Кей Торп
Фиктивен брак (10)

Единадесета глава

Само няколко дни след като се бяха пренесли в новата къща Теса се чувстваше така, сякаш цял живот бе прекарала там. Джейсън също беше в стихията си. На втората седмица взеха кученце. Дори Марк, който първоначално не проявяваше голям интерес към предложението, беше запленен от златистия пакостник, когото Джейсън кръсти Кори.

Момчето и кучето веднага станаха неразделни. Костваше й много усилия да убеди Джейсън да оставя вечер приятеля си на долния етаж. След като се научи да пишка навън, ще му бъде позволено да има кошничка до леглото ти, обеща му Теса.

— Аз винаги спях в една стая с кучето си — отговори тя, когато Марк оспори хигиеничността на тази практика, — и не съм се заразила от нищо.

— Явно разглезваш животните също както децата — отговори хладно той. — Да се надяваме, че госпожа Хорсли ще споделя мнението ти. Може да се окаже трудно да намерим друга икономка.

Жената, която от години помагаше всекидневно на госпожа Пиърс и чиито услуги Теса също смяташе да ползва, бе около шейсетте, вече имаше няколко внука и вършеше работата си с лекота. Едва ли кучешките косъмчета биха я притеснили особено.

— Аз ще се разбера с нея — отвърна Теса. — И преди да изчезнеш в кабинета за цяла вечер, може би трябва да поговорим за партито по случай освещаването на къщата?

— Какво освещаване? — погледна я въпросително той, готов всеки момент да стане от фотьойла.

— На което обеща да поканиш Филип Джеймисън. — Лицето на Теса остана безизразно.

— Или което той предполагаше, че ще организираме?

— Както и да е, идеята беше добра — наблегна тя. — Освен ако не възразяваш категорично, разбира се.

— Оставям изцяло на теб да решиш — отговори той с безразличие.

— Трябва да зная кого искаш да поканиш — настоя тя и след известно колебание добави: — Може би Дийн?

Не долови промяна в сивите очи.

— Защо не?

— А… Фиона?

Той сви устни.

— Само ми кажи на коя дата се спираш и аз ще направя необходимото.

Марк излезе от стаята. Очакваше я тъжна самотна вечер. Той започна работа над новата си книга почти веднага след като се нанесоха и прекарваше повечето време затворен в кабинета. От вечерта, когато го обвини, че продължава връзката си с Фиона, не бе имало никакви интимности между тях.

Беше си легнала и както обикновено се преструваше на заспала, когато Марк най-накрая се качи. След около пет минути тишина Кори започна да скимти за топлината и грижите на майка си. Жалният звук накара Теса да откликне веднага.

— Остави го — каза спокойно Марк, когато тя понечи да стане. — Все някога трябва да се научи да бъде сам.

— Само на осем седмици е — възпротиви се тя.

— И вероятно ще продължава да вдига този шум, щом има ефект от него. — Той се обърна, хвана ръката й и я дръпна силно назад. — Казах да го оставиш!

— Не си отмъщавай на беззащитното животно за неудовлетвореността си! И махни ръцете си от мен!

— Смяташ, че съм неудовлетворен? Е, няма да е трудно да се поправят нещата.

Легнала по гръб, тя почувства тежестта и топлината на тялото му върху себе си. Ръцете му притиснаха нейните към възглавниците, когато се опита да го отблъсне.

— Изнасилването ли е единственото, което можеш да предложиш? — изсъска тя. — Не те искам, Марк! Не можеш ли да го проумееш?

— Как не! — Очите му блестяха на лунната светлина. — Мислиш ли, че не мога да позная кога една жена е възбудена?

— Сигурно можеш. Убедена съм, че имаш достатъчно опит.

Той я прекъсна, като впи устни в нейните. Съпротивата й отслабна. Толкова отдавна бяха за последен път заедно. Не можеше да се бори повече с него. Той проникна в нея и усещанията изтласкаха на заден план всички съображения.

Беше благодарна, че не се отдръпна от нея веднага след като се почувства удовлетворен. Ако не се възползват от тази възможност да изгладят отношенията си, друга може и да няма. Въпреки всичко, което бе сторил или бе пропуснал да стори, тя обичаше този мъж.

— Трябва да поговорим — промърмори той най-сетне като продължение на мислите й.

— Да. — Теса се насили да продължи: — Марк, зная, че не мога да се меря с жена като Фиона, но не желая да играя ролята, типична за толкова много съпруги. Ако обещаеш, че няма да я виждаш вече, ще ти повярвам.

Отговорът му накара сърцето й да се свие отново.

— Съмнявам се. Ако по принцип ми имаш доверие, няма да са ти необходими обещания.

