Даяна Палмър
Яростна страст (3)

Трета глава

Животът течеше почти като във военна зона, мислеше Меги през първите няколко дни от престоя си. Гейб беше неспокоен и раздразнителен поради болките в ръката си и мразеше целия свят. Все от нещо не бе доволен — най-малкото, от присъствието на Маги. Отнасяше се към нея студено и официално, от което я побиваха тръпки. Очевидно я понасяше само заради майка си. В случай, че тя вече не се бе досетила, каза й го на закуска три дни след пристигането й.

Когато седна до масата, той вдигна очи студено. Бяха само двамата, майка му още не беше слязла. Предната вечер двете с Маги бяха стояли до късно на приказки и Джанет явно не се бе наспала.

— Извинявай, закъснях ли? — попита тя, вдигнала бяло знаме.

Гейб безмълвно пушеше цигарата си, а леденият му поглед направо я смразяваше.

— Все пак те е грижа, нали? — попита я той.

Тя пое дълбоко дъх.

— Разбирам, че не желаеш да съм тук…

— Слабо казано… — Завъртя цигарата между тънките си тъмни пръсти, докато я гледаше втренчено. — Какво ти предложи тя, за да те доведе тук, Маргарет? — попита внезапно, като за пръв път, откакто беше в ранчото, изрече цялото й име.

Тя го изгледа с широко отворени очи.

— Н-нищо — запъна се. — Просто имах нужда от почивка.

— От какво да си починеш? — настоя Гейб. Взираше се в нея със сините си очи. — Слаба си. Винаги си била слаба, но не чак толкова. Бледа си също, не изглеждаш добре. Какво става, Маргарет? От какво бягаш? И защо идваш при мен?

Лицето й побледня. Дъхът й секна.

— Като че ли някога бих могла да избягам при теб!

— Не обиждай. — Той вдигна цигарата към устните си и продължаваше да я наблюдава. — Разкажи ми.

Тя видимо се сви и тялото й се напрегна от нерви.

— Не мога.

— Не желаеш — поправи я Гейб. Усмихна се бавно, ала усмивката му не бе приятна. Беше нетърпелива и почти гневна. — Не съм сляп. Познавам майка си, знам начина й на мислене. Доколкото разбирам, ти си жертвата. Или сама си си предложила услугите, така ли?

— Не те разбирам — каза Маги озадачена.

— Ще разбереш — обеща й той заплашително. Изправи се на крака вече с по-голяма лекота, отколкото преди три дни. Подобряваше се бързо, дори изглеждаше по-добре.

— Дойдох на гости на Джанет, а не да ти преча, Гейб — опита тя за последен път, като се мразеше, че бе толкова страхлива.

Той застина на място. За пръв път, откакто бе пристигнала, споменаваше името му. Погледна я и усети сякаш гореща вълна като вихрушка го удари в гърдите. Странно, какво неспокойствие го обземаше, когато бе близо до нея. Действаше му по някакъв особен начин, а сега, когато бе уязвима, бе още по-лошо. Нервираше се само като я гледаше такава и не разбираше защо. Дали играеше? Дали това не бе част от плана, за който майка му бе споменала, когато мислеше, че не я чува? Цялото това положение го дразнеше, а последната капка бе начинът, по който Маги му действаше след всичките тези години.

— Да ми пречиш или да скочиш в леглото ми, а, Маги? — попита Гейб, като я предизвика нарочно. — Защото когато беше шестнайсетгодишна, ме желаеше. Разбрах го, чувствах го, когато ме гледаше. Все още ли ме желаеш, мила?

Лицето й пребледня, тя сведе очи към изтърканите си джинси и заби очи в слабите си ръце. Едновремешната Меги би му отвърнала. Ала онази Маги вече я нямаше. Умряла в брака си с жесток и груб мъж. Призля й.

— Не го прави — прошепна. — Недей.

— Погледни ме! — Впери в нея студените си сини очи и тя му се подчини. Маги отбеляза смътно, че той беше с джинси и памучна карирана риза с дълги ръкави и стари кожени ботуши. В мускулестата си ръка държеше стара сива шапка. — Двете с майка ми нямате никакъв шанс да успеете — изрече тихо. — Откажи се. Не искам да те наранявам.

След това загадъчно изявление се обърна и излезе от стаята гневен.

