Кей Торп
Фиктивен брак (4)

Четвърта глава

Синоптиците бяха обещали още двайсет и четири часа хубаво време, но следобедният дъжд ги изненада насред града. Когато се прибраха вкъщи, бяха вир-вода и трепереха от внезапното застудяване.

— Мокри сте до кости — посрещна ги Марк. — Влизайте веднага в банята.

— Точно това смятаме да направим. Извинявай, че те обезпокоихме.

— Отхвърлих доста работа днес — каза той. — Не смятам да се престаравам. Ще направя чай, освен ако не предпочиташ нещо друго.

— Не, ще пия чай, благодаря ти. — Джейсън вече изкачваше стъпалата. — Ще бъдем готови след около половин час — добави тя и тръгна след него.

— Използвай моята баня — извика Марк след нея. — Така няма да чакаш.

Има право, призна Теса. Беше измръзнала. Даде на Джейсън чисти и сухи дрехи, взе своите и се упъти към другата баня.

За пръв път влизаше тук. Стените бяха в морскосиньо и бежово със златисти нюанси. Типично мъжко жилище. Когато и Даян е била тук, вероятно е било съвсем различно. Но двойното легло сигурно е останало оттогава.

Банята беше просторна и обзаведена с всички удобства. Теса застана под топлата струя вода с истинско удоволствие. На полица бяха подредени различни шампоани. Тя избра един, който съдържаше и балсам и го използва разточително. Като излезе, се загърна с голяма дебела кърпа, а главата си уви с по-малка.

Дрехите си беше оставила в спалнята, за да не се навлажнят. След като отвори вратата, вдигна ръце да хване изхлузващата се от главата й кърпа, но тогава другата започна да се свлича. Вече беше направила няколко крачки, когато видя Марк на прага с чаша в ръка. Лицето й пламна. Дръпна се инстинктивно назад към банята, почти се препъна във влачещия се по земята край на пешкира и залитна към касата на вратата, а кърпата се смъкна почти напълно.

— За бога — каза рязко Марк, — не виждам за пръв път гола жена!

— Стресна ме — заекна Теса. — Не знаех, че си тук.

— Донесох ти лимон — каза той и остави чашата на масичката. — Най-доброто предпазно средство против простуда. Чаят е готов.

— Благодаря ти. — Положи всички усилия да изглежда самоуверена. Никой мъж не я беше виждал гола, поне досега. — Ще дойда след десет минути.

Той кимна и си тръгна, като демонстративно затвори вратата след себе си. Беше я оставила отворена, спомни си Теса. Не беше редно да го обвинява, задето е влязъл без почукване. Не е болка за умиране, каза си твърдо тя. Наистина едва ли е било нещо ново за него. И все пак ще й е трудно да се изправи лице в лице с него.

Нищо в държанието му не подсказваше, че си спомня за случката, когато Теса накрая събра сили да слезе. Джейсън беше дошъл преди нея и гореше от нетърпение да разкаже на баща си, когото виждаше толкова рядко и обичаше толкова много, какво беше правил през деня. Докато го слушаше как бърбори, тя си помисли с известно задоволство, че през последната седмица той напомня излязла от пашкула си пеперуда.

Беше изненадана, когато след вечеря Марк се съгласи да играе с него „Скрабъл“. Но не му даваше преднина. Децата от малки трябва да свикват да съперничат на всеки противник.

— Никой няма да му прави отстъпки, когато порасне — обърна се той към Теса, когато тя се опита да възрази. — Защо да не научи това отсега?

— Защото е още дете и има много време, докато се сблъска с трудностите в живота — отвърна тя. — Всички заслужаваме известно снизхождение на тази възраст.

Мъжът се усмихна подигравателно.

— Пак сапунени мехурчета. Не можеш ли за момент да забравиш психологията?

Вечерта бе доста студена и той беше запалил газовата печка в камината. Беше се изтегнал на фотьойла, а отблясъците играеха по лицето му, от което кръвта забуча в ушите й. Бяха като съпрузи, мина й през ума. Децата са си легнали, те са сами и цялата вечер е пред тях, да не говорим за нощта. Никой друг мъж не беше извиквал в съзнанието й подобни картини. А Марк не отговаряше на представите й за съпруг. Снощи го нарече арогантен и безчувствен. Малко пресилено, но точно. Не можеше да скрие, че я привлича физически, но не трябваше да му позволява да предположи колко дълбоко беше всъщност това привличане.

— Изглеждаш потисната — обади се той и прекрати вглъбеността й.

— Мислех си колко е уютно тук — импровизира тя.

— Отегчена ли си?

— Не. — Замълча за малко и после добави с небрежен тон: — Да разбирам ли, че ти си отегчен?

— Не, естествено. Много неща могат да се кажат вечер до огъня, когато дъждът бие по прозорците и вятърът вие в комина.

— Дъждът спря преди повече от час — отбеляза тя, — а вятър изобщо не е имало.

— Умишлено ли си толкова педантична? — Наблюдаваше я с присвити очи.

— Просто съм реалистка — отрече тя. — Романтизмът ми отдавна отмина.

— Не си чак толкова възрастна. Поне според мен.

— Не, ти имаш тази привилегия. Мисля да си легна рано. Ако времето не се оправи утре, може да отидем с Джейсън в града да пообиколим магазините.