— Всичко, което искам — каза отчаяно тя, когато той се отмести от нея, — е известна сигурност. Зная, че Фиона е много красива, но…

— Тя е много красива, точка. — Тонът му беше язвителен. — Малцина биха могли да я гледат, без да се развълнуват. Ти не искаш мъж, Теса, ти искаш светец!

— Не е вярно. — Тя преглътна мъчително. — Вълнението е едно, действието — съвсем друго. Успях да се примиря със случилото се през двете седмици преди сватбата…

— Какво великодушие! — присмя й се той. — Да пропуснем останалото, какво ще кажеш?

— Не може да оставим нещата така — възпротиви се тя.

— Може. Или ми вярваш, или не ми вярваш. Омръзна ми да говоря на вятъра.

Кори вече не скимти, осъзна тя, докато гледаше втренчено тъмния таван. Щом той приема съдбата си, трябва и тя да го направи. Марк не й обеща, че няма да се среща повече с Фиона, но не настоя и да я вижда.

 

Подготовката за партито поглъщаше по-голямата част от времето й през следващите дни, защото се отказа от идеята да наеме фирма. Искаше да вложи уменията си в приготвянето на ястията за шведската маса, която смяташе за най-подходяща за случая.

Марк явно беше изоставил романа си. Дали по собствено желание, или поради липса на вдъхновение, не знаеше и не се осмеляваше да попита. Отношенията им се крепяха на острието на бръснача.

Само нощем, когато я любеше, чувстваше истинска сигурност. Поне такива емоции можеше да събужда у него. Ще го накарам да забрави Фиона, заричаше се тя с постепенно нарастваща увереност, тъй като той не ходеше в града. Трябваше й само време.

Скоро след като изпрати поканите, получи отговорите. От трийсет и шест души само една двойка изразяваше съжаление, че няма да може да дойде. Нямаше известие от Фиона, но тя вероятно ще съобщи на Марк, каза си Теса. Със сигурност ще дойде.

Лора и Роджър трябваше да доведат родителите й. Марк предложи четиримата да останат да преспят у тях. Могат да подслонят роднините, след като имат три празни спални, каза той.

— Остава още една свободна — отбеляза Теса малко неуверено в петък вечерта. — Какво ще кажеш за Дийн? И той е роднина.

— Зависи дали ще бъде сам. Или нямаш нищо против да доведе приятелка със себе си?

— Не съм се замисляла. Не ме предупреди, че ще дойде с приятелка, когато се обади по телефона.

— Кога се е обаждал? — попита остро Марк.

— Докато ти разхождаше Кори следобед. Забравих да ти кажа.

— Е, да, трябва да мислиш за толкова много неща. — Той замълча за момент. — И какво ново при него?

— Нищо особено. — Долови колебанието в гласа си и опита да го потисне. — Знаеш, че е наел апартамент, нали?

— Не, не знаех. Значи най-после си е намерил работа.

— Попаднал е в списъка на най-вероятните кандидати за длъжността финансов експерт към компания за инвестиции.

— Точно по неговата част. Стига само клиентите му да са готови да посрещат повече загуби, отколкото печалби. Но би било интересно да научим как се е сдобил със средства да наеме апартамент. От няколко седмици очаквам да ме помоли за пари.

Теса от своя страна се чудеше как повече от месец Дийн се оправя с двете хиляди лири при стандарта на живот, който си беше определил. Беше прехвърлила сумата в неговата сметка. Верен на стила си, той не спомена нищо по време на телефонния разговор. Защо трябва да е благодарен за милостинята на брат си, който има много повече от него?

— Щеше ли да му дадеш, ако те беше помолил? — попита небрежно тя.

— Може би. Зависи какви са бъдещите му планове.

За партито Теса си беше купила семпла тясна рокля от естествена коприна. С вдигната коса изглеждаше по-висока и като че ли по-зряла, когато се видя в огледалото в събота вечер.

Марк приготвяше плодовия пунш.

— Точно навреме — каза той, когато я видя на прага на кухнята. — Чувам шум от кола.

Нейните роднини пристигнаха първи. И Лора, и майка й бяха очаровани от къщата. Теса се чувстваше виновна, задето не ги е поканила по-рано, но при тези обстоятелствата не искаше да се среща с хора, които я познават добре и биха могли да се досетят, че не всичко в новия й свят е идеално.

През следващия половин час идваха все нови и нови гости. До девет часа цялата къща жужеше от разговорите.

Дийн бе сред последните, които дойдоха. Беше облечен в нов скъп костюм.

— Избраха ме за работата! — възкликна той и подари на Теса разкошен букет от рози. — С това искам да ти благодаря. И на теб, разбира се — обърна се той към брат си, който стоеше до нея. — Наистина не очаквах да откликнеш.

— Ще ги натопя във вода — каза бързо Теса, забелязала промяната у Марк. Обясненията може да почакат, докато останат насаме.

