Даяна Палмър
Яростна страст (1)

Първа глава

Маги смачка телеграмата в ръка. Жалко за използваната дървесина, много по-добре би било да си бе останала дърво. Светлозелените й очи се взираха с омраза в листчето.

— Лоши вести ли, мамо?

Тихото детско гласче проникна до съзнанието й през болката и я върна в реалността на огромната стара викторианска къща.

— Какво, миличка? — Гласът й прозвуча странно. Тя прочисти гърлото си и безпомощно стисна смачканата телеграма в ръката си. — Лоши вести ли? Ами… Да.

Беки въздъхна. Беше доста голяма за шестте си години, мислеше си понякога Маги. Още от самото начало животът й беше разбъркан. Скъпият интернат не беше направил детето по-отворено, там болезнената му стеснителност само се бе усилила и беше станала по-лесно доловима.

— Отново ли от татко? — запита тихо Беки. Тя прочете отговора в разтревожените очи на майка си и сви рамене. — Нали леля Джанет ще дойде днес? — изрече с детско въодушевление и се усмихна. — Би трябвало да се радваш.

Маргарет Търнър й се усмихна. Дъщеря й рядко се усмихваше, но в такива случаи усмивката й й действаше чудотворно.

— Ще дойде, ала тя не ти е истинска леля, а е моя кръстница. Леля Джанет и баба ти Търнър бяха много близки приятелки. Колко хубаво беше, че се срещнахме с нея случайно миналата седмица. Тя дори не знаеше, че съществуваш, подейства й като една малка прекрасна изненада.

Беки се изкикоти — сладък звук, който Маги чуваше така рядко напоследък. Животът в интерната се отразяваше на детето, но след като Маги тръгна на работа, не й оставаше друг избор. Нямаше кой да гледа Беки след училище, понякога Маги стоеше до късно на работа, освен това работеше и в съботите. Тя не можеше да я оставя сама, а Денис само чакаше да му се открие някаква възможност, за да вземе детето и да го скрие някъде. Той беше способен на всичко, що се отнася до пари. В тази последна заплаха, в телеграмата, й съобщаваше ясно, че смята да я съди и да иска пълно попечителство над Ребека. Намерението му беше незабавно да уведоми Маги, че току-що бе накарал адвоката си да започне съдебната процедура.

Тя приглади назад кичур от тъмнокестенявата си къса коса, която беше съвсем права, къдреше се само около високите й скули. Беше слаба и висока, силуетът й беше напълно подходящ за модерните за сезона дрехи. Не че си купуваше нови дрехи. Към абсурдното съдебно дело за издръжка, което бившият й съпруг спечели, се прибавяше и фактът, че нейните адвокати продължаваха да я изцеждат финансово и с всеки ден положението й ставаше все по-тежко.

Останала им беше само тази къща, която бе прекалено голяма за тях двете, сравнително нова кола, както и тръстът на Беки. Бащата на Маги не бе одобрил брака й с Денис, макар че навремето тя не разбра защо. Той изключи напълно Маги от завещанието си и остави всичко в тръст за Беки. До смъртта му Маги не го знаеше и никога нямаше да забрави гневната реакция на Денис, когато прочетоха завещанието. Сърцето й вече бе разбито, безсърдечното му отношение към нея бе смазало останките от духа й. След това се чувстваше като умряла. Живееше по инерция заради Беки, а не заради себе си.

Денис се опита да оспори завещанието. То не можеше да бъде оспорено, ала съществуваха вратички, които биха позволили на управителя на тръста да продава ценни книжа и акции и да ги инвестира отново. Маги си представяше какво би направил Денис, ако имаше тази възможност — за нула време би превърнал Беки в беднячка, би ограбил наследството й.