— Нали ще се опиташ да събудиш у него интерес към нещо образователно? Количките и камионите му ще стигнат за зареждането на цял магазин.

— Ще направя каквото мога.

Изглеждаше съвсем спокоен. Когато минаваше покрай фотьойла му, ръката му неочаквано хвана китката й.

— Желая те, Теса — каза тихо той.

Неволно беше настръхнала от силата на пръстите му. Сега полагаше усилия да овладее емоциите си.

— Защото съм тук и съм жена и няма на какво друго да играеш в момента ли? — попита несигурно. — Но аз не обичам да се впускам в подобни авантюри! Синът ти спи горе.

— Точно така, спи. — Изразът в очите му не се беше променил. — Не сме деца.

— Ти си мой работодател — отговори тя. — Не мислиш ли, че интимността, към която се стремиш, е нежелателна?

— Може би си права, но това не променя нищо. Имаш красива фигура.

— Не е нещо, което да не си виждал досега — напомни му заядливо тя. — Пусни ме, Марк, моля те. Ти изобщо не ме привличаш.

Внезапното дръпване на китката й я изкара от равновесие. За момент остана права, после се намери легнала в скута му.

— Не ме предизвиквай — каза й той. — Все едно показваш червена кърпа на бик!

— Подходящо сравнение. — Беше прекалено напрегната, за да обърне внимание на предупреждението му. — Пусни ме!

— Дума да не става! — Очите му проблеснаха. — Прекалено хитра сте, госпожице Кадман!

Опита да остане безучастна, когато той впи устни в нейните, и застина. Неочакваната му нежност я погуби. Без дори да успее да помисли, устните й омекнаха, разтвориха се и отвърнаха на бавното движение. Плъзна ръка към врата му, зарови пръсти в косата му. За добро или за зло, тя също го желаеше.

Роклята й беше с цип отпред. Не усети кога го беше свалил, но почувства вълнуващото докосване на ръката му до гърдата й. Обхващаше я, милваше я, докато сладостна тръпка разтърси тялото й. С върховно усилие на волята, Теса се откъсна от него и продума отчаяно:

— Не е редно, Марк. Знаеш, че не трябва!

За момент изглежда смяташе да пренебрегне молбата й. Дишането му беше учестено, очите му бяха почти черни. Усмихна се кисело, като я погледна. Изведнъж дръпна ципа й нагоре и й помогна да стане, после и той се изправи с безизразно лице.

— Мисля, че и двамата имаме нужда от питие.

— Аз… аз предпочитам да си легна — каза тя, когато той отиде до барчето. — Утре…

— Седни. — Тонът му не търпеше отказ. — Трябва да поговорим сега, не утре.

Теса седна на стола, от който преди малко беше станала. Не беше сигурна какво точно чувства в този момент. Краката й тежаха, сърцето й беше като от олово. Да можеше да не се беше случило. Защо го допусна?

— Изпий това — заповяда й Марк, като й донесе чаша бренди. Той остана прав, втренчен в пламъците. — Сега вече положението е неудържимо — отбеляза спокойно. — Не си измислям извинения. Ти трябваше да проявиш повече благоразумие.

Теса преглътна и рече сподавено:

— И какво смяташ да правиш?

— Мисля, че е ясно. — Все още не беше помръднал. — Ще изкараме лятото до края според уговорката, но ще отменим дългосрочното споразумение.

Необходимо й беше време, за да придаде нужната твърдост на гласа си.

— Нечестно е Джейсън да страда, защото…

— Защото не можах да се сдържа ли? — прекъсна я Марк. — Трябва просто да го приема.

Тя събра сетни сили и промълви:

— Поемаш цялата отговорност върху себе си, но аз също имам вина. Можех да се противопоставя.

— Късно е за съжаления. Вече е станало.

— Но не е казано, че ще се повтори. — Вече се бореше за доброто на Джейсън. — Ние…

— Няма смисъл — прекъсна я рязко той. — Ще уредя Джейсън да се яви на приемния изпит в бившето ми училище.

Безнадеждно беше да се спори с него, но Теса се чувстваше задължена да опита поне още веднъж.

— Но понякога ще излиза във ваканция. Какво ще правиш тогава?

— Ще реша, когато се стигне дотам. Фиона ще уреди нещо.

Несъмнено. Изпи чашата си и се изправи.

— Съжалявам — каза тя. — Лека нощ… господин Лейланд.

— Лека нощ, госпожице Кадман.

Теса надникна както обикновено в стаята на Джейсън и сърцето й се сви при вида на телцето му, свито на кълбо под завивките. След няколко кратки седмици ще се раздели с него завинаги, и всичко заради моментната й слабост. В дъното на душата си трябва да е знаела, че Марк ще хване ръката й. Дори го улесни, като мина толкова близо до него. Наистина я привличаше, но трябваше да се пребори със себе си.

 

 

Външно нищо не се промени през следващите няколко дни. Марк работеше по цял ден в кабинета и излизаше само за да се изкъпе и преоблече за вечерта, която неизменно прекарваше навън. Тъй като на два пъти бе вечерял с тях, Джейсън помръкна от възвръщането на старите му навици. Не му се играело, оплакваше се той, когато го няма баща му.

Госпожа Бротън, домашната помощничка, беше дар Божи за Теса. Понякога си бъбреха или си разменяха по някоя шега. Теса обичаше работата си, но със седемгодишното дете не можеше да разговаря за много неща. Родена в Ийст Енд, възрастната жена беше с доста остър език, особено когато беше в настроение, но беше приятна компания.

