Кей Торп
Фиктивен брак (3)

Трета глава

Теса и Джейсън вече закусваха, когато Марк се появи. Ако има махмурлук тази сутрин, да се сърди на себе си, помисли си тя, когато той си наля чисто кафе. Най-много я дразнеше мисълта, че вероятно не само явното му желание да я разтърси, но и чувствата, породени от присъствието на друга жена, го бяха подтикнали да я целуне снощи. Изглежда дори не си спомняше вече. Но беше сигурна, че няма да се повтори!

— Какви са плановете ви за тази сутрин? — попита неочаквано той. Въпросът беше отправен към Теса, но Джейсън отговори.

— Ще ходим в зоологическата градина!

— Времето е много подходящо. Може и аз да дойда с вас.

— Ще дойдеш ли, татко? — възторжено попита момчето. — Ще бъде чудесно! Нали, Теса?

— Чудесно — повтори тя и добави хладно: — Искаш ли нещо за закуска?

— Ще изпия още едно кафе и бих хапнал малко препечени филийки, но…

— … мога да се обслужа сам — довърши иронично тя от негово име. — Беше само жест на учтивост, а не опит за спечелване.

— Май винаги имаш хапливи отговори на разположение.

— Старая се. — Беше решена по никакъв начин да не се оставя да бъде отново победена от този мъж. — Джейсън за пръв път ще ходи в зоологическата градина. — Беше по-скоро обвинение, отколкото констатация. — А ти откога не си бил там?

— Може би ходих за последен път преди около двайсет и пет години. — Изглеждаше спокоен, но устните му трепнаха леко. — Ти сигурно си редовна посетителка?

— Всъщност не — призна Теса. Вече съжаляваше, че се заяжда в момент, когато той поне полага някакви усилия да задоволи желанията на сина си. — Не работя често близо до Лондон. Бихме могли да обядваме там и да останем цял ден, освен ако не си зает следобед…

— Свободен съм. Нямам неотложна работа. Смятам да започна да пиша утре, така че днес е последният ми свободен ден за доста време напред.

— В такъв случай може би предпочиташ да отидеш сам с Джейсън — предложи тя и не знаеше дали да се радва, или не, когато детето категорично се възпротиви.

— Трябва и ти да дойдеш, Теса!

— Изглежда идеята ти се отхвърля — усмихна се Марк.

— Отивам да намеря фотоапарата си — заяви щастливо Джейсън и се измъкна от мястото си. — Няма да тръгнете без мен, нали?

— Ще тръгнем най-рано след час — увери го Теса. След като момчето излезе, тя си намери работа около тостера, защото съзнаваше, че е отново насаме с Марк.

— Дължа ти извинение за снощи — изненада я той след малко. — Ала не можеш да отречеш, че си го търсеше с поведението си на Мери Попинс.

— Мери Попинс сигурно щеше да те превърне обратно в жаба — отвърна тя, засегната от намека.

— Значи сега съм принц? Благодаря!

Срещна погледа му и почувства как стомахът й се свива.

— Извинението ти е прието — заяви тя с хладно достойнство. — Да го забравим, съгласен ли си?

— Не е толкова лесно. Чувствам се задължен да ти се извиня за волността, което обаче не значи, че не ми беше приятно, когато те целувах.

— Вероятно ме бъркаш с някоя друга.

— Имаш предвид, че всички жени са еднакви? — Той поклати глава. — Не е така.

— Толкова голям опит ли имаш?

— Достатъчен, за да разбера, че не си толкова неподатлива на човешките слабости, колкото изглеждаш.

— Тук съм, за да се грижа за сина ти — заяви хладно Теса. — Снощи ти беше пил и затова…

Подигравателното свиване на устните му я накара да замълчи.

— Само ти можеш да кажеш пил, вместо пиян. Но не бях пиян. Може би само неблагоразумен.

— Значи да целуваш домашните си помощници противоречи на нравствените ти принципи? — Тя вдигна глава, очите й блестяха. Сърдеше се и на него, и на себе си, защото му беше позволила да я смути. — Не се притеснявайте, господин Лейланд. Не съм си въобразила нищо от моментната ви слабост.

