Марко Поло
Милионът (61)

61. Кубилай хан, император на всички татари

Искам да започна разказа за необикновената история на Великия хан, днес^[1] царуващия владетел, чието име Кубилай хан означава на наш език цар на царете. Тази титла му принадлежи по право, защото е най-могъщият владетел и господар на земи, народи и богатства, какъвто не е имало от времето на Адам до наши дни.

В тази книга ще ви докажа, че всичко това е вярно, и всички ще останат убедени, като прочетат онова, което се готвя да кажа.

Трябва преди всичко да знаете, че Кубилай хан произхожда по пряка линия от семейството на Чингис хан и затова е законен император на всички татари. Той е шестият от Великите ханове, които са се изредили до днес, и започнал да царува през 1256^[2] г. Благодарение на изключителната си мъдрост и способности могъл да запази тази власт, която му се следвала по право, но която братята и роднините му се опитали да заграбят. Кубилай е владетел на всички татари от четиридесет и две години, а днес е на осемдесет и пет.

Преди да стане император, взел участие в много битки, сражавал се храбро и си спечелил име на смел военачалник. След като станал император, не участвувал вече лично в сражения с изключение на един път, през 1286 г., и ще ви кажа как.

Имало един принц на име Наян^[3], васал на Великия хан, от когото получил земи и провинции в такъв размер, че да може да стегне войска от четиристотин хиляди конници; той и предците му били открай време поданици на Великия хан. Принцът бил на тридесет години. Един ден Наян съобщил, че повече нямало да признава върховната власт на Великия хан и дори щял да му отнеме цялата империя. Обърнал се към Кайду^[4], един могъщ принц, племенник на Великия хан, и му предложил да нападне императора от едната страна, а той щял да го нападне от другата, така заедно да го сразят и да му отнемат земите и върховната власт.

Кайду отговорил, че е съгласен и ще бъде готов за определената дата. Трябва да знаете, че той можел да строи на бойното поле повече от сто хиляди конници. И така двамата принцове събрали голям брой пехота и конница, готвейки се да нападнат Великия хан.

Като научил за тези приготовления, Кубилай никак не се уплашил и заявил пред всички, че ще се откаже от короната и земите си, ако не успее да залови и да осъди на смърт двамата предатели.

Двадесет и два дни Великият хан се подготвял тайно, без никой да научи нещо за приготовленията му. Подбрал триста и шестдесет хиляди конници и сто хиляди пехотинци само измежду своите съюзници. Затова били толкова малко. Ако бил поискал помощта на други народи, сигурно щял да събере огромно човешко множество, но му трябвало много повече време и нямало да може да запази приготовленията в тайна. Тези триста и шестдесет хиляди бойци били също част от неговите дресьори на соколи, от гвардията и прислугата му.

Като завършил приготовленията, Великият хан повикал дворцовите астролози и поискал да му кажат кой ще спечели битката. Ония отговорили, че победителят ще бъде той и враговете му ще умрат от неговата ръка. Тогава Кубилай хан тръгнал на поход с войските си и след двадесет дни стигнал до една голяма равнина, където Наян бил спрял със силната си, четиристотинхилядна войска. Ханът пристигнал в ранна утрин, така че Наян нищо не предугадил, най-вече защото Кубилай бил избрал път, който ни един съгледвач не можел да открие, без да бъде заловен.

Великият хан се приближил с войската си, докато Наян, който въобще не подозирал нищо, се любел в шатрата с жена си, в която бил лудо влюбен.

И така, когато слънцето се показало, Великият хан неочаквано се появил на мястото, където Наян, неподозиращ нищо, спокойно си седял, без да може да си представи, че неприятелят му ще има смелостта да стигне дотам. Затова не бил поставил охрана на стана, нито отпреде си, нито зад гърба.

Великият хан бил поставил една кула на гърба на четири слона и върху нея издигнал знамето си, така че да се вижда отдалеч. Войската му, разделена на отряди от по тридесет хиляди души, бързо обкръжила стана; всеки конник имал зад себе си един пехотинец, въоръжен с лък и стрели.

Когато Наян видял Кубилай, разбрал, че е изгубен; наредил на хората си да грабнат веднага оръжието и всички се строили в пълен ред, готови за схватката. Войниците започнали да пеят вкупом и да свирят на инструментите си. Татарите имат този обичай: докато барабаните, командвани от офицери, не започнат да бият, сражението не може да започне. Дотогава обаче свирят другите инструменти, а войниците пеят високо. Тази свирня и песента на толкова много хора били наистина поразяващо зрелище.

Когато и двамата съперници били готови, големите барабани започнали да бият и войските се хвърлили една срещу друга, размахвайки копия и саби. Сражението било страшно, ожесточено и свирепо; стрелите, които летели из въздуха, били тъй многобройни, сякаш валял проливен дъжд. Конниците падали убити от едната и от другата страна, а грохотът на битката можел да заглуши и гръмотевица.

Наян, който бил покръстен християнин, бил издигнал кръста над знамето си.

Битката била най-страхотната и жестоката, видяна дотогава, и никога мъртъвците не били по-многобройни. Толкова хора били избити от двете страни, че човек да не повярва. Боят продължил от сутринта до късно след обяд и накрая Кубилай станал господар на стана.

Когато Наян и хората му видели, че не могат повече да устоят, почнали да бягат, но това не им помогнало — Наян бил пленен, а хората и генералите му се предали до един на Великия хан.