Джон Туелв Хокс
Тъмната река (32)

29.

Мая все още носеше револвера с късо дуло, с който се беше сдобила в Ню Йорк. Оръжието определяше избора й на транспорт. Налагаше се да избягва летищата, затова използваше селски рейсове, ферибот и влак от Ирландия до Лондон. Пристигна на гара „Виктория“ посред нощ, без ясна представа как да открие Гейбриъл. Преди да напусне Скелиг Кълъмба, бе обещала да се свърже със свободните бегачи, затова реши да се отбие до Къщата с лозите в Саут Банк. Най-вероятно Джагър и приятелите му щяха да знаят дали Гейбриъл е още в града.

Пресече Темза и тръгна по Лангли Лейн към Бонингтън Скуеър. Улиците бяха пусти в този късен час, но виждаше как в тъмните стаи проблясват телевизори. Мина покрай няколко обновени редици къщи и училище от червени тухли, строено през викторианската епоха — сега беше превърнато в луксозна жилищна сграда. В подобна обстановка Къщата с лозите изглеждаше като опърпан старец, заобиколен от наконтени банкери и адвокати.

Стигна до двуметровата ограда около градината на Къщата с лозите и подуши остра миризма, която й напомни за горене на боклуци. Спря и надникна иззад ъгъла на къщата. На тротоара нямаше никого, в малката градинка в центъра на площада също не се виждаше никой. Всичко наоколо изглеждаше чисто… а после забеляза двама мъже в един ван за доставка на цветя в дъното на пресечката. Съмняваше се, че някой би поръчал букет рози в един след полунощ.

Задната градина нямаше вход от Лангли Лейн, така че Мая подскочи и се прехвърли през каменната ограда. Миризмата на изгоряло се засили, но все още не се виждаше огън. Колкото се може по-тихо, Мая се промъкна по пътеката към задната страна на къщата, откри, че вратата не е заключена, и тихо я отвори.

Отвътре блъвна пушек и се понесе около нея като порой мръсна сива вода. Мая залитна назад, закашля се и размаха ръце. Къщата гореше, дъбовите греди и дъски пушеха като въглищна мина, запалена под земята.

Къде бяха свободните бегачи? Бяха ли избягали от къщата, или бяха мъртви? На четири крака Мая пропълзя във фоайето на партера. Вратата вляво водеше до празната кухня. Вратата вдясно беше отворена към спалня с една-единствена електрическа крушка, която мъждиво светеше в мрака.

Насред стаята лежеше мъж — половината на пода, половината на дюшека, сякаш беше прекалено изтощен, за да стигне до леглото. Мая го сграбчи за ръцете и го повлече към градината. Кашляше силно и очите й бяха пълни със сълзи, но успя да види, че изпадналият в безсъзнание мъж е приятелят на Гейбриъл Джагър. Възседна го и го шамароса здраво през лицето. Очите на Джагър се отвориха и той започна да кашля.

— Чуй ме! — каза Мая. — Има ли някой друг в къщата?

— Роланд. Себастиан… — Джагър отново се закашля.

— Какво стана? Мъртви ли са?

— Дойдоха двама мъже с ван. С пистолети. Накараха ни да легнем на пода. Биха ни инжекции…

Мая се върна при вратата, пое си дълбоко въздух и влезе пак. На четири крака, като животно, се промъкна по коридора и взе да се качва по тясната стълба. Умът и беше бистър, макар дробовете й да се бореха за глътка въздух. Убийството на свободни бегачи с пистолети или ножове щеше да привлече прекалено много вниманието на властите. Вместо това наемниците на Табулата бяха упоили тримата мъже й бяха подпалили порутената къща. Сега наблюдаваха предната врата и входа откъм градината да не би някой Да избяга. На сутринта пожарникарите щяха да открият обгорелите тела сред почернелите руини. Общината щеше да продаде земята на някой спекулант и лондонските вестници щяха да публикуват историята на задните си страници: „Трима умират в незаконно обитавана къща“.

Откри Себастиан в спалнята горе, сграбчи го за ръцете и го извлече надолу по стълбите и в градината. Когато влезе за трети път, видя пламъци да просветват в мрака: Дъските под креслото в салона горяха и пламъците пълзяха нагоре по стените към перилата. По стълбите се виеше черен дим и тя не виждаше нищо. Качи се опипом и откри тялото на Роланд в мансардата. Дърпай — спирай. Пак дърпай, пак спирай. Картината и звукът изчезнаха и тя се превърна в малка частица съзнание, което минава през дима.

Извлече Роланд от задната врата, пусна го и клекна до него. Цяла минута кашля и се задъхва, после се изправи и разтърка очи. Джагър още беше в съзнание и говореше завалено за инжекциите. Мая докосна гърдите на другите двама свободни бегачи и усети, че дишат. Бяха живи.

Имаше оръжие, но щеше да е опасно да го използва В този квартал. Холис веднъж й беше обяснил, че в Лос Анжелис имало толкова много оръжие, че посрещането на Нова година звучало като ожесточено сражение във военна зона. В Лондон обаче пистолетният изстрел беше нещо необичайно. Ако стреляше, половината от хората, които живееха наоколо, щяха да чуят и да се обадят в полицията.

Къщата продължаваше да гори, пердетата в спалнята на Джагър лумнаха в оранжеви пламъци. Мая се изправи, приближи се до задната врата и усети гореща вълна да напира в студената нощ. Спомни си разговора между баща си и Блажената майка за заглушителите. Заглушителите за пистолети бяха незаконни в Европа, трудно се намираха и не бяха удобни. Понякога беше по-лесно да импровизираш и да им намериш заместител.

Огледа задния двор и видя няколко претъпкани кофи за боклук близо до стената. Прерови боклука и измъкна празна двулитрова пластмасова бутилка и парче розова гумирана материя, приличаше на балатум. Натъпка парченца от нея в бутилката, после навря дулото на пистолета в отвора. На стълбите пред задната врата имаше стара ролка с лепенка и тя я уви здраво около пистолета и бутилката. Джагър беше седнал и я наблюдаваше от другия край на двора.

— Какво… какво правиш?

— Събуди приятелите си. Трябва да се махаме от тук.

Стиснала здраво импровизираното си оръжие, тя се прехвърли през стената, забърза по улицата и се приближи от задната страна на вана за доставки. Страничният прозорец беше смъкнат наполовина, за да излиза цигареният дим. Чу как двамата вътре си говорят:

— Колко още трябва да чакаме? — попита шофьорът. — Взех да огладнявам.

Другият се изсмя.

— Ами иди в къщата. Има печено месо…

Мая застана пред прозореца на шофьора, вдигна револвера и стреля. Първият куршум проби дъното на пластмасовата бутилка и мина през стъклото. Пистолетът издаде звук като от ръкопляскане — два бързи изстрела и после тишина.