— Звучи успокоително. — Изглежда не се трогна от сарказма. — Не обичам да оставям погрешно впечатление.

Теса пое дълбоко и бавно въздух и опита да възвърне самообладанието си. Като начало може да смени темата.

— Надявам се, видял си бележката на госпожа Хамънд?

Изражението му остана непроницаемо.

— Видях я. Добре, че те е намерила, преди да излезеш. Всъщност казва се Фиона и е посредник при сделки с недвижими имоти.

— За своя сметка ли работи? — погледна го Теса.

— Бившият й съпруг е собственик на фирмата. Тя ръководи отдела за по-големи продажби. Следи за подходящ имот за мен.

— Значи мислиш да смениш къщата?

— Ако намеря нещо добро. Тази е много голяма.

При днешните цени би трябвало да струва цяло състояние, помисли си тя, но рече саркастично:

— Това може би ще ти помогне да покриеш таксите за училището на Джейсън.

— Ще ми помогне да направя много неща — отговори студено той. — Изглежда ти се ръководиш от принципа: бавно, но упорито.

Теса всъщност нямаше намерение да подхваща нов спор, но вече не можеше да се измъкне.

— Ти си всичко, което синът ти има. Ако го отделиш от себе си, ще се почувства съвсем отхвърлен.

— През последните няколко години сме били разделени доста често. Каква е разликата?

— Има разлика, макар да не твърдя, че това положение е най-доброто. Той има нужда от човек, на когото да разчита.

— Тогава остани да се грижиш за него постоянно — рече Марк, без да вдига глава.

— Ще бъде в разрез с принципите ми.

— В такъв случай не се меси и ме остави сам да вземам решенията си.

Има право, мина й през ума. Вече се беше привързала прекалено много, за да може да се оттегли без болка, но все още не можеше да се реши да произнесе думите, с които да се ангажира. Толкова неща трябва да се претеглят, не само що се отнася до Джейсън.

— Може ли да помисля? — попита тя след кратко мълчание.

— Разбира се. Но не дълго. Има място за него в училището, в което аз съм учил, но не може да се пази безкрайно.

— Новата ти книга за коя страна ще бъде? — попита тя, за да смени темата. — Майка ми е твоя почитателка. Ще й бъде приятно да разказва за новия пътепис на Марк Лейланд.

— Ще излезе до една година — каза той — и ще бъде за гръцките острови. Била ли си някога там?

Теса поклати глава.

— Смятах да замина на почивка след последния си ангажимент — добави тя, — но не стана така, както планирах.

Той кимна.

— Всяко зло за добро. С възнаграждението си за тази работа ще можеш да заминеш за по-дълго.

— Не се съгласих заради парите — отговори рязко тя. — Ти си предложил сумата.

— Защото ми казаха, че няма голяма вероятност да се намери някой в кратък срок без допълнително заплащане. — Той сви философски рамене. — Бях принуден. Но съм сигурен, че заслужаваш всяко пени, което ще платя за теб.

Да твърди, че не е участвала в договарянето, ще е загуба на време, съзнаваше тя. Ще получи по-голямото възнаграждение от бюрото, затова не може да има възражения към тях.

— Да, така е.

Тонът й го предизвика.

— Сигурен съм, че съм получил най-доброто.

Джейсън се върна с фотоапарата и обстановката се поразведри.

Оттук нататък съдбата на детето зависеше от действията й. Дали беше способна да потисне чувствата, които Марк Лейланд без съмнение събуждаше у нея и да гледа на него само като на работодател?

Денят, прекаран в зоологическата градина, се оказа изключително успешен. Джейсън беше в стихията си. Трудно му беше да повярва, че толкова много различни видове птици и животни могат да се съберат на едно място. Особено го впечатлиха влечугите. В колата на връщане заяви, че няма нищо против да си имат змия. Малка, разбира се.

