Лайза Клейпас
Попи (23)

Двадесет и трета глава

В следващите дни Хари научи много за съпругата си и нейното семейство. Хатауей бяха невероятни чешити, весели и остроумни, готови мигновено да опитат всяка идея, която им хрумне. Закачаха се, смееха се и спореха, но имаше някакво вътрешно доброжелателство в начина, по който се отнасяха един към друг.

Имаше нещо почти магическо и в къщата „Рамзи“. Това бе един удобен, добре поддържан дом с обемисти мебели, дебели килими и купища книги навсякъде… но не те създаваха този дух на вълшебство. Човек го усещаше веднага след като прекрачеше прага, нещо неуловимо, но жизненоважно като слънчевата светлина. Нещо, което винаги се бе изплъзвало на Хари.

Той постепенно осъзна, че това беше любовта.

* * *

На втория ден след пристигането на Хари в Хемпшир Лео го разведе из имението. Отидоха да посетят една от арендаторските ферми и Лео спря да поговори с няколко арендатори и работници. Размени по някоя дума за времето, за почвата и жътвата, показвайки дълбоко познаване, което Хари не бе очаквал.

В Лондон Лео играеше ролята на недоволен, преситен развратник. На село, обаче, маската на безразличие падна. Беше ясно, че се грижи за семействата, които живеят и работят в имението „Рамзи“ и възнамеряваше да успее в това. Беше изобретил умна система за напояване, която довеждаше водата по каменни канали, прокопани до близката река, освобождавайки голям брой арендатори от досадното задължение да мъкнат вода. Освен това той правеше всичко възможно да привнася модерни методи в местното фермерство, включително да убеждава своите арендатори да засаждат нови сортове хибридна пшеница, разработени в Брайтън, от които се получаваха по-високи добиви и по-здрава слама.

— Тук приемат бавно промените — каза Лео на Хари. — Мнозина от тях още настояват да използват сърп и коса вместо вършачка. — След което се засмя. — Казах им, че деветнайсети век ще свърши, преди да решат да се включат.

На Хари му хрумна, че Хатауей се справяха успешно с имението не въпреки липсата си на аристократично наследство, а тъкмо заради това. Нямаше кой да им предаде определени традиции или обичаи. Нямаше кой да възрази: „Ама ние винаги сме правели това по такъв начин“. В резултат те гледаха на имението едновременно и като бизнес, и като научно занимание, защото не знаеха по какъв друг начин да процедират.

Лео показа на Хари двора с дървен материал, където целият изморителен труд по сечене, влачене и измерване на трупи се вършеше ръчно. Масивните трупи се пренасяха на рамо или с куки за влачене, създавайки многобройни предпоставки за нараняване.

След вечерята същия ден Хари нахвърли няколко идеи за преместване на трупи със система от цилиндри, улеи и платформени колички. Системата можеше да бъде конструирана със сравнително ниски разходи, а това щеше да позволи по-бързо производство и по-голяма безопасност за работниците на имението. Мерипен и Лео веднага оцениха идеята.

— Беше много мило от твоя страна да направиш тези чертежи — каза му Попи по-късно, когато се върнаха в къщата на пазача да пренощуват. — Мерипен беше много благодарен.

Хари сви рамене небрежно, разкопча гърба на роклята й и й помогна да извади ръце от ръкавите.

— Само посочих няколко очевидни подобрения, които могат да направят.

— Неща, които са очевидни за теб — каза тя, — не са непременно очевидни за нас, останалите. Беше много умно от твоя страна, Хари. — Като се измъкна от роклята, Попи се обърна към него с доволна усмивка. — Изключително съм доволна, че семейството ми получава шанс да те опознае. Започват да те харесват. Ти си много очарователен и изобщо не се държа снизходително, нито пък направи въпрос от това, че намери таралеж в стола си.

— Не съм толкова глупав, че да се конкурирам с Медуза за един стол — каза той и тя се засмя. — Харесвам семейството ти. — Той продължи да разкопчава предницата на корсета й, освобождавайки я от мрежата дрехи и банели. — Това, че те виждам с тях ми помага да те разбера по-добре.

Корсетът падна с мек звук на пода. Попи стоеше пред него по долна риза и долни гащи, изчервена под изучаващия му поглед.

Несигурна усмивка прекоси лицето й.

— Какво научи за мен?

Хари закачи с пръст презрамката на ризата й, като я смъкна надолу.