— Защо не доведеш Джейсън на нашия пазар утре? — предложи тя, преди да си тръгне в понеделник следобед. — През лятото винаги представят нещо за децата. И после може да наминеш за чаша чай — добави тя. — През целия ден ще съм у дома.

— Звучи чудесно — ентусиазира се Теса. — Сигурна съм, че на Джейсън ще му хареса!

Помисли си, че е добре поне да спомене на Марк къде ще ходят. Направи го на следващата сутрин на закуска.

— Сигурно ще е забавно — съгласи се той. — Само внимавай за джебчиите. Пазарите са обичайното им сборище.

— Ще си отварям очите на четири — увери го тя. Джейсън се беше качил в стаята си. Теса се чувстваше неловко, когато сивите очи на мъжа бяха насочени към нея и затова стана и започна да раздига масата.

— Тук си от две седмици и не си имала свободен ден — рече той. — Кажи ми кога ти е най-удобно и ще уредя нещо за Джейсън.

— Не се безпокой — каза искрено тя. — Не ходя никъде, където да не мога да го взема със себе си.

— Тогава е време да започнеш.

Тя се насили да го погледне право в очите.

— Не е ли моя работа да избирам какво да правя?

— Не и докато работиш за мен. Остават ни още няколко седмици. Като зрели хора ли ще се държим, или ще бъдеш все така скована?

— Трудно ще ми е да се променя — отговори след малко Теса.

— Като изключим онази вечер, какво е по-различно? Сигурен съм, че и друг път са те целували.

Не беше същото, помисли си с болка тя. А той явно вече бе безразличен към нея. Ако не иска Марк да узнае, че все още я привлича, трябва да се преструва.

— Прав си. Нищо особено не се е случило.

— Да пием по този случай — усмихна се Марк. Теса го наблюдаваше как изпи кафето си и стана.

Тя преглътна буцата в гърлото си. Дано само Джейсън не пострада заради цялата тази бъркотия!

И двамата бяха много доволни от посещението си в Ийст Енд. Ан Бротън ги посрещна на безупречно чистата си тераса. Джейсън през цялото време си игра с кучката й и нейните малки кученца.

Върнаха се към пет часа. Марк явно все още беше в кабинета си. Теса си взе душ и облече класическа ленена кремава шемизета. Слезе отново долу да пие чаша чай в гостната и да почете списание за половин час, докато Джейсън редеше пъзъла, който бяха започнали в неделя следобед.

Чак когато чу вратата на кабинета да се отваря и разбра, че Марк се качва нагоре по стълбите, се сети да приготви нещо за вечеря. Не знаеше дали той няма да остане да хапне у дома, след като привидно бяха разрешили проблема.

Когато слезе отново, Марк беше облечен с панталон и риза вместо с костюм, което означаваше, че няма да излиза. Той не проговори, докато се хранеше и като цяло изглеждаше потиснат. Може би вдъхновението му бе изневерило, помисли си Теса и не знаеше дали да се радва, или да съжалява.

След вечеря тя помогна на Джейсън да довърши пъзъла, но той беше уморен и разсеян. Към осем часа отиде да си легне и остави Теса да допълва съсредоточено липсващите парчета, което не й помогна да се абстрахира от присъствието на Марк. Когато най-накрая погледна към него, той беше втренчен в празното пространство с намръщено чело.

— Книгата ли не ти върви? — осмели се да попита тя.

— Книгата върви много бързо. Друго ме притеснява. — Той замлъкна за момент, преди да добави: — Преди малко научих нещо, което ме разтърси.

Теса го наблюдаваше внимателно и се чудеше какво ли се е случило, докато тя и Джейсън бяха излезли. Арогантността му беше изчезнала тази вечер. За пръв път й изглеждаше уязвим.

— Нещо лошо ли? — реши се тя.

— Много лошо. — Този път паузата беше по-кратка. — Адвокатът ми се обади. Даян е завела дело за попечителството на Джейсън.

Теса го погледна смаяно.

— Не разбирам — каза най-после. — Тя не е виждала Джейсън от четири години. Как си представя, че съдът ще й го повери?

— Случвало се е. До голяма степен зависи от предпочитанията на съдията.

— Но не и в този случай, нали? Тя го е оставила при теб. Това доказва, че тя не се интересува от него.

— Но все пак е негова майка. Пред закона тя има неопровержими права. — Той стисна устни. — А и при нея ще има по-добра семейна среда, основното, на което разчита.

Теса въздъхна и инстинктивно го защити:

— Добрата семейна среда включва и обич. Едва ли е изпитвала голяма привързаност към него през последните четири години!

— Сигурно ще обясни по правдоподобен начин защо се е чувствала задължена да се жертва тогава. — Той поклати глава в отговор на съмнението в очите й. — Нямаше да заведе делото, ако не вярваше, че има голяма възможност да спечели. Съпругът й може да си позволи да наеме най-добрите юристи в страната да се борят за нея.

— За нея? А той?

— Той сигурно също го иска.

— Освен ако не задоволява внезапна нейна прищявка. — Погледна го замислено, забравила разногласията им. — Имат ли други деца?

