Даяна Палмър
Яростна страст (6)

Шеста глава

В голямото ранчо Беки беше сякаш друго дете. Въпреки многобройните си задължения и болната си ръка, Гейб намираше време да й помага да свикне с новата среда.

Още първия ден след пристигането й я качи на кон, докато Маги стоеше и стискаше ръце, молейки се безмълвно.

— Всичко е наред, скъпа — каза Гейб на нервното момиченце, докато му помагаше да се качи на малка кобила. Лицето му се смръщи, докато принуждаваше болна си ръка да извърши тази проста работа. Беки беше лекичка, ала и най-малкото усилие му причиняваше болка. — Тя е стара и добра. Всъщност майка ти едно време я яздеше — добави той и ухилен хвърли поглед към Маги. — Помниш ли Бътърбол?

— Но това не може да е Бътърбол! — възкликна Маги. — Гейб, тя би трябвало да е на двайсет и пет години.

— На двайсет и шест — поправи я той. После провери дали седлото е достатъчно стегнато и подаде поводите на Беки, показа й как да седи върху коня, как да го удържа, как да държи коленете и лактите си и да го води с много леко стискане на краката си.

— Ти наистина знаеш много за конете — забеляза Беки стеснително и го погледна с възхищение в меките си зелени очи.

— Цял живот работя с коне — отвърна Гейб. — Обичам животните. В колежа изучавах ветеринарни науки и за малко не ми дадоха диплома.

— Аз също обичам животните — продължи Беки въодушевено. — Ала никога не сме имали коне — добави тя и погледна встрани. — Татко имаше алергия към тях, а когато се отделихме, мама трябваше да тръгне на работа, а аз — на училище. В училище не позволяват да държим животни.

— Искаш ли куче? — попита я Гейб, без да обръща внимание на Маги, която отчаяно клатеше глава. — Защото на Бил Дейн, който живее по-надолу, му се родиха чистокръвни колита. Ако искаш, ще ти взема едно.

Лицето на Беки беше очарователно — изразяваше чисто възхищение, вълнение, изненада и неизмеримо удоволствие.

— Ще ми вземеш ли? — прошепна.

Маги млъкна. Щеше да остави кучето да спи в антрето. Щеше да му купи колибка. Щеше да направи каквото трябва, но си заслужаваше да види това малко личице толкова щастливо. Дори нямаше представа, че Беки бе искала да има куче.

— Ще ти взема — обеща той и се ухили. — Ако майка ти няма нищо против — добави със закъснение и вдигна въпросително вежди към Маги.

— Естествено, че майка й няма нищо против — смънка тя и му направи една физиономия.

Гейб се засмя.

— Знаех си. Нали така казват — след дъжд — качулка — добави.

— Обичам кучета — не се предаде Маги.

— Аз също! — извика Беки и конската й опашка се разлюля, докато се взираше в Гейб. Понечи да се протегне, ала отново хвана юздите и малкото й лице отново се затвори. Маги усети как сълзи глождят очите й. По-късно трябваше да му каже каква огромна крачка беше това за Беки, която избягваше физически контакт с непознати хора и особено мъже. Само фактът, че протегна ръка към него, означаваше много в живота на детето, но той явно разбра, защото когато обърна очи към Маги, не се смееше. В очите му се четеше болка. — Сега може ли да тръгнем? Веднага? — възбудено попита Беки. — Може ли да вземем кученцето днес?

— Първо ще пояздиш — каза Гейб. — После ще видим.

— Добре — въздъхна Беки.

— Беки! — сгълча я Маги. — Къде ти е възпитанието?

— В задния джоб — усмихна се Беки. — Искаш ли да го видиш?

Промяната беше значителна и Маги се радваше да види малката си свита дъщеря, която така явно показваше, че е щастлива и общителна. Маги се усмихна на Гейб и на слънчевата светлина очите й имаха същия зелен цвят като тревата.

Той й намигна, преди да се обърне и да й подаде поводите, за да се качи на коня.

— Можеш ли да се качиш сама? — попита с леко подигравателен тон.

Тя го зяпна.

— Знам да яздя — отвърна надменно и опропасти всичко, като пропусна стремето.

Гейб я прихвана със здравата си ръка и я изправи.