— Че се привързваш към хората около теб. — Той придвижи дланта си по извивката на голото й рамо в галещи кръгове. — Че си чувствителна и посветена на тези, които обичаш, и най-вече… че изпитваш нужда да се чувстваш в безопасност. — Смъкна другата презрамка и усети тръпката, която премина през тялото й. Придърпа я към себе си, ръцете му я обхванаха и тя се притисна към него с въздишка.

След малко той прошепна тихо в бледата, деликатна извивка на тила й:

— Ще те любя цяла нощ, Попи. И първия път ще се чувстваш много сигурна. Но втория път ще съм малко по-порочен… и това ще ти хареса още повече. А третия път… — Той направи пауза с усмивка, когато я чу как сдържа дъха си. — Третия път ще правя неща, които ще те ужасят, когато си ги спомниш на сутринта. — Той я целуна нежно. — И те ще ти харесат най-много.

* * *

Попи не можеше да разбере напълно настроението на Хари, все още безкрайно нежен, когато привърши със събличането й. Сложи я да легне на матрака с провесени крака и застана между тях, докато свали ризата си. Когато погледът му премина по нея, тя се изчерви и се опита да се прикрие с ръце.

Хари се усмихна, наведе се над нея и избута ръцете й.

— Любов моя, ако знаеше само какво удоволствие ми доставяш като те гледам… — Целуна устните й, разтвори ги и езикът му се плъзна в топлата вътрешност на устата й. Косъмчетата по гърдите му докоснаха връхчетата на гърдите й, сладка и непрекъсната стимулация, която изтръгна стон от дълбините на гърлото й.

Устните му минаха по извивката на шията й и се спуснаха към гърдите. Хванаха едното зърно, което се втвърди бързо и започна да я смъди. В същото време ръката му отиде до другата й гърда, палецът му правеше кръгове и боцкаше връхчето.

Тя направи опит да се вдигне нагоре, тялото й трепереше и пламтеше. Ръцете му се движеха с леки движения по нея, по корема й, по-надолу, още по-надолу към мястото, където бе съсредоточена сладка еротична болка. Намирайки влажната, деликатна плът, той я подразни с палци, разтвори я и я подготви за себе си.

Тя се извиваше под нежния натиск на езика му, всяко движение провокираше, измъчваше, докато накрая клепачите й потрепнаха и се затвориха, и тя започна да диша накъсано, с въздишки.

— Моля те — прошепна тя. — Моля те, Хари.

Усети го, че става, чу шума от падането на панталоните му и чаршафите. Последва горещ, нежен натиск на входа на тялото й и тя издаде звук на облекчение. Той натисна навътре толкова дълбоко, колкото можеше да го приеме, възхитително, истинско проникване. Почувства се разтегната, изпълнена до краен предел и задвижи бедрата си срещу него, опитвайки се да поеме още повече. Тялото му притисна нейното под правилния ъгъл и наложи бавни, ритмични движения, като всяко последващо влизане засилваше още повече усещането.

Беше безмилостно в силата си. Тя отвори очи и видя изпотеното лице на Хари над себе си. Той я наблюдаваше и вкусваше нейната наслада, навеждайки се да поеме безпомощните й викове в устата си.

Когато и последният спазъм премина, и тя се отпусна като захвърлена дреха, Попи се оказа сгушена в прегръдките на Хари. Те се излегнаха върху леглото, омекналите й крайници се преплетоха с неговите по-твърди и по-дълги.

Тя се размърда в сънлива изненада, когато усети, че той още е възбуден. Целуна я и се надигна да седне, ръката му се заигра с разпуснатата огнена пелена на косата й.

После внимателно насочи главата й към скута си.

— Овлажни го — прошепна й. Устата й се приближи внимателно над пулсиращата главичка, плъзна се надолу, доколкото можеше, и се вдигна. Озадачена, тя се зарови в копринената твърдост, близвайки я с език като котка.

Хари я обърна, така че да е с лице към матрака. Вдигна хълбоците й нагоре и я покри изотзад, пръстите му се плъзнаха между бедрата й. Обхвана я възбуда, тялото й отговори мигновено на докосването му.

— Сега — прошепна той в горещото й ухо. — Ще бъда лош. А ти ще ми позволиш да правя всичко, нали?

— Да, да, да…

Хари я вдигна със силен натиск, обхвана я, когато я придърпа към твърдата си тежест. Тя го усети как навлиза в нея с разклащащо движение, насочил възбудената си плът към влажната долчинка на тялото й. Проникна в нея, но не напълно, и всеки път, когато тя се залюлееше назад, той й позволяваше да го поеме още мъничко. Като шепнеше името му, тя се тласна назад по-силно, опитвайки се да се изпълни докрай. Но той само се засмя тихо и я задържа там, където сам искаше, поддържайки сладострастното, ритмично полюляване.

