…

— Ти нещо си се побъркал, Лойзик — засмя се Земан. Но веднага стана сериозен и се върна към мисълта си в началото на разговора. — Предпочитам сега да съм в Прага. Там се решава всичко. Завиждам на нашите момчета, които могат да бъдат там, да стоят на пост и да се бият и за нас… А ние тук какво? Най-многото можем да се търкаляме на кушетките и да изчакваме… В тази затънтена, сънлива дупка никога нищо сериозно не може да се случи…

Лойзик, който през цялото време въртеше копчето на своя приемник, внезапно извика:

— Хонза, ела тук!

И го каза така, че Земан наистина стана и се приближи до него. Бартик развълнувано му подаде едната слушалка, от която се разнесоха силни, бързи и пиукащи звуци:

— Чуй — извика разтревожено, — вчера това го нямаше тук. Само аз притежавам такава играчка. Тук нейде има вражеска радиостанция. Това, което чуваш, е някакъв… нелегален… предавател. Предава оттук — и с шифър!