Марко Поло
Милионът (34)

34. Солената планина

След тези дванадесет дни се стига до крепостта Тахикан^[1] 87, където става голям пазар на зърнени храни. Тук местността е много красива. Планините на юг са високи и целите от сол; за да се сдобият с нея, хората идват отдалеч, пътуват по тридесет дни, защото тази сол е най-добрата в света. Толкова е твърда, че трябва да се разбива с желязна кирка. Намира се в такова количество, че може да стигне за всички жители на земята до края на света.

Продължавайки оттук още три дни на кон в северна и североизточна посока, човек прекосява плодородни земи с красиви жилища, овощни градини, поляни, обработени ниви и лозя. Жителите, които почитат Мохамед, са груби и жестоки хора, чашата не слиза от устата им. Виното им е прекрасно и всички знаят да го правят. На главата си носят намотано въже, дълго десет педи^[2]. Много са опитни в лова и знаят да хващат и да убиват всякакви животни. От кожата им си правят облекло и обувки, защото умеят много добре да щавят кожите на убитите животни.

След още три дни път сред села и крепости ето град Скасем^[3], през който минава голяма река. Местността е пълна с таралежи.

После има още три дни езда, през което време не се среща ни една къща, нито нещо за ядене и пиене, докато накрая пътникът стига до провинцията Баласкам, за която сега ще ви разкажа.