Контролираше се напълно, присвоявайки си плътта й с изумително умение, като я оставяше да се гърчи и извива, останала за дълго без дъх. Отметна косата й на една страна и целуна тила й, устата му беше силна и измъчваща. Всичко, което правеше Хари, само увеличаваше удоволствието й и той го знаеше и тържествуваше от това. Тя усети прииждащ прилив на удовлетворение, сетивата й се приготвиха за горещото облекчение, и едва тогава той я взе докрай, забивайки се твърдо и дълбоко в нейния център.

Задържа я, докато тя спря да трепери, тялото й се отпусна задоволено. След това я натисна до дъното и прошепна една дума в ухото й:

— Пак.

Беше дълга и изтощителна нощ, изпълнена с немислима интимност. След третия път двамата се сгушиха в тъмнината и Попи облегна глава на рамото му. Беше приятно да лежиш с някого по този начин, да говориш за всичко, когато телата си почиват след помитащата вълна на страстта.

— Пленяваш ме по всички начини — прошепна Хари, докато ръката му си играеше с косата й. — В душата ти има някакви мистерии и ще ми е нужен цял живот, за да ги разкрия… а искам да науча всяка една от тях.

Никой никога не я бе наричал мистериозна досега. Макар да не мислеше за себе си по този начин, все пак й харесваше да я виждат такава.

— Изобщо не съм мистериозна, знаеш ли?

— Разбира се, че си. — Усмихвайки се, той вдигна ръката й и остави една целувка в нежната й шепа. — Ти си жена.

* * *

Попи излезе на разходка с Биатрикс следващия следобед, докато останалите от семейството се пръснаха по различни задачи: Уин и Амелия отидоха да посетят болна приятелка в селото, Лео и Мерипен се срещнаха с перспективен нов арендатор, а Кам бе отишъл на търг за коне в Саутхемптън.

Хари седеше пред едно бюро в библиотеката с подробен рапорт от Джейк Валънтайн. Наслаждавайки се на тишината и спокойствието — нещо рядко в домакинството Хатауей — той започна да чете. Звукът от изскърцването на дъските на пода привлече вниманието му и той погледна към прага.

В рамката на вратата стоеше Катрин Маркс със зачервени бузи.

— Извинявай — каза тя. — Нямах намерение да ти преча. Исках само да оставя една книга, но…

— Влез — изненадващо я покани Хари и стана от стола си. — Нищо не прекъсваш.

— Само за малко. — Тя тръгна към лавицата, остави томчето и спря да погледне. Светлината от прозореца блестеше в очилата й и скриваше очите й.

— Остани, ако искаш. — Хари се почувства необяснимо непохватен.

— Не, благодаря. Денят е хубав и мисля да се разходя в градината или… — Тя спря и сви рамене.

Боже, колко неловко се чувстваха един с друг. Хари я гледаше и се питаше какво я притеснява. Никога не бе знаел как да се държи с нея, с тази нежелана полусестра, какво място би могъл да намери за нея в живота си. Никога не бе искал да се грижи за Катрин, и все пак винаги нещо го бе теглило към нея, бе го тревожило и смущавало.

— Може ли да се разходя с теб? — попита той дрезгаво.

Тя примига изненадано. Отговорът й се забави.

— Щом искаш.

Излязоха и отидоха в малка градина с жив плет, където жълти и бели нарциси разпръскваха наоколо лекия си, едва доловим аромат. Като присвиваха очи на силното слънце, двамата тръгнаха по покритата с чакъл пътека.

Катрин му хвърли непроницаем поглед, очите й изглеждаха като опали на дневната светлина.

— Изобщо не те познавам, Хари.

— Познаваш ме толкова, колкото всички останали — каза Хари. — С изключение на Попи, разбира се.

— Не, не те познавам — повтори тя сериозно. — Начинът, по който се държа тази седмица… никога не бих очаквала това от теб. Тази привързаност и обич, които си развил към Попи… намирам ги за доста изненадващи.

— Това не е преструвка — каза той.

— Знам. Виждам, че си искрен. Става въпрос за това, което беше казал преди сватбата, че нямало значение дали сърцето на Попи принадлежи на господин Бейнинг, стига да…

— Стига аз да имам останалата част от нея — довърши Хари, надсмивайки се над себе си. — Държах се като арогантна свиня. Съжалявам, Кат. — Той направи пауза, преди да продължи. — Разбрах защо покровителстваш толкова Попи и Биатрикс. Всички тях. Те са най-близкото нещо до семейство, което някога си познавала.

— Както и ти.