За да свързва двата края, Маги работеше дълги часове в книжарница. Тя обичаше книгите и беше доволна от работата си, но й беше трудно, докато дъщеря й бе в интерната. Молеше се да дойде ден, когато би могла да прибере Беки вкъщи и да не се тревожи, че може Денис да я отвлече, ако я остави с бавачка. Хубаво, че Маги не излизаше. Ала дори едно време, когато семейството й беше богато и тя имаше всички възможности, общуването с хора не я привличаше. Обикновено стоеше сама и избягваше големите, шумни партита. Като дете беше почти като Беки — стеснителна и затворена. Не се бе променила.

— Нали няма да се наложи да живея с татко? — внезапно попита Беки и напрегнато я изгледа с големите си очи.

— О, скъпа, разбира се, че няма да се наложи! — Маги придърпа детето с тънки крака към себе си, погали го по гъстата коса и разтърка гърба му, изпънат като струна. Сега тя имаше на света само Беки — най-скъпоценното нещо, останало й след шестгодишния брак, който няколко месеца по-рано бе събрала кураж да прекрати. Още щом й дадоха развод, веднага си върна моминското фамилно име Търнър. Не желаеше нищо от Денис — дори името му. — Никога — добави разсеяно. — Няма да се наложи да живееш с него.

Това би могло да се окаже благожелателна лъжа, помисли си нещастна, докато гушкаше дъщеря си, защото Денис се заканваше да й вземе Беки. Двамата знаеха, че всъщност той желаеше само огромния тръст, който Алвин Търнър бе завещал на внучката си. Който се грижеше за Беки, той би имал достъп до богатството й. Досега Маги бе успяла да държи детето далеч от ръцете на бившия си съпруг. Той вече бе обявил годежа си с жената, при която се премести след развода, и адвокатът на Маги се боеше, че бе възможно Денис да спечели делото за попечителство, ако можеше да предложи стабилно семейство на малката Ребека.

Стабилност! Ако съществуваше нещо, което Денис Блейн не би могъл да предложи, то бе стабилност. По начало тя не трябваше да се омъжи за него. Постъпи против желанието на баща си и против съвета на леля си Джанет. Той я ухажваше вихрено, двамата изглеждаха добре като двойка — стеснителна дебютантка от Сан Антонио и обещаващ и енергичен млад търговец. Едва след сватбата и последвалата й бременност Маги разбра, че основната амбиция на Денис бе богатство, а не щастлив брак. Той обичаше жените и не се задоволяваше с една. Едва три седмици след сватбата вече имаше връзка с друга жена, по-скоро като отмъщение към Маги, която отказа да изпълни плана му за бързо забогатяване, който той си бе съставил.

Тя въздъхна над копринената косичка на дъщеря си. Откри, че Денис бе отмъстителен и с времето това му качество се засилваше. Връзките му с жени бяха безброй. Опита се да го остави, ала той я наби. За пръв и последен път. Маги го заплаши, че ще се обърне към полицията, независимо от скандала, който би предизвикала, и той й обеща със сълзи на очи, че никога повече няма да го прави, но имаше други начини, чрез които можеше да й отмъсти, особено след като се появи Беки. Много пъти я заплашваше, че ще открадне детето и ще го скрие, ако не изпълни желанието му да му осигури пари.

В края на краищата, заради Денис тя се изнесе и подаде молба за развод. Веднъж Беки се бе прибрала неочаквано рано и бе заварила баща си да лудува в семейното легло със своя любовница. Той я заплашил и я предупредил да не казва какво е видяла. Обаче на Беки не й липсваше смелост. Разказа на майка си. Същия този ден Маги се премести с детето в старата семейна къща в Сан Антонио. Слава богу, родителите й не бяха продали къщата след преместването си в Остин.

Междувременно Денис все пак успя да спечели нещо и остана в Остин, където премина шестгодишният им несполучлив брак с Маги. След като получиха развод, той заведе изтощително дело, колкото и да бе парадоксално, с парите на Маги, и в края на краищата получи разрешение да посещава дъщеря си.

Да, ала тя нямаше да се откаже от детето си заради този алчен за пари човек. Повтаряше го често. Обаче предстоящата женитба на Денис можеше да предизвика големи проблеми. Маги съвсем не знаеше какво да прави, как да се справи с това положение.