Фиона сигурно умишлено закъсняваше, за да направи впечатление. На Теса щеше да й е по-лесно да се срещне отново с нея, ако беше сигурна, че не се виждат тайно с Марк.

В десет и трийсет все още нямаше следа от нея и Теса предположи, че може би въобще няма да дойде. Чудеше се защо. Сигурно Марк й е намекнал да откаже.

А иначе партито вървеше добре. Някои вече танцуваха в по-малката дневна, други се отправяха към трапезарията, където беше масата. Всички отзиви, които дочу, бяха ласкави.

Дийн дойде при нея в килера, където беше отишла да даде нещо за ядене на Кори, настанен там за вечерта.

— Изглежда ти дължа доста повече от благодарност — каза той и се наведе да погали животинчето. — Марк отрича да е внесъл пари по моята сметка. Значи ти си го направила. — За първи път го виждаше така унил. — Не съм искал ти да ми ги дадеш, Теса. Изобщо не ми е идвало наум, че може да разполагаш със собствени средства.

— Защото смяташе, че съм се омъжила за Марк от финансови съображения? — попита го спокойно тя.

— Вече не мисля така. — Надменният му израз беше изчезнал. — Трябва да е щастлив, че те има, особено като те сравня с Даян. Ще ти върна заема, разбира се. До последното пени!

— Щеше ли да се чувстваш толкова задължен, ако парите бяха на Марк?

Познатата самодоволна усмивка се появи на устните му.

— Може би не. Нали сме от едно семейство?

— Сега и аз съм част от същото семейство — наблегна тя. — Приеми го като сестрински жест да ти помогна да започнеш отначало.

— След всичко, което сторих?

— Вече се извини — усмихна се тя. — Е, може би бях малко високомерна. — След известно колебание попита: — Имаш ли представа какво се е случило с Фиона?

— Беше ли поканена? — Изглеждаше изненадан. — Останах с впечатлението, че прекратява всякакви връзки със семейство Лейланд.

— Тя ли ти каза?

— Общо взето, да. Добре, че се канех да се изнеса от апартамента й, защото тя ме изгони.

— Кога? — попита Теса.

— Два-три дни след като ви срещнахме в ресторанта. Без никакви обяснения.

Денят, когато бе посетила Марк, пресметна Теса. Чувстваше се объркана. Ако Фиона е била толкова ядосана, че да излее по този начин гнева си върху Дийн, сигурно Марк не е оправдал очакванията й.

— По-добре да се върнем при гостите — предложи тя, като все още не смееше да се довери на обзелата я надежда.

Марк разговаряше с няколко души в салона, когато излязоха от кухнята. Погледите им се срещнаха и Теса усети гнева му, въпреки че външно беше спокоен. Очевидно не му е било приятно да научи, че е дала пари на брат му.

Изпита тревога, когато в един и половина изпрати последните гости. Лора и майка й помогнаха да поразчисти и се качиха в стаите си. Марк прибираше пепелниците и явно изчакваше удобен случай да подхване разговор.

— Първото нещо, което ще направя в понеделник, е да прехвърля две хиляди лири в твоята сметка — каза строго той. — И държа да си останат там!

— Не е необходимо. — Беше непоколебима по този въпрос. — Дийн ще ми ги върне.

— Проблемът е друг.

— Съжалявам, но мисля, че няма проблем. Тези пари засягат само него и мен, никой друг.

— Разбирам. И сигурно ще твърдиш, че си го направила само от хуманност.

— Смяташ, че има и нещо друго? — попита тя, без да отмести очи от неговите.

— Защо не? Компанията му не ти е неприятна.

— Ако говориш за тази вечер, хранехме Кори в килера — отвърна тя с достойнство.

— Но не хранехте Кори, когато ви намерих прегърнати онази нощ!

— Вече ти обясних как стана.

— Не, не си ми обяснила. По-скоро отмина въпроса. — Той замълча. Гневът му я плашеше. — Как мога да бъда сигурен, че ми казваш истината? Всичко е възможно!

— Да, и аз започвам да разбирам колко лесно е да се изтълкува погрешно дадена ситуация. Не изпитвам никакви чувства към Дийн, Марк. Не такива, каквито ти си мислиш. Може би го съжалих. Трябваше някой да го подкрепи.

— И беше сигурна, че аз няма да го направя.

— Съгласна съм, че беше редно най-напред да те попитам.

— Той трябваше да се обърне към мен, вместо да те занимава с проблемите си. Както и да е. Ще прехвърля сумата в понеделник.

Знаеше, че е безнадеждно да спори с него. Пък и парите не бяха важни.

— Марк, защо Фиона не беше тук тази вечер? — попита тя.

— Вероятно защото не беше поканена. — Изразът му остана непроменен.

— Защо?

— Нямаше да оцени жеста — усмихна се той.

