Кей Торп
Фиктивен брак (9)

Десета глава

Приемът се провеждаше в самото издателство. Теса откри, че въпреки опасенията си, успява да води непринудени разговори с всички. Директорите от своя страна дадоха най-доброто от себе си, за да се почувстват гостите като у дома си сред пъстрата група романисти и писатели-публицисти. Марк се ползваше с уважение и като човек, и като писател, научи тя от младия, енергичен и преливащ от ентусиазъм специалист по рекламата.

— На същото издателство ли ще предложиш романа? — обърна се тя към Марк, когато вече бяха отишли в ресторанта.

— Едва ли — отговори той. — Не е в тяхната област.

— С нетърпение очаквам да го прочета — каза тя и видя широката му усмивка.

— Може да не ме бива за романист. Методите са съвсем други.

— Нищо няма да загубиш, ако опиташ.

— Разбира се. Важното е да проявяваш постоянство.

Теса се надяваше да е прав, и то не само по отношение на писането.

От всички хора, които бяха на партито в издателството, само четирима души, съответно със съпругите си, бяха поканени в ресторанта. Теса разговаряше с една от другите жени, когато видя Фиона и Дийн да влизат в ресторанта.

Вниманието на присъстващите беше привлечено от новодошлата, облечена в черно и бяло. И Марк ги забеляза. Целият настръхна и очите му се присвиха. Очевидно беше, че нито е очаквал появяването им, нито му е приятно да ги види.

Оберкелнерът се приближи към тях и със съжаление поклати глава в отговор на въпроса на Дийн за свободна маса.

— Това не е ли брат ти, Марк? — попита Филип Джеймисън, главният редактор. — Повикай ги. Ще сместим още два стола.

Марк не би могъл да откаже и няма друг избор, освен да се отзове на поканата, помисли си Теса. Наблюдаваше го как пресича помещението, за да им предложи да се присъединят към тяхната компания. Фиона се обърна да го поздрави. Изразът й показваше, че вечерта й е провалена. После тримата се приближиха. Фиона поблагодари на Филип с усмивка, от която кръвта му кипна.

— Отдавна не сме се виждали — обърна се приветливо той към Дийн, когато двамата седнаха. — Не ти ли хареса Канада?

— Може и така да се каже. Много мило от твоя страна. Не очаквах, че е необходимо да се правят резервации през седмицата.

— Прекалено дълго не си бил в страната — заяви шеговито Фиона. Непроницаемите й очи потърсиха през масата погледа на Марк. — Реши ли вече кога ще се пренасяш?

— След три седмици. Бояджиите ще свършат дотогава.

— Значи скоро ще има освещаване — вметна Филип с непринудеността на стар познат. — Надявам се, и нова книга. Последната написа за рекордно кратко време, Марк!

— Имах доста подробни записки.

— И стимула, който ти даваше предстоящата женитба — намеси се Дийн. — Би било досадно да работиш през медения си месец, нали?

— Но тъй като няма да се женя всеки шест месеца, с другите книги няма да бързам толкова — каза иронично брат му и предизвика всеобщ смях. — Може дори да си дам почивка.

— Но дано не е прекалено дълга — отвърна Филип, — защото ще се отрази зле на списъка ни от документални издания.

Теса седеше с усмивка на лицето и разсеяно слушаше разговора. Чувстваше се изморена и отпусната. Нищо не беше случайно. Фиона знаеше къде ще е Марк тази вечер, а само той би могъл да й каже.

Остана усмихната, когато Марк покани Фиона на танц, но й беше трудно да прикрие реакцията си, когато Дийн приближи и предложи да танцуват. Не му отказа само защото не искаше да разкрие чувствата си към него пред останалите на масата.

— Дължа ти извинение — каза той, за да разчупи леденото мълчание. — Изиграх ти мръсен номер. Просто ревнувах.

— Ревнувал си? — В очите му нямаше насмешка.

— Защото Марк пръв те откри. Момичетата като теб са рядкост, Теса. Трябваше ми време, за да разбера, че не си като всички останали.

— Не зная каква игра си подхванал, Дийн, но няма да мине — натърти тя. — Ти искаше да ни разделиш.

— Разбира се, че исках. Марк винаги е бил късметлията. Мисля, че не те заслужава.

Ласкаеше я, но й беше приятно. През рамото му видя тъмната глава наведена ниско над русата.

— Как се случи така, че си с Фиона?