— Туристка — обвини я. Остана до нея, докато тя стъпи с ботуша си на стремето и прехвърли грациозно другия си крак през коня. Силната му ръка не я успокои особено, ала Маги не отказа предложената й помощ.

Той хвана поводите на своя кон и с такава лекота се прехвърли на седлото, че тя го зяпна.

— Дръж се до мен, скъпа — обърна се Гейб към Беки, като влезе в крак с нейния кон. — Няма от какво да се боиш. Аз съм до теб.

— Добре — кимна тя. Държеше поводите в малките ръце така, както я беше научил Гейб. Погледна го, да се увери, че се справя добре, и той кимна.

Маги се движеше до него по широкия селски път, опиваше се от красотата на широкия хоризонт и на пасящите говеда, както и на усещането на топъл пролетен лъх в косата си. Много отдавна със сестрите му излизаха да яздят. Понякога срещаха неочаквано Гейб и сърцето й се разтуптяваше като лудо. Може да е било само ученическо влюбване, но изпитваше болка, когато повече не го срещаха. Несъзнателно очите й го следваха с обожание, възхищаваха се на силното му високо тяло, на изправената му стойка, на тънките ръце, които бяха толкова сръчни и силни с юздите. Той беше изключителен. Винаги е бил такъв. Можеше да се омъжи за него…

Тази мисъл я смути. Сбърка с Денис. Дали не грешеше и по отношение на Гейб? Ала сега беше различно, когато живееш с някого под един покрив. Никога не можеш да опознаеш човек, докато не поживееш с него.

Той обърна глава и я изгледа продължително.

— Много си мълчалива — отбеляза. — Кажи нещо.

— Тя винаги е мълчалива — намеси се Беки. — Не е разговорлива.

— Едно време беше приказлива — отбеляза Гейб с усмивка. — Всъщност не спираше да говори.

— Бъбрех, защото ти ме нервираше — отвърна му Маги, после прочисти гърлото си, когато осъзна какво бе казала.

— Едно време майка ти ме харесваше — заяви Гейб арогантно и навири глава, докато гледаше Маги. — Смяташе ме за най-хубавото нещо след филия с масло.

Беки се изкикоти, а майка й скръцна със зъби.

— Защо не се ожени за мама, чичо Гейб? — внезапно попита Беки.

На Маги й се прииска да се скрие под коня. Прехапа устната си, докато Гейб я наблюдаваше под широката периферия на шапката си със замислено стиснати устни.

— Страхувах се, че няма да е щастлива с това, което можех да й предложа тогава — отвърна той искрено и непринудено. — Ние невинаги сме били богати, млада госпожице — добави с блага усмивка. — Преживяхме тежки времена. Тъкмо тогава загубих следите на майка ти. — Маги го гледаше като омагьосана. Дали тази благородна лъжа бе само заради Беки, или казваше истината? Гейб забеляза, че тя го гледа напрегнато, и се ухили, по блесналите му очи си личеше, че се шегува. Маги му се усмихна в отговор, но душата й сякаш се затвори, искаше й се да е истина. — Оттук надолу — внезапно каза той и обърна кобилата на Беки. — Искам да ви покажа нещо.

Тясна пътека водеше надолу към реката, край брега й пасяха няколко крави и телета.

— Малки кравички! — възкликна Беки. — Може ли да ги погаля?

— Гейб, недей, това са дългороги крави! — възрази Маги, веднъж една такава сърдита крава я беше подгонила.

— Те са стари животни — отвърна той нехайно и слезе от коня. — Няма да й направят нищо. Хайде, ела, миличка. — Протегна ръце. Беки се поколеба, ала най-накрая се остави да я поеме и да я свали на земята. Гейб извърна глава така, че тя да не забележи гримасата му. — Теленцата са само на няколко седмици — обясни й той, като движеше между кравите и момиченцето. — Сега спокойно. Може да спечелиш всяко същество, ако действаш бавно и внимателно и говориш тихо. Попитай майка си.

Маги се изчерви до корените на косата си, когато Гейб я погледна през рамо с палава усмивка.