Възцари се неловка тишина, преди Хари да се насили да признае.

— Да, както и аз.

Спряха до една пейка покрай пътеката и Катрин седна.

— Ще седнеш ли? — попита тя и посочи мястото до себе си.

Той се подчини, наведе се и се облегна напред, с подпрени на коленете лакти.

Мълчаха, но по един приятен начин, търсейки някакъв път за сближение, без да знаят как да го постигнат.

Хари реши да започне честно. Пое си дълбоко дъх и каза пресипнало.

— Никога не съм бил мил към теб, Катрин. Особено когато най-много се нуждаеше от това.

— Може да се спори — каза тя, изненадвайки го. — Ти ме спаси от много неприятна ситуация и ми даде средства да живея добре, без да се налага да търся работа. И никога не поиска нищо в замяна.

— Дължах ти го. — Той я загледа, погледът му мина по богатия златен блясък на косата й, дребния овал на лицето, порцелановата деликатност на кожата й. На челото му се издълба бръчка. Отклонявайки очи, той протегна ръка и я погали по гърба. — Приличаш дяволски много на нашата майка.

— Съжалявам — прошепна Катрин.

— Не, не съжалявай. Красива си, точно както беше и тя. И дори повече. Но понякога е трудно да видиш приликата и да не си спомниш… — Той изпусна напрегната въздишка. — Когато разбрах за теб, се почувствах обиден, че си прекарала толкова много години с нея, докато аз не бях. Едва по-късно осъзнах, че съм бил късметлията.

Горчива усмивка докосна устните й.

— Не мисля, че някой от нас може да бъде обвиняван, че е извадил късмет, Хари.

Той й отговори с тъжна усмивка.

Двамата продължиха да седят един до друг, неподвижни и мълчаливи, съвсем близо, но без да се докосват. Бяха отраснали без да знаят как да дават или получават любов. Светът ги беше научил на уроци, от които трябваше да се отучат. Но понякога животът проявяваше неочаквана щедрост, помисли си отнесено Хари. Попи беше доказателство за това.

— Хатауей бяха за мен истински късмет — каза Катрин, сякаш прочела мислите му. Тя свали очилата си и ги изчисти с крайчеца на ръкава. — Това, че бях с тях през изминалите три години… това ми даде надежда. Беше целебно време.

— Радвам се — нежно рече Хари. — Заслужаваш го, заслужаваш дори много повече. — Той спря, търсейки думи. — Кат, може ли да те попитам нещо…

— Да?

— Попи иска да знае повече за миналото ми. Разрешаваш ли да й разкажа онази част, когато те намерих?

Тя върна очилата на носа си и впери поглед в преливащите от цвят лехи с нарциси.

— Разкажи й всичко — пророни накрая. — Сигурна съм, че ще запази тайните ми. Както и твоите.

Хари кимна, изненадвайки се мълчаливо от изказването, което никога не си бе представял, че е способен да направи.

— Има още нещо, което искам да те помоля. За една услуга. Разбирам причините, поради които и двамата не можем да разкрием пред всички, че се познаваме. Но насаме, отсега нататък се надявам да ми окажеш честта… ами… да ми позволиш да се държа като твой брат.

Тя го изгледа с широко отворени очи, явно прекалено смаяна, за да отговори.

— Няма да казваме пред останалата част от семейството до момента, когато си готова — каза Хари. — Но не бих искал да скриваме чувствата си, когато сме насаме. Ти си единственото ми семейство.

Катрин пъхна пръст под очилата си, за да изтрие една сълза.

Чувство на състрадание и нежност завладяха Хари, нещо, което никога не бе изпитвал преди. Пресегна се и я придърпа по-близко, след което я целуна по челото.

— Позволи ми да бъда големият ти брат — прошепна той.

* * *

Тя го проследи с учуден поглед, докато той се връщаше обратно към къщата.

След няколко минути седна сама на пейката, заслушана в жуженето на една пчела, във високото, сладко цвърчене на бързолети^[1] и по-тихото, по-мелодично чуруликане на чучулигите. Зачуди се на промяната, която бе настъпила у Хари. Малко се страхуваше да не си играе някаква игра с нея, с всички тях… освен ако не бе истина. Емоциите върху лицето му, искреността в очите, всичко това бе несъмнено. Но как бе възможно характерът на някого да се промени толкова много?

Може би, помисли си тя, Хари не толкова се бе променил, колкото се бе разкрил… пласт подир пласт защитата се смъкваше. Може би Хари ставаше — или щеше да стане с времето — мъжът, който винаги е трябвало да бъде. Защото най-после бе намерил някого, за когото да се ожени.