— Нанесох се при нея — отговори той. — Нямаше къде да отида, след като Марк ме изхвърли.

— Той знае ли?

— Вероятно вече знае. Истинско нещастие е, че избрах това заведение. — Той замълча за миг, после каза с променен тон: — Теса, зная, че не го заслужавам, но ще направиш ли нещо за мен?

— Какво? — попита предпазливо тя.

— Имам нужда от пари, докато си намеря работа. Не мога да живея на гърба на Фиона.

— Искаш да ти дам пари на заем?

— Не ти, а Марк.

— Тогава поискай от него — каза остро тя. — Той ти е брат.

— Костелив орех е, сама знаеш.

— А защо допускаш, че ще се вслуша в моите думи, особено след обвиненията, които ми отправи онази нощ?

— Той не е глупак. Щеше да ме пребие, ако наистина ми беше повярвал. — Гласът му стана отчаян. — На дъното съм, Теса.

— Разбирам. — Искаше прекалено много. Не можеше да рискува собственото си положение, като покаже на Марк, че интересът й към брат му е достатъчно голям, за да се застъпи за него. Но в същото време съчувстваше на Дийн. — Колко ти трябват? — добави бавно тя.

— Две-три хиляди ще ми дадат възможност да си поема дъх. — Звучеше обнадежден. — Ти си съкровище, Теса.

Глупачка съм, помисли си кисело тя. Толкова бяха почти всичките й пари. Но тя така или иначе нямаше нужда от тях. Имаше съпруг, който да се грижи за нея.

— Как ги искаш? — попита тя.

— Ако ги прехвърлиш в банката ми, ще бъде чудесно.

— Ще видя какво мога да направя — обеща тя. — Дай ми името и адреса на клона за всеки случай.

— „Лойдс“ на Олд Бонд Стрийт.

Музиката спря. Дийн остана загледан в Теса, изразът на очите му беше странен.

— Марк е щастливец — каза той и я целуна по слепоочието. — Надявам се, че го разбира.

Другата двойка се беше върнала на масата преди тях. Марк ги наблюдаваше безизразно, а Фиона имаше самодоволен вид.

Тя танцува няколко пъти с Филип. Гленда Джеймисън не им обръщаше особено внимание, но Теса си представяше как се чувства.

Искриците в очите на Марк можеха да означават гняв, възмущение или дори удоволствие. Най-накрая към дванайсет и половина партито се ориентира към приключване, но той не бързаше да си тръгне с по-голямата група. Едва когато Гленда каза, че може би е време да вървят, той предложи да вземат общо такси с Фиона и Дийн.

За Теса пътуването беше неприятно. Фиона изглежда не се влияеше от напрегнатата атмосфера и поддържаше разговора, докато стигнаха до апартамента й. Марк беше настоял да отидат най-напред там. Той не каза нищо, когато и Дийн слезе с нея от колата, но Теса забеляза, че сви устни.

— Ще се обадя — сбогува се той и мълча почти през цялото време, докато стигнаха у дома. Жената, изпратена от агенцията, щеше да пренощува у тях, но слезе да им каже, че Джейсън е паднал по стълбите и си е ударил главата.

— Болеше го и повиках „Бърза помощ“. Казаха, че няма увреждания, но трябва да се наблюдава през следващите трийсет и шест часа. Много съжалявам. Не разбрах как стана.

— Нищо, случва се — успокои я Теса и овладя порива да се втурне нагоре по стълбите и сама да види какво е положението на Джейсън. — Правилно сте постъпили, като сте повикали лекар.

— Утре сутринта ще се обадя на Лорънс Гордън да го прегледа — каза Марк, след като момичето се върна в стаята си. — Той го лекува, откакто се е родил.

— Ще отида да го видя — тръгна Теса към стълбите. — Ще дойдеш ли с мен?

— Ако отидем и двамата, е по-вероятно да го събудим. Разчитам на твоята преценка.

Наистина така беше по-разумно, но Теса не беше настроена да погледне от тази страна на думите му.

— Типично за теб — отсече тя и го остави.

Джейсън спеше. Изглеждаше спокоен, челото му беше хладно и сухо. На дясното му слепоочие имаше синина. Целуна го, преди да излезе.

Марк беше в банята. Тя се съблече и прибра дрехите в гардероба. Най-накрая той се появи и попита:

— Всичко наред ли е?

— На пръв поглед да. — Въпреки усилията си не можа да превъзмогне раздразнението си. — Ще съм по-спокойна, след като доктор Гордън го види.