— Не те разбирам.

— Много е просто. Онзи ден, когато видя колата й пред вратата, й казах някои истини. Но тя не оцени и тях.

— Имаш предвид, че тогава си скъсал с нея?

— Не съм поддържал връзка с нея. Няма ли да проумееш най-после? Срещнахме се няколко пъти през двете седмици преди сватбата, да. Оглеждахме имотите, за да подберем най-подходящите, които да видим с теб, след като се върнеш. Обядвахме заедно, но не съм спал с нея.

— Защо не ми каза, когато те попитах? — прошепна Теса, след като успя да преглътне буцата в гърлото си.

— Защото ти не ме попита, ти ме обвини. Е, може би реакцията ми беше прекалено бурна. Беше като гръм от ясно небе. Ти се държеше с мен като с истински негодник и аз влязох в ролята си.

— Не зная какво да кажа, Марк. — Имаше чувството, че никога няма да изплува от блатото, в което бе затънала.

Лицето му все още беше напрегнато.

— Би могла да започнеш с думите „Вярвам ти“.

— Да, наистина ти вярвам!

— Е, звучи добре за начало. — Изражението му все още бе непроницаемо. — И така, след като изяснихме тези неща, нека помислим какво ще правим по-нататък.

Сърцето й трепна.

— Искаш ли да си отида?

— И да оставиш Джейсън? — усмихна се кисело той. — Никога не съм си представял, че един ден ще ревнувам от собствения си син.

— Да ревнуваш?!

— Да. Имаш ли представа как се чувствам, като виждам, че държиш много повече на него, отколкото на мен? Съгласен съм да те деля с него, но не издържам да ме пренебрегваш. Трябва да ме обикнеш, Теса, не мога да се примиря с по-малко.

Искаше й се да се смее и да плаче едновременно. Беше невероятно! Сигурно всеки момент щеше да се събуди и да разбере, че е сънувала.

— Няма да ми е необходимо много време — каза разтреперана тя. — Аз те обичам, Марк. Обичам те повече от…

Тя млъкна, защото той приближи към нея и я притегли към себе си с поглед, който стопи и последните съмнения, които таеше. Повдигна брадичката й и Теса потръпна от силата му. Мина й през ум, че вече всичко е наред. Край на недоразуменията. Край на недоверието.

— Повтори — помоли той и я целуна. — Но бавно, за да мога да го възприема.

— Обичам те.

— Защо чака толкова дълго?

— Страхувах се да ти го кажа. Обичах те още когато ме помоли да се омъжа за теб.

— Но не ми го показа. Физически те привличах, разбира се, както и ти мен.

— Но защо? Аз не съм красива като Фиона и Даян.

— Очи като кафяво кадифе, кожа като коприна и устни, които поисках да целуна в първия път, когато те видях. — Гласът му беше нежен. — Ти си невероятно красива! Ти имаш характер, който Фионите и Даяните на този свят никога не ще притежават. Нощта, когато дойде при мен, открих, макар и не веднага, разликата между страстта и любовта. Никой никога не ми е липсвал толкова, колкото ти през двете седмици, докато бяхме разделени.

— Защо не ми го каза?

— Щях да го направя през първата брачна нощ. После ти ме обвини и… Но няма смисъл да се връщаме назад.

— Нали не вярваше, че финансовото ти състояние е повлияло на решението ми да се омъжа за теб, Марк? — сподавено попита тя.

— Така ли казах? Не съм си пестил думите! Разбира се, че не мисля така. Най-напред ме привлече почтеността ти, после духа ти, чувството ти за хумор.

— Изглежда съм истинско съкровище — усмихна се колебливо тя.

— Съвсем не. Настояваше за яростно отмъщение.

— Бях сляпа, ревнива глупачка. Провалих първата ни брачна нощ.

— И двамата допринесохме за провала. Ще се върнем следващата година и ще я преживеем отново, този път както трябва.

— След като покажем на Джейсън какво значи истинска ваканция. Чувствата ми към него и любовта ми към теб са две съвсем различни неща. Той има нужда от мен.

— А аз нямам ли? — Той я притегли към себе си и я целуна по слепоочието. Притисна я в прегръдките си, сякаш никога нямаше да я пусне.

Най-после мечтите й се сбъднаха. Сърцето й преливаше от щастие.

— Не си ядосан на Дийн, нали? Той наистина съжалява за всичко.

— И има за какво. Лесно прощаваш, госпожо Лейланд.

— Животът е кратък — отвърна тя. — Зная, че е клише, но е добре да не се забравя. Някой ден и брат ти може да улегне и да се ожени.

— Всичко се случва. — Марк погали устните й. Докосването беше толкова нежно, че тя се просълзи. — Хайде да си лягаме. Искам да те любя до самозабрава.

И Теса се подчини.