Вечерта беше топла. Похапнаха рано на двора и бавно изпиха бутилката вино, която Марк настоя да отвори. Изморен от вълненията през деня, Джейсън заспа, докато играеше с количките, които беше донесъл от стаята си. Марк го занесе в стаята му и остави Теса да го съблече и завие.

Къпането може да почака до утре, реши тя. Момчето не се събуди дори докато му обличаше памучната пижамка.

Когато слезе отново, Марк не беше в трапезарията. Масата трябваше да се разчисти, но с миялната машина раздигането на чиниите не беше тежко задължение. Беше свикнала с домакинската работа. Много от хората, които я наемаха, очакваха от нея да я върши.

Видя, че Марк се беше разположил удобно навън на пейката от ковано желязо, облегнат на възглавничка.

— Седни и си допий виното — подкани я той. — Госпожа Бротън ще разтреби утре. Ти си почини.

— Не можем да оставим чиниите тук до сутринта — възрази тя. — Няма да ми отнемат повече от няколко минути.

Той въздъхна присмехулно.

— Никога ли не почиваш? Добре, после ще разчистим двамата. Ще седнеш ли сега? — добави сухо той. — Няма да ти се нахвърля отново, не се страхувай.

Теса усети как пулсът й се ускорява и положи усилие да овладее гласа си.

— Не очаквам да го направиш.

— Тогава докажи го — каза той. — Утре започвам да работя. Ще съм ти благодарен, ако тази вечер ми правиш компания. Прекалено много ли искам?

Здрачаваше се, въздухът тежеше от аромата на полудивите цветя наоколо. Почувства, че е напрегната и се насили да се усмихне. Вдигна рамене и седна на близкия стол.

— Така е по-добре. — Гласът му хармонираше със спокойствието на вечерта. — Отпусни се.

— Ако имаш предвид, че приемам работата си прекалено сериозно, това е въпрос на лично мнение — отговори тя. — Сутринта каза, че искаш да получиш най-доброто за парите си.

— Няма нужда да се престараваш. Децата са по-жизнеспособни, отколкото си мислиш.

— Някои повече от други. Джейсън не е от най-издръжливите.

— Но не е и изнежено саксийно цвете, така че престани да се държиш по този начин с него. Прекалено покровителствена си.

— Той има нужда от защита — настоя тя и забеляза как сивите очи леко се присвиха.

— От кого? От мен ли?

— В известен смисъл, да — не се отказваше Теса. — Не си много чувствителен, когато става дума за него.

— Защото мисля, че ще е по-добре в пансиона, където ще има приятели на неговата възраст? Какво лошо има в това?

— Не разбираш неговата психика.

— Знаеш ли — отвърна Марк след малко, — ти си най-вбесяващата жена, която някога съм срещал.

— Странно. — Тонът й остана безизразен. — И аз се чувствам по същия начин с теб.

— Значи все пак си приличаме по нещо — засмя се тихо той.

Беше вдигнал ръце зад главата си, бялата копринена риза беше опъната по гръдта му и ясно очертаваше мускулите. Теса преглътна мъчително.

— Мислех да заведа Джейсън в планетариума утре — излъга тя, защото тази идея й бе хрумнала току-що.

— Докато аз се потя над пишещата машина!

Тя му хвърли любопитен поглед.

— Не изглеждаш ентусиазиран.

— Още не съм срещал писател, който да очаква с нетърпение да седне пред първия бял лист — засмя се той. — Но започна ли веднъж, мразя да ме прекъсват, освен ако не е нещо спешно.

— Като предупреждение ли да го разбирам?

— Да кажем деликатен намек. — Замълча за миг, после продължи с променен тон: — Как виждаш остатъка от живота си? В грижи за децата на чужди хора ли?

— Не съвсем — призна тя. — Но нямам за цел да си намеря съпруг само заради идеята.

— Искаш да кажеш или истинска любов, или нищо?

— Вече водихме подобен разговор — отвърна рязко тя, без да вдигне поглед. — Отговорът си остава същият.

