Кей Торп
Фиктивен брак (1)

Първа глава

Теса пиеше второто си кафе, когато телефонът иззвъня. Женският глас отсреща прекъсна машиналното: „Да, моля!“.

— Зная, че искаше да излезеш в отпуска след последния си ангажимент, но имам нещо, което би могло да бъде като почивка — да се грижиш седем седмици за дете тук, в Лондон — как ти звучи?

— Прекалено добре, за да няма неочаквани усложнения — отвърна хладно Теса. — Говорех сериозно, когато казах, че искам да си почина. Децата на семейство Ренолдс имат нужда по-скоро от пазач, отколкото от детегледачка.

— Ти предпочиташ краткотрайните ангажименти. За няколко седмици трудно можеш да ги респектираш.

Теса съзнаваше, че приятелката й има право. Но се бе привързала прекалено силно към първото дете, което й повериха, и когато семейството се завърна в Щатите, беше съкрушена. Оттогава приемаше само да замества временно колежките си, когато бяха болни или в отпуска. Рядко се случваше да не се търсят нейните услуги, тъй като постоянните детегледачки винаги имаха нужда от почивка между два ангажимента. И все пак защо да не разбере какви са условията?

— Кажи ми нещо повече — примирено поде тя.

— Ще работиш за Марк Лейланд, автора на пътеписи. Трябва му детегледачка през ваканцията. Синът му е на седем години.

— Майката не може ли да се справи с него?

— Той е разведен.

— Тогава кой се грижи обикновено за детето?

— Можеш да попиташ господин Лейланд. Ако те интересува, ще ти дам адреса да се срещнеш с него. Само че трябва да стане веднага. Учебната година свършва на двайсет и втори.

— Значи вдругиден!

— Точно така. В общи линии ти си последната му надежда. — Тонът стана по-примамващ. — Предлага двойно по-голямо от нормалното заплащане.

И без съмнение двойно по-голям процент за бюрото. Парите не я изкушаваха особено. Беше спестила предостатъчно за черни дни. Но самата работа й се струваше приемлива. Разбира се, трябва да узнае повече подробности, преди да вземе окончателно решение. Момчето може да се окаже доста трудно. До гуша й беше дошло от разглезени деца.

— Следобед мога ли да го намеря? — попита тя.

— Каза, че ще бъде цял ден вкъщи. — Усещаше се нотка на задоволство. — Имаш ли химикалка?

Никакво ангажиране, повтори си строго тя, след като записа адреса. Всичко зависи от това какво ще види на място.

Обядва със салата от сирене и чаша червено вино, което беше купила за снощната вечеря. Майк не остана да го допие, а и тя не настоя. От самото начало му беше обяснила, че желае отношенията им да останат приятелски, но той не можа да се примири. Беше по-добре и за двамата, че се разделиха. За нея най-важна бе работата й. Може би един ден щеше да срещне мъж, който да измести всичко друго в живота й, но нямаше причина да бърза. Беше само на двайсет и четири години.

Подбра грижливо облеклото си за предстоящото интервю, приглади полата на бледобежовия костюм върху стройните си бедра и облече сакото. Единственото й бижу беше златната верижка на шията й. С кестенявата си, добре подстригана коса и лекия грим изглеждаше строга, но не педантична. Теса мразеше униформите. След като напусна института, прибра сивите и белите дрехи, които се изискваха за курса, на дъното на гардероба, откъдето не ги беше вадила през последните три години.

Телефонът звънна отново точно когато се канеше да тръгне. Гласът на майка й беше слаб и далечен, като че ли се обаждаше от другия край на света, а не от Есекс.

— Кога планираш да дойдеш утре? — попита тя.

— Следобед, може би към четири — отговори Теса. — Защо, има ли значение?

— Не. — Тонът на Елизабет Кадман беше прекалено непринуден. — Лора и Роджър ще минат за вечеря. Техен приятел им гостува и ще дойде с тях.

Отново сватосване, помисли си примирено Теса. Нито майка й, нито сестра й разбираха, че тя не се стреми към спокоен живот с порядъчен мъж. При нейната любов към децата не е ли най-добре да има свои собствени? Най-често се разискваше този въпрос. Явно не можеше да ги убеди, че най-напред трябва да срещне подходящия човек. Силно се съмняваше дали този приятел на Лора и Роджър би й допаднал. Представите на майка й и сестра й за мъжа, когото би харесала, се различаваха доста от нейния идеал.

— Вероятно плановете ми за седмицата ще се променят — каза тя. — Очаквам да получа нова работа. Тъкмо отивам на интервю.

