Марко Поло
Милионът (48)

48. Град Кампичиу

Кампичиу^[1] е красив и важен град, средище на провинцията Тангут. Жителите са будисти, но многобройни са и мюсюлманите, и християните. В града има три църкви, големи и красиви.

Тук будистите имат много манастири, които съхраняват статуи на техните божества, някои от които високи десет стъпки^[2]; те са от дърво, глина, камък или бронз, но всички покрити със злато. Будистките монаси живеят по строги и сурови правила; отказват плътската връзка, но не я смятат за голям грях. Но ако открият, че някой е обладал жена противоестествено, осъждат го на смърт. Будистката година се дели на луни, както нашата — на месеци^[3]. Има един период в годината, през който никой будист, по какъвто и да било повод, не може да убие животно. Това трае пет дни, през които хората се стараят да живеят по най-честния начин. Мъжете могат да имат до тридесет жени, кой повече, кой по-малко, според богатството, с което разполагат; първата жена обаче се смята за любимка. Ако след това вече не искат да държат на някоя от тези жени, могат да я изгонят; могат да се женят за братовчедките и лелите си, без това да се смята за грях. Въобще живеят като скотове.

Да оставим сега тази страна и да продължим на север. Но нека се знае, че Николо, Матео и Марко Поло останали за сделки в тази местност цяла година.

Оттук ще вървим на север в течение на шестдесет дни.