Тя не разказа на Джанет за разговора им. След това внимаваше да не бъде там, където бе и Гейб. Той я гледаше така, сякаш мразеше самото й присъствие, но Маги се преструваше, че не го забелязва. Поне когато майка му присъстваше, Гейб се държеше учтиво по своя си студен маниер.

Тя се замисли дали някога бе обичал жена или някоя жена го бе обичала. Изглеждаше толкова недостижим, дори помощниците му се държаха на разстояние, освен ако не се обръщаха към него по спешност. Той почти не говореше, а още по-малко с майка си. Всъщност явно не я одобряваше, затова бе предупредил Маги, за да не й причинява безсънни нощи.

— Гейб държи всички на разстояние, нали? — попита един следобед тя, когато двете с Джанет се разхождаха из двора. Те току-що бяха видели как Гейб обърна гръб на един мъж, който се опитваше да го попита нещо близо до задната веранда.

Джанет се загледа след него тревожно, скръстила ръце на гърди.

— Винаги е бил такъв — отвърна. — Мисля, че така и не ми прости, задето се омъжих повторно малко след смъртта на баща му. Мразеше открито втория ми съпруг и това влоши нещата. Зле се отнасяше с него — довери й тя и прехапа долната си устна, когато спомените й се върнаха. — В най-добрия случай вторите бащи неохотно приемат децата. Бен, разбира се, обичаше Одри и Робин, ала те бяха хубави малки момиченца и не представляваха заплаха за него, но Гейб беше голямо момче, почти тийнейджър. Той се бореше за живота си. Бен го изпрати в интернат, а аз… — сведе очи тя, — аз се разкъсвах между двамата. И двамата ги обичах. Ала не можах да открия магическата формула как да ги накарам да живеят заедно. Така беше, докато Бен умря. Тъкмо тогава Гейб завърши морското училище. — Сви рамене. — Върна се и започна да възстановява онова, което бе останало от ранчото на баща му, а то не беше много, защото вторият ми съпруг много по-успешно харчеше пари, отколкото да ги печели. Гейб много се ядосваше. И продължава да се ядосва.

— Това не ми се струва достатъчно, за да се озлоби чак толкова — предположи тактично Маги.

Джанет гледаше след високия мъж, който оседлаваше кон от другата страна на оградата.

— По-добре да ти разкажа всичко — изрече тихо. — Годината, преди Бен да почине, Гейб намери една млада жена, която го обожаваше. Доведе я тук, за да я запознае с нас, и тя стоя две седмици. През това време Бен се държеше много внимателно и успя да я убеди, че той се грижи за финансите тук и контролира парите. — Засрамена, Джанет стисна очи. — Тя започна да обръща по-голямо внимание на Бен. Той умираше. Беше болен от рак и не му оставаше много да живее. Гейб не го знаеше. Ала Бен беше изключително доволен от вниманието на момичето — все пак беше мъж. Не го обвинявам, но Гейб загуби момичето и обвини Бен. Обвини и мен. След това се опитах да му кажа, да му обясня, ала той не ме слушаше. Никога няма да ме изслуша. До ден-днешен не знае истината. Всъщност Бен умря от сърдечен удар. Дори на момичетата не съм казала, че имаше рак.

— О, Джанет, съжалявам — каза Маги и леко я хвана за рамото. — Много съжалявам. Не биваше да те питам.

— Остави, това бе много отдавна — прекъсна я по-възрастната жена със застинала усмивка. — Няма защо да ти казвам, че Гейб не можа да го преживее. Нито пък разбра защо не напуснах Бен. След смъртта му Гейб се завърна, след като завърши военната си служба, и остана тук, но е много студен с мен. Понякога си мисля, че ме мрази. Толкова се старах, Маги — изрече тихо. — Мъчих се да му покажа, че го обичам, че съжалявам за много неща. Смятах, че като се поставих в ролята на Купидон, ще поправим отношенията си. Обаче дори това даде обратен резултат.

— Все пак някога хората престават да се сърдят — вметна Маги нежно.

— Нали? — отвърна Джанет, като продължаваше да следи с очи сина си, който тъкмо се качваше на коня. Поклати глава и се засмя. — Чудя се дали някога това ще стане.

— Казала ли си му за Беки? — внезапно я попита Маги. — Или защо действително съм тук?