— Но, мила, ти имаш нужда от почивка! — възрази майка й. — Не си вземала истинска отпуска повече от година.

— Зная. Но изглежда работата няма да е особено тежка.

— Къде е?

— В Лондон — отвърна припряно Теса. — Извинявай, мамо, но наистина трябва да тръгвам. Ще ти се обадя след интервюто. Дочуване.

Те ми желаят доброто, помисли си с обич тя, след като сложи слушалката, но се безпокоят прекалено много за начина на живот, който съм избрала.

В три без петнайсет вече стоеше на прага на номер шестнайсет и се любуваше на широката махагонова врата с блестящ месинг, докато чакаше някой да й отвори.

И на двата прозореца на долния етаж имаше сандъчета с червени петунии. Следа от женско присъствие, помисли си Теса. След като има едва седемгодишен син, Марк Лейланд навярно не е възрастен. Без съмнение в живота му все още има жени.

Когато най-после вратата се отвори, младата жена се усмихна сдържано.

— Господин Лейланд? Аз съм Теса Кадман от агенцията.

— Влезте — кимна високият тъмнокос мъж и я покани в голяма стая с висок таван, която приличаше и на кабинет, и на библиотека. Етажерките в нишите от двете страни на камината бяха претъпкани. На широкото бюро под прозореца и по пода също имаше купчини книги.

— Извинете за хаоса — каза мъжът зад гърба й. — Тъкмо подреждам. Заповядайте, седнете.

Теса се разположи на дивана до камината и започна:

— Разбрах, че имате нужда от детегледачка, която да се грижи за сина ви през ваканцията.

— Точно така — отвърна той. — Джейсън е на седем години. Прекалено малък е, за да остава сам по цял ден.

— Разбира се — съгласи се тя. Погледът й се плъзна по стройната му фигура, напрегнатата челюст, строгите устни и се върна отново към дълбоките сиви очи. — Обикновено кой се грижи за него?

— Когато не е на училище, икономката ми. За жалост обаче тя трябваше да напусне, а аз съм доста зает, тъй като до края на септември трябва да довърша новата си книга.

— Нямате ли роднини, които би могли да помогнат?

— Освен брат ми, който сега е отвъд океана, нямам други роднини.

— А не бихте ли обмислили евентуално отлагане на книгата?

— Мислех, че аз трябва да ви интервюирам! — Тъмните му вежди се вдигнаха язвително.

— Вие имате нужда от мен, господин Лейланд — отвърна Теса спокойно. — Мога да си позволя да бъда претенциозна. Какви други задължения ще имам?

— Няма да са много. Три пъти седмично идва жена да чисти, а аз обикновено се храня навън. От вас ще се иска да приготвяте храната на Джейсън и вашата и да се грижите да е по-далеч от мен, докато работя. Ако мислите, че е прекалено много за вас…

— Не съм казала такова нещо. — Теса положи усилие да запази самообладание. Арогантността на мъжа я предизвикваше, както и високомерието му. — Джейсън тук ли е?

— Трябва да го взема след половин час. — Той замълча за миг, явно му беше трудно да продължи разговора. — Можете да ме придружите и да се запознаете с него. Така ще ви бъде по-лесно да вземете решение.

Теса изведнъж се почувства неудобно заради колебанието си. Какво от това, че не е особено очарована от бащата? Тя ще се грижи за сина.

— Чудесно — съгласи се тя. — Училището далече ли е?

— На няколко минути с кола. Искате ли чай?

— Да, благодаря. — Тя се поколеба за миг, преди да добави неуверено: — Да го направя ли аз?

— Мога да сипя вряла вода върху няколко листа — погледна я иронично той и се изправи.

— Аз лично използвам пакетчета. — Кафявите очи отвърнаха на присмеха. — Без захар, моля, и съвсем малко мляко.

Устните му потрепнаха почти незабележимо.

— Ще бъда готов след пет минути — обеща той.

Останала сама в тихата стая, Теса се изправи и огледа заглавията на книгите, подредени на най-близкия рафт. Повечето бяха документални, но нямаше нито един пътепис. Те бяха от другата страна на камината. На някои от тях беше изписано името на Марк Лейланд. Беше чувала за него, разбира се, но никога не беше чела негова книга. Извади пътепис за Карибите и го разлисти, като спираше от време на време да прочете няколко реда. Бе принудена да признае, че е написан доста увлекателно. Описанията му на места и хора извикваха живи картини в съзнанието й.

Все още четеше, когато той се върна с подноса. Без да бърза, тя върна книгата на рафта и седна отново, като го наблюдаваше как налива ароматния чай във фини порцеланови чаши.