— Малко вероятно е — каза той с равен тон. — Когато Джейсън се роди, ни казаха, че Даян няма да може да има други деца. Но тогава този факт не ни безпокоеше особено.

— Още повече, че ти не си искал и Джейсън. — Беше констатация, а не въпрос. Гласът й беше малко по-рязък.

— Да, така беше.

— А сега? — Очакваше да се разгневи, но се беше излъгала. Погледна я сериозно.

— Казвали ли са ти някога, че най-добре оценяваш това, което имаш, когато има опасност да го загубиш? Може мненията ни относно щастието му да са различни, но чувствата ни към него са еднакви. Обичам го. Нещо повече, смятам да се боря за него!

— Прекрасно! — искаше й се да му изръкопляска. Щом този удар му помогна да осъзнае отговорността си, все пак имаше полза от него. — Кога ще се гледа делото?

— На петнайсети септември.

— Имаш само един месец, за да се подготвиш.

— Какво да подготвям? Дори не сме сигурни каква ще бъде стратегията й. Каквото и да използва, аз ще казвам истината.

— Сега няма да продължиш да пишеш, нали?

Той вдигна рамене.

— Всеки писател научава още в самото начало, че трябва да умее да се концентрира върху непосредствената си работа. Ще довърша книгата.

— Но не си принуден — избухна тя. — Не разчиташ на тези доходи! — Тя замълча, видяла промененото му изражение.

— Добре си запозната с финансовото ми състояние.

— Съжалявам — смути се тя. — Джейсън ми каза веднъж… Зная, че не трябваше да правя тази забележка. Аз просто… — Отново замълча, като се мъчеше да се сети за нещо, което да смекчи вината й. — Съжалявам — повтори тя.

— Всъщност си права — заяви хладно той. — Наистина не е необходимо да работя, за да изкарвам прехраната си. Баща ми остави достатъчно средства. Още някакви въпроси?

— Казах го не на място — поклати отчаяно глава тя.

— Няма значение. — Погледът му се смекчи. После мъжът замълча. Теса се канеше да го покани да пийне още кафе в желанието си да го успокои, когато той й каза: — Искам да ти предложа нещо.

Ще я помоли да остане за по-дълго, предположи тя. Ако, според неговите думи, липсата на стабилна семейна среда ще е решаваща, наемането на детегледачка едва ли би повлияло на делото. А собственото й спокойствие? Ще може ли да забрави мъжа, като го вижда всеки ден?

— Не съм сигурна дали бих могла да ти помогна — изрече бавно тя. — Всъщност ти нямаш нужда от детегледачка.

— Зная. — Гласът му остана равен, погледът му не трепна. — Имам нужда от съпруга.

 

 

ПЕТА ГЛАВА

 

Теса се втренчи изумено в него. Когато най-после проговори, гласът й се стори чужд и далечен:

— Сигурно не говориш сериозно.

— Никога не съм бил по-сериозен — отвърна той. — Няма по-разумно разрешение.

Тя опита да се овладее.

— Едва ли бих нарекла разумно предложението за женитба от подобни съображения. Отчаяно, да.

— Наричай го както искаш. Правя го заради Джейсън.

— Само заради Джейсън ли? — сподавено попита тя.

— Добре, и заради себе си. Не искам да го загубя.

— Но ти възнамеряваше да го изпратиш в пансион.

— Защото би било добре за него. Той има нужда от хора около себе си.

— Ако ти си стоеше повече у дома, нямаше да е толкова самотен.

— Мъжът не може да посвети целия живот на децата си.

— А жената трябва да го направи?

— На нея тези качества са й вродени.

— Феминистките имат добро поле за изява в твое лице — изсмя се горчиво тя.

— Не ме интересува какво мислят фанатиците. — Той замълча и я погледна въпросително. — Още не си ми отговорила.

— Как да ти отговоря? — Чувстваше се отчаяна. — Искаш да приема женитбата като нова работа!

— Не е съвсем същото — каза той. — Първо, не ти предлагам постоянна заплата, макар да съм сигурен, че можем да стигнем до удобно и за двамата споразумение, така че да запазиш известна самостоятелност. А що се отнася до останалото… — За първи път той си позволи да се усмихне. — Не сме съвсем несъвместими.

— Почакай малко. — Беше й трудно да запази равномерното си дишане. — Да не искаш да кажеш, че ще… че няма да е…

— Думите, които търсиш, са „фиктивен брак“ — помогна й той. — Не, не това имах предвид. Вече се убедихме, че си допадаме физически, а не ни е трудно да общуваме и на други нива. Много бракове започват при доста по-неблагоприятни условия.

— Друг е въпросът. — Още не можеше да повярва, че е разбрала правилно думите му. — Човек се жени за цял живот, поне аз мисля така. Физическото привличане е временно и не е достатъчно условие за добър брак.

— Временно за кого? — попита той. — За мен ти си много привлекателна жена. Надали има някакво значение, но мисля, че от първия път ми направи впечатление.

Беше толкова изненадана, че без да си даде сметка, го попита:

— Наистина ли?

— Разбира се. — Този път усмивката му беше непресторена. — Изглеждаше толкова уравновесена. Изпитвах неудържимо желание да те разтърся. Чудя се дали щеше да приемеш работата, ако се бях поддал на изкушението.

— Зависи как щеше да го направиш — отговори бавно тя.

Той стана, приближи до нея и я обърна с лице към себе си.