— Още не — призна Джанет. — Изчаквам подходящ момент.

— Той не ме иска тук — оплака се Маги. — Сигурно ще трябва да се върна в Сан Антонио.

— В никакъв случай — заяви твърдо Джанет. — Къщата е колкото негова, толкова и моя. Имам право да каня хора тук. Не може да ме спре. Нито пък да те изгони.

— Джанет, много съм уморена от борби…

— Няма да му се пречкаме — увери я Джанет. — Ще видиш, че скоро ще се върне на работа и тогава ще бъдем сами по цял ден.

Ала тя не беше особено убедена, също както се чувстваше и Маги. Убеждението й се засили, когато на другата сутрин Джанет боязливо попита Гейб дали има кон, който Маги би могла да язди.

— Моля те, няма нужда… — опита се да се намеси Маги, след като забеляза заплашителния поглед в светлите очи на Гейб.

— Не, нямам излишен кон — отвърна той и изгледа студено Маги. — Сега се занимаваме да слагаме печати на телетата, да им слагам металически наконечници и да ги ваксинирам, а стадото ми е на лятна паша. Новите ратаи ме подлудяват, защото трябва като деца да ги водиш за ръка, главният ми надзирател е болен и се опитвам да му намеря временни заместници, с една седмица съм закъснял с фактурите, с които секретарката ми не може да се справи сама… Нямам време да се занимавам с туристи!

— Гейб, няма нужда да бъдеш груб — смъмри го Джанет.

Той се изправи.

— Тя е твоя гостенка, не моя — заяви той на майка си. — Ако искаш да се забавлява, ти го прави.

Без да каже нито дума повече, Гейб ги остави и арогантно запали цигара на излизане.

Маги потрепери, докато го наблюдаваше с известна доза гняв.

— Човек може да замръзне само като седи близо до него — смънка.

Джанет поклати глава и се пресегна към каната с кафето.

— Много извинявай.

— Ти не си отговорна за действията му, но поне сега го разбирам малко по-добре — отвърна й Маги с усмивка. — Не се тревожи. Ако нямаш нищо против, сега ще се поразходя малко.

— Нямам нищо против — отвърна Джанет. — Само стой далеч от него, скъпа — предупреди я.

— Бъди сигурна в това! — засмя се Маги.

Тя излезе от задната врата и облече жълта винтяга над бежовата си блуза и джинси. Вятърът беше хаплив, ала Маги обичаше хладното време. Обичаше да бъде навън, земята се простираше до хоризонта, тук-там се виждаха мескитови дървета, кактуси с ядивни плодове и диви цветя.

Толкова различно бе от дома й в центъра на Сан Антонио, след като нямаше и градско движение. Макар че градът бе приятен, имаше много какво да се види и да се прави, да се отбие човек на пъстрите пазари, все пак по сърце тя си оставаше селско момиче. Страстно обичаше земята и би я предпочела пред всичко друго. Дори сега, когато живееше под един покрив с неприятел, едва можеше да спре вълнението си, че имаше толкова земя, която би могла да разглежда, на която да се порадва.

Тръгна от задния двор, приближи се до оградата, която стигаше до конюшните, и се загледа към мястото, където пасяха няколко коня. Повечето бяха излезли с каубоите, които работеха със стадата говеда доста по-далеч.

Загледа тъжно огромния черен жребец. По цялото му тяло нямаше нито едно бяло петънце, на ранната сутрешна светлина изглеждаше величествен. Той разтърси грива и се изправи на задните си крака като чистокръвен, сякаш усещаше, че го наблюдават, и бе решил да се представи в най-добрата си форма.

— Яздиш ли?

Грубият въпрос я стресна. Обърна се и с изненада видя Гейб Коулман, облегнат на голям дъб в задния двор, където спокойно пушеше цигара и я наблюдаваше.

Маги се размърда смутена. Той изглеждаше много едър, както бе облечен със стара дълга карирана риза, а цветовете й подчертаваха светлите му очи под широката периферия на шапката. Изглеждаше страхотно в работни дрехи. Толкова различен от Денис, който Маги винаги смяташе за малко превзет.

— Ами… Не яздя много добре — призна си.

Той кимна към жребеца.

— Наричам го Кроу. Беше чистокръвен и го чакаше бляскаво бъдеще. Ала уби човек и искаха да го приспят. Купих го и го яздя, но не давам никой друг да го язди. Тук той е най-опасното животно, така че да не ти идват налудничави идеи.

— Не бих си позволила да взема кон, без да попитам преди това — изрече тя с равен глас. — Вероятно си свикнал с жени, които действат по-прибързано. Аз съм предпазлива. Не се втурвам нанякъде, без да съм размислила.

Гейб присви очи при този намек и дръпна дълбоко от цигарата си.

— Тогава защо си тук? — попита студено.

— Майка ти ме покани — отвърна Маги.

— Защо?

— Защо мислиш?

Той се усмихна, ала усмивката му не беше дружелюбна. Къщата не се виждаше от дъбовата горичка и ореховите дървета, наоколо не се виждаха ратаи. Маги, която след брака си имаше кошмари, свързани с физическа интимност, започна да отстъпва назад, докато студеният дънер на един дъб я спря.

— Нервна ли си? — заяде я той и продължи да пристъпва. — От какво? Чух какво каза мама първата вечер, когато пристигна. Знам за какво си дошла, Маги. Тогава защо бягаш?

Тя усети как тялото й се скова, когато Гейб се надвеси над нея, а зелените й очи бяха широко отворени и гледаха уплашено.

— Ти не разбираш… — започна, но не довърши.

— Все това ми казваш — сряза я той. Облегна ръце отстрани на главата й и така прегради пътя й за бягство, когато се приближи още повече, я лъхна мирис на вятър, бор и кожа. Гейб пазеше дясната си ръка, която бе отекла.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна Маги.

— Ти си още една утешителна печалба — отвърна той с подигравателна усмивка. — Майка ми смята, че тя има вина, защото съм толкова самотен. Непрекъснато ми води жени. Омръзна ми да ми поднасят жени на сребърен поднос. Когато се оженя, ако се оженя, сам ще избера бъдещата си съпруга. Искам да бъде свежа, у нея да има топлота, да мирише на хубаво. Селско момиче — не пеперудка от обществото, която е прехвръквала от цвят на цвят. — Маги отвори уста, за да му възрази, ала Гейб притисна устните й с пръст. Това негово движение я стресна и я накара да замълчи. Винаги го бе смятала за студен и безразличен мъж, но в начина, по който си играеше с устните й, личеше опит и от изненада тя още по-широко отвори очи. Направо невероятно — след толкова години да бъде толкова близо до него, да го види като мъж, а не като враг, да усети въздействието на мъжествеността му по друг, чувствен начин. Да, той имаше опит. Очите му го потвърждаваха и Маги се зачуди защо го бе смятала за студен, когато само като докосна с пръст топлите й устни я подлуди. — Да, това ти харесва, нали, Маги? — прошепни Гейб бавно и леко презрително, с дълбок глас. — Не осъзнаваш колко чувствителни са устните ти, нали? Човек може да ги раздразни и да ги накара да примолят един мъж да ги целуне — изрече тихо и прокара върха на пръста си по горната й устна така, че да почувства влажната им вътрешна страна, докато наблюдаваше как тя безпомощно потрепери. — Така — сниши глас той, натисна пръста си по-силно, видя как лицето й се изчервява и устните й неволно се разделиха. Тялото й се напрегна и Гейб се усмихна, защото разбра от какво.

— Недей — едва ли не изхлипа тя и докато го казваше, осъзна, че той не й обръщаше никакво внимание. Беше силен, Маги почувства застрашителната му сила, топлината, която се излъчваше от него с дъх на кожа и съвсем не беше неприятна. Преди години мечтаеше Гейб да я докосне, да я целуне. Желаеше го и бе сигурна, че той го разбираше. Но тя също така знаеше, както и Гейб, че поради възрастта й подобно нещо не можеше да се случи между тях. Тогава непълнолетната й възраст я предпази. А Маги го бе смятала за прекалено студен и че не би могъл да изпита изкушение. Глупачка!

— Представяла ли си си някога как устните ми биха се движили върху твоите? — попита я неочаквано, вдигна брадичката й нагоре, а самият той сведе глава.

Сълзи замъглиха очите й. Беше чудесно, че се чувстваше така с него, че можеше да изпитва физическо желание, след всичко, което й бе причинил Денис. Тя усети как ноктите й се впиват в твърдите мускули на раменете му и леко го подръпват.

