Даяна Палмър
Яростна страст (9)

Девета глава

На Маги не й остана време да се уплаши преди сватбата. Семейство Дуранго пристигнаха рано с близнаците, тя бе заета да прави компания на гостите и с приготовленията за сватбата, така че нямаше кога много да размишлява.

Джон Дуранго беше огромен мъж — висок, широкоплещест с мустаци и гъста черна коса. Очите му бяха стоманеносиви, а Маделин беше точно обратното. Слаба, с дълга златисточервеникава коса и живи светлозелени очи. Момчетата приличаха на баща си, но имаха зелените очи на Маделин и явно родителите им ги обожаваха.

— Това е Едуард Доналд — представи Маделин на Маги пълничкото момченце с моряшко костюмче, — а това е Камерън Майлс — добави, като посочи другия си син по къси панталонки и раирана ризка. — Всъщност са близнаци, но, слава богу, не са еднояйчни.

— Кога намираш време да пишеш? — попита я Маги.

Маделин се засмя.

— Обикновено в един през нощта, когато наближава срокът ми да предам ръкопис. Джон и Хосито ме отменят вечер, идва и гледачка, която викаме при нужда. Така се справям, ала все пак намирам достатъчно време, за да бъда с тях. Сега пиша по-малко и така е по-лесно.

— Сигурно е много хубаво да пишеш романи — забеляза Маги.

— Майчинството е още по-хубаво. — Тя погледна към коридора, където Гейб представяше Беки на очарования Джон Дуранго.

— Страшно се изненадахме и се зарадвахме, че Гейб се жени — отбеляза Маделин, докато наблюдаваше представянето. — Джон беше на неговата възраст, когато се оженихме — добави. — Сега е на четирийсет и три години, а аз съм на трийсет и една. Времето лети, нали?

— Много бързо при това — съгласи се Маги. — Беки го обича.

— Да, явно. — Тя се обърна и изгледа в очите по-младата жена. — Но ти също го обичаш.

Маги се изчерви и сведе глава.

— Той обаче не знае — изрече тихо. — Мисли, че е заради Беки.

Маделин се смръщи.

— Не трябва ли да му го кажеш? Може би изпитва същото.

Маги поклати глава.

— Гейб вече ми каза, че не търси любов. Приятели сме. Това му стига.

— И аз смятах, че на двама ни с Джон ни стига, че сме приятели — прозвуча сухият отговор. — Докато една бурна нощ не загубих ума и дума и казах да, вместо не. И виж какво стана. — Тя въздъхна доволна, като гледаше синовете си. — Те просто ми напомнят за всичко. — Вдигна очи. — Нещо като символи на любовта, не мислиш ли?

Маги се засмя.

— Така е.

По-възрастната жена я изгледа с любопитство.

— Гейб не ни разказа много за теб, ала разбирам, че с бившия ти съпруг никак не ти е провървяло.

— Наистина беше така — отвърна Маги. — Иска да ми вземе дъщерята, и то само защото има тръст на нейно име.

— Подлец — измърмори Маделин. — Но ти не се тревожи. Гейб ще се справи с него!

Вероятно, помисли си Маги по-късно, докато стоеше до него в малката църква и изричаше брачните клетви. Опита се да не се разплаче, ала й беше трудно. Беки беше шаферка, а Джон Дуранго, който се извисяваше над всички, беше кум. Джанет беше помайчима. Няколко съседи бяха дошли на кратката церемония.

След това в ранчото имаше прием и Маги усети как цялото това вълнение се отразява на нервите й.

— Успокой се сега — каза й Джон Дуранго, когато тя му подаде една пълна чиния. — Всички тези любители на партита скоро ще се разотидат и ще го имаш само за себе си. Едуард, престани да мажеш ризата на брат си с торта — провикна се към сина си.

— Момчета се гледат по-мъчно от момичета — отбеляза весело Маги.

Той я погледна с чаровна усмивка.

