Даяна Палмър
Яростна страст (10)

Десета глава

Гейб като че не можа да си поеме дъх нормално, когато Маги изхвърли хапчетата. Стоеше като застинал и я наблюдаваше.

— Какво значи всичко това? — попита с рязък тон. — Да не би да е още един начин, по който да изразиш колко си ми благодарна, като ми покажеш, че искаш да имаш деца от мен? Няма нужда да го правиш. Все пак го оценявам, това достатъчно ли е? — Тя се поколеба и, докато стоеше нерешително, той свали кърпата и се обърна към огледалото, за да изсуши косата си. Забеляза, че Маги го наблюдава, но като че ли това не му направи впечатление. Тя го гледаше с обожание. Толкова обичаше да го гледа. Целият изваян от мускули, страшно мъжествен. Маги се усмихна, защото го притежаваше, а погледът й се плъзна от черната коса, която си сушеше, до мъжествено оформените му крака. — Снимай ме — изсумтя Гейб, тъй като погледът й го дразнеше. Да не беше свалял кърпата. След минута очите й щяха да имат на какво да се порадват.

Всъщност вече се радваха, тя сви устни, искрено развеселена.

— Е — каза Маги и скръсти ръце на гърдите си, — а аз помислих, че не проявяваш интерес.

Той я изгледа намръщено.

— Престани. Жените не бива да забелязват такива неща.

Тя се усмихна.

— Тогава се облечи.

— Приготвям се да си легна. — Гейб остави сешоара и се пресегна към гребена.

— Забелязах — отбеляза Маги сухо.

Той хвърли гребена на тоалетната масичка и рязко извади долнище на пижама от чекмеджето си. Обу го с пестеливи движения и рязко го закопча.

— Превземки — каза тя тихо.

Гейб я изгледа намусено.

— Какво, по дяволите, ти става?

Маги тръгна към него с плавна походка и забеляза как той сведе очи към гърдите й, които вече бяха напрегнати и с втвърдени зърна. Нощницата беше съвсем прозрачна, а тъй като светлината й идваше отзад, Гейб видя силуета й.

— Желая те — каза тя усмихната. — Не си ли личи?

— Добре, аз пък не те желая — отговори той рязко. — Не и така.

Маги вдигна вежди въпросително.

— За мъж, който не проявява интерес, ти явно имаш проблем.

Гейб се изчерви.

— Няма ли да престанеш? — извика. — За бога, Маги!

— Притеснявам ли те? — Цъкна с език. — Жалко. Мислех, че искаш да бъда малко по-агресивна.

— Да, така мислех. — Изгледа я намръщено. Сърцето му се разтуптя. — От теб не желая благодарност. Не и когато знам, че това е единственото, което можеш да ми дадеш.

Гласът му беше дълбок и предизвика тръпки по цялото й тяло.

— По тона ти разбирам, че това не е всичко, което желаеш от мен — каза тихо тя и се усмихна мило.

Той прокара пръсти през гъстата си коса и въздъхна сърдито.

— Вече не знам какво искам — каза. — Всичко беше предсказуемо, нали? Ще се оженим, ще задържим Беки при нас и аз ще се грижа за двете ви. Ще бъдем… Приятели. — Гейб вдигна очи, те гледаха възбудено. — Обаче ние не се любим като приятели, Маги. Какво ще стане с мен, когато те обикна… Това, което правим, не е секс, а и не желая отношенията ни да бъдат само физически. — Бавно пое дъх и я погледна с тревожни сини очи. — Смятах, че един удобен брак ще ни задоволи. До днес, в съда, когато ти се засмя и каза, че Беки била твоя. Почувствах се като наблюдател, като средство за постигане на целта.

— Разбирам, ала чак сега. Не исках да прозвучи по този начин. Извинявай, че те нараних, защото така стана, нали? — попита тя нежно, приближи се до него и спря, усетила топлината и силата, които излъчваше тялото му. — После пак направих същата грешка, когато казах на Джанет, че не си ми казал за детективската агенция, но това беше вярно. Ти не споделяш нищо с мен, даваш ми само тялото си. Не желаеш да ме допуснеш по-близо до себе си.

Той присви очи.

— Нямаш представа колко искам да си близо до мен — каза дрезгаво, с дълбоко емоционален глас. — Нямаш и най-малка представа.

Маги отвори устни.

— Нямам ли? — Освободи се от пеньоара и видя как очите му го проследиха, докато се свлече на пода.

— Но не секс — сряза я Гейб.

— Няма да бъде секс — прошепна тя. — Обещавам. Гледай ме, Гейбриел. — Свали презрамките на нощницата надолу по ръцете си и бавно, съблазнително се съблече пред блесналите му очи. Той се пресегна към нея машинално, ала Маги нежно хвана ръцете му, сложи ги отстрани на тялото му и поклати глава. — Ш-ш-ш — прошепна. — Искам… Искам да ти покажа, че вече съм пълноценна. Смятам, че имаш нужда от това доказателство.

Дъхът му секна, хладните й ръце хванаха копчето на пижамата му, разкопчаха го и то се смъкна по силните му крака с твърди мускули. Тогава тя застана до него и му позволи да почувства мекотата на кожата й, като леко се размърда до него.

— Маги — изпъшка Гейб и затвори очи.

— Желая те целия — прошепна тя и го целуна по гърдите, плъзна ръце по гладката кожа на гърба и ханша му, по плоския му корем и бедрата. Той сподави дрезгав стон и мускулите му се свиха, но не се опита да я спре. — О, Гейбриел — изрече Маги до гърдите му със затворени очи. Ръцете й обожаваха тялото му, радваха се на свободата да го докосват, както винаги бе мечтала, да го възбуждат, да му дават всичко, което страстта и любовта на цялото й същество диктуваха.

— Почакай да легна — прошепна той, — иначе коленете ми ще се подгънат. — Отиде до леглото и се опъна, тялото му остана в чувствено очакване, лежеше с отворени очи. — Хайде — прошепна с блеснали очи, предизвикателно. — Направи го.

Веднъж тя го покани със същите тези думи. Сега обаче Маги получи покана. Всичко, което Гейб бе правил с нея, тя направи с него. Галеше го. С върховете на пръстите си го милваше, докато той започна да издава странни дрезгави звуци.

— Казваш, че аз вдигам шум като любовница — пошегува се Маги до устните му, когато изпъна тялото си върху неговото. — Ти също си шумен.

Гейб вдигна поглед към меките й, пълни с любов очи и изведнъж не му бяха нужни думи, внезапно разбра. Плъзна ръце по ханша й и леко го притисна към себе си.

— Хапчето… — прошепна. — Днес взе ли го?

— Не. — Усмихна му се. — Ако пропуснеш дори едно — наведе се към разтворените му устни, — може да стане много, много опасно. — Прехапа долната си устна. — Чувствам се съвсем като дивачка. Иде ми да те нахапя целия.

Той се разсмя, но гласът му бе наситен със страст и радост. Държеше я за ханша.

— Седни — прошепна предизвикателно. — Ще ти помогна.

— Не знам как — отвърна тя.

— Ш-ш-ш… — Той седна и се облегна на дъската на леглото и я привлече върху себе си. Положи я върху ханша си, видя я как разтвори устни и пое дъх, докато той проникна в нея. Маги впи нокти в широките му загорели рамене. Погледна го в очите, докато се издигаше и снишаваше, и леко потрепери от новото положение, което споделяха. — Никога не съм го правил нарочно — прошепна Гейб. — Като знам, че от това може да се появи дете, нямам нищо против.

— Нито пък аз — прошепна тя в отговор и дъхът й секна, когато видя дълбокото чувство в очите му. — Беки ще се радва… Ако има бебе в къщата.

Слабите му ръце леко я притиснаха към себе си.

— Може да се наложи да почакаме — каза той. — Понякога отнема месеци. Дори години.

Маги се усмихна, а страстта им растеше.

— Това ми харесва, а на теб?

Той потрепери, когато тя отново се раздвижи, бе впил пръсти в тялото й.

— Недей. Ще те одраскам.

— Нямам нищо против — прошепна Маги до устните му. — Вече не се боя от страстта. С теб.

Гейб дълбоко пое дъх.

— Кажи ми, че това не е още един начин да ми покажеш колко си ми благодарна за Беки — промълви той и започна да се движи под нея с по-резки и бързи движения.

— Не е — прошепна тя. Вдигна се по-близо до него и видя как лицето му се напрегна от чувственото докосване. — Това просто е нов начин да ти покажа… Колко много те обичам — промълви Маги, откри устните му и изведнъж се раздвижи бързо. Съзнанието му избухна. Искаше да я попита, да я накара да го изрече отново. Ала тя му го показваше. Тялото й му показваше всичко, което чувстваше Маги. Гейб изохка дрезгаво от пламенното й извиващо се тяло, гърбът му като че ли щеше да се пречупи, когато полудата да бъдат колкото се може по-близо един до друг завърши с разтърсващи спазми. Той извика нещо, което не чу, защото кръвта заглуши ушите му. До него смътно достигна гласът й, после светът сякаш причерня, затопли се и леко потрепери около него, а Гейб зарови лице във врата й. — Обичам те — прошепна тя до рамото му. Целуна го по лицето, по затворените очи, по горещите устни. — Обичам те, обичам те…

— Продължавай да го казваш — прошепна той, а гласът му бе премалял от изтощение. — Казвай ми го, докато умра. Искам да го чувам непрекъснато, цял живот.

Маги се усмихна до устните му.

— Ти също ме обичаш — измърмори самодоволна. — Каза го. Каза го, преди тялото ти да полудее. Чух го.

— Казал ли съм го? Та аз го изкрещях! — Притисна я по-близо до себе си, сплете ръце около нея благоговейно. — Дори не го знаех до днес. Винаги съм те желал, но никога не съм осъзнавал, че това е любов, докато онзи рус негодник не започна да реди лъжи за теб. Тогава ми се прииска да го убия, защото ти си моята Маги, а той те обиждаше.

Тя се усмихна. Сърцето й щеше да се пръсне, беше пламнало от нова радост.

— Осъзнах го вечерта, след като ме люби на дивана — каза Маги. — Тогава разбрах защо съм се съгласила да го направиш. Нямаше да се съглася, ако не те обичах.

— Дори не ми е минавало през ума. Опитвах се да не мисля за теб, ала тази мисъл ме тревожеше. След това всеки път, когато влизах във всекидневната, виждах как тялото ти лежи изискано върху възглавниците и ме налягаше болка.

Тя се засмя и погледна с любов светлите му очи.

— Аз също — прошепна.

Гейб я погали, очите му обожаваха всяка извивка на тялото й.

— Мислех, че краката ми ще се подгънат, когато хвърли хапчетата в боклука — каза той сухо.

— И моите се подгънаха — призна си Маги. — Почти не можех да стоя на краката си, когато започнах да те събличам, а ти просто стоеше и не възрази. — Тя вдигна глава. — Не мислех, че ще ми позволиш да те любя така.

— Нямаше да те спра, независимо какво правиш с мен — засмя се той. — Беше толкова възбуждащо, че сърцето ми пропусна един-два удара. Смятах, че няма да издържа, докато не престанеш да ме мъчиш, и най-после ме взе.

Очите й се разшириха от радост.

— Наистина ли нямаше нищо против?

— Любима, любовта е взимане и даване — каза Гейб нежно. — За един мъж е толкова вълнуващо да бъде възбуден, колкото и за една жена. Не се чувствам по-малко мъж, защото ти давам свобода да правиш с тялото ми каквото пожелаеш. Всъщност — добави той и палаво се засмя, — чувствам се много повече мъж с моя частен харем, който държи да получа удоволствие. Хареса ми.

— Радвам се. Отсега нататък ще се редуваме.

Гейб я пусна да легне, но все още притискаше тялото си към нейното, движеше се върху него, облегна се на лакти, отпусна се върху нея и се взря в меките й очи.

— Смяташ ли, че би могло да бъде по-добре, отколкото беше сега? — прошепна.

— Не знам — отвърна Маги, а гласът й прозвуча дрезгаво от вълнение.

Той се раздвижи, за да опита какво ще последва, и наведе напред тъмнокосата си глава.

— Хайде да видим.

Тя затвори очи с лека усмивка. Прегърна го. Раят беше толкова близо, усещаше го…

На другия ден, докато Беки си играеше с патиците близо до малкото езерце, Маги реши, че бе време Гейбриел да научи истината за доведения си баща. Джанет кротуваше след сватбата и вече споменаваше, че отново ще замине за Европа. Гейб не възразяваше, държеше се безучастно към майка си. Това разбиваше сърцето й. На Маги много й се искаше да помогне, за да оправят отношенията си.

— Искам да ти кажа нещо — започна тя меко, легнала в прегръдките му под големия дъб.

— Да не би вече да си бременна? — усмихна й се той.

Маги го плесна.

— Ще бъде истинско чудо, ако не съм след снощи. Ала не това исках да кажа. — Тя докосна устните му с нежните си пръсти. — Искам да ти разкажа нещо. За доведения ти баща.

Лицето му се затвори. Стана твърдо, както преди да се оженят.

— Не искам да чувам нищо за него. — Опита се да я избута настрани, но Маги не се отдели от него.

— Не — каза твърдо. — Ще ме изслушаш, дори и да се наложи да седна върху теб!

Гейб вдигна въпросително вежди.

— Много сме смели днес.

— Ще станем още по-смели след минута, след като се обичаме и сме щастливи — каза тя. — Внимавай, каубой, след малко много ще се настървя. Сега слушай. Твоят доведен баща е бил болен от рак. Умирал е. Майка ти го знаела, затова не се разделила с него, когато флиртувал с твоята малка сметкаджийка.

— Какво? — Той седна, за малко да я обърне. — Ала тя никога не ми го е казвала.

— Ти не си искал да я чуеш, както обикновено — забеляза Маги. — Опитвала се е да ти го обясни.

Гейб бавно пое дъх и издиша.

— По дяволите! През всичките тези години я обвинявах, мразех я, че го защитава. Каза ми, че е умрял от сърце.

— Имал е късмет — поясни тя. — Имал е рак на костите, разбираш ли. Оставало му много малко живот, жената проявила внимание към него, а той се почувствал млад. И слава богу, че станало така — добави твърдо, — защото изобщо не си имал нужда да се обвързваш с такова алчно момиче, чиито очи виждат само долари!

— Амин — каза той с дрезгав глас и я погледна с голяма любов. — Сигурно съм бил сляп.

— Можеш да го кажеш на майка си.

— И направо да я шокирам? — попита Гейб. — Тя не очаква, че мога да се държа добре с нея. Много съм я обиждал.

Маги го изгледа безмълвно.

— Гейбриел…

Той се смръщи.

— Добре. Ще се помиря с нея. Сега мога да си позволя да бъда великодушен, след като имам ново семейство.

— Новото ти семейство те обича безкрайно — прошепна тя и вдигна устни към топлата му уста. — И ако има сили, ще ти го показва непрекъснато.

Гейб се засмя до меките й устни.

— На вечеря ще получиш по две порции от всичко.

— По-добре ти изяж допълнителното — подхвърли Маги усмихната. — Отново се чувствам като дивачка…

Устните му се движеха алчно върху нейните, когато тих, възбуден млад глас развали илюзията, че са сами.

— Татко! Мамо! — провикна се Беки, сложила ръце на хълбоците си възмутено. — Престанете и елате бързо! Патицата снесе едно яйце! Елате да го видите, по-интересно е от това, което правите. Изобщо не мога да разбера защо хората толкова обичат да се целуват. Пфу! — Гейб се изправи със стиснати устни, очите му блестяха и се стараеше да не се разсмее. Маги го последва, захапала устни, за да остане сериозна. — Запомнете, че никога няма да целувам момчета — измърмори Беки и отново се обърна към храстите, където патиците си бяха свили гнездо. — Не, няма да го правя, в никакъв случай. Боже мой, ще си предадете всякакви микроби!

Те не устояха и прихнаха в смях. Гейб хвана ръката на Маги, вдигна я към устните си и се засмя в меката й длан.

— Заразно малко същество — пошегува се той, когато последваха дъщеря си. — Вече ме разболя от тежка болест и се надявам никога вече да не оздравея.

— Гарантирам ти, че ако се опиташ, отново ще бъдеш заразен. — Маги се притисна до него. Никога не бе предполагала, че може да бъде толкова щастлива. Беки беше коленичила до гнездото в храстите и гледаше с широко отворени очи, очарована от двете овални яйца, които лежаха в него. Маги се усмихна на дъщеря си. Също като яйцата, щастието като че ли се излюпи за тях. Тя вдигна очи към живото лице на Гейб и видя, че той я наблюдава, а очите му изразяваха нежна любов.

Маги си спомни едни негови думи, когато погледна към поляните с цветя, ширнали се до хоризонта. Нещо за идващите пионери, които завладяват нови територии с яростна страст. Обърна очи към него и го почувства с цялото си тяло. И се усмихна.