Даяна Палмър
Яростна страст (4)

Четвърта глава

Маги успя да скрие от Джанет фаталния сблъсък с Гейб. Отношението му към нея вече не беше така враждебно. Не я закачаше, престана да я тормози, но в поведението му не се забелязваше драстична промяна. Държеше се почти както преди да научи истината. Ако изпитваше нещо друго, освен раздразнение, не го показваше. Вероятно с годините бе свикнал да крие чувствата си, така си мислеше Маги. Бог бе свидетел, че имаше основания.

Очевидно от време на време все още имаше пристъпи на болки в ръката, ала няколко дни по-късно се качи на кон, въпреки травмата, и отиде да помага на хората си. Непрекъснато бе зает с отделните стада говеда и въпреки непълната си работоспособност, той и хората му работеха дълги часове всеки ден. Джанет изглеждаше по-спокойна, макар че не казваше нищо.

Следващата седмица в четвъртък вечер Маги бе принудена да го изчака. Беше й обещал на другия ден да я закара със самолета да вземат Беки. Или трябваше да отиде със самолет, или Джанет да я откара с кола чак до Сан Антонио. Маги се засмя безрадостно, като си помисли за миналото, когато тя самата можеше да наеме самолет, който да я откара до там. Благодарение на Денис и на начина му на харчене, това вече не беше възможно. Защо още в началото не се показа по-твърда! Но сама си постла така, като отказа да вземе мерки, и сега плащаше ужасно висока цена.

Когато Джанет реши да се оттегли в девет часа, Гейб все още не се бе прибрал. Маги четеше книга на дивана, свита под лампата и завита с одеяло, както си беше по джинси и шарен пуловер.

— Няма ли да се качваш? — попита я Джанет безучастно.

— Ще го изчакам — отвърна Маги, убедена, че тя ще сети, че става дума за Гейб. — Каза, че ще ме откара със самолета да вземем Беки, ако му напомня. Трябва да разбера дали наистина има такова намерение.

— Синът ми никога не казва неща, което не смята да изпълни — заяви Джанет и явно си отдъхна. — Не знаех, че си му казала за Беки, макар че подозирах нещо такова. Вече не се заяжда с теб толкова.

— Не се забелязва особено — въздъхна Маги. — Да, казах му. Споменах, че ще се кача на автобуса, а той не ми разреши. Обаче не знам как ще отидем, когато времето му е толкова скъпо.

— Стой и гледай — засмя се Джанет. — Скъпа, много се радвам, че го е предложил. Нямам нищо против да те откарам…

— Пътуването е уморително — напомни й Маги. — Благородно бе от негова страна да ми го предложи.

— Мисля, че изпитва любопитство да види дъщеря тя — каза неочаквано Джанет. — С него човек трудно се разбира, ала Гейб обича деца. Голяма трагедия е, че така и не се ожени. Би бил добър баща.

Това бе изненадващо. Гейб не приличаше на мъж, който би се разтопил пред дете, но Маги знаеше, че не бе в състояние да съди за мъжете, особено след голямата грешка, която направи.

Дълго след като Джанет се качи, Маги размишляваше върху онова, което приятелката й бе казала за неразговорливия си син. Той беше истинска загадка. Всъщност не беше хубав — беше съвсем обикновен. Макар и майка му да смяташе, че не е привлекателен за жените, Маги разбра, че Гейб съвсем не бе неопитен. Много добре знаеше какво върши, когато я притисна в задния двор. Ако не беше този неин нещастен брак, нямаше как да не отговори на неговата страст. Устните му бяха твърди, топли и много, много опитни и нещо дълбоко в нея реагира неудържимо, когато го вкуси, макар че не му даде да разбере.

Шумът от отваряне на външната врата прекъсна мислите й. Тя остави книгата отворена в скута си и погледна към коридора. Истински се очарова от вида на Гейбриел Коулман в този момент.

Той нямаше представа, че някой не си бе легнал, и затова в израза му липсваше цялата му подигравателна арогантност. Беше смирен и сериозен, годините му личаха. Целият беше прашен — от карираната риза до замърсените джинси и мокрите ботуши. Черната му коса бе разрошена и изпотена, на лицето му личаха дълбоки бръчки. Хвърли шапката си на масичката в коридора и пусна на пода широкия кожен панталон, който носеше над джинсите. Протегна се и твърдите му мускули потръпнаха малко от напрежението. После, когато погледна към всекидневната и видя, че Маги го наблюдава, цялата суровост отново се върна на лицето и в светлите му пронизващи очи.