— Може би така.

Почувства целувката му с цялата си душа. Не можеше да се съпротивлява. Силните му ръце я притискаха плътно до жилавото му тяло. Изправи се на пръсти, за да отговори на настойчивите му устни, ръцете й обхванаха врата му, гърдите й изтръпнаха от допира с неговите. Отново същите усещания като онази вечер, но сега прегръдката му не беше така импулсивна, а целенасочено овладяваща всичките й сетива.

Гласът му беше дрезгав, когато вдигна глава.

— Виждаш ли? Мога още сега да те отнеса в леглото и да преживеем прекрасни мигове заедно.

Теса направи отчаян опит да възвърне малко от здравия си разум.

— Така само ще избягаме от същността на нещата — произнесе с мъка тя. — Добре, Марк, ти умееш да възбуждаш жените. И все пак това не е достатъчно. Поне не за мен.

— Любов и уважение, каза ти. За любов явно няма смисъл да говорим, но изобщо ли не заслужавам уважение?

— Не зная. За много неща ти се възхищавам, но…

— Но много повече не са достойни за възхищение?

— Не много повече. Може би най-вече отношението ти към Джейсън. Не му обръщаш достатъчно внимание.

— Правя всичко възможно да променя нещата. По-добре късно, отколкото никога, нали? Имам нужда от теб, Теса. И двамата имаме нужда от теб. Ако откажеш, ще осъдиш Джейсън на живот, който той ще мрази много повече, отколкото някога е мразел пансиона.

— Няма да се стигне дотам — каза тя. — Не е възможно!

— Готова ли си да поемеш риска? — настоя той. — Мислех, че си загрижена за него.

— Загрижена съм. — Тя се разкъсваше, не успя да подреди мислите си. — Не ме изнудвай, Марк!

— Щом е необходимо, ще го направя.

— А Фиона? — попита Теса. — Тя сигурно…

— Да оставим Фиона. Тя няма време за деца. — Той я целуна отново, този път още по-страстно от преди. — Ти ще се омъжиш за мен, Теса. Кажи да, моля те!

— Да, ще се омъжа за теб. — Думите й се изплъзнаха против волята й. — Но…

Той сложи пръст на устните й и поклати категорично глава.

— Нищо повече не искам да чуя. — Тя трепна от допира. — Сутринта ще кажем на Джейсън. Да скрепим съюза си както му е обичаят. Какво ще кажеш?

— Не, не съм съгласна. — Мъчеше се да не се поддаде на желанията, които бушуваха в нея. — Трябва ми време, за да свикна с тази мисъл.

За момент на лицето му се изписа разочарование.

— Навярно си права. Да го оставим за медения месец. Аз ще работя всяка свободна минута, за да напредна колкото мога с книгата. Държиш ли да се венчаем?

— Родителите ми ще настоят. — Още не беше убедена, че не сънува. — Не бих искала да ги разстройвам.

— Тогава ще трябва да побързаме да уредим формалностите, и така нататък… — Лицето му беше замислено, сякаш преценяваше всички предимства и недостатъци на положението. — Хубаво е да направим сватбата, преди да започне да се гледа делото.

Теса се отдръпна от него и потърси зад себе си облегалката на стола, на който седеше до преди малко.

— Да — каза тя и си помисли колко странно звучеше гласът й. — Утре сутринта ще се обадя на майка си.

— А защо не още сега?

Не иска да й даде възможност да промени решението си, досети се тя. След като веднъж съобщи на семейството си, ще й е по-трудно да се откаже.

— Добре — обеща тя. — Остави ме само за няколко минути сама да осмисля всичко. — Засмя се колебливо. — Действаш бързо, като си наумиш нещо.

— Да, такъв съм. — Ръката му докосна бузата й. Жестът й се стори много по-изразителен от целувките му. — Ще ми донесеш ли после нещо за пиене? Чисто уиски, ако обичаш.

Наблюдаваше го как излиза от стаята, без да помръдне, докато той не затвори вратата. Седна на най-близкия стол и се опита да обмисли събитията през последните двайсет минути. За толкова кратко време се промени целият й живот. Ще се омъжи за Марк Лейланд не защото той я обича и не може да живее без нея, а за да защити сина му от истинската му майка. Не че бившата съпруга на Марк заслужаваше някакво съчувствие.

Как ли ще реагира Джейсън на новината, почуди се тя. Наистина бяха близки, но разликата между детегледачка и мащеха бе като от земята до небето. Той може да се възпротиви. Ако го направи, тя също ще се откаже. Щом се омъжва заради детето, неговото мнение има най-голяма тежест.

Марк проверяваше ръкописа си, когато му занесе уискито, за което я беше помолил.

— Благодаря ти. Обади ли се на майка си?

— Ще го отложа за утре — каза твърдо тя. — Тогава ще ми е по-лесно да им съобщя.

Неочаквано той бутна назад стола си и я накара да седне на коленете му. Този път отвърна на целувката му. Умелите му ръце разкопчаваха копчетата на роклята й. Дъхът й спря и цялата се разтрепери от движението на палеца му по твърдото й зърно.

— Прекрасно! — промърмори той. Внезапно я съблече до кръста и наведе глава, за да я докосне с устни и език. Свободната му ръка галеше гърба й, топла, спокойна и опитна.

— Стига — прошепна Теса и хвана ръката му за лакътя. — Спри, Марк. Моля те!