— Така ли мислиш? Виж какво прави дъщеря ти.

Тя се обърна и се ужаси, като видя Беки, седнала по средата на пода с голяма зелена жаба върху роклята си от тафта.

— Беки! — ахна и закри уста с ръка.

— Аз й я дадох — подхвърли нехайно Джон Дуранго. — Беше на верандата и ядеше мухи, стори ми се доста самотна. Помислих си, че има нужда от приятелка.

Гейб го изгледа кръвнишки.

— Почакай, докато синовете ти станат на нейната възраст. Знам каква е фаталната ти слабост, друже, така че внимавай.

— Няма да го направиш — каза Джон.

— Вярваш ли? — ухили се Гейб.

— Иди и вземи жабата — каза Маделин на съпруга си.

— Не мога! Ще бъде жестоко — смънка Джон. — Виж, тя я целува.

— Животно — обвини го Маделин и го сръга.

— Почакай — каза Гейб и дръпна Маделин настрани, докато погледът й се плъзна встрани. — Почакай малко.

— Защо? — попита тя.

— Искам да видя дали жабата няма да се превърне в приказен принц.

Маги го изгледа свирепо, мина покрай тях и отиде до дъщеря си.

— Нали е сладък? — въздъхна Беки. — Господин Дуранго ми го даде. Мислиш ли, че Къдълс ще го хареса?

— Кученцето ти ще го хареса много, особено с кетчуп — отвърна Маги усмихната. — То ще изяде жабата.

— Няма — възрази Беки и я изгледа намусено.

Гейб разреши проблема.

— Имам мухи за жабока — намеси се той, пресегна се и взе жабата от новата си дъщеря. — Ще отидеш да го видиш по-късно.

— Наистина ли ще стоя с баба, докато ти и мама сте на меден месец? — обърна се Беки към Гейб.

Той въздъхна.

— Скъпа, няма да бъде месец. Само един ден, но мисля, че баба ти е приготвила анимационен филм, който да гледаш на видеото.

— За мен? Наистина?

— Иди и я попитай — подкани я Гейб нежно.

Тя скочи и забрави за жабата. Гейб изгледа жабата, след това Маги и й я предложи ухилен.

— Вече си имам един красив принц — прошепна тя, надигна се и го целуна по брадичката. — Все пак благодаря ти.

Той се усмихна и се отдалечи с жабата.

Тази вечер, след като Маделин и Джон и всички гости се разотидоха, двамата отидоха с колата до Ейбилин в луксозен хотел, където Гейб бе запазил младоженския апартамент. Пренесе Маги на ръце през прага и се загледа лукаво в огромното легло.

— Във всеки случай, това легло е по-хубаво от дивана ни във всекидневната — усмихна се на Маги. — Гърбът още ме боли от него.

— Може би има вграден вибратор — предположи тя, макар че я беше срам да го каже.

Той я пусна и отиде да провери.

— Наистина има — засмя се и я изгледа с любопитство. — Искаш ли да опиташ?

Маги стоеше насред стаята, облечена със скромна кремава рокля, и се опита да се престори на изискана, макар и да не се чувстваше така.

— Щом искаш — каза слабовато.

Гейб се обърна намръщен. Тя не спираше да му се възхищава, както беше със сивия костюм с жилетка.

— Какво има? — попита той и се приближи до нея. — Не вярвам да се боиш от мен, нали?

— Не — отвърна тя бързо. Загледа се в жилетката — Просто не сме били по-продължително сами заедно, това е. Сега се чувствам малко странно.

Гейб въздъхна и я прегърна.

— Трябваше да се сетя, но много се страхувах, че ще загубя и ума, и дума покрай теб. Явно съм прекалил.

— Всичко ще бъде наред, нали? — попита Маги наистина тревожно, с разширени очи, които меко се взряха в неговите.

Той се вгледа в тях, усетил силни тръпки от радост.