— Гейб — прошепна, предала се на яростното привличане.

— Майка ми какво ти предложи, Маги? — изрече той до устните й.

— Да ми… Да ми предложи ли? — прошепна тя на пресекулки.

Гейб се приближи още повече, краката му хванаха като в капан нейните, тялото му изразяваше желание, а устните му кръжаха топло над нейните.

— Довела те е тук заради мен. Отказа се да ми води жени с професии, затова се е върнала към старите спомени. Иска да се оженя за теб.

— Да се ожениш за мен? — Думите много трудно проникнаха в замаяното й съзнание.

— Не се преструвай — сряза я той, когато я погледна в очите, погледът му беше студен, не като на любовник. — Чух ви как заговорничите. Добре, да знаеш, че не си търся съпруга, малка Маги — изрече рязко. — Ала ако желаеш да си поиграеш, изпитвам много голямо желание. Винаги си ме привличала…

Докато последните му думи заглъхнат, устните му се доближиха до нейните, но в тях нямаше нежност, каквато тя очакваше. Беше груб, сякаш престана да се владее, когато я почувства и вкуси. Дълбоко от гърлото му излезе някакъв звук, когато я привлече силно и натисна подутата си ръка. Ала не я пусна. Дори стана още по-настойчив.

Маги усети как сърцето му бие силно и с ням ужас усети силата му.

— Недей! — извика. — Не така! — Тя се опита да се освободи от него.

Гейб притисна ханша й със своя към грубия ствол на дървото.

— Какво има? — присмя се той и отдалечи устните си толкова, колкото да я погледне. — Трябва ли да получиш обещание за брачна халка, за да ти се прииска? — Подигравателният му тон прозвуча странно. Дълбоко и леко напрегнато. Сълзи бликнаха изпод стиснатите й клепачи. Все пак мъжете не се различават чак толкова, помисли си Маги нещастно. Единственото, което желаеха, беше секс. Само секс. Същият е като Денис, показва й колко по-силен е, принуждава я да отстъпи, взима, каквото пожелае, без изобщо да се замисли дали тя го желае. Разплака се. — Толкова ли е лошо? — попита Гейб, гласът му беше равен и студен.

Устните й потрепериха.

— Не желая това — прошепна Маги. — Не желая нищо. Искам само да бъда оставена на мира.

Той се смръщи. Най-накрая до съзнанието му стигна, че й причиняваше мъка. Само толкова. Причиняваше й само страдания, а можеше да се закълне, че отначало у нея се породи желание. Ала сега явно страхът надделя. Стоеше вдървена като дъска, неотстъпчива, хладна.

Гейб неохотно я освободи с премерени движения. Тя скръсти ръце на гърдите си и разтреперана го погледна.

— Защо се преструваш? — попита той изпитателно. — Майка ми не ти ли каза защо те кани тук?

Маги преглътна и стисна ръцете си още по-силно при новия порив на вятъра.

— Слушай — подзе с глас, леко треперещ от вълнение. — Единствената причина, поради която дойдох тук, бе да намеря малко спокойствие. Нямам никакво намерение да ставам твоя… Твоя жена, любовница или дори приятелка. Предпочитам никога повече да не те бях виждала!

— Тогава защо си тук? — запита Гейб студено.

Тя се усмихна разтреперано.

— Бягам — довери му. — Опитвам се да намеря начин да не позволя на бившия ми съпруг да ми вземе дъщеричката. Тя изпитва ужас от него, аз също. Той ще се жени и взе по-голямата част от парите ми, завел е и дело за попечителство, което най-вероятно ще изгубя. Дъщеря ми има тръст на нейно име. Денис иска да поеме контрола над него.

Той се взря в нея така, сякаш някой го бе ударил по главата.

— Бивш съпруг?

Маги кимна.

— Той ли поиска развод, или ти? — попита Гейб студено.

— Аз поисках — призна тя.

— Бедният…

— Денис имаше достатъчно жени, които да го утешават, и преди, и след развода — каза Маги с глух глас. После вдигна глава, когато той я изгледа.

— Толкова студена ли си в леглото? — попита Гейб полугневно, полуобъркано, защото я желаеше и смяташе, че и тя го желае. Маги го изгледа, без да мигне, без да каже и дума, докато той не прояви възпитанието да се обърне, сякаш собственият му въпрос бе шокирал и него самия. — Къде е дъщеря ти?