За щастие Беки не разбра какво каза той. Големите й очи не се отделяха от телетата. Тя се приближи до едно теленце и го пипна между очите, където козината му беше мека като коприна. То се опита да захапе ръката й, но тя я дръпна и се разсмя доволна.

— Нали е много сладка? — изгука Беки и пак погали телето.

— Сладък — поправи я Гейб. — Този младеж ще порасне и ще стане чудесен бик.

— А не биче? — попита Маги.

— Не. Виждаш ли очертанията му? — попита и посочи гладките форми на младото животно. — Вече чупи рекорда на наддаване. Искам да го оставя за разплод.

— Как се справяш с толкова много животни? — попита неочаквано Беки.

— В кабинета си имам голям компютър — отговори й той. — Там е регистрирана всяка крава и теле. Фермерството е навлязло в двайсетия век, скъпа. Вече почти не използваме счетоводни книги.

— Какво е счетоводна книга?

Гейб й обясни едновремешния метод на броене на животните, за времето, когато всеки собственик на ранчо изпращаше свой представител при събирането на добитъка, за да бъде сигурен, че неговите животни са събрани.

— Това все още се прави по тези места — добави той и се облегна на едно дърво, за да изпуши цигара, докато Беки галеше телето. — Събираме се доста хора тук, когато започнем да дамгосваме и да преместваме животните. Най-накрая правя голямо барбекю за съседите. Ние си помагаме един на друг дори при толкова голямо ранчо.

— Наистина ли използваш самолетите при събиране на добитъка? — попита Маги.

— Разбира се. Също и хеликоптера. Пести се много време, когато подкарваш хиляди глави добитък. — Светлите му очи се плъзнаха по тялото й от белия плетен пуловер с къси ръкави и джинсите, които обгръщаха закръгления й ханш, до дългите й елегантни крака.

— Това е тежка работа — забеляза тя, изгаряйки под искреното одобрение на очите му.

— Много трудна. — Гейб вдигна цигарата до устните си и хвърли поглед към Беки, която шепнеше на телето, докато майка й я наблюдаваше с интерес. — По това време на годината настроението ми е много лошо.

— Забелязах — призна Маги.

Той се обърна и стъпка цигарата си, докато крачеше към нея.

— Сериозно? — Тя отстъпи. Сигурно няма да посмее в присъствието на Беки! Гейб заплашително я притисна към дънера на един дебел дъб, самото му присъствие я приковаваше. — Какво беше това — попита учтиво, — че си забелязала лошото ми настроение?

— Беше готов да ме изпратиш да си събера багажа, ако не беше майка ти — напомни му Маги.

— Всъщност нямаше — усмихна се любезно той. — Отново влезе под кожата ми, още от първия ден. Можеше и да се стигне дотам да започнеш да си събираш багажа, ала все щях да намеря някакво извинение, за да те оставя тук. — Сърцето й се разтуптя като лудо. Беки не ги гледаше. Гейб се приближи още повече до нея и със здравата си ръка се облегна на дървото до главата й. Тя усети миризмата на тютюн в дъха му, забеляза как мускулите на силните му крака и гърди се стягат. Той сведе очи към устните й. — Дъхът ти ми мирише на кафе — сниши глас. — Ако Беки беше няколко метра по-далеч, щях да се притисна до тялото ти, за да усетиш как ми въздействаш с тези твои тесни джинси.

Дъхът й секна.

— Гейбриел!

— Не се преструвай, че не го знаеш — продължи той и сведе очи. — Пуловерът ти не скрива какво чувстваш. — Маги леко се смръщи. Тя също сведе поглед надолу и забеляза, че втвърдените й зърна си личаха през сутиена и плетения пуловер. — Нали знаеш, че по този начин тялото ти изразява желание? — прошепна, втренчен в широко отворените й очи. — Защо мислиш, че мъжете толкова се възбуждат от жени, които ходят без сутиен?

— Аз… Аз съм със сутиен — подзе Маги.

— Но не върши голяма работа, нали? — Смръщи се. — Не се върти край мъжете с тези дрехи — добави Гейб внезапно. — Тази седмица не мога да си позволя да застрелям никого.

Тя вдигна въпросително вежди.

— Но…

— Имаш хубави гърди — прошепна той, като я гледаше в очите.

Маги усети как я побиват тръпки от главата до петите. Бе затаила дъх. Сякаш се давеше в очите на Гейб, не можеше да изплува оттам. Целият свят бе светлосин, тялото й леко трепереше, гореше отвътре. Тя разтвори уста и направи едва доловимо движение към него.

— Не бива да ми говориш така — прошепна.

— Не бива да ме предизвикваш — прошепна той в отговор. — Ако продължаваш да ме насърчаваш, ще те любя.

— Не можеш.

— Разбира се, че мога. — Потърка носа й със своя. — Ти също можеш да го правиш. Нямам нищо против да спиш с мен.

— А Беки?

Гейб се усмихна.

— Беки е чудесно момиченце, докато порасне, ще се превърне във фермерка.

— Нямах това предвид — каза Маги. Докосна гърдите му, хареса й допира до твърдите му мускули под топлата риза. — Много косми имаш тук — промълви разсеяно и затаи дъх, спомнила си как се бе отъркал в гърдите й.

— Винаги са ти харесвали — прошепна той, като не преставаше да я гледа. — Поне се заглеждаше, щом съблечах ризата си, когато работех.

Тя преглътна.

— Имаш много хубаво тяло.

Гейб се усмихна.

— Ти също.

Маги му се усмихна в отговор. Чувстваше се едновременно свенлива и замаяна.

Гледаха се продължително, мълчаливо и напрегнато, всеки вперил очи в другия с любопитство. Тя усети как дишането й се учести, видя как гърдите му се издуваха и падаха тежко.

— Пламнал съм — прошепна той дрезгаво. — Искам да усетя ръцете ти на кожата си.

Маги потрепери, понеже желаеше същото.

— Не сме сами…

— Какъв късмет имаш — каза Гейб рязко. — Защото ако бяхме сами, щях да те просна на земята, затова ми помогни. — Тялото й реагира на заплахата му като диво. Опита се да поеме дълбоко дъх, ала не успя. — Някакви коментари? — попита той. — Не ти ли идва да зарежеш всичко и да побегнеш? Или вече мисълта да правиш секс с мен не те плаши?

— Би било… Нещо повече… — прошепна тя. — Не смяташ ли?

— Повече, отколкото си представяш, скъпа — отвърна Гейб с равен тон и се загледа в очите й. — Ако легнем, и двамата ще пламнем. — Маги си го представяше. Виждаше дългото му голо тяло върху своето върху раирани чаршафи, как мускулите му подскачат, когато ги гали с ръце и се наслаждава на топлата им груба сила. — Мили Боже, не ме гледай така — извика той дрезгаво и потрепери. — Чета мислите ти!

Тя разтвори устни и разтреперана пое дъх.

— Толкова е красиво — изрече тихо. — С теб…

Гейб я хвана за ръката и я стисна с такава силна страст, че Маги не обърна внимание на болката. Отметна глава назад и устните й го поканиха.

— Не мога да те целуна така, когато Беки е тук — промълви той тихо и дрезгаво. — Дори няма да мога спра, ако започна! Направо ще те погълна.

— Ще ти позволя да го направиш — прошепна тя. — Ще ти позволя да правиш всичко…

Гейб се извърна, изпъшка шумно и пусна ръката й.

— Беки, искаш ли да видиш дивите цветя? — провикна се. Гласът му не прозвуча съвсем нормално, но Беки не забеляза. Тя все още галеше телето в захлас.

— Да! — отвърна момиченцето със смях.

Маги се отлепи от дървото с разтреперани колене. Съвсем нямаше представа какво да прави, когато я обхванаха тези нови възбуждащи емоции. Гейб преодолява съпротивата й, без дори да се старае, а сега тя го желаеше още повече, отколкото през младостта си. Вече не знаеше кое бе най-добре за нея. Съвсем не беше сигурна, че би могла да го остави.

— Хайде, костенурке — викна й той усмихнат, въпреки че очите му святкаха, когато я погледна. — Хайде да тръгваме.

Маги го изчака да я вдигне на седлото, след като настани Беки. Ала Гейб се извисяваше над нея, беше толкова близо, че тя усещаше топлината на тялото му.

— Трябва да тръгвам — прошепна той рязко, когато Беки обърна коня с гръб към тях. — Само една секунда.

Устата му се стовари върху нейната алчно, грубо. Маги отвори устните си, но Гейб веднага се дръпна и видимо потръпна.

— Ох… — изстена тя.

— Коленете не ме държат — изрече дрезгаво той, докато й помагаше да се качи на седлото. — Мили боже, вече треперя като юноша.

— Аз също — призна Маги с трепетна усмивка.

— Много скоро ще трябва да уредим този въпрос, скъпа — каза Гейб, като я гледаше напрегнато. — Не мога да издържам на това, което чувствам.

Тя се изчерви.

— Не съм много сигурна…

— Няма да те насилвам — прекъсна я той, когато Беки се върна при тях. — Добро момиче — похвали я Гейб и тръгна към своя кон. — Вече започваш да приличаш на селско момиче!

— Наистина ли? — попита Беки радостно.

— Наистина — увери я той. — Ще ти покажа цяло море от диви цветя. Тексаските поляни са приказни през пролетта. — Гейб ги поведе обратно към селския път, после завиха на юг. Пред очите им се откри поле, сякаш нарисувано от художник. Толкова разноцветни цветя имаше. — Сините са синчец — цветето на нашия щат — обяви той, протегнал ръка към далечния хоризонт, където прашни облаци им подсказаха, че мъжете там събират животните. — Оранжевите и червените са мексикански и индиански растения, има и маргаритки и цъфнали бодли. Тук някога е била прерия — добави с тъжен поглед. — Почернявало е от стада бизони. Жалко от какво трябва да се откажем заради прогреса.

— Бизоните ще се върнат ли? — попита Беки.

Гейб облегна ръце на горната част на седлото и поклати глава. Кожата изскърца от гладкото движение на тялото му.

— Боя се, че не, мила. Отишли са си, както и пионерите, и индианците. Изчезнали са заради лудостта, наречена усвояване на Дивия Запад.

— Реакционер — обвини го Маги шеговито. — Сигурно би поискал да събориш градовете и да започнеш отначало.

Той се обърна към нея.

— Бих го направил. — Ухили се. — Аз съм скотовъдец. Обичам големи открити пространства без огради.

— Родил си се със сто години закъснение.

— Вярно — съгласи се Гейб. — Въздъхна, и погледна към прашния облак. — Извинявайте, но ще трябва да ви върна вкъщи и да отида на работа. Беки, следобед ще отидем до Дейн да видим кученцата. Какво ще кажеш?

Детето се засмя.

— Мисля, че си чудесен, чичо Гейб.

— Харесва ли ти тук, мила? — попита той и изведнъж стана сериозен.

— О, да — въздъхна Беки и се огледа с лъчезарно лице. — Иска ми се да живея тук.

Гейб погледна към Маги над главата на детето и сведе очи. Не знаеше дали би могла да му даде онова, което той искаше, ако се омъжи за него. Бракът я ужасяваше, трябваше да му го каже. Само, моля, те не ме притискай до стената.

Гейб явно си даваше сметка какво изпитва Маги, защото не каза нищо повече. Вместо това отново се разприказва за кученцата и Беки въодушевено подхвана тази забавна тема чак докато се прибраха.

След това дните минаваха бързо. Гейб винаги намираше време, което да прекара с Беки и майка й. Купи кученцето коли за Беки и я убеди, че трябва да изчакат, докато престане да суче от майка си, за да го приберат вкъщи. Оставаха само няколко дни, в това време той измисляше всякакви приключения за малкото момиче.

Един ден намери птиче гнездо, за да й го покаже. След това с камионетката ги откара двете с Маги до малка рекичка, пресичаща черния път, където Беки можеше да гони разноцветни пеперуди, летящи на воля над мокрия пясък. Винаги намираше някаква изненада за нея. Като всяко дете тя отговаряше на вниманието му и постепенно, но истински се привърза към него. С течение на времето детето се отпусна, явно му имаше доверие. На Маги, чиито чувства към Гейб варираха неудържимо от гняв до привързаност, й беше трудно да се приспособи към внезапната промяна в отношението му към нея. Сега цялото му внимание бе насочено към Беки. Той не се приближи повече до нея физически след деня, когато яздиха. Явно нарочно остави нещата да улегнат между тях. Към нея се отнасяше нежно, шегуваше се и я закачаше недодялано и с обич. Ала не направи опит да я целуне и макар че от една страна тя си отдъхна, от друга се разочарова горчиво. Тези дни не можеше да разбере сама себе си.

Нещата вървяха гладко, когато един ден, докато Джанет и Гейб отсъстваха, се обади адвокатът й, за да й съобщи, че Денис бе подал молба за присъждане на попечителство. Както Маги се опасяваше, беше посочил Гейб като неин любовник и твърдеше, че е майка, негодна да отглежда дете, докато живее незаконно с мъж, без да го крие.

Маги бе сразена. Не спомена нищо пред семейството, но Гейб явно усети, че нещо не бе наред, докато отиваха да вземат кученцето на Беки, той я наблюдаваше с присвити и замислени очи.

— Подал е молба, така ли? — попита тихо на връщане, докато Беки гушкаше кученцето.

— Да — отвърна тя нещастно, обърна се и се загледа в щастливото дете на задната седалка. — Не знам как да й го кажа.

— Остави това на мен — каза Гейб нежно. — Аз ще се справя. Отпусни се. Всичко ще бъде наред за теб и Беки. — Тогава започна да си подсвирква, сякаш нямаше никакви грижи. Ала Маги вече бе започнала да го разбира. Знаеше, че нещо крои.

Беки внесе кученцето в къщата, като много смешно се грижеше за него, гушкаше го и му казваше да не се бои. Кученцето беше женско с бяло-черна козина. Беки беше на седмото небе. Показа малкото животинче на всички в къщата, стана й приятно, когато Джанет пожела да го вземе и го гушна. Беки едва го пусна от ръцете си, за да се нахрани. Сладкото животинче предизвика невероятна промяна у това затворено дете. Всъщност, разсъждаваше Маги, докато я наблюдаваше, промяната, която претърпяха Беки и Гейб, беше удивителна. Студеният мълчалив мъж и свитото дете си помагаха един на друг. Ден след ден те се променяха — ставаха по-отворени, отпускаха се. Джанет спомена същото пред Маги, която ги наблюдаваше по-отблизо.

Когато дойде време да си ляга, Беки отиде до Гейб и го погледна с обожание в очите.

— Иска ми се да беше мой баща — каза тя така тъжно, че лицето му омекна.

Той се поколеба малко и огледа нежното личице с любопитно изражение. Хвърли поглед към Маги и явно стигна до някакво решение.

Коленичи на пода с едно коляно, за да бъдат очите му на равнището на тези на Беки.

— Аз невинаги съм приятен — изрече искрено, говореше й сякаш тя беше възрастен човек. — Понякога ме прихващат. Не мога да се владея. Случва се да проявявам нетърпение към хората, има моменти, когато искам да съм сам. Понякога може да те обидя, без да искам. Тогава ще ти се прииска никога да не беше идвала тук.

Беки кимна и притисна кученцето към гърдите си.

— Аз също имам лоши дни — каза тя сериозно. — Ще те харесвам дори когато си ядосан.

Гейб се засмя тихо.

— Аз също те харесвам. Искаш ли да останеш тук?

— Искаш да кажеш през ваканцията ли?

Той поклати глава.

— Искам да кажа завинаги.

Беки се взря в него, а Маги затаи дъх.

— Ще ми станеш ли татко? — попита тя тихо.

Гейб стисна зъби.

— Да.

Беки прехапа долната си устна. Все още се страхуваше. Ала докато Маги я наблюдаваше, този страх като че изчезна.

— Баща ми беше лош с мен — прошепна детето. — Страхувах се от него, но знам, че ти няма да ми сториш нищо лошо.

— Боже мой — издиша той дрезгаво и много развълнувано. — Не, никога няма да те нараня, скъпа.

Очите на Беки се насълзиха.

— Чичо Гейб, обичам те!

Със свободната си ръка тя прегърна едрия мъж и отпусна лице до врата му. Той я прегърна, ала не каза нищо. Дълго време мълча.

— Ще се грижа за теб, Беки — каза най-после със странно надебелен глас. — За теб и за майка ти. Никой повече няма да ви нарани.

Беки го целуна по коравата буза.

— И аз ще се грижа за теб — обеща тя усмихната. Когато се отдръпна, момиченцето се смръщи. — Чичо Гейб, очите ти са мокри.

— Нищо чудно — отвърна той без притеснение и се усмихна. — Не всеки ден човек се сдобива с нова дъщеря.

— Може ли да ти викам татко? — попита тя.

— Винаги когато пожелаеш.

Беки погледна майка си, чиито очи също бяха насълзени.

— Може ли да останем при новия ми татко? — попита тихо.

— Скъпа, разбира се, че можем — отвърна Маги с чувство. Погледна Гейб в очите. — Разбира се, че можем!

Той кимна, без да отделя очи от нейните.

— Майко! — провикна се.

Джанет забързана излезе от всекидневната.

— Какво има! Да не се е случило нещо? Тъкмо гледах един филм…

— С Маги ще се женим — съобщи й Гейб без предисловия. — Можеш ли да уредиш всичко?

Джанет имаше вид, като че ли щеше да припадне.

— Какво?

— Ще се оженим — каза той рязко.

— Наистина — увери я Маги усмихната и се обърна към Беки. — Скъпа, качи се да си легнеш, а аз ще дойда след малко да те завия. Ами кучето…

— За всичко е помислено — каза Джанет. — Накарах Джени да сложи хубав дървен сандък с одеяло до леглото. — Усмихна се топло. — Беки, ще ти стана баба!

— Ще бъда много добра — зарече се Беки и се приближи до баба си. — Ще се гордееш с мен, обещавам.

— Винаги съм се гордяла — засмя се Джанет. Загледа се усмихната първо в Маги, после в Гейб. — Каква изненада!

— Изненада, виж ми окото — отвърна възмутен Гейб и я погледна. — Но ти постигна своето. Както винаги. — Радостта на Джанет донякъде се изпари от тази рязка бележка. Той мина покрай Маги, докато се качваше по стълбата. — Ще поговорим по-късно — каза. — Хайде, Беки, идвам с теб.

— Добре, господине — отвърна Беки възпитано и провали всичко с широка палава усмивка. Гушна кученцето, а то облиза бузата й.

— О, Маги, колко се радвам! — въздъхна Джанет и я прегърна. — Ако знаеш как чакахме с майка ти този ден.

— Не е точно каквото изглежда — каза предпазливо Маги. — Главно заради Беки е. Гейб твърди, че при това положение на нещата няма да спечеля делото. Денис се оженил.

— Знам. Всичко ще се оправи. Наистина. Само да можеше синът ми да ми прости — добави тя тъжно. — Може би някой ден и това ще стане.

— Разбира се, че ще стане — увери я Маги. — Джанет, какво ще кажеш, дали постъпвам правилно? — попита и погледна загрижено към горния етаж. — За Беки, разбира се, е правилно. Ала аз… Аз не обичам Гейб. Той също не ме обича.

— Понякога любовта идва след женитбата — забеляза Джанет. — Почакай, скъпа, просто почакай.

Маги кимна, но се тревожеше, и то не само за далечното бъдеще. Гейбриел щеше да иска и физически да се обвърже с нея. Въпреки желанието, което изпитваше към него, тя съвсем не беше сигурна, че ще може да му го даде, с брак или без брак.

Това занимаваше мислите й, когато за кратко позвъни на Труди в Лондон, с разрешение на Гейб, за да й каже новината.

Шефката й се зарадва заради нея, макар че щеше да загуби единствената си помощничка. Накара Маги да обещае, че ще й пише за всичко, после се впусна в приятни подробности около пътуването си из Европа. Добави, че сигурно е хубаво да се омъжиш за човек, който ти разрешава презокеански разговори по телефона.

Маги се съгласи, че е така, ала през цялото време говореше колко чудесно ще бъде за Беки, загрижена бе за стъпката, която предприемаше. Гейб се отнасяше много добре към Беки, също и към нея. Заслужаваше повече от благодарност. Заслужаваше съпруга, която би могла да го обича, да се грижи за него и да му даде всичко, което пожелае в леглото. Дали някога би могла да му даде всичко това? Или Гейб щеше да съжалява за прибързаното си решение да се ожени за нея?