— Любов и уважение, доколкото си спомням? Не е толкова лесно за постигане. — Той замълча за момент, преди да добави замислено: — С Даян се оженихме, защото тя беше бременна. Сгрешихме.

Теса се чудеше защо й го разказва. Според нея не беше човек, който доверява съкровените си тайни на всеки.

— Каза, че не е правила опити да види Джейсън, откакто си е отишла — осмели се да изрече тя. — Ти също ли не си я виждал оттогава?

— Само веднъж, в присъствието на адвокати. Повече от две години, след като се бяхме развели. Сега има втори брак — с богат собственик на компания за недвижими имоти. — Тонът му се промени. — Достатъчно по тази тема. Не е най-благодатната. Ако решиш да останеш и да се грижиш за Джейсън, за какъв срок бихме могли да говорим?

— За две-три години може би. Дотогава Джейсън ще се научи да се справя по-добре с проблемите. — Тя се поколеба, не й се искаше да се ангажира, но дълбоко в себе си знаеше, че вече е взела решение. — Всъщност — добави тя, без да си остави възможност за повече обмисляне — мога да ти отговоря веднага. Приемам предложението ти.

Трудно й беше да разбере от израза му дали му е приятно, или не.

— Може ли да попитам какво те накара да вземеш това решение?

— Джейсън — каза тя. — Той е необикновено дете.

— И аз мисля така. — Замълча, после рязко продължи: — А ако междувременно поискаш да създадеш собствено семейство? Или мислиш, че Джейсън би могъл да бъде част от него?

Теса положи усилие гласът й да остане спокоен и равен, защото знаеше, че мъжът я предизвиква умишлено.

— Ако започна да се оглеждам за съпруг, ти ще си последният, когото бих избрала.

— Би ли ми казала защо?

— Да, разбира се. Ти си арогантен и безчувствен, качества, които не харесвам.

— Но аз не съм ти безразличен като мъж, както и ти на мен като жена. — Отговорът му беше спокоен. — Така в ситуацията има известна пикантност, не мислиш ли?

Няма смисъл да отричам очевидното, призна си Теса с горчивина. Всичко, което мога да направя, е да се държа с достойнство.

— Все още мога да променя решението си — заяви тя. — А подобни разговори биха ме подтикнали да го сторя.

— И да оставиш Джейсън в беда? Не би постъпила така. — Той забеляза руменината по бузите й. — Целта на повечето момичета на твоята възраст е да намерят мъж, който да се грижи за тях.

— Обобщението ти не е нито безпристрастно, нито вярно! За повечето от тях кариерата е на първо място.

— Само защото са се провалили в търсенето на съпруг.

Сигурно виното караше кръвта й да кипи, помисли си Теса. Искаше й се да му запуши устата, да изтрие язвителната усмивчица от ъгъла на устните му, да го постави на място.

— В твое лице патриархатът има надежден защитник! — Нищо друго не й хрумна.

Лицето му се развесели за миг.

— Имаш право. Бих искал моята съпруга да ми посвети цялото си внимание.

Което не можеше да се очаква от Фиона Хамънд, мина й през ума. Но тогава какви бяха отношенията им? Със сигурност не само делови, но докъде ли стигаха?

— Мисля, че е време да разчистим масата — каза тя и стана. — Все още ли държиш на думата си да ми помогнеш?

Той се изправи неохотно.

— Винаги спазвам обещанията си. Джейсън може да потвърди.

Наблюдаваше я, докато тя зареждаше миялната машина.

— При подреждането ти използва оптимално цялото свободно пространство — отбеляза той, след като Теса свърши. — Жените рядко го правят.

— Много обичаш обобщенията — отвърна му тя и включи машината. — Не всички сме еднакви.

— И аз започвам да го разбирам.

Той беше точно зад нея, когато тя се обърна, съвсем както предишната нощ. Но сега в очите му нямаше насмешка. Теса положи усилие да остане неподвижна, когато той се наведе към нея и потърси устните й. Целувката му не беше нежна. Искаше да я принуди да му отвърне, дори като го отблъсне, за да се защити от него. Ръцете му обхванаха лицето й, така че тя не можеше да се отскубне, дори да се беше опитала. Когато той най-накрая вдигна отново глава, израза в очите му накара сърцето й да ускори лудия си бяг.

— Това беше за всичките ти дръзки отговори — каза тихо той.

— Позволяваш си прекалено много — отвърна Теса, докато се бореше да овладее емоциите си. — Аз работя за теб, Марк. Играта, която започваш, е извън всякакви правила.

— И ме поставя на мястото ми. — Не изглеждаше обезсърчен. — Ще го имам предвид.

Тя се насили да отстъпи, когато той я пусна. Трябваше да се измъкне. Устните й пламтяха, усещаше пулса в цялото си тяло. Че тази целувка я беше развълнувала много повече, отколкото него, беше ясно и за двамата и я потискаше. Каквито и недостатъци да имаше, не беше предполагала, че би се възползвал от положението си. Беше достатъчна причина да премисли намеренията си.

Но какво ще стане с Джейсън? Непременно трябва да овладея положението, помисли си с възмущение тя.

Изражението на Марк беше непроницаемо. Явно изчакваше следващата й стъпка.

— Лека нощ — натърти тя и си тръгна.

Едва когато вече изкачваше стъпалата, осъзна скритата зад гнева болка. Каквато и да беше причината той да я целуне, тя го беше искала. И сега го искаше.

Беше душна нощ. Теса почти не спа. В седем стана и се облече. Изненада се и се смути, когато слезе и съзря Марк да закусва.

— Обичам денят ми да е дълъг, когато работя — каза той, като забеляза моментното й объркване. По очите му не можеше да се разбере какво всъщност мисли. — Изглежда ще има буря. Много е притъмняло.

— Така е през лятото — отговори тя и посегна към каната с кафе. Реши също да се държи така, все едно снощи не се беше случило нищо особено. — Поне слънцето няма да те разсейва през следващите няколко дни.

Джейсън влезе с прозявка.

— Госпожа Бротън трябваше да изглади ризите, които й оставих в понеделник — обади се Марк, след като отговори на поздрава на сина си. — Би ли й напомнила?

— Тя работи за теб — отвърна спокойно Теса. — Ти й напомни. Иначе може да се обиди.

— Внимавай да не си позволиш и ти прекалено много — измери я с поглед той. — Никой не е незаменим.

— Какво е незаменим? — намеси се Джейсън, винаги готов да учи нови думи.

— Който не може да се смени — отвърна Теса. — Например не можеш да пишеш с нищо друго, освен с ръката си.

— Видях един човек по телевизията да пише с пръстите на краката си.

Отговорът му накара Марк да се усмихне язвително, докато ставаше.

— Е, аз ви оставям. Не ме прекъсвайте, освен ако не става дума за въпрос на живот и смърт.

— Татко много се сърди, когато някой влезе в кабинета му, докато той работи — довери й тъжно Джейсън, след като баща му излезе. — Той не е принуден да пише. Има купища пари.

— Кой ти каза? — попита спокойно Теса, защото усети нечие влияние в избора на думите.

— Госпожа Кайвтън — каза той.

— Не всичко се върши за пари — отвърна Теса и добави бодро: — Какво искаш да правим днес?

— Да отидем в Тауър! — възкликна той. — Ходил съм там само веднъж.

— С баща си?

— О, не! Той винаги е много зает. — В гласа му не звучеше обида. — Отидохме от училище, но беше отдавна.

Теса благоразумно не добави нищо повече. Джейсън боготвореше баща си. В никакъв случай не би искала да подронва авторитета му. И все пак Марк Лейланд трябваше да отговори на много въпроси, особено ако наистина беше вярно, че не трябва да пише, за да изкарва прехраната си.

Би могла да каже на Джейсън, че ще остане за по-дълго. Но беше по-добре момчето да го научи от Марк. А тя можеше да забрави снощните си безпокойства. Явно през следващите няколко седмици той не смяташе да прави нищо друго, освен да работи.