— Добавете си мляко — подкани я той и взе чашата си. — Да ви предложа ли бисквити, или сте на диета?

— За щастие имам бърза обмяна на веществата, така че няма за какво да се притеснявам — отговори спокойно тя.

Отпи от горещия чай и без изненада установи, че вкусът му беше също така добър, както и видът му. Несъмнено Марк Лейланд изпълняваше всяка задача, която си поставяше, внимателно, прецизно и винаги успешно. Зачуди се защо го е напуснала жена му, но осъзна, че предположението й е несправедливо. Вероятно е станало точно обратното. Въпреки че в такъв случай е необичайно детето да остане при него. Всъщност и в двата случая е необичайно. Обикновено попечителството се дава на майката.

— Възнамерявате ли да търсите друга икономка? — попита тя.

— Зависи. Рядко се намират добри. — В сивите му очи проблясваше лека насмешка. — Разбрах, че приемате само временни ангажименти. От отговорността ли се страхувате?

— От обвързването — поправи го тя. — Много лесно е да се привържеш и когато дойде време да напуснеш, причиняваш болка и на себе си, и на детето.

— Би трябвало да се омъжите и да имате собствени деца. Така няма да се налага да ги напускате.

— Все едно чувам майка си! — засмя се тя.

— Струва ми се най-доброто разрешение за чувствителна жена като вас.

Засегната от последната реплика, тя отговори остро:

— Не очаквах да защитавате брака като начин на живот, господин Лейланд.

— Защото моят беше разтрогнат ли? — Той сви устни, забелязал лекото й поруменяване. — Не се притеснявайте, не съм чувствителен.

— Съжалявам — промълви Теса.

— Любопитството е присъщо на всяка жена — отвърна студено той. — Когато си отиде, тя доброволно остави Джейсън при мен. Нямаше нужда да се боря за него. Не че не бих го направил. Той е чудесно дете.

— Убедена съм. Сигурно не ви е било лесно.

Той изведнъж се затвори в себе си. Когато отново проговори, гласът му беше съвсем безизразен.

— Трябва да тръгваме. Джейсън започва да се безпокои, ако никой не дойде да го вземе точно на часа.

Теса разбираше прекрасно, че детето, лишено от единия от родителите си, е склонно да се страхува, че ще бъде напълно изоставено. Искаше й се да узнае откога не е виждал майка си, но не се осмеляваше да попита. Очевидно Марк Лейланд вече съжаляваше и за малкото, което й беше казал.

Тя седна до него в сребристосивата кола, паркирана пред входа на къщата, и с удоволствие долови миризмата на кожа. Автомобилът бе съвсем нов. Пътеписите явно му осигуряват добри доходи, особено ако плаща и издръжка на бившата си съпруга. Отново любопитство, смъмри се тя.

Теса изчака в колата, докато той доведе момчето. Проследи ги с поглед, докато приближаваха. Рус и дребен на ръст, Джейсън не приличаше на баща си. Липсваше му обичайната за възрастта жизнерадостност. Той послушно се качи отзад.

— Здравей, Джейсън — обърна се тя и му се усмихна. — Как си?

В блестящите му сини очи се долавяше странна сдържаност.

— Благодаря, добре съм — отговори учтиво той. — Татко каза, че ще живееш с нас.

— Да. — Не погледна към баща му, когато той седна зад волана. Още не бе взела решение, но явно той го бе направил вместо нея. По същество постъпката му означаваше емоционално изнудване. Марк Лейланд беше свикнал да не се съобразява с околните. Но е добре да си отваря очите на четири, защото тя не е слаб противник, когато става дума за волево надмощие. — Трябва да си помислиш какво искаш да правиш или да видиш през лятото.

За момент Джейсън се съсредоточи върху предложението.

— Нямам нищо против — прие накрая той, — стига да не трябва да ходя в пансион през есента.

— Желанията ни невинаги се осъществяват — обади се баща му, без да отделя поглед от пътя. — Някои промени трябва да се приемат.

— Не искам да отида там. — В думите му се усещаше тревога.

Устните на Марк Лейланд леко потрепнаха.

— Ще поговорим.

Теса с мъка потисна желанието си да се намеси. Никакво обвързване, напомни си тя. Ще бъде с Джейсън само няколко кратки седмици. Какво ще стане после не е нейна грижа.

Въпреки всичко й беше жал за момчето. То нямаше вина за положението, в което бе попаднало.

— Ще останеш ли да пием чай? — попита Марк Лейланд, когато стигнаха до къщата. — Джейсън е обядвал в училище, така че ще хапнем нещо леко.