— Разбира се — отвърна. Привлече я към себе си, обичаше да чувства как тя потреперва. — Предстои ни дълга нощ — прошепна до устните й. — Може да не ни е за пръв път, ала ще направя така, че все едно за пръв път сме заедно.

Тя се надигна към устните му и усети как неговите бавно се плъзгат по нейните. Миришеха на дъвка и на цигари и леко проникваха в нейните. Маги потрепери, защото този бавен плам беше много по-вълнуващ от грубост. Гейб я привлече към себе си и тя раздвижи ритмично тялото си до неговото.

Високото му слабо тяло трепна при допира. Дишането му се учести и той се наведе, вдигна я, сините му очи притъмняха, докато гледаха нейните. Отнесе я на леглото, сложи я да легне и се опъна до нея.

Лампите светеха, но Маги не ги забелязваше. Леглото беше достатъчно голямо, за да разполагат с повече пространство, наистина имаха нужда от него. Той не можеше да й се насити, отначало неговото тяло беше върху нейното, после под него, докосваше я с ръце, насочваше я. Тя изучи по нов начин топлите, остри очертания на силното му тяло, това бе изненадващо смело за нея, то я разсмя и едновременно с това я накара да потрепери.

— Хайде, погали ме — подкани я Гейб, когато Маги се отдръпна. Изви ръцете й назад и я погледна в изумените очи. — Сега сме женени. Може да го правиш.

— Знам, ала е ново за мен — прошепна тя. — Още не съм свикнала.

— Надявам се винаги да бъде така — прошепна той в отговор, докато го казваше, устните му се плъзнаха надолу по тялото й и усети как Маги отново започва да трепери бавно.

Мина цяла вечност, докато тя започна да стене и да се гърчи. Тогава я взе, дори тогава прояви търпение, въпреки че бе обхванат от бурен огън — в бавен ритъм, дълбок и настъпателен.

Маги не се страхуваше дори когато нежността достигна своя връх, едва тогава помисли, че може би щеше да се пръсне. Усети как матракът се разтресе под тях, чу задъханото дишане на Гейб. Впи нокти в гърба му, чувстваше се безпомощна. Прилепи се плътно за ханша му и тялото й се изви като дъга. Сълзи рукнаха по страните й, без да иска, потрепери и извика от изключителната болка и наслада, които изпита едновременно.

Над нея той го усети също така силно. Гласът му секна, силното му тяло тежко се отпусна върху нейното, разтресе се. Хвана я здраво за ханша и тя изпита болка, но това бе сладка болка.

Чу го как дрезгаво произнася името й. След това Гейб се отпусна, както беше потен, с цялата си тежест върху нея, а сърцето му биеше до пръсване.

Маги го погали по косата изтощена, задоволена. Част от нея, помисли си замаяно, го обичаше дори когато й причиняваше болка. Затвори очи, прегърна го и го привлече към себе си.

Той усети това желание да бъде притежаван и отново се възбуди. Беше уморен, страшно уморен, ала тялото й му действаше с изключителната си мекота, с желанието да се предаде. Гейб потрепери, ръцете му под ханша й се раздвижиха и пак го повдигнаха към него.

— Гейб? — прошепна тя изумена.

— Ш-ш-ш — отвърна й той и я целуна нежно. — Ш-ш-ш, всичко е наред. — Раздвижи се и Маги трепна. Гейб вдигна глава и очите му потърсиха нейните. — Нали може да го направим отново? — прошепна. — Няма да те нараня.

Тя се разплака от това, че той мислеше за нея.

— Разбира се, че няма — отвърна. Вдигна ръце към лицето му, а очите й изразяваха толкова силни чувства, че Гейб извърна глава.

Не желаеше благодарност. Помисли си, че това изразяват очите й. Той спасяваше Беки, осигуряваше на двете дом и сигурност. Може би Маги го смяташе за привлекателен, но всичко останало беше саможертва. Гейб съвсем не желаеше това.