Марк вдигна вежди, но не каза нищо. Теса взе нощницата си, влезе в банята и затвори вратата. Нека отиде да се утеши при Фиона.

Мислеше, че е заспал, като се мушна в леглото. Когато той проговори, се стресна и сърцето й подскочи.

— Искаш да ми кажеш нещо ли?

— Не знам какво имаш предвид — промърмори тя.

— Защо облече нощница?

— Защото съм уморена. Уморена от всичко.

— Нищо не съм искал от теб — изсмя се той и се обърна на другата страна, далеч от нея. — Приятни сънища.

Страхливка, каза си тя с горчивина. Трябваше да сподели мнението си за присъствието на Фиона в ресторанта тази вечер.

— Ясно ти е, че живеят заедно, нали? — попита злобно тя в тъмнината.

— Хайде, заспивай. — Гласът му беше безизразен. — Имаш нужда от почивка.

 

 

Доктор Гордън дойде в десет и половина и прегледа основно Джейсън.

— Според мен няма проблеми — изказа той мнението си накрая, докато прибираше офталмоскопа в чантата си. — Вероятно само леко сътресение. — Той разроши гъстата руса коса. — Слагай повече лед в уискито, момче!

— Аз пих само шоколад — отговори сериозно Джейсън. — Никога не съм вкусвал уиски.

— Продължавай в същия дух — посъветва го докторът с усмивка. — Няма нищо по-лошо от махмурлука сутрин.

— Искате ли кафе? — избърза Теса, за да изпревари въпроса на Джейсън. — Готово е.

— С удоволствие. Нямам други повиквания.

Остана още половин час. Не можеше да не го хареса, огромен, безцеремонен шотландец към петдесетте. Научи, че е лекар на семейството от двайсет и пет години, а преди това баща му е бил още трийсет на същата работа.

Марк изчезна в кабинета веднага след като докторът си тръгна и се появи на обяд, за да й съобщи, че ще яде навън. Не каза къде и с кого, а Теса нямаше намерение да го пита.

 

 

Лора и Роджър много се зарадваха, че я виждат. Те имаха щастлив брак. Може би единствената им неприятност беше, че Роджър често отсъстваше от къщи. Но такава беше работата му, а тя им осигуряваше всичко, което желаеха, включително и хубава къща.

— Очаквам с нетърпение да видя новия ви дом — призна Лора, когато сестрите успяха да останат за няколко минути насаме, докато Роджър играеше футбол в градината с трите деца. — Всичко ли е наред? — вгледа се тя в лицето на Теса.

— Разбира се. Само съм малко уморена.

— Трябваше да се досетя. — Лора изглеждаше успокоена. — Трудно е да се нареди нова къща, особено от разстояние. Кога ще ви дадат ключовете?

— В сряда. Бояджиите ще започнат работа в четвъртък, а мебелите ще могат да се закарат след две седмици.

— Сигурно нямаш търпение да видиш всичко завършено?

Трудно й беше да прояви възторг за нещо, което й се струваше толкова незначително в момента. Предпочете да смени темата.

— Момчетата изглеждат весели.

— Да, и Роджър също. Той иска да имаме още едно дете.

— А ти не искаш ли?

— Да, ако можех да бъда сигурна, че ще е момиче — засмя се сестра й. — Хубаво ще е да купувам роклички и панделки. А ти? Какво предпочиташ момче или момиче?

— Не съм се замисляла. — Този път Теса успя да запази тона си подобаващо жизнерадостен. — Обещах на Джейсън да си вземем кученце, когато се преместим в новата къща. С него ще имам достатъчно грижи.

— Не ти завиждам. — Лора направи гримаса. — Следи от стъпки и локвички по пода.

— Е, те бързо порастват.

— За да те обвържат с още по-големи задължения. Но както и да е, заповядай на масата за обяд.

Теса беше подхвърлила на Марк, че ще останат целия ден и ще си тръгнат след вечеря, но към четири и половина вече не можеше да издържа на напрежението да се преструва, че всичко при нея е наред. Джейсън каза довиждане на малките си заварени братовчеди. Трябва да му дойдат на гости, когато се нанесе в новата си къща, заяви той. Може дори да им позволи да си поиграят с кученцето му.

Натъкнаха се на натоварено движение на връщане и следобедът вече беше отстъпил на вечерта, когато най-накрая свиха по тяхната улица.