Тя бавно се отлепи от дървото и внимаваше да стои на разстояние от него. Гейб отново запали цигара, облегна се на дървото, от което Маги се бе отдръпнали, и я изгледа с любопитство.

— В интернат в Сан Антонио — отвърна тя. — Джанет каза, че мога да я доведа тук…

— По дяволите! — изруга той.

— Няма защо да се тревожиш, че в ранчото ще се съберат много хора — каза Маги с останалата й гордост. — Ще си тръгна със следващия автобус, обещавам, че няма да доведа Беки. — Потрепери, когато го погледна, дори от разстояние усети силата на мъжествеността му. Все още усещаше вкуса му в устата си. — Ако днес няма автобус, ще тръгна на автостоп.

Гейб присви светлите си очи.

— От мен ли се боиш? — попита я подигравателно.

— Да. — Не беше лъжа.

Той дръпна от цигарата си.

— Как ще обясниш на майка ми внезапното си заминаване?

— Ще измисля нещо.

— Тя ще се разстрои — отвърна Гейб. — Стигат ми другите неприятности, остава и тя да изпадне в истерия.

— Не желая…

— На колко години е момичето? — попита той с любопитство.

— Само на шест.

— Тогава какво, по дяволите, прави в интернат? — попита. — Каква майка си?

Маги за малко не се разплака.

— Налага се да работя — промълви. — Боя се да я оставям вкъщи след училище и в неделите, страх ме е, че Денис може да я открадне. Заплашва ни, че ще я отвлече. В интерната е под закрила. Може да я вземе само със съдебно решение.

Гейб въздъхна тежко.

— Какъв живот за такова малко дете… — Той би трябвало да знае, хрумна й изведнъж и едва не го изрече гласно. Като че ли не й стигаше всичко, та да го настройва нарочно срещу себе си. — Кога свършва училище? — настоя Гейб.

— Другата седмица, в петък.

Той дълго гледа цигарата си, после студените му очи се преместиха върху Маги.

— Добре, доведи я. Обаче двете ще трябва да стоите настрана от мен, ясно ли е?

— Не искам да оставам тук.

— Ще останеш — каза Гейб рязко. — Вече е твърде късно. Не желая мама да се разстрои. Освен това — добави, — поне няма да тичаш след мен като другите й „гостенки“.

— Можеш да си сигурен.

Той сведе очи и тихо се засмя.

— Нараних ли те, мила? — изрече с тон, от който краката й се подкосиха. — Исках да те нацелувам още когато беше шестнайсетгодишна. Няма защо да се правиш на толкова стъписана. Когато беше на шестнайсет, искаше да го направя. — Тя сведе очи. Беше истина. Гейб беше идеалът й за съвършенство. — Маги…

Тя отново вдигна поглед и големите й зелени очи се плъзнаха по суровото му загоряло лице.

— Да?

Гейб се отлепи от дървото и усети, че Маги мислено се отдалечава от него. Изгледа я продължително с притворени очи.

— Добре — каза кротко за пръв път от пристигането й. — Повече няма да те докосвам. По-добре се погрижи за устната си. Пусна кръв, докато те целувах. — Тя я докосна с пръст и се увери, че има кръв. Не беше я усетила. Обаче от развода си не беше изпитвала такова емоционално вълнение. Гейб извади кърпичка и й я предложи, докато я взимаше, за да попие кръвта, той забеляза как Маги направи всичко възможно, за да избегне всякакъв контакт с него. Тя усещаше, че лицето й бе пламнало, а коленете й се подгъваха. Странно, че Гейб имаше невероятно въздействие върху нея. Вероятно беше само реакция. — Той те е наранил, нали? — попита неочаквано Гейб и я прониза със силния си поглед. — Наранил те е сексуално.

Маги преглътна.

— Да.

— Тогава, за бога, защо си му родила дете? — запита той.

— Нямах голям избор — отвърна тя и закри лице.

Гейб запали нова цигара и очите му проследиха клечката кибрит, за да не ги види Маги. Измърмори нещо грубо и ядосано.

— Всичко това вече е минала история — каза тя и вдигна очи. — Просто искам да се стабилизирам и да отгледам дъщеря си. Честна дума, не искам да те хвана в капан с женитба. Не желая да имам нищо общо с мъже, никога повече. Затова с радост ще стоя настрана, ако и ти правиш същото.