Когато обърна лице към нея, тя забеляза, че светлината в него беше угаснала.

— Какво има? — попита меко. — Какво желаеш, което не ти давам? Трябва да ми кажеш. Много малко знам по тези въпроси.

Той вдигна глава, а погледът му беше строг и напрегнат.

— Мисля, че знаеш какво искам — отвърна тихо. — Ала част от теб се страхува да ми го даде.

Маги бавно се вгледа в очите му. Да, знаеше. Гейб искаше страст. Желаеше повече от подчинение. Искаше това…

Тя се остави инстинктът да я води и изгони страха от насилие, който от много години се бе вкоренил в нея. Пресегна се и го докосна, погали го, наслади се на усещането на тялото му, което се тресеше до нейното.

— Мога да бъда всичко, каквото пожелаеш — прошепна. Вдигна ръце, хвана лицето му и го привлече към себе си. — Всичко, Гейбриел. — Разтвори устни, леко пъхна език в устата му и започна да извива тялото си с бързи движения.

— Господи! — извика той.

Само това успя да изрече. Разтрепери се като юноша, причини й болка, без да иска, ала то бе от страстта, която Маги събуди в него. Прегръщаше я, притискаше я към себе си и я взе по най-примитивния начин, за който си бе мечтал, но тя с желание го следваше във всяка стъпка, отговаряше на резките движения на тялото му, отговаряше на пламенния глад на устните му, окуражаваше го и тихо шепнеше неща, които го подлудиха.

Изведнъж всичко избухна в спазми, в цветове и изтощително удоволствие, в конвулсии на радост, от които Гейб извика, ала гласът му бе заглушен от нейния див екстаз. Той не виждаше, не чувстваше, не чуваше, не разбираше нищо, до такава степен бе потънал в забрава. За пръв път в живота си едва не загуби съзнание.

Взираше се в тавана, когато лицето й се появи пред погледа му. Маги го гледаше с истинска гордост и се усмихваше пред изтощеното му лице и изненаданите му светлосини очи.

— Какво стана? — промърмори тя сериозно. — Предполагаше ли, че съм способна на такова нещо?

— Не — отвърна Гейб с равен глас. Все още не бе възстановил дишането си.

— Е, сега вече знаеш, нали? — Маги се наведе и го целуна леко. — Умирам от глад — въздъхна и се протегна бавно, без да осъзнава, че той я гледа и преценява. — Смятам да си поръчам стек. Ти искаш ли нещо?

— Някакво мазило — изпъшка Гейб. — Гърбът ме заболя.

Маги се усмихна, докато ставаше от леглото.

— По-късно ще ти направя масаж — предложи изкусително.

Той седна и я наблюдаваше, докато разтваря куфара и вади нощница и пеньоар, после му махна с ръка и изчезна в банята. Чувстваше се като посечен. Очакваше, че ще прекарат хубава нощ, ще се любят нежно, а се озова в едно легло с дива котка. Каква прекрасна, неочаквана изненада. Гледаше към вратата леко намръщен, после се усмихна. Този брак май започваше добре. Отпусна се по гръб и запали цигара, съхранявайки силата си. Помисли си, че до сутринта ще му потрябва отново.

В банята тя изпитваше задоволство от самата себе си. Успя да го изненада. Това бе добре. Може би щеше да го накара да се замисли. Обичаше го безусловно и всецяло. Сега й оставаше да му го покаже с действията си. Вероятно с времето Гейб щеше да отвърне на любовта й.

 

 

Но след като се върнаха в ранчото, той потъна в работа. Разговори по телефона, пътувания до други градове, многобройни ежедневни грижи, в които не можеше да му помогне или да предотврати. Докато работеше, Гейб пак си оставаше същият непознат — студен, със здрава логика, силна решителност, истински булдозер.