— Не може ли да избягаме? — попита Беки и се отдръпна от нея. — Не може ли да отидем да живеем при леля Джанет? Те имат истинско ранчо, а леля Джанет е толкова добра. Нали каза, че след като се върне в ранчото, може да й отидем на гости, да яздим коне…

— Боя се, че не може да го направим — отвърна бързо Маги и веднага пропъди образа на Гейбриел Коулман, който застрашително изплува в съзнанието й. Този образ я плашеше, навестяваше сънищата й, макар че от години не го бе виждала. Дори сега, щом затвореше очи, той се появяваше. Висок, слаб, естествен. Мъжествен. Денис не би се осмелил да я заплаши в присъствието на Гейб, но Маги прекалено много се боеше от него, за да поиска закрила. Всеизвестен факт бе, че Джанет и синът й не се разбираха. Маги си имаше достатъчно проблеми, за да добави към тях и враждебността на Гейб. Тя изобщо не го интересуваше. Той винаги я бе смятал за скучаеща хайлайфна дама. В светлите му очи предварително бе получила присъдата си. Не можеше да разчита на него, дори и когато бе по-млада. Гейб изобщо не я поглеждаше. Ала някога това й се искаше, но след брака си с Денис, Маги бе твърде много травмиране, за да мисли за друга връзка. Особено с мъж като Гейбриел.

— Защо да не можем? — настоя Беки, вперила в майка си с големите си зелени очи.

— Защото работата ми е тук — отвърна разсеяно Маги и поглади дългата копринена коса на малкото момиче. — Е, по изключение този месец съм в отпуск, докато Труди е в Европа. Все пак магазинът е неин. — Труди беше решила, че Маги също има нужда от почивка и затвори магазина, въпреки че така щеше да загуби пари. Това бе една от многото причини, поради които Маги толкова обичаше приятелката си.

— Тогава не може ли да заминем при леля Джанет? А? — помоли Беки, която едва не подскачаше от ентусиазъм.

— Не бива да я молим — каза рязко Маги. — Освен това ти остава още една седмица в училище, докато ви разпуснат. Ще трябва да се върнеш и да довършиш срока.

— Да, мамо — въздъхна Беки и отстъпи без борба.

— Добро момиче. Ще изтичаш ли до кухнята да напомниш на Мери, че за вечеря ще искаме ябълков пай в чест на леля Джанет — добави с усмивка.

— Добре, мамо — съгласи се Беки и разцъфна. Побягна с развяваща се пола от безукорната всекидневна с кресла с високи облегалки и диван в стил Чипъндейл — красиви останки от по-добри времена, мина по дългия коридор и стигна до голямата кухня.

Семейството на Маги притежаваше тази къща от осемдесет или повече години. Тук понякога с Денис прекарваха по някой уикенд с майка й, след като баща й почина от сърдечен удар. Сломените не й пречеха, би страдала, ако загуби този дом. Прокара ръка с обич по ръкохватката на дивана. В по-щастливи времена майка й седеше на това място и бродираше, докато баща й се изтягаше в големия фотьойл, когато си беше вкъщи. Това не се случваше често през последните години, защото като посланик имаше задължения в далечни страни.

Майка й пътуваше заедно с него, докато влошеното й здраве не я принуди да остане в Тексас. Тя почина шест месеца след трагичната загуба на съпруга си, когото обожаваше. Маги често си мислеше, че такава любов е рядкост. Във всеки случай тя не я бе намерила в своя брак. Беше прекалено уплашена, за да пробва втори път, а за Беки подобен риск би бил още по-голям, отколкото за самата нея.

Маги стоеше кротко, загледана в тънките си ръце, и вдъхваше с удоволствие едва доловимия мирис на лавандула, който идваше от старите мебели. Почукване на вратата прекъсна мислите й, после дръжката бе натисната и в стаята връхлетя Джанет Коулман.