Теса се зачуди как ще се справят през следващите няколко дни. Има ресторанти, разбира се, но те едва ли са най-подходящият вариант за седемгодишно дете. Беше готова да се обзаложи, че ще се задоволяват с каквото намерят в къщата, също както би правил баща й, в случай че остане сам. Ако се съди по вида му, новият й работодател не си угаждаше по отношение на храната. Здрав, слаб и жилав бяха думите, които го описваха най-точно. Според нея беше на около трийсет и три или трийсет и четири, така че едва ли е бил неопитен, когато се е оженил. Разбира се, възможно е Джейсън да се е появил на бял свят няколко години по-късно. Може дори да не е бил планиран — нежелан от майка си, ако не и от баща си. Това би обяснило доста неща.

Изведнъж осъзна, че той все още чака отговор, вперил изпитателен поглед в очите й.

— Благодаря, с удоволствие. Само че този път аз ще играя ролята на домакиня. Щом ще работя за вас, все някога трябва да започна.

— Ако наистина мислите така, може да се нанесете веднага — каза той. — Ще имате време да се ориентирате, преди да приключи училището, а аз ще мога да излизам. Утре ще обядвам с издателя си. Вероятно ще ми е трудно да се измъкна навреме, за да успея да взема Джейсън от училище.

Момчето вече беше излязло от колата и чакаше търпеливо на прага. Докато го гледаше, Теса си даде сметка, че вече се е привързала към него. Лора ще трябва да забавлява сама госта си.

— Защо не? — каза бавно тя, като чувстваше странна вътрешна съпротива. — Ще бъда тук преди обяд.

— А защо не още довечера? — отвърна той. — Можем да отидем до вас и да вземем багажа ви.

— Трябва да уредя доста неща — възрази тя. — Върнах се от последната си работа едва преди няколко дни.

— Сама ли живеете?

— Не. — При този методичен разпит се почувства задължена да добави: — Плащам нищожен наем на съквартирантката си, когато не съм там, а иначе делим наполовина. Така е удобно и за двете. В момента тя отсъства.

— Тогава какъв е проблемът? Аз ще платя наема ви, извън заплатата, разбира се.

— Нямах това предвид. Трябва да отменя поръчките за вестниците, за млякото, да приготвя багажа си.

— Можете да си отидете в края на седмицата и да свършите повечето неща — настоя решително новият й работодател. — Необходима сте ми сега.

Почукването на страничния прозорец прекъсна отговора й. Джейсън беше дошъл до колата да провери защо се бавят и надничаше с любопитно изражение.

— Идваш ли, татко?

Мъжът отвори вратата.

— И двамата идваме. Госпожица Кадман ще пие чай с нас.

— Теса — поправи го тя, след като излезе от колата и погледна към тях. — Наричайте ме Теса.

— Най-добре е напълно да се освободим от формалностите. Казвам се Марк — усмихна се той, доволен, че е спечелил битката. — Да влезем.

Името му подхожда, помисли си тя без никаква връзка, докато вървеше след бащата и сина. Сега й се струваше по-висок от преди, с широки рамене и тесен таз. Косата му беше гъста и леко къдрава. Привлекателен мъж, за тези, които харесваха добре подстриганите и безличните.

След като пое сакото й, той й предостави без никакви възражения чудесно обзаведената кухня. Хладилникът беше пълен, а килерът изобилстваше от сушени храни. Джейсън се появи, когато тя вече размишляваше върху възможностите, и започна да я наблюдава как разглежда из шкафовете.

— Имаш ли някакви особени предпочитания? — попита го Теса, без да се обръща.

— Мразя грах — заяви той.

— Добре, няма да ядем грах. А какво обичаш?

— Чили с месо. — Красивото му лице се озари от усмивка.

— Наистина? И аз. А баща ти?

— Той винаги казва, че не трябва да обръщам голямо внимание на храната. — Сините му очи проблеснаха дяволито.

— Така ли? — усмихна му се заговорнически тя. — Тогава ще сготвя каквото ние харесваме.

— Обикновено ядем само сандвичи — сподели Джейсън. — Във всеки случай откакто напусна госпожа Кайвтън.

— Надявам се, скоро ще имате нова икономка.

— Не зная. — Точно в този момент, когато лицето му внезапно помръкна, той заприлича донякъде на баща си. „Чудесно дете“ — беше казал Марк за сина си. Засега не виждаше причина да оспорва тази преценка. Беше от децата, които лесно спечелват сърцето ти.

Джейсън отново изчезна, докато Теса размразяваше каймата. Сигурно за да предупреди баща си за кулинарните наслади, които предстояха, помисли си тя. Може би чилито не е идеалното блюдо към чая, но за нея беше най-важно момчето да е доволно. Усещаше, че подобни угощения не бяха често явление за него.

