Ерих Кестнер
Презгранично пътуване (12)

Сцена около масата

Това че разработената от него „комедия на импровизациите“ ще добие толкова авантюристичен характер, никога не е минавало и през ум на граф Х. Надявам се, че за драматичния развой, който придадох на неговото хрумване, той ми е действително признателен. Откровено казано, не съм съвсем сигурен дали е така. Но нима трябваше да остана статист? Не, щом като се играе комедия на импровизациите, там артисти са и самите автори!

Предиобедът си протече мирно и тихо. Слънцето грееше, небето беше есенно-синкаво и в двора на църквата „Свети Себастиан“ аз се срещнах с Карл. Неокосени и неподрязвани, там тревата и храстите са добили идиличен вид. Под тях лежат погребани майката на Моцарт, а също и Парацелзий, сред църковния двор се намира параклисът „Св. Габриела“, гдето почиват в мир костите на големия залцбургски ренесансов княз Волф Дитрих.

По светналите стени, от кубетата и над олтара, отвсякъде те приветствува кълбото върху щит, гербът на рода Медичи.

Следобед слънцето продължи да си грее! Действително: празненствата са вече към края си и времето се оправя. И днес за пръв път през сезона „Всеки човек“ се играе на открито.

Констанца дойде, за да пазарува в града. Направихме покупките заедно, а после се поразходихме по площадите около катедралата, пред която щяха да се настанят зрителите на пиесата „Всеки човек“. Над главите ни гръмко ехтеше гласът на Атила Хьорбигер. Възрастната смирено-благочестива майка на главния герой от пиесата, Фрида Рихард, седеше сред колонадите на „Резиденцплац“ със средновековно бяло вдовишко боне на главата и чакаше да дойде реда за нейната реплика. На „Капителплац“ пък стояха артистът, изпълняващ ролята на добрия приятел, блудникът, а също и просякът, който напразно се старае да въздействува върху съвестта на главния герой; там бяха и децата, които при „сцената около масата“ се появяват с гирлянди от цветя.

От време на време се мяркаше с кожени тиролски гащета някой от персонала на театъра и извикваше ония артисти, чийто ред бе да излязат на сцената.

Тъй денят мина съвсем хармонично. През време на вечерята обаче избухна драмата. Тогава ние си имахме нашата собствена „сцена около масата“.

Емили Намара, американската блондинка с коса като слама, подхвърли съдбоносната реплика. Тя направи знак с ръка на стария граф, който надзираваше поднасянето на вечерята, накара го с това да пристъпи до масата и най-безцеремонно го запита дали в цената на пансиона се включват и нежностите с прислугата.

Веждите на стария господин смаяно се издигнаха нагоре и той се осведоми какво я кара да задава подобен изключителен въпрос. Тогава тя използва един от своите снежнобели пръсти, за да посочи моята достопочтена личност, и заяви, че аз съм целунал камериерката.

Графът погледна въпросително Констанца. Тя пламна в червенина. След това той смаяно се вгледа и в мене. Положението бе крайно мъчително.

Тогава старецът се обърна към американката. Трябвало да отхвърли най-енергично предположението й, че целувките са задължителни за персонала. Обратното дори, подобни интимности между гостите и прислугата били крайно нежелателни в замъка Х. На самата Констанца каза:

— Аз не мога да използувам подобни камериерки, изгубили всякакво чувство за морал. Считайте се уволнена от първо число на следващия месец.

Тогава вече ме хванаха дяволите.

— Констанца, не бива да допускаш някакъв си портиер да те обвинява в неморалност!

— С вас ще говоря по-късно — заяви с достойнство той.

— Сторете го по-добре незабавно — посъветвах го аз, — по-късно няма да бъда вече тук.

Францл явно се сети какво възнамерявам да предприема. Той прошепна няколко думи на сестра си. И сега, вече малко по-смело, тя запита:

— Какво да правя, Георг?

— То става от хубаво по-хубаво. Камериерката говори с посетителите на ти! — Струва ми се, че сега вече негодуванието на графа беше пълно. Констанца, вие сте… самозабравила се женска особа!

Станах и с възмутен жест блъснах назад стола си.

— Достатъчно! Констанца, ти ще напуснеш тоя дом не на първи септември, а още сега! Приготви куфара си. Ще те отведа най-напред в Залцбург. Място като това тук можеш да си намериш всеки ден.

Американците следяха с интерес нашия спор. Само синът на милионера продължаваше да си яде най-спокойно. Днес той мълчеше дори и докато дъвчеше.

— Забранявам ви да се разпореждате с моята камериерка! — извика графът. — Тя ще остане тук.

— Съвсем няма да остава тук. И тя вече изобщо не ви е камериерка. Подобни обиди ликвидират всеки договор.

Францл беше направо в стихията си.

— Аз ще ви откарам до града.

— Такова нещо ти няма… — Старият граф едва не излезе от ролята си. — Вие няма да правите такова нещо, Францл! Инак ще бъдете уволнен и вие!

— Но Леополд — каза Францл, аз ви ценя прекалено много, за да ви напусна. Не, не, ще си остана при вас.

Сега вече Констанца пристъпи към решителни действия. Развърза бялата си престилчица и я тикна в ръката на онемелия си баща. След това побягна от залата.

Всичко се разви с такава светкавична бързина, а пък американците, за да не изпуснат нищичко, бяха обкръжили с такова любопитство стария граф, че той изобщо не успя да намери възможност да размени макар и една тайна думичка с Констанца.

Повикана от Мици, графинята-леля се появи смаяна от своите кухненски селения и загубила самообладание, почна отчаяно да кърши ръце. Без да знае всъщност точно какви бяха подробностите и междинните връзки на онова, което ставаше, Мици се забавляваше направо като луда. А и Францл вършеше своето, за да не се забавя темпото на сцената.

Преди още другите да успеят да разберат точно какво става, ние тримата седяхме вече плътно притиснати един до друг и покрити с куфари и чанти в малкото автомобилче и се понесохме към Залцбург, прекосихме Залцбург, а след това и границата, за да спрем най-сетне в Райхенхал пред хотел „Акселманщайн“. Констанца си нае стая. След това пихме в бара и си пожелахме всичко да завърши добре.

Францл беше в най-добро настроение. Той изглежда се съмняваше в писателския талант на баща си.

— Старият господин — каза Францл — би трябвало да благоволи да си понапрегне малко мозъчната кутия, вместо да си прави експерименти с живи хора! Не че аз разбирам кой знае колко от тъй наречените писателски таланти, но едно във всеки случай е ясно: не бива да се принизява животът. Животът не е средство към целта, а цел.

Констанца беше по-милостиво настроена:

— Кога ще кажеш на татко истината?

— Необходимо е време, за да се осъзнаят грешките. Нека той се поизмъчи като риба на сухо поне двадесет и четири часа.

После Констанца отиде в стаята си; Францл си замина обратно. Утре рано сутринта ще ни се обади по телефона, за да ни докладва какво става. Дявол да го вземе, какъв глад ме е налегнал! Ами че вярно бе, в замъка аз не можах да хапна нищичко освен супата.

— Оберкелнер, дайте насам листа!