— Скъпа! Навън е ужасно горещо! Не мога да ти кажа защо държа апартамент в Сан Антонио, когато бих могла да отида някъде на по-хладно.

Като белокоса вихрушка Джанет прегърна по-младата и по-висока жена и въздъхна дълбоко.

— Сигурно все пак обичаш града, имаш този апартамент, откакто се помня — усмихна се Маги и се отдръпна назад, за да огледа по-възрастната жена, облечена в елегантен сив костюм.

— Доста съм нахална, нали, след като се самопоканих на вечеря — засмя се Джанет. — Не можах да се сдържа. Толкова години не сме се виждали и най-изненадващо да се сблъскаме в универсалния магазин! Изумително, че дори не съм знаела за Беки! Че си била омъжена шест години, че си се развела… — Тя поклати глава. — Майка ти страшно ми липсва. Вече няма с кого да си говоря, след като дъщерите ми са далеч от къщи, а Гейбриел непрекъснато е зает с бизнеса. И — добави тихо — самата аз не се задържам много в ранчото. Последните седем месеца бях в Европа. — Дъщерите на Джанет, Одри и Робин бяха съученички на Маги от интерната — същия, в който и Беки учеше сега. — Одри живее с един мъж в Чикаго — продължи Джанет с раздразнение. Дори се изчерви леко от напрегнатия поглед на Маги. — Да, точно това казах. Не е ли ужасно? Знам, че сега често го правят, но, честна дума, Маги, едва спрях Гейбриел да не се качи на влака. Беше готов да застреля този мъж. Нали го знаеш Гейб. — Маги кимна. Да. Гейб си беше такъв. Смяташе, че с физическа разправа се решава всичко. Нещо в душата й потрепна при споменаването на името му, нещо, което винаги си бе било там, но тя никога не го бе разбирала. — Едва го убедих да не ходи, ала все още е бесен. — Джанет потрепери леко. — Само се надявам Одри да прояви достатъчно здрав разум да не се връща, докато той не се поуспокои. Ще ги накара да се оженят под дулото на оръжието.

— Да, не се съмнявам. Как е Робин? — попита Маги с усмивка, защото обичаше по-малката дъщеря на Джанет.

— Все още се мъчи да търси петрол… — поклати глава Джанет. — Твърди, че с това искала да се занимава.

— Времената се промениха, Джанет — засмя се Маги. — Жените превземат света.

— Само моля те, не го казвай пред Гейб — сухо изрече по-възрастната жена. — Не му харесва как върви светът.

— Понякога и на мен не ми харесва — въздъхна Маги и се загледа в Джанет, — още ли се занимава с ранчото?

— При това с голям хъс. Сега събират добитъка, мила. — Джанет се засмя. — Не разговаря с никого по времето, когато го събират. Почти не се завърта вкъщи. Непрекъснато е на съвещания, води семинари, само един господ знае в бордовете на колко корпорации, колежи и банки участва… Дори когато съм вкъщи, никога не ме слуша.

— Той знае ли за Беки и за мен? — изрече гласно мисълта си Маги.

— През годините съм споменавала майка ти — отвърна Джанет. — Нямаше какво много да му кажа за теб. Докача се, когато споменавам жени, и вече се отказах. Намерих му едно прекрасно момиче, доведох я в ранчото да се запознаят. — Джанет се изчерви. — Беше ужасно. — Поклати глава. — Тогава реших да го оставя да прави каквото иска. Затова не му говоря за никого. Особено за жени — добави тя и дръзко се разсмя.

Маги поклати глава.

— Е, той няма защо да се страхува от мен. Отказала съм се от мъжете за цял живот!