— Не можа ли да заспиш? — попита я с подигравателна усмивка. — Ако търсиш най-достъпния лек, съжалявам, ала съм твърде уморен, за да ти услужа.

Докато мълчаливо оглеждаше лицето му, изведнъж й хрумна, че половината от нещата, които Гейб изричаше, не бяха преднамерени. Те като че ли бяха вид камуфлаж, за да държи жените далеч от себе си, да не им позволява да надникнат под грубата му външност. Щом осъзна това, тя забрави всички обидни думи, които бяха на върха на езика й.

— Каза, че ще ме откараш със самолета до Сан Антонио, за да прибера утре Беки — каза мило. — Много ми е неудобно да ти го напомня, като те виждам колко си уморен.

Лицето му застина, като че ли неочакваното съчувствие, проявено от нейна страна, го извади от релси.

— Не съм забравил.

Маги се изправи на крака. Беше боса, защото не обичаше обувки, а нейните бяха под някой стол.

— Не съм сигурна дали сега имаш време, когато има толкова работа — продължи тя и му хвърли поглед откъм канапето. — Но трябва да знам, за да уредя нещо…

Току-що забелязал босите й крака, той не можа да се сдържи и се ухили.

— Къде си загуби обувките, Пепеляшке?

Маги размърда пръстите на краката си.

— Не понасям обувки — смънка. — Научих и Беки да ходи боса из къщи, а когато се връща в училището, тя ходи с пантофи.

— Харесва ли й в това училище? — попита Гейб неочаквано.

— Предполагам… — поколеба се тя. — Не говори за него. Беки е много свито дете. — Смръщи се. — Лесно се разстройва. Може би ще бъде по-добре, ако се прибера вкъщи сега.

Гейб вдигна въпросително вежди и запали цигара, без да отделя очи от лицето й.

— От какво се страхуваш? Че те разстроих ли? Ще се изненадаш от начина, по който тя ще реагира на характера ми, градско момиче. Повечето хора тук не се плашат.

— Естествено, че няма защо да се плашат — съгласи се Маги невинно. — Затова всяка сутрин хората ти се крият в храстите, докато изчезнеш от погледите им.

Думите й предизвикаха усмивката му или нещо подобно на усмивка.

— Децата виждат по-добре от големите — отвърна й той загадъчно. — Ще трябва да организирам всичко, преди да тръгна. Ще можем да тръгнем около девет.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против? — настоя тя.

— Не си давам труд за никого, освен ако не желая — отсече Гейб рязко.

— В такъв случай благодаря ти. Ще бъда готова.

Маги тръгна, налагаше се да мине покрай него, ала силната му ръка я хвана за лакътя и я спря.

— На колко години си сега? — попита той, като очите му бяха прекалено близо и я гледаха много изпитателно. Не й стана по-леко, когато сведе поглед към твърдите му устни и ясно си спомни вълнуващото им докосване.

— На двайсет и пет… — запъна се Маги.

Гейб я изгледа безмълвно.

— Аз съм на трийсет и осем.

— Да, знам.

Очите му се взираха в нейните, цареше напрегнато мълчание, което бе трудно поносимо, когато разстоянието между двамата стана осезаемо. Той се обърна леко и пусна цигарата си в един голям пепелник, така че можа да я хване с две ръце.

Тя трепна, но Гейб поклати глава.

— Няма — сниши глас. — Тихо! — За пръв път Маги чу нежна нотка в дълбокия му глас. — Няма да бъда груб с теб. Никога повече… — Тялото й сякаш вибрираше, когато вдигна очи към него, тъй като не можеше да разбере какво става. — Досега никога не съм наранявал жена нарочно — изрече той бавно. — Само защото ми подхвърляха толкова много потенциални бъдещи съпруги… — Хвана я за раменете и обхвана лицето й с ръце. — Не ми харесва, че се разтреперваш от мен, Маргарет — прошепна и се наведе към нея. — Затова ще ти покажа как би трябвало да бъде.

— Ала аз не… — прошепна тя колебливо.

Гейб спря, присви сините си очи и те като мълнии се впиха в нейните.

— Изречи името ми — изрече дрезгаво.

— Гейб…

Гласът й заглъхна и той го пое с устата си. Клепачите й трепнаха, после се затвориха. Съвсем не беше както преди. Устните му бяха твърди и топли, но този път леко се докосваха до нейните, галеха, повдигаха устните й, наслаждаваха се на вкуса им, подобно нещо никога не бе изпитвала.

— Ето, това е — прошепна Гейб до леко разтворените й устни. — Ето така ще те целуна. Този път няма да те заболи.

Чу се слаб, беззвучен стон, когато той нежно разтвори устните й, за да пасне своите към тях и топло, влудяващо ги притисна, от което Маги усети болка в тялото си от новите и непознати усещания.

Разпери ръце върху ризата му, с хладните си длани почувства мускулите и лекото пробождане на космите му под плата. Сърцето му биеше бавно, равномерно, докато тя не заби нокти в него и тогава дишането му се учести.

Слабите му пръсти я погалила нежно по косата наклониха главата й назад, устните му настоятелно и ритмично пробваха нейните, докато от устата й се чу изненадан стон.

Маги усети как Гейб сложи едната си ръка на бузата й и, докато устните му си играеха с нейните, с палец разтърка устните й, възбуди ги и леко ги похапваше със зъби. Тя издаде още един звук, който дори не можа да познае, а ноктите й се впиха още по-силно в гърдите му.

— Гейбриел… — Това стенание ли бе, което излезе от устните й? Изпъваше се към него, без да съзнава, опитваше се да се притисне по-близо до него, да го накара да я целуне по-страстно… Той й се наслаждаваше бавно и наклони главата й назад към рамото си с гладен, но премерен натиск на устните си, които разтваряха нейните. Маги усети как езикът му дразни устните й, вкусва от тяхната вътрешна мекота, а тялото й сякаш пулсираше и търсеше неговото. Тогава ръката му се раздвижи, спусна се от рамото към меката й блуза, откри под нея още по-мека женственост и липса на сутиен, напипа втвърдено зърно, което го възбуди неудържимо. Ръката му се плъзна още по-надолу, към тънкия й кръст, към извивката на ханша й. Бавно я привлече, докато тялото й прилепна към неговото, и изпита тържество от внезапното й потръпване, когато усети силната възбуда на тялото му. — Недей — помоли се тя и немощно се опита да извърне глава. — Не бива!

Гейб не настоя. Ръката му се върна на лицето й, приглади назад влажната й коса, вдигна брадичката й нагоре, за да се взре в замъглените й очи над леко разтворените й и подути от целувките устни.

— Той някога накарал ли те е да го пожелаеш така? — прошепна.

— Не… Никога по този начин — изхълца Маги и се мразеше, че не можа да го излъже.

Гейб нежно я погали по лицето.

— Няма от какво да се притесняваш — каза с дълбокия си глас, изричаше думите бавно, докато я наблюдаваше. — Ти си новачка, въпреки че си била омъжена. Опитният мъж знае как да направи така, че жената да го пожелае.

Тя още се опитваше да регулира дишането си, а тяло му, допряно до нейното, бе топло, жилаво и приятно.

— Ти си имал доста жени… — прошепна Маги и го погледна в очите, които все пак не бяха толкова сурови.

Той кимна. Сведе поглед към податливото й тяло, после отново го вдигна към разтворените й устни.

— С много малко усилие бих могъл да те имам — изрече тихо. — Но не го желая. Това бе негласно извинение, нищо повече. Нямам нужда от практическото му приложение — Преди тя да реагира на думите му, Гейб я пусна и закрепи на крака. — Искаш ли да пийнеш нещо? — попита така нехайно, сякаш сега се виждаха.

— Ами, коняк…

— Седни. Ще ти сипя.

Маги се сви на фотьойла, сърцето й биеше като лудо, а очите й изглеждаха като зелени чинийки на фона на зачервеното й от неочакваното удоволствие лице.

Той сипа коняк в две чаши, подаде й едната и се облегни на ръкохватката на стола й, докато тя отпиваше с вдървена ръка.

— Трябва да се прибера вкъщи — избухна Маги, изразявайки на глас мисълта си.

— Защо? — попита Гейб. — Няма да те съблазня. — Той вдигна брадичката й и се взря в очите й, забелязал руменината на лицето й и неравномерното дишане. — Повече от вероятно е, че ще те накарам да забременееш — каза по-скоро развеселено, отколкото раздразнено.

— Няма — отвърна тя с леко разтреперан глас. — Взимам хапчета. Имах някакво женско неразположение и докторът ми ги предписа, за да се регулирам. Така че в това отношение не съм уязвима.

Гейб вдигна вежди се усмихна бавно.

— Тогава можем да предположим, че ще дойдеш в леглото с мен.

— Не вярвам на тези неща — каза Маги тихо.

— Няма сватбен пръстен, няма секс, а? — присмя той. — Много си старомодна, госпожице Маргарет.

— Във всеки случай — възрази му тя, вперила поглед в питието си, — за жените сексът не е толкова желан, колкото за мъжете.

— Така ли мислиш? — Отново повдигна брадичката й и я принуди да го погледне в очите. — Имал съм жени, които са издирали гърба ми, и то не защото съм им причинявал болка. — Маги се изчерви до корените на косата си, почти не бе в състояние да диша. — Мога да те накарам да ме издереш — изрече Гейб съвсем тихо до устните й. — Ще те накарам да се гърчиш като диво животно по тялото ми от нуждата да ме имаш.

— Не бива да говориш такива неща — промълви тя сломено.

— Ти си по-скоро девственица, отколкото разведена жена с дете — отвърна той, вперил поглед в очите й. — Имало ли е друг мъж?

— Не — прошепна Маги. — Само той…

— Според това, което има значение, ти си недокосната — измърмори Гейб. — Самоходно зеленооко предизвикателство. Много лошо, Маргарет, че не загърбихме пречките преди толкова години и не взехме онова, което истински желаехме един от друг. Може би щях да разбия младежкото ти сърце, ала щях да те направя пълноценна във всяко друго отношение. Между нас двамата има необикновено силно привличане. — Тя го знаеше, но то не й помогна да се почувства особено добре и да го сведе до технически термини. Той глътна останалото количество коняк и се изправи с гръб към нея. — По-добре иди да си починеш, скъпа. Утре ни чака дълъг път.

— Да, разбира се. — Маги също допи коняка си, остави чашата и се изправи.

Гейб се обърна, извисяваше се над нея.

— Той те е тероризирал, нали? — попита неочаквано с присвити, замислени очи. — Изобщо не приличаш на жената, която помня. Цялата онази сладка палавост, която помня, я няма.

— Уморих се да бъда унижавана — отвърна тя. — Той си отмъщаваше… в леглото.

— Боже мили — изрече Гейб.

Маги вдигна глава и потърси погледа му.

— Ти никога не би могъл да бъдеш толкова жесток — каза убедено. — Можеш да срежеш жена с думи, ала не би могъл да бъдеш физически жесток. Дори онзи ден в задния двор всъщност не ме нарани.

— Не съм ли? — попита той рязко. — Прехапах ти устната.

Явно на съвестта му тежеше, че я бе наранил. Тя пипна горната му устна, където нейните зъби го бяха захапали страстно преди малко. Гейб застина при лекото докосване.

— А аз прехапах твоята — прошепна.

Той стисна зъби, като вдиша шумно.

— От страст — промълви, — а не от гняв.

Маги отдръпна ръката си и леко се засмя.

— Никога не съм предполагала, че у мен има страст. — Тя се обърна, пренебрегвайки заслепяващото желание в сините очи на мъжа зад гърба си. — Лека нощ. Ох!

Гейб я завъртя към себе си.

— Кажи името ми, безочливо момиче — подразни я той. — Хайде.

— Няма — отвърна Маги и пак усети как се развълнува.

— Кажи го — предизвика я Гейб и дръпна тялото й към себе си, — иначе ще те нацелувам до полуда.

Би могъл да го направи. Тя пое дъх на пресекулки.

— Гейбриел — каза.

Той я пусна и се усмихна слабо.

— Лека нощ. — Отдалечи се, без да каже и дума повече.

Загадка, помисли си Маги объркана. Истинска загадка. Не познаваше мъж като него. Тялото й подаваше сигнали, молеше за него. Изобщо не бе очаквала подобни усложнения. Сега нямаше представа какво да прави.

 

 

Точно в девет часа на следващата сутрин, когато слезе долу, облечена със скромен сив костюм, Гейб я чакаше на входната врата. Той също бе облечен в сиво, с костюм с жилетка, който го правеше да изглежда приятен, изискан, почти хубав и изключително мъжествен. Миришеше на одеколон и сапун и Маги се сепна защо се бе зазяпала така в него. Взе чантата си и тогава Джанет дойде да им каже довиждане.

— Бих могла да дойда с вас — обърна се към Маги, — но ще станем много. Лек път.

— Ще се грижа за нея — каза нехайно Гейб. Хвърли един поглед на майка си и се отдалечи дори без усмивка.

Докато пътуваха към пистата, Маги повечето мълчеше. Изпитваше любопитство към него в много отношения. Искаше да го пита много неща, да научи нови неща. Ала това бе опасно.

— Нервна ли си? — попита той след малко и я изгледа лукаво, докато вдигаше цигарата към устните си.

— Всъщност не. Не се боя да летя — смънка неразбираемо.

— Нямах това предвид. — Гейб отби от главния път за ранчото към прашна отсечка с дълбоки коловози, която водеше към полосата за излитане и голям хангар, където държеше двумоторните си самолети. Имаше два, така й обясни — един за работа, за да проследява стадата, а друг — за командировки.

— Някога летял ли си за удоволствие? — попита тя.

Той я изгледа.

— Взимам жени за удоволствие, когато не издържам, повече болката. Напоследък дотам се простира развлекателната ми дейност.

Маги се загледа навън през прозореца и въпреки възрастта и опита си, изпита неудобство.

— Много си прям.

— Не проявявам милост към нищо — отвърна Гейб. — Вярвам в пълната искреност. Досега не съм срещнал жена, която да вярва в същото.

— Майка ти ми каза, че ти… — Тя се спря, когато осъзна, че ще издаде Джанет.

Ледените му сини очи я пронизаха.

— Всичко ли ти разказа, или не си чак толкова привилегирована? — попита той с горчив сарказъм.

— Извинявай. Не е моя работа. Не биваше да казвам каквото и да било.

Гейб дръпна дълбоко от вечната си цигара и подкара колата по-бързо.

— Боже мили, в наше време не остана ли нещо свято?

— Тя смяташе, че така ще ми помогне да проумея нещата по-добре — отвърна тихо Маги.

— Сериозно? — попита той язвително.

Тя издържа на погледа му.

— Да. Обясни ми всичко.

Гейб набързо я погледна в очите, после отново се обърна към пътя и намали скорост, когато приближиха до полосата за излитане.

— Мразех го — каза той. — Дори преди да се случи това. Прозрях го много по-рано от нея какъв е. Въпреки всичко тя не се раздели с него.

— Любовта слага окови на хората, така съм чувала — забеляза Маги.

— Ти не обичаше ли съпруга си? — попита Гейб с подигравателна усмивка.

— Смятах, че го обичам — отвърна тя. — Той имаше чар. Голям чар. По онова време бях много свенлива и останах поразена, че такъв хубав мъж се интересува от мен. Бях наследница, нали знаеш. Страшно богата.

— Да. Помня — каза Гейб с горчивина. Загледа се в самолета в далечината и видя как един механик се приближава до машината Пайпър Навахо, боядисана в черно и бяло. — Нашето ранчо преживяваше трудни времена, когато ти беше още момиче.

— Не знаех. — Сведе очи към скута си. — Денис също беше загазил. Бях само на осемнайсет години — продължи Маги. — Съвсем зелена, той напълно завъртя главата ми и всеки път, когато ме целуваше, пламвах. Тогава се оженихме. — Тя потрепери. — Мили боже, колкото и да бях чела, никога не бях осъзнавала какви неща очакват мъжете от жените в леглото!

Той се смръщи.

— Всъщност какво точно искаше от теб?

Маги се изчерви.

— Не мога да ти кажа.

— Все едно, струва ми се, че се досещам — изрече с присвити очи.

Тя се взираше в сплетените си пръсти. Изуми колко лесно й беше да разговаря с него по такива интимни въпроси.

— Когато се сковавах, той ме обвиняваше, че съм фригидна. Оттам нататък ставаше все по-лошо. Дори вече нямах нищо против, че се среща с други жени. За мен беше облекчение, освен че гордостта ми бе наранена. Реших да го напусна. Тогава открих, че съм бременна.

— Дълго си изтърпяла — отбеляза Гейб.

— По онова време майка ми беше още жива — отвърна Маги. — Цял живот ми бе казвала какво да правя, страхувах се да не го изпълнявам. Тя заяви, че разводът ще доведе до неописуем скандал, че никой от нейното семейство никога не се е развеждал. Затова се съобразих с желанието й. След смъртта й вече нямаше никакво значение. Парите ги нямаше, нямаше и издигнати в обществото хора, които да скандализирам, когато се разведох.

— Ти спомена, че дъщеря ти се страхувала от него — напомни й той.

— Беки е много чувствителна — каза Маги. — Денис всява ужас у нея. Пие, разбираш ли? — Въздъхна. — Последния път, когато я посети, тя направи нещо, което го ядоса. Остави й белези. Оттогава направо се страхува от него.

Гейб изрече нещо съвсем тихо, което я притесни, и спря колата до асфалтираната полоса за излитане.

— Съди те за пълно попечителство ли? — попита и се обърна да я погледне.

— Да.

— Докато сме в Сан Антонио, ще се срещнем с твоя адвокат. — Отвори вратата на колата. — Ако не остана доволен, ще използваш моя адвокат.

— Не, почакай — започна Маги, докато той заобикаляше колата, за да й отвори вратата.

— Ти почакай — сопна й се Гейб и й помогне да излезе. Държеше я точно пред себе си, извисяваше се над ръста й. — Ако това дете е на моя земя, аз ще нося отговорност за него. Както и за теб, докато си тръгнеш, ще се грижа за теб, независимо дали ти харесва, или не!

— Ти си… Тексаски булдозер! — обвини го тя и очите й засвяткаха както преди години.

— Давай, спори с мен — отвърна той и леко се усмихна. — Вдигни шум. А когато ми дойде много, можеш ли да отгатнеш как ще се справя с теб?

Хрумна й една добра идея, но не желаеше да отстъпи.

— Това се нарича мъжки шовинизъм — избърбори Маги.

— Аз съм мъж, разбираш ли — заяви Гейб без капка самообвинение. — Хайде, скъпа, вдигни шум. — От вида му личеше, че се забавлява и тя си спомни какво се случи в задния двор няколко дни по-рано, когато я притисна към дънера на дъба и взе онова, което желаеше. Лицето й се зачерви. Сините му очи искряха от истинско удоволствие. — Точно това ще направя, малка срамежливке. Само че този път няма да бъдат само няколко целувки, а ще отида по-далеч, и то няма да бъде от яд или лошотия. Ще те омаломощя, ще те просна и когато свърша, до края на живота си ще ме търсиш.

— Самонадеян тип — язвително произнесе Маги.

Той се засмя тихо.

— Така ли? Госпожице Маги, очевидно си забравила как да реагираш на мен. Винаги си се смущавала и притеснявала, когато се приближа твърде много до теб, дори още когато бе на шестнайсет години. — Бледосините му очи се присвиха, като обходиха слабото й тяло, и тя изтръпна от искреното одобрение, което забеляза в тях. — За мен винаги си била красавица. Особено по бански костюм с тази дълга черна коса до кръста… Защо я отряза? — попити неочаквано.

Маги въздъхна.

— Сметнах, че отива на момиче, а не на жена на моята възраст — отвърна, после се усмихна. — Освен това през лятото беше горещо.

— Ще се шокираш ли, ако ти кажа, че сънувам как я увивам около китката си? — попита Гейб нежно. — И лягам върху нея, както съм те положил върху шезлонг, каквито имаше край басейна ми?

Тя пак се изчерви, ала не отмести очи. Когато бе край него, като че ли непрекъснато се изчервяваше!

— Наистина ли? — попита.

Той кимна.

— Беше много обезпокоително, особено като се имаше предвид възрастовата разлика. Да ти кажа право, Маги, почувствах се по-добре, когато престана да идваш при сестрите ми. Причиняваше ми доста безсънни нощи.

— Чул си какво казах на Джанет, нали? — попита внезапно. — Че бях влюбена в теб?

— Да, но аз го знаех. — Гейб пак присви блестящите си очи. — Това много ме тревожеше. Очите ти бяха знойни и когато ме гледаше, в тях се прокрадваше желание. Знаех, че бих могъл да направя всичко с теб и ти щеше да ми го позволиш. Тази мисъл ме измъчваше. — Маги също бе мислила за това, представяла си бе как той я целува и люби. Сърцето й се разтуптя силно. Изведнъж много изненадващо се зачуди какво би било наистина да се люби с него. — По-добре да тръгваме — каза Гейб и не забеляза особения й поглед. — Хайде.

Подаде й ръка, стоя до нея и не мръдна и на сантиметър, докато тя не я пое. Маги отстъпи, защото го познаваше много добре. По-скоро би умрял, отколкото да се предаде, след като си бе наумил нещо. Тя дори се възхищаваше на тази негова упоритост, когато усети силната му ръка около своята, я обзе силна възбуда. Задържа ръката си в неговата и се замисли как ще му попречи да я контролира, да я заключи, да я държи на разположение, също и дъщеря й. Странно, помисли си, докато наближаваха самолета, колко приятно бе да бъде близо до него.

После излетяха и Маги престана да мисли за това.