В леглото всичко беше чудесно и с времето ставаше все по-хубаво. Ала като че ли се срещаха само там. А когато дойде времето за делото за попечителство, Маги беше страшно нервна, защото отново се почувства сама.

Беки остана с баба си в ранчото, докато възрастните се срещнаха в съда за пръв път.

— Успокой се — каза тихо Гейб на Маги. — Той няма да я получи. Послушай ме, няма да стане.

Но думите му не я успокоиха. Толкова много обичаше Беки. В ранчото детето разцъфна, то вече беше съвсем различно момиченце и се привърза към новия си баща. Много беше доволна, когато ходеха да пазаруват, хората в града или в Ейбилин да я виждат с него. Бяха като семейство, макар че Маги се чувстваше по-скоро като икономка, а не като съпруга. Гейб нищо не споделяше с нея, даваше й само тялото си. Тялото му беше великолепно, двамата достигаха до върха на удоволствието заедно, ала Маги желаеше много повече — той да я обича. А това Гейб като че ли не бе способен да й даде.

Съдийката беше жена — тъмнокожа, много красива и съвсем млада. Сърцето на Маги се сви, би се чувствала по-сигурна, ако съдията беше по-възрастен, който вероятно има свои деца.

Беше толкова лошо, колкото очакваха. Дори още по-лошо. Денис седеше до адвоката си и с нескрито презрение се усмихна на Маги. Новата му съпруга седеше до него, за нея бе по-важно да лакира ноктите си, отколкото изходът на делото. Денис я сръга, и тя, руса и красива, го изгледа свирепо, престана да се лакира и започна да следи делото с досада.

Адвокатът на Денис обвини Маги, че е имала дълга връзка с Гейбриел Коулман. После изтъкна, че макар и да са се оженили, тя се интересувала повече от чувственото си задоволяване, отколкото от благополучието на дъщеря си. Той дори добави подробности от престоя на Беки в интерната, от които ставало ясно, че Маги не желаела детето да живее с нея.

На Маги й прилоша. Съвсем типично за Денис да извърта истината. Тя седеше, вътрешно умираше и беше благодарна, че не бе необходимо Джанет да присъства, за да слуша такива безобразни лъжи.

— Престани да гледаш така ужасена — прошепна Гейб на ухото й и се усмихна. — Сега е наш ред. Само слушай и ще откриеш какво имаме срещу това усмихнато магаре там.

Маги вдигна очи изненадана. Адвокатът й, приятен възрастен мъж с дълбок и авторитетен глас като на шекспиров актьор, вече се бе изправил. В ръката си държеше папка, която разтвори.

— Бихме искали да запознаем съда с неотдавнашната дейност на господин Блейн — започна той и хвърли поглед към Денис, който застана нащрек. Адвокатът започна да чете от папката. — Вечерта на петнадесети март той и неговата съпруга дадоха парти, към което по-късно се присъединиха двама цивилни полицаи. Господин Блейн и съпругата му бяха арестувани за притежание на кокаин — добави адвокатът с усмивка в посока към Денис. — Вечерта на осемнадесети март господин и госпожи Блейн присъстваха на парти на свои съседи. Бяха забелязани да използват кокаин и да участват в… Как да го определя, господин Блейн? — добави и се обърна към Денис. — Оргия?

— Госпожо съдия — прекъсна го другият адвокат и се изправи. — Това чисто и просто е целенасочен опит от страна на ответника да дискредитира моя клиент. Смятам…

— Имам копие от доклада за ареста, госпожо съдия — веднага добави адвокатът на Маги. — Както и подробен доклад за дейността на господин Блейн през целия месец март, подготвен от представител на една от най-уважаваните частни детективски агенции в Тексас. — Направи няколко крачки напред. — Ваша чест, защитата остава на мнение, че господин Блейн не се интересува от дъщеря си, а само от това да поеме контрола на тръста на дъщеря си, оставен й от дядо й, на стойност милион долара. Без никакво съмнение можем да докажем, че той играе хазарт, че чувствената му дейност не се заключава само в пределите на дома му, че използва неразрешени от закона опиати… Накратко, ние смятаме, че да се разреши детето да живее при него би било направо да го осъдим на ежедневен ад!