— Разбирам те — каза Джанет тихо. — Никак не харесвах този човек. Прекалено много се усмихваше. — И това бяха думи на жена, чийто син беше саможив… Обаче Маги не го изтъкна. Такъв мъж изобщо не й трябваше. Достатъчно дълго живя в страх, потисната и заплашвана. Никой мъж повече няма да има възможност да й причини това, което Дени, й бе причинил. Никога. — Само Гейб да се ожени — продължи Джанет. В гласа й прозвуча горчиво разкаяние. — Той никога не е вършил онова, което правят повечето млади мъже. Понякога се чувствам виновна. — Угризението в уморения й глас събуди съчувствието на Маги.

Тя, разбира се, знаеше много неща за семейството й. Джанет и майка й бяха много близки приятелки дълги години и от майка си бе научавала неща за семейството на Джанет, особено за единствения й син, когото се мъчеше да забрави. Дъщерите на Джанет бяха разглезени от родителите си, които трепереха над тях. След смъртта на Джонатан Коулман, Одри се развихри, а Робин отиде в колеж. Гейб остана да се грижи за голямото ранчо, без някой от семейството да му помага, тъй като никой не разбираше от бизнес.

Гейб обаче се нагърби с товара и оттогава мощният му гръб нито веднъж не се огъна. Маги винаги се бе възхищавала на силата му. Нямаше друг като него. Пионер със суров дух и дива решителност да постоянства.

— Ето я моята Беки — изпадна във възторг Джанет и разтвори ръце към малкото момиченце, което се спусна към нея с искрена симпатия.

— Много се радвам, че дойде, лельо Джанет — възбудено подзе Беки. При случайната им среща тя веднага се привърза към по-възрастната жена, а когато научи, че Джанет е кръстница на Маги. Беки се провъзгласи за нейна племенница. Маги не каза нищо, но на Джанет й стана приятно. Бедното дете нямаше други живи роднини, а изпитваше ужас от баща си. Със затворени очи то се притисна плътно към нея. Постоя малко така, после се отдръпна. — Баща ми прави всичко възможно да ме накара да отида да живея при него. Казах на мама, че трябва да избягаме, ала тя не иска.

Джанет хвърли изпитателен поглед към Маги, която стоеше със зачервено лице в средата на кухнята, докато възрастната икономка Мери изгледа малката групичка, а после продължи да се занимава със сладките за чая и сребърните съдове. Мери работеше за семейството още откакто Маги беше дете. Вече не стоеше по цял ден при тях, идваше само когато имаше нужда от пари, а Маги често работеше извънредно, за да осигури тези пари и да помага на жената, която бе неразделна част от детството й.

— Значи това продължава, така ли? — попита Джанет възмутено. — Наистина, скъпа, позволи ми да помоля Гейб да поговори с Денис. Той няма да има нищо против.

Маги само си представи как Гейбриел прави каквото и да било за нея. Тя сви рамене.

— Моите адвокати се занимават с това, но благодаря ти за предложението.

— Чувствам се виновна. Загубих връзка с теб още откакто ти се премести в Остин — каза Джанет. — Ако случайно не се бяхме срещнали в центъра, нямаше да се наканя да те посетя.

— Знаеш, че винаги си добре дошла тук — отбеляза Маги.

Джанет внимателно огледа лицето й.

— Изчезнах за дълго, нали, скъпа? Като леля трябваше да те наглеждам. — Поклати глава. — Напоследък вече не знам какво става. Може би ме е налегнала разсеяност, когато се видяхме, осъзнах, че дори не съм казала на момичетата, че си се омъжила, виждаш ли колко съм ужасна.

— Отдавна не сме се виждали — отбеляза Маги с усмивка. — Ала много се радвам, че си тук. — Тя поведе Джанет към трапезарията, където по-възрастната жена седна до масата от черешово дърво, веейки си с ръка. — Скъпа, страшно горещо е, дори за пролет. Как изобщо понасяш тази топлина?

— Ще ти дам едно ветрило — предложи услугите си Беки и отвори чекмеджето на бюфета, откъдето извади голямо дървено ветрило с нарисувана красива пролетна сценка от едната страна, а от другата бе изписан с черни букви адреса на местния ритуален дом.

Джанет се усмихна доволна и започна енергично да си вее.

