Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Milione, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- vasko_dikov (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Марко Поло. Милионът
Държавно издателство „Отечество“, 1986
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествено оформление: Юли Минчев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Елисавета Караминкова
Пътепис
Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади
История
- — Добавяне
92. Провинция Синдафу
След двадесет дни път, както ви казах, се стига до една провинция, която е все още част от Манджи и която наричат Синдафу[1]. Столицата й е Синдафу, някога прочут и богат град, защитен от стени, дълги двадесет мили, и управляван от могъщ владетел. Умирайки, този цар разпоредил тримата му синове да си поделят града на три части, всяка от които да бъде заобиколена от високи стени. Така и станало и всеки от тримата синове получил достатъчно земя и богатства от силния си баща. Но Великият хан отнел наследството на тези трима принцове, като присвоил всички техни владения.
През града минава голяма сладководна река, Куян[2], широка повече от половин миля и пълна с риба; влива се в Тихия океан след около сто мили. По бреговете на тази река се издигат много градове и села, а по водите й непрестанно сноват плавателни съдове с търговци, които неспирно се движат нагоре и надолу по течението. Толкова е голяма и широка, че повече прилича на море, отколкото на река.
В града има мост над реката, целият от камък, дълъг повече от половин миля и широк осем крачки[3]. Върху моста има колони, които носят покрива; става дума за покрит мост, изписан отвътре с чудни исторически рисунки. Тук има и много дюкяни, където се продават всякакви стоки. Интересното е, че тези дюкянчета от дърво са сглобяеми: вечер ги разглобяват, а сутрин ги сглобяват отново.
Все на моста се намира митницата на Великия хан, където се плаща броднина за всички стоки, които се продават на него. Тази такса носи на императора повече от хиляди златни бизанти[4] годишно.
След като напуснем този град, тръгваме по удобен път, който прекосява една равнина и се разклонява пред няколко долини, като в продължение на пет дни вървим сред села и градове. Хората живеят от земеделие.
В цялата страна се произвежда една особено ценена тъкан от сурова коприна, както и други изящни тъкани, бродирани със злато. Това са прочутите тъкани на Синдафу.
След пет дни път навлизаме в пуста и гола област опустошена от войната, която наричат Тебет. Сега ще ви говоря за нея.