Той вдигна глава и дръпна от цигарата.

— Аз не се пазаря, скъпа.

— Не ме наричай така — каза Маги хладно.

— Винаги съм те наричал така, не помниш ли? — попита Гейб необичайно тихо. — Никога не си хабя думите, както правят някои мъже. Жалко, че не си обърнала внимание. — Преди тя да му отговори, той премина на друга тема. — Имаш ли добър адвокат?

Маги се размърда на място.

— Мисля, че да.

— Ще ти намеря добър адвокат преди делото за попечителство.

— Слушай, Гейбриел…

— Ти си единствената жена, която някога ме е наричала така — каза тихо той и дръпна от цигарата си, докато я гледаше втренчено. — Харесва ми.

Тя направи нов опит.

— Не искам…

— Ще те закарам със самолет да вземеш момиченцето — добави Гейб и се обърна. — Предупреди ме един ден по-рано, за да уредя нещата.

— Ще ме изслушаш ли?

Той вдигна вежди.

— За какво?

— Мога сама да уредя живота си.

— Доколкото разбирам, си забъркала голяма каша.

— Мога да мина и без твоето мнение!

— Жалко. Би могло да ти бъде от полза. Преди да стигнеш до прибързано заключение — добави Гейб влудяващо, — взимам си обратно предложението да си поиграя с теб. Всъщност ще се покажа щедър и ще си взема назад всичко, което съм ти казал, откакто пристигна. — Той сви устни и се загледа в озадачените й очи. — Знаеш ли, ти си като девственица. Боиш се от секс, мъжете те нервират…

Маги се изчерви още повече. Сви ръцете си в юмруци отстрани до тялото си.

— Свърши ли?

— Засега. — Нахлупи шапката ниско над очите си. — Не се приближавай до този жребец — предупреди я отново.

Тя се загледа след него. Арогантен, властен… Отново сложи кърпичката на устната си и усети аромата на одеколона му. Не можа да проумее защо от този мирис сърцето й се разтуптя. Обаче преди да се замисли защо реагира така, Маги се обърна гневно и се прибра в къщата.

Прекара неспокойна нощ, мислеше си дали да не се върне в Сан Антонио и да остане там, да се откаже от почивката.

Разумът й се изсмя на това. Голяма почивка — няма що. Гейбриел Коулман се занася с нея и заплашва да поеме командването над целия й живот. Разбира се, трябваше да си признае, че той погрешно бе разбрал ситуацията поради предишните опити на Джанет да му намери жена. А онова, което бе чул първата вечер, му се бе сторило като план да го хванат в капан и да го заведат пред олтара.

Тя се изчерви, като си спомни какво сподели с Джанет — че едно време бе била влюбена в него. Дали Гейб бе чул и това? Нямаше начин да не го бе забелязал, защото когато бе на шестнайсет години, очите й го следваха навсякъде. Дори момичетата я занасяха, че бе лапнала по него и тя ни най-малко не се съмняваше, че по-късно му го бяха казали.

Той винаги бе бил по-мъжествен, отколкото би могла да понесе една жена. Винаги се бе бояла малко от него, но под студената и твърда повърхност изглежда живееше изненадващо нежен мъж. Беше го забелязала и това така я разтопи, че остана безпомощна. Маги никога не бе получавали нежност от Денис, който взимаше и нищо не даваше в замяна. Когато се обърнеше назад в спомените си, тя съвсем ясно виждаше колко непочтено бе постъпвал с нея. Ала когато беше на осемнайсет години, я ласкаеше очарователното внимание, с което я обсипваше. Тогава Маги се запали да се омъжи и да има деца.

Колко тъжно, помисли си тя със затворени очи, че много често онова, което хората най-много желаят, изобщо не би ги направило щастливи. Нали имаше една стара поговорка да внимаваш какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне? Искаше й се на осемнайсет години умът й да бе бил по-бистър. Може би ако родителите й не се бяха преместили в Остин, ако Гейб действително бе проявил интерес към нея, ако я беше ухажвал…

Маги заспа и сънува всичко това. Събуди се разгорещена. Изглежда все пак белезите не бяха толкова дълбоки, както си мислеше, иначе как би могла да сънува така Гейбриел?