— Защо? И ти го искаш, колкото и аз.

Може би дори повече, помисли си с горчивина тя и отговори:

— Каза, че ще изчакаме до медения месец.

— Да. — С явна неохота той отдръпна ръка, целуна за последен път голата й гърда и спокойно затвори копчетата. Демонстративно й помогна да стане и подхвърли, когато тя си тръгна. — Така че не ме съблазнявай!

— Съблазнявах ли те? — попита тя с принудена безгрижност.

— И още как. Очаквам с нетърпение времето, когато ще ми позволяваш повече. — Тонът му се промени. — А сега ще ме оставиш ли да продължа работата си?

Поне разбрах, че не е безразличен към мен, помисли си Теса, докато излизаше от кабинета.

Когато се качи в стаята си, седна пред тоалетката и се вгледа в лицето си. Със сигурност не беше красавица, но явно го привличаше. Трепна при спомена за ръцете му върху тялото си. Да се люби с мъж като него сигурно ще бъде чудесно преживяване. Защото тя го обича, да, обича го. Защо да го крие от себе си? Ще приеме неговите, макар и не толкова силни чувства, с надежда и вяра, че с времето ще се задълбочат. Всичко зависи от нея.

 

 

Вратата на кабинета беше полуоткрехната, когато слезе. Тракането на пишещата машина се чуваше ясно. Знаеше, че е прекарал там цялата нощ. С новия ден у нея отново се появиха съмнения. Реална ли бе предишната вечер, или бе сънувала? Не можеше да бъде сигурна, докато не го види отново.

Той не се появи, докато не почука да му каже, че закуската е готова. Беше вече избръснат и облечен. Като срещна очите му, докато той сядаше на масата, усети как бузите й пламват. Без съмнение той също съзнаваше промяната. Разбра го, когато хвърли поглед към гърдите й и се усмихна леко.

Джейсън беше станал преди повече от час. Марк му съобщи новината. Направи го със спокоен тон, докато се хранеше. Джейсън погледна и двамата с широко отворени очи.

— Значи ти ще ми бъдеш майка?

Теса кимна и усети облекчение, когато по лицето му се разля лъчезарна усмивка.

— Кога? — попита той. — Днес ли?

— Не чак толкова скоро — усмихна се Марк. — Трябва да подготвим много неща.

— А ще мога ли да си играя пак с Ким? — обърна се той към Теса.

— Разбира се — отговори тя. — Кучето на родителите ми — поясни на Марк. — Двамата прекараха чудесно, когато бяхме у дома.

— Говори ли вече с родителите си? — обърна се той многозначително към нея.

— Ще го направя веднага след закуска — обеща тя. — Как ще се изненадат само!

— Приятно, надявам се. Нали майка ти искаше да се омъжиш?

Теса кимна и си представи как майка й казва: „Много хубаво, но ще имаш ли собствени деца?“ Още беше рано да повдига този въпрос. Може би след около година, когато бракът им потръгне.

Като се нахрани, Марк занесе кафето си в кабинета си.

— Непременно се обади — повтори й той, преди да тръгне. — Ако искаш, може да използваш апарата в моята стая. Там е по-спокойно.

Баща й вдигна телефона, приятно изненадан да я чуе.

— Тъкмо говорехме за теб — каза той. — Майка ти мисли, че си била малко потисната последния път, когато беше тук.

— Няма такова нещо — отрече Теса. Предпочиташе веднага да им съобщи, но майка й никога нямаше да й прости, ако научи от друг, дори той да е собственият й съпруг. — Мама там ли е? Имам новина за вас.

— Добра, надявам се.

— Така мисля — засмя се тя.

Той подаде слушалката на майка й и Теса веднага чу заинтригувания й глас.

— Здравей, мила! Как си?

— Много добре — отвърна Теса и добави без заобикалки: — Мамо, ще се омъжа за Марк.

Възклицанията от другата страна на линията я накараха да се усмихне. Баща й веднага беше информиран и тя долови по-спокойния му, но също изненадан отговор.

— Чудесно, мила! Предчувствах, че ще стане така! — Този път възклицанията бяха насочени към нея. — Кога ще бъде сватбата?

— Скоро. Най-късно след три седмици.

— Наистина е скоро. Ще бъде в „Сейнт Томас“, разбира се. Ти ли ще минеш, или аз да потърся Дъглас от твое име?

Все същата си е, помисли си с обич Теса. Вече пое нещата в свои ръце.

— Добра идея — съгласи се тя. — Марк е по средата на новата си книга.

— Но, мила, ти просто нямаш представа какво включва подготовката на сватбата. Трябва да се организира приемът, да се напечатат поканите, цветята… хиляди неща!

И тя ще бъде в стихията си през цялото време, Теса беше сигурна. Няма да сгреши, като остави всичко на нея.

— Но да няма нищо прекалено претенциозно. — Опитът й беше обречен на неуспех. — Знаеш, че това не е първият брак за Марк. Няма да му е приятно да се вдига голям шум.

— Но за теб е първи брак. Сигурна съм, че той ще прояви разбиране. — Гласът й отново се оживи. — Ще ми трябва списък на гостите от негова страна.

— Съмнявам се, че ще са много. Той няма други близки роднини, освен брат си.