До кухнята имаше доста голяма трапезария. Теса сервира на кръглата маса под прозореца. Павираният двор навън беше отрупан с цветя и избуяли растения. Няма много пространство за игра за момчето, помисли си тя. Нито пък простор за въображението. Той има нужда от дървета, по които да се катери, от поточета, дори от парче своя собствена земя, която да обработва. Като писател Марк Лейланд може да работи навсякъде. Защо се е затворил в големия град? Добри училища има и в Съри, и в Кент.

Джейсън се беше изтегнал на пода на голямата и приятна гостна и гледаше телевизия. Каза й, че баща му е в кабинета. Теса почука на полуотворената врата и надникна в очакване на отговор на поканата си:

— Вечерята е готова.

Марк вдигна поглед от бюрото, където работеше. За момент изглеждаше почти озадачен, сякаш беше забравил за присъствието й в къщата, след това изражението му се промени.

— Мислех, че ще пием чай.

— Времето е по-подходящо за вечеря — отвърна меко тя. — Хайде, побързай, за да не изстине.

Джейсън вече беше седнал на масата, когато тя влезе с отрупаната масичка за сервиране. Марк я последва и седна до сина си, а Теса им приготви обилни порции ориз и чили.

— Господи — изненадано възкликна Марк, съзрял чинията пред себе си.

Теса и Джейсън се спогледаха.

— Не обичаш ли чили?

— Не мога… — Той вдигна поглед към грейналото лице на сина си и се насили да се усмихне, когато разбра какво става. — Сам попаднах в клопката си — промърмори той, а после се обърна към Теса с доста по-рязък тон. — Това е чисто разглезване.

— Зная. — Нямаше намерение да се предава. — Малко разглезване от време на време не вреди.

Присвитите сини очи я наблюдаваха.

— На това ли ви учеха в института, ако въобще си го посещавала?

— И на двата въпроса отговорът е утвърдителен. — Тя подаде чинията на Джейсън и седна.

Момчето ядеше с охота, но маниерите му бяха безукорни. Баща му опита предпазливо храната и погледна изненадано Теса.

— Много е вкусно! Не е прекалено горещо.

Нахвърли се така лакомо, че сандвичите към чая едва ли биха го задоволили. Теса дори съжаляваше, че не сготви двойно по-голямо количество.

— Не съм направила пудинг — каза иронично тя, след като чиниите бяха изпразнени, — но забелязах, че във фризера има сладолед, а не липсват и компоти, ако ви харесва такъв десерт.

— Чудесно! — ентусиазирано извика Джейсън.

Марк пожела кафе. Изпиха го на двора, след като Теса зареди миялната машина.

— Никога не съм ял по-вкусно чили — призна мъжът, успокоен от топлината на вечерното слънце и от уханието на цветята наоколо. — Джейсън поне няма да гладува през следващите няколко седмици. Да бъдеш и баща, и майка на седемгодишно момче не е лесна работа.

— Напускането на икономката вероятно ви е създало доста неприятности — изрази съчувствието си Теса.

— Тя имаше семейни проблеми. Те бяха причината да се откаже от работата.

Ако наистина възнамерява да изпрати Джейсън в пансион, сигурно ще си спести и трудностите около търсенето на нова икономка, като се премести в къща, по-лесна за поддържане, мина й през ума.

— Ако искаме да отидем до нас и да се върнем, преди да дойде време Джейсън да си ляга, може би трябва да тръгваме?

— Веднъж може да си легне и по-късно по изключение.

— И все пак… — твърдо беше решила да не му позволи да наложи волята си — … предпочитам да свърша тази работа по-скоро.

Почувства погледа му върху себе си, докато ставаше. Когато проговори, тонът му беше измамно нежен:

— Нямам нужда от възпитателка.

Нейният глас беше също така спокоен:

— А аз всъщност нямам нужда от ангажимент точно сега.

— Заплашваш, че ще се откажеш?

— Не, освен ако не направиш работата ми за теб невъзможна. Ти предложи да се нанеса днес — добави тя, преди той да успее да се обади. — Аз бих предпочела да изчакам до утре.

— Разбирам — безизразно рече той и се изправи. — Ще повикам Джейсън.

Не се цупи, искаше да му каже Теса, но „цупя се“ не беше точната дума. Марк Лейланд беше свикнал да командва вкъщи, а без съмнение с нея нямаше да му е лесно да се справи. Вече беше започнала и не смяташе да се отказва. Независимо дали той я приема, или не.