— Само да имаше климатик — поклати глава тя. — Преди две години се наложи и ние да си сложим. С всяка година горещината става все по-непоносима.

Беки се настани на стол до Джанет, докато Маги бе заета да сервира сладкишите и да налива току-що запарения чай. След това Беки бе изпратена да си играе, а Маги отиде в кухнята, за да довърши вечерята, като в това време наблюдаваше момиченцето от задния прозорец.

— Сега — заяви твърдо Джанет и прониза Маги със светлите си очи. — Хайде, разкажи ми всичко.

Маги знаеше, че няма избор, затова разказа всичко на кръстницата си. След като свърши, й олекна. От колко време нямаше с кого да споделя нищо.

Джанет слушаше и само от време на време задаваше въпроси; когато Маги свърши, тя се взира известно време в чашата си, след това заговори.

— Ела вкъщи заедно с мен — каза и вдигна очи. — Имаш нужда от почивка, да осмислиш всичко. Ранчото е идеално за тази цел и е единственото място, където Денис няма да дойде да те търси.

Това бе вярно. Денис, също като Маги, беше чувал доста за Гейбриел Коулман и не бе готов на саможертва.

— Ами Беки? — попита Маги. — Не мога да я взема сега от училище…

— Ще се върнем да я вземем по-другата седмица — успокои я Джанет. — Тя е в интернат, скъпа, няма да я дадат на Денис, освен срещу съдебна заповед. Детето ще е на сигурно място.

Маги прокара пръст по чашата си и въздъхна. Звучеше прекрасно — да се откъсне от града, да може да помисли спокойно. Само ако не беше Гейбриел…

Спомени за него оцветяваха младостта й в продължение на години. Той заемаше незаличимо място в мислите й. Тя знаеше доста неща за него. Като онзи случай, когато принудил някакви конекрадци да се натъпчат в една канавка до пътя и държал тримата мъже под дулото на оръжието си, докато един от помощниците му довел шерифа. Имаше и един случай как нокаутира един от своите работници насред улицата.

Всъщност Маги беше свидетелка. Понякога се чудеше дали не се сбиха заради нея… Беше дошла да прекара две седмици заедно със сестрите му в ранчото, тогава беше шестнайсетгодишна. Бяха отишли заедно с Джанет в града на пазар, а един от работниците му караше колата. Беше нов, гледаше с голям интерес младите момичета и се опитваше да ги заговаря. Робин и Одри се забавляваха, но това ужасяваше Маги. Гейб се бе отбил в железарския магазин точно до магазина за хранителни стоки, докато Джанет пазаруваше, когато момичетата излязоха, новият работник прегърна Маги през кръста и нахално я погали по-долу от ханша.

Гейб прескочи рафта с лопати с мълниеносна скорост и силните му юмруци се стовариха върху мъжа. После го уволни начаса, без да обръща внимание на учудените погледи на минувачите, и сипеше ругатни, от които лицето на Маги бе почервеняло като домат.

Гейб понечи да тръгне към нея, ала тя отстъпи назад, а големите й зелени очи бяха разширени от страх. Той не можа да каже онова, което бе намислил. Изгледа момичетата и ги попита какво зяпат. След това им нареди да се върнат обратно в колата, отдалечи се и запали цигара, все едно че нищо не се бе случило. По-късно момичетата разказаха как той им обяснил, че този мъж си навлякъл бедата, защото се отнесъл зле към добиче, но Маги смяташе, че това бе станало, защото я бе закачил. Споменът за този неизяснен епизод все я преследваше.

Наистина, това се бе случило много отдавна. Ала все пак… Спомените бяха едно, а да живееш с него под един покрив беше друго. Тя определено предпочиташе да стои на безопасно разстояние от Гейб. Толкова голямо, колкото бе между Сан Антонио и ранчото на Коулманови.

Но да откажеш на Джанет бе все едно да говориш на стената. Малко по-късно Маги се съгласи да им отидат на гости.