— Колко жалко! Е, сигурно има приятели, които ще иска да покани. Джейсън, естествено, ще бъде шафер, но кои ще предложиш за шаферки? Лора имаше шест.

Сега вече Теса се принуди да възрази.

— Аз ще имам не повече от две — заяви категорично тя. — Ти избери кои да бъдат. А Джейсън сам ще реши дали иска да е шафер, или не. Аз ще го попитам.

— Да… — За миг майка й се умърлуши, после отново се оживи. — Е, добре, по-добре две, отколкото нито една. Русокосите близначки на братовчедка ти Джун ще изглеждат добре в лимоненожълто. Веднага ще й се обадя.

До вечерта ще телефонира на всички, за които се сети, помисли си Теса. Сега вече беше невъзможно да промени решението си, защото в никакъв случай не би разочаровала майка си.

Чувстваше се изтощена, когато най-накрая сложи слушалката. При тези обстоятелствата беше по-подходящо да сключат брак без много шум в общината, но не можеше да нарани хората, които обичаше толкова много. И все пак беше само един ден. Марк ще го преживее.

С нежелание, призна примирено той, когато вечерта му описа ситуацията.

— Аз няма да поканя повече от десетина души — добави той. — И след като сме толкова напреднали с приготовленията, къде искаш да отидем на сватбено пътешествие?

— Не е необходимо да ходим някъде — отговори бързо Теса, а той се усмихна.

— Майка ти никога няма да ни прости. Може би на някое екзотично място? Какво ще кажеш за Малдивите?

— А Джейсън? — възрази тя, докато се опитваше да не мисли колко подходящи са за сватбено пътешествие тези големи и недокоснати от цивилизацията острови.

— Да, присъствието на седемгодишно дете няма да е много уместно — съгласи се той.

— Бихме могли да го оставим при моите родители — предложи колебливо тя.

— Ще измислим нещо. — Той погледна часовника си и стана. — Ще поработя още няколко часа. Съжалявам, че те оставям толкова често сама, но може би така е по-добре. Не ме чакай. Ще стоя колкото мога по-дълго. Лека нощ, Теса.

— Лека нощ — отговори тихо тя. Искаше й се да я целуне, но той не го направи.

И какво точно имаше предвид с тази забележка? Ако наистина желае да бъде с нея, трябва само да направи първата крачка. Цялото й тяло копнееше да бъде в прегръдките му, да почувства устните му върху кожата си. И тя можеше да отиде при него, но нямаше да е същото.

 

 

Едва в неделя успяха да отидат в Есекс. Теса завидя на лекотата, с която Марк поздрави родителите й. Той веднага се почувства като у дома си.

— Точно такъв е, какъвто си го представях — довери й одобрително майка й, докато приготвяха в кухнята вечерята, за която тя беше настояла да останат. — Истински мъж! Рядко се срещат вече. Баща ти много го хареса.

— Да, наистина май се разбират добре — съгласи се Теса, като се вслуша в гласовете им, идващи от дневната. Възбуденият лай навън я накара да се усмихне. — Джейсън и Ким също прекарват чудесно.

— Нали? — Елизабет Кадман погледна нежно дъщеря си. — Как се е променило момчето, Теса! Беше толкова сдържан, когато идвахте миналия път. Марк трябва да е щастлив, че те е намерил. Не са много момичетата на твоята възраст, които да са склонни да приемат чуждо дете. Той, естествено, не се жени за теб само по тази причина — добави бързо тя. — Веднага се забелязва колко силно те обича.

Когато гледаш през розовите очила на майчината любов, помисли си с горчивина Теса. Но едва ли Марк беше виновен, че нещата между тях все още не вървяха. Снощи бе имала възможност да възстанови хармонията, но я пропусна. Той я откри да разглежда спалнята, която щяха да поделят. Младата жена се стресна, защото не го беше чула да отваря вратата.

— Исках да видя дали гардеробът е достатъчно голям — извини се тя. — Мислех, че няма да имаш нищо против.

— Разбира се — отвърна спокойно той. — Тази стая ще бъде и твоя. Няма защо да се извиняваш, че си влязла. Можеш и да я претапицираш, ако искаш. Може би е прекалено мъжка. Фирмата, чиито услуги ползвам обикновено, сигурно ще успее да се справи преди сватбата, ако настоя.

— Харесвам я така — каза тя. — Във всеки случай не обичам прекалената претрупаност.

— Зная. И това е едно от нещата, които харесвам у теб.

— Само това ли?

— Не, има и други. — Пристъпи към нея и я притегли към себе си. — Наистина ли трябва да чакаме? Желая те сега, Теса!

Тя преглътна, докато се бореше с бушуващите в нея желания.

— Не сме сами, Марк! Джейсън…

— Мога да заключа. — Ръцете му вече развързваха с бавни движения фльонгата на блузата й. — Отпусни се, мила. Ние сме си у дома и аз искам да те любя.

Тя спря ръката му, когато той разкопча най-горното копче и се насили да погледне мъжа в лицето.

— Това не е моят дом. Още не. Просто мисля, че не е редно, особено като зная, че Джейсън може да ни потърси всеки момент. А и отдавна трябваше да е в леглото.

В началото той като че ли се разсърди, но после се усмихна, вдигна рамене и я пусна.

— Сигурно си права. Пак избързвам.

