Марко Поло
Милионът (43)

43. Град Лоп

Лоп^[1] е разположен в началото на безкрайна пустиня. Принадлежи към империята на Великия хан, а жителите му са мохамедани. Който иска да премине тази безкрайна степ, се спира за седмица в Лоп, за да си почине и да даде отдих на конете и камилите; после да си набави храна и вода за един месец за себе си и животните от кервана.

Веднага след града започва една толкова голяма пустиня, че за да я прекоси човек в най-широката й част, му е нужна цяла година. Но ако премине най-тясната й част, ще му стигне и месец. Върви се през планини, дюни от пясък и дълбоки долини, където не може да се намери никаква храна. Но след един ден и една нощ път се намира, макар и малко, вода, колкото да стигне за петдесетина души и животните им. По време на целия преход през пустинята през ден-два се намира застояла и горчива вода, но има и извори с добра вода; всичко те са двадесет и осем. Затова пък никога човек не може да срещне животно или птица, защото и за тях няма никаква храна.

По време на пътя понякога се случва нещо необикновено: ако през нощта някой остане назад, за да спи, или по друга причина се окаже откъснат от другарите си, когато после тръгне, за да ги настигне, започва да чува гласове из въздуха, които му се струват тия на другарите му, а това са гласове на духове. Тия гласове викат самотника по име, отклоняват го от верния път, така че накрая той загубва посоката и така много хора са изчезвали. Случва се човек да чуе във въздуха звука на странни инструменти и тъпани^[2]. Такива неща се случват, докато човек прекосява голямата пустиня.

Но нека ви разкажа за провинциите, в които се стига след прекосяването на пустинята.