— Лъжи! — Денис скочи на крака. — Всичко това са лъжи! Нейни измишльотини, опитва се да ме изкара лош.

Истински вбесен, Гейб понечи да се изправи, идваше му да разкъса Денис за онова, което бе сторил на Маги. На неговата Маги. Ала тя го задържа с ръка. Той я погледна и, колкото и да бе чудно, се успокои. Седна, но не пусна ръката й.

— Господин Блейн, ако още път избухнете, ще ви обвиня в неуважение към съда — заяви съдийката с царствено достойнство. — Моля, продължете, господин Пармстър.

Господин Пармстър кимна.

— Благодаря, госпожо съдия. — Той остави папката. — Моята клиентка, госпожа Коулман, неотдавна се омъжи за Гейбриел Коулман, който притежава много успешно развиващото се ранчо „Коулман Санта Гъртрудис“ близо до Ейбилин. Той е много известен по тези места като честен, отговорен и дълбоко уважаван бизнесмен. Господин Коулман и моята клиентка се грижат изключително добре за Ребека и той е готов да я осинови…

— През трупа ми! — разяри се Денис.

— Седнете, господин Блейн! — рязко нареди съдийката.

Денис седна и изгледа кръвнишки Гейб и Маги.

— … когато нещата се финализират — продължи господин Пармстър. — Госпожо съдия, единствената надежда на малкото момиченце за щастливо бъдеще зависи от вас. Оставяме съдбата му във ваши ръце.

Господин Пармстър седна. Маги стискаше ръката на Гейб и лицето й бе силно пребледняло от ужас.

Съдийката прочете документ, който лежеше на банката пред нея, след което вдигна глава, сплете ръце и разгледа двете части на съдебната зала.

— По принцип не подкрепям развода — започна. — Предпочитам хората да се опитат да изгладят разногласията си, особено ако имат деца. — Маги стисна очи. Ето, сега ще го каже, помисли си. — Обаче — продължи съдийката, изненадващо за Маги, — в този случай много добре разбирам защо е бил необходим развод. Господин Блейн… — Тя изгледа скования мъж, седнал до блондинката с бухнала коса. — След като прегледах документите, предоставени ми от защитата, съм сигурна, че ще бъде извършена грешка, ако Ребека остане под вашите грижи. Целият ви живот е изтъкан от лъжи, прояви на егоизъм и самодоволство. След като получите контрол върху наследството на детето и след като го изхарчите, няма да имате никакъв интерес към благополучието му. Разговарях с Беки — добави тя, изненадвайки всички, с изключение на Гейб и господин Пармстър. — Попитах я къде би живяла по-щастливо. — Погледна Гейбриел и се усмихна. — Тя заяви, че иска да живее с новия си баща, защото след майка й той е най-добрият човек, когото познава. — Смутен, Гейб отмести поглед. Маги се наведе към него и продължаваше да стиска ръката му. — От друга страна — продължи съдийката, — когато й споменах, че може да отиде при истинския си баща, тя пребледня като платно и изпадна в истерия. — Съдийката присви тъмните си очи и погледна пребледнелия Денис. — Детето ми разказа много неща за вас, господин Блейн, включително такива, които не е споделяло дори с майка си. Трябва да се радвате, че не сте обвинен в насилие върху дете. Всъщност, ако семейство Коулман реши да предяви обвинение към вас, има пълното право да го направи.

— По дяволите, така и така не желая детето — изръмжа Денис и се изправи. — Предлагат ми работа в Южна Америка. Ще се преместим да живеем там.

И да пренасяш наркотици, помисли си с горчивина Маги. Точно в неговия стил, винаги бе твърдял, че това е лесен начин за печелене на пари. Обаче тя бе сигурна, че един ден измамите му щяха да му изиграят лоша шега.

— Попечителството се присъжда на семейство Коулман, бог да ги благослови — отсече съдийката. — Поради обстоятелствата, свиждания не се разрешават. Случаят е приключен.

— Моя е — прошепна Маги и прегърна Гейб. — Моя е.

Той я изгледа продължително. Тя каза, че детето било нейно. Почувства се изолиран, сякаш той нямаше значение, а онзи рус негодник го гледаше през залата. Изведнъж Гейб усети, че отново кипва.

— Извини ме, Маргарет, имам една работа. — Понечи да се изправи и изгледа Денис заканително.

— Недей — помоли го тя. — Моля те, недей.

— Трябва да го направя — заяви той със стиснати зъби. — Искам да счупя врата на проклетия негодник!

Денис забеляза погледа му и сякаш чу думите му, защото грабна русото създание за ръката и почти я извлече от съдебната зала. Получи се малко смешно.

— Сигурно чете по устните — каза сухо господин Пармстър, докато събираше документите си. — Щастливец. Познавам този поглед. Защитавал съм хора, обвинени в убийство — добави той и се втренчи многозначително в Гейб.

— Всъщност нямаше да го убия — измърмори Гейб, загледан след него. — Обаче с удоволствие бих му счупил ръката.

— Добра работа свърши тази детективска агенция — каза господин Пармстър. — Радвам се, че можахме да си го позволим.

— Аз също — каза му Гейб и стисна ръката на по-възрастния мъж. — Благодаря ви.

— Да, много ви благодаря — добави ентусиазирано Маги и го прегърна.

— Направих го с голямо удоволствие, повярвайте ми. Бъдете щастливи — намигна им и излезе от съдебната зала. Тя се загледа след него и се замисли дали той си дава сметка колко трудно ще бъде това. Гейб сякаш беше изсечен от лед и по целия път на връщане не стана по-приветлив. Най-лошото от всичко бе, че Маги дори не разбираше защо.

Джанет и Беки стояха на верандата и ги чакаха нервно възбудени.

— Победихме! — извика Маги с отварянето на вратата. — Спечелихме!

Беки се разплака и се затича право към тях, но първо отиде при Гейб, който я хвана и я подхвърли във въздуха със силните си ръце, засмя се радостно и я прегърна мечешки.

— Как е моето момиче? — Засмя се. — Вече наистина си мое момиче.

— Много съм добре! — засмя се Беки. — О, татко, знаех си, че ще спечелим!

Той я целуна с обич. Джанет се приближи и прегърна Маги, която, странно защо, се чувстваше пренебрегната.

— Да знаете колко съм щастлива — въздъхна Джанет.

— Много се страхувахме.

— Аз също — смънка Маги. — Ала Гейб направи чудо. Беше наел частна детективска агенция — добави тя и го погледна така, сякаш го обвиняваше. — Дори не ми беше казал. Както обикновено.

Той вдигна вежди.

— Не си ме питала.

Маги се извърна.

— Спечелихме, мила моя Беки — каза и прегърна детето.

Беки също я прегърна и от щастие я целуна по бузата.

— Много се радвам, че мога да остана при теб и новия ми татко. — Тя въздъхна до Маги. — Страшно бях уплашена, мамо.

— Знам какво си изпитвала. — Тя целуна тъмнокосата главица. — Какво ще кажете за малко торта? Аз съм гладна, а вие?

— Умирам от глад — заяви Беки, хвана с едната си ръка майка си, а с другата баба си, и ги въведе в къщата.

 

 

Тази нощ Маги реши, че бе време да стопи леда между тях с Гейб. Той почти не я поглеждаше, откакто се бяха върнали, и като че с всяка изминала минута се вглъбяваше все повече в себе си. Тя не разбираше, че нехайното й подхвърляне, че сега Беки е нейна, го бе прерязало, накарало го бе да се почувства използван. Старите му съмнения защо се бе омъжила за него отново изплуваха на повърхността, беше сигурен, че Маги не даваше и пукната пара за него. Искаше го само защото той можеше да й помогне да задържи Беки.

След като всички си легнаха, тя облече красива копринена нощница в прасковен цвят и отиде в спалнята, за да го чака. Гейб доста се забави, минаваше полунощ, когато чу стъпките му да приближават.

Той отвори вратата и се закова на място, когато я видя изтегната на леглото в съблазнителна поза.

— Какво става, дойде време за разплащане ли? — попита със студен сарказъм и особена усмивка, която Маги не можа да си обясни. После затвори вратата, беше прашен, имаше уморен вид, явно бе работил до изнемога. На лицето и около устата му личаха дълбоки бръчки.

Тя седна и примигна.

— Не те разбирам.

— Осигурих ти Беки — поясни Гейб. — За това ли си намислила да ми се отплатиш? Като жертваш тялото си?

— Гейбриел! — извика Маги ужасена. — Никога не ми е хрумвало подобно нещо! Но сигурно ти знаеш по-добре!

— Така ли? — Той свали шапката и ръкавиците си, хвърли ги на един стол и гневно прокара пръсти през косата си. — Трябва да си взема душ и да си почина. — Изгледа я хладно. — Благодаря ти за предложението, ала няма нужда да се престараваш. Сега Беки е и моя. Няма нужда да ми благодариш.

Гейб влезе в банята и заключи вратата, като остави Маги безмълвна и смаяна. Дълго време тя чуваше само шума на течаща вода. Докато седеше неподвижно върху леглото, й минаваха най-неочаквани мисли. Да не би той наистина да смяташе, че се бе продала само за да си осигури неговата помощ да запази Беки? Нищо чудно. После си спомни думите си в съда „Беки е моя“, когато всъщност Беки беше тяхна…

Маги стана и започна да крачи из стаята; недоумяваше какво да направи, как да го убеди. Тогава си спомни много дребни неща. Как Гейб се ядоса заради нея в съда, колко внимателно винаги слагаше нея на първо място, колко нежен бе в леглото. Може би той не го осъзнаваше, но бе започнал да я обича. Би трябвало да я обича, иначе защо нехайната й забележка би могла да го засегне така? И си е помислил… Че тя само го е използвала! Беше почти смешно, когато всъщност Маги умираше от любов към него.

Ала как да го убеди? Продължи да крачи из стаята. Водата спря да тече. Оставаха й още само няколко секунди. Ако усетеше, че отново се издига онази студена стена между тях, може би никога не би могла да я преодолее. Не бе лесно да се убеди мъж като Гейбриел.

Тогава измисли идеалния начин. Най-добрият. Начин, по който щеше да го убеди, че го обича. С нежна усмивка отиде до кутията си с бижута и извади малка кръгла кутийка. Стисна я в ръка и се обърна се към него, когато той излезе от банята, загърнат с хавлиена кърпа около кръста.

Косата му още беше мокра, разрошена и падаше над челото му. Лицето му беше мрачно и заплашително; когато я изгледа намусено, тя видя едновремешния Гейб, застрашителния непознат, когото помнеше от години, студения мъж, който сякаш никога не се усмихваше. Видът му беше суров, обаче тя нямаше да се предаде. Беше си възвърнала духа, след като се освободи от страха. Този път нямаше начин той да спечели.

Маги протегна ръка.

— Знаеш ли какво има тук? — попита тихо.

Гейб наклони леко глава настрани и присви очи.

— Хапчетата ти против забременяване.

— Точно така.

Тя отиде до кофата за боклук, като го гледаше напрегната в очите, и ги хвърли вътре.

Ето, каза си победоносно. Помисли си дали това отговаря на теорията ти, самонадеян тип такъв.