— Не… — Отчаяно се мъчеше да премахне новото недоразумение. — И аз те желая, Марк. Трябва да ме разбереш. Само че…

— Искаш всичко да е законно и открито. — Той се усмихваше, но не и очите му. — Разбирам те. И аз бих се чувствал по същия начин на твое място. Просто за мъжете други неща са по-важни. Ще почакам. Вероятно така е най-добре. В замяна ще взема студен душ.

Тонът му беше рязък. Теса прехапа устни, когато той се извърна. Реакцията му на неочаквания й отказ изобщо не беше философска. Готова беше да го повика да се върне, но се съмняваше, че той ще отвърне на нежността й. Друго щеше да е, ако беше сигурна, че я обича. Привличаше го, но същите чувства можеше да изпитва към всяка друга жена.

— Избра ли си вече рокля? — попита Елизабет и я върна към действителността. — Ще купиш готова, разбира се, но не чакай до последния момент. И искам да прегледаш списъка на гостите, преди да изпратя поканите. След като вече твърдо е решено, че Джейсън ще бъде шафер, помислила ли си за облеклото му? — Тя замълча, засмя се и поклати глава. — Хубаво е да имаш грижата за всичко, но трябва да мислиш за толкова много неща.

— Зная. — В отговора й се прокрадна извинение. — Марк би предпочел да минем само през общината. И може би щеше да е по-добре, като се има предвид малкото време, което имаме на разположение.

— В никакъв случай! — противопостави се категорично майка й. — Що за идея! Нормално е да бърза при тези обстоятелства, но няма причина да не се направи всичко, както си му е редът. — След кратка пауза тя промени деликатно тона си. — Като говорим за идеи, не можеш ли да дойдеш да живееш при нас поне две седмици преди сватбата? Джейсън ще е доволен да бъде с Ким. А и Марк ще има време и възможност да уреди собствените си ангажименти.

— Какви ангажименти? — попита Теса. — Ти всъщност смяташ, че не е редно да живеем в една къща до самата сватба, нали?

— Е, ти го каза. Наистина ще е по-добре и за двама ви да не сте непрекъснато заедно. Трябва да се запази известна сдържаност. От друга страна, наистина си ми необходима тук, Теса. Мислиш ли, че Марк ще се противопостави?

— Защо не попиташ него? — каза тя, хваната натясно. — Нека предложението излезе от теб, а не от мен.

— Добре, ще го направя. Сигурна съм, че той ще разбере.

Тя повдигна въпроса, докато пиеха кафе в дневната след вечерята, за която Марк заяви, че е една от най-вкусните през живота му. Трудно й беше да прецени реакцията му.

— Виждам, че имаш нужда от помощ — призна той. — Защо не наистина? Всъщност идеята е отлична… стига само да сте сигурни, че Джейсън няма да ви създава неприятности.

Момчето щеше да се пръсне от удоволствие.

— Ще мога да си играя всеки ден с Ким!

— Той няма да ни пречи — потвърди Елизабет и се усмихна на детето. — Джералд ще се радва да има компания при разходките си, нали, скъпи?

Баща й кимна непринудено.

— Ще бъде като едно време, когато момичетата бяха малки.

— Аз не съм малък, на седем години и три месеца съм — вметна Джейсън с достойнство.

Джералд Кадман прикри усмивката си и веднага се поправи.

— Извинявай, приятелю, просто така се казва.

— Ще ви докарам в четвъртък — каза Марк. Тонът му беше любезен, цялото му държание не издаваше несъгласие. — Жалко, че не сме се сетили по-рано.

Поне няма да има възможност за нови разногласия между тях, мина й през ума. На връщане Джейсън заспа на задната седалка на колата и тя подхвана отново разговора:

— Сигурен ли си, че няма да ти е неприятно да останеш сам?

— Няма да съм сам. — Цялото му внимание беше насочено към пътя. — Дийн ще дойде дотогава.

— Брат ти?

— Да. Но така или иначе майка ти има нужда от теб — добави той, за да бъде по-убедителен.

Повече, отколкото той. Не беше необходимо да го казва. Теса остана няколко минути мълчалива, за да успее да приеме потвърждението на това, което вече знаеше. Когато отново се обади, смени темата:

— Все още ли възнамеряваш да продадеш къщата?

— Веднага след сватбата — отговори той. — Ще потърсим къща в Съри или в Кент. Освен ако нямаш други предпочитания.

— Не. — Внезапно се почувства щастлива. — Стига да има хубава голяма градина за Джейсън.

— И за другите деца, които може да се появят. — Тонът му беше предпазлив. — Хубаво ще е да има брат или сестра, нали?

— Или може би и двете — каза тихо тя.

— Не бързай толкова — засмя се мъжът.

С малко късмет времето ще промени нещата към по-добро, помисли си Теса.

Беше почти единайсет, когато най-после стигнаха у дома. Марк веднага занесе горе спящото дете.

— Аз ще си лягам — каза той. — Ще се справиш ли сама?

— Разбира се. — Много й се искаше да го целуне, но не се осмели. — Лека нощ, Марк!

Той си тръгна, без да се обръща. След като съблече Джейсън и му надяна пижамката, се утеши, като го целуна за лека нощ, въпреки че той изобщо не помръдна.

Взе си душ, облече бледорозова нощница и разреса косата си, докато тя заблестя като копринена в огледалото. От един час вече знаеше какво ще направи. Надяваше се, че постъпва правилно.