Черното порше пред тях бе прекалено познато, за да има някакво съмнение чие е. Без да се замисля, Теса натисна рязко газта и подмина къщата. Най-после имаше доказателство, помисли си тя във вцепенението си. Сега те двамата бяха там, може би дори в леглото, което споделяше с Марк.

— Теса? — Джейсън беше изненадан и смутен от внезапната промяна в програмата. — Забрави ли нещо?

Тя намери сили да се усмихне и да поклати глава.

— Още не ми се прибира. Какво ще кажеш да отидем да гледаме Питър Пан?

— Добре. — Все още беше озадачен, но се съгласи.

Кенсингтън Гардънс бяха очарователни в есенните си цветове. След като видяха статуята, около двайсетина минути наблюдаваха децата, които пускаха лодчици в езерото. Но нарастващото безпокойство на Джейсън сложи край на разходката им. Ако Фиона още е там, когато се приберат, конфликтът беше неизбежен. Ако си е отишла, зависи какво ще каже Марк. Бе готова да го оправдае, тъй като не бе сигурна дали има в какво да го обвинява.

Въздъхна облекчено, когато свиха зад ъгъла и видя, че колата я няма. Джейсън влезе пръв.

— Татко, дойдохме си! — извика той.

Марк се показа на прага на кабинета. Изглеждаше съвършено спокоен.

— Добре ли мина денят? — попита той.

— Отлично — отвърна Теса и се учуди на естествения си тон. — А твоят?

— Спокойно — рече той. — Каза, че ще останете за вечеря?

Джейсън беше отишъл в гостната. Тя се извини мислено за лъжата си и каза:

— Джейсън искаше да се върне навреме за викторината по телевизията. Знаеш колко много обича да отговаря на въпросите.

— Особено когато побеждава състезателите. — Погледът му беше замислен. — Добре ли си?

— Отлично — каза отново тя, без да се опитва да прикрие язвителността си. — Ще приготвя нещо за ядене.

Беше събота и Джейсън можеше да си легне един час по-късно. Теса го сложи в леглото и слезе в кухнята да направи кафе. През цялата вечер напразно беше чакала Марк да спомене за посещението на Фиона. Какво по-голямо доказателство за вината му от това?

— Мисля, че е крайно време да изгладим недоразуменията си — каза рязко той зад нея и я стресна, защото не го беше чула да влиза. — Не зная каква игра се очаква да играем, но…

— Ти си този, който разиграва игри — прекъсна го тя, без да се обръща. — Следобед видях колата на Фиона отпред.

Мълчанието продължи сякаш цяла вечност. После той проговори с равен глас:

— Току-що посочи причината да не ти кажа, че е била тук.

— Уликите отново ли са косвени? — Очите й блестяха. — Мислел си, че няма да ти преча за няколко часа.

— В такъв случай не е ли учудващо, че тя си тръгна толкова рано? Няма да си губя времето да те убеждавам.

— А какво очакваш от мен, просто да го забравя ли?

— Постъпи така, както смяташ, че е правилно. — Преднамерено вдигна рамене, за да й покаже, че му е безразлично.

— Възползваш се от неизгодното ми положение — каза тя с горчивина. — Знаеш, че няма да си отида.

— Заради Джейсън? Да, зная. Единственото ти качество, което компенсира слабостите ти.

Заболя я прекалено много, за да се овладее и да се държи разумно.

— В такъв случай може би е по-добре да продължиш да ми плащаш като на детегледачка, защото такава ще бъда отсега нататък в тази къща.

Сивите очи пламнаха застрашително. Той я хвана за раменете, преди тя да успее да се отдръпне, и я притегли към себе си. Никога не я беше целувал така свирепо. Усети, че е възбуден, но не като нежен любовник, готов да споделя чувства, а като мъж, решен да си отмъсти.

— Ти си моя съпруга — процеди той и я притисна към стената с тежестта на тялото си. — Трябва да ми вярваш!

— Вярвам ти. Вярвам, че си лъжец и мошеник, защото наистина си такъв! Искаш да имаш всичко. Но при мен няма да мине, Марк. Не съм тук, за да бъда използвана, когато ти е удобно.

Гледаше я така, сякаш я виждаше за първи път. Лицето му беше мрачно.

— Ако чувстваш така нещата, опитите ми са безсмислени — каза той и я пусна да мине. — Просто си върши работата и двамата ще бъдем доволни.

Никога вече няма да допусне да попадне в подобно положение, помисли си тя. Всъщност бракът й беше приключил.