Кей Торп
Фиктивен брак (6)

Седма глава

Фиона или Дийн, чудеше се Теса в първите мигове на вцепенение. Всеки от тях е способен да го направи, помисли си тя, въпреки че все още не разбираше за какво би искал да й отмъсти Дийн.

Но в момента друго беше важно. Ако Фиона Хамънд беше този „някой“, за когото й съобщаваха, сега вече можеше да си обясни погледите, които си размениха с Марк на приема.

„Възползвай се от последните си свободни дни“ — му беше казала тя на шега. Явно го бе приел буквално. Липсата на майчински инстинкт у Фиона не намаляваше привлекателността й. Вероятно от самото начало Марк си е представял така нещата.

Не може да е истина, каза си твърдо Теса. Поне заслужава да му се даде възможност да бъде изслушан. Може да отрече, но тя ще разбере по очите му дали е вярно, или не. Беше се преоблякла вече, когато Марк дойде.

— Много си бърза! — възкликна той и погледна стройната й фигура с одобрение. После се вгледа отново в нея и забеляза промененото й изражение. — Как се чувстваш?

Нито времето, нито мястото са подходящи за обяснения, каза си Теса и възпря порива си.

— Изтощена. Трябва да побързаме, ако не искаме да изпуснем самолета.

— Ще успеем — успокои я той. — Не се притеснявай.

Тя отиде до прозореца, докато той обличаше лекия си бежов костюм. Може би беше най-добре да не обръща внимание на съобщението, но не беше сигурна, че ще може да превъзмогне съмненията си.

Той не я целуна, преди да излязат от стаята, вероятно защото тя не му даде възможност. Роднините и приятелите ги чакаха навън. Елизабет Кадман беше просълзена. От щастие, увери ги тя.

Хвърлиха конфети, когато те се отправиха към колата. Въздухът се изпълни с викове „довиждане“ и „на добър час“. Теса хвърли букета си, без да погледне кой го хвана и седна в колата. Усмивката не слизаше от лицето й, но тя копнееше да се махне от тези хора, които се бяха събрали, за да се радват заедно с нея. Джейсън стоеше до сестра й и изглеждаше нещастен, че го оставят, макар и за една седмица.

Махна му, когато колата потегли, защото съзнаваше, че ако не беше той, нямаше да го има и този ден.

По пътя за летището се престори на заспала. Попаднаха на задръстване и едва стигнаха за полета. По време на едночасовото пътуване не беше трудно да поддържа разговора, а когато уредиха формалностите при кацането и взеха колата, която Марк беше запазил, вече се стъмваше и цялото му внимание беше погълнато от пътя, докато шофираше към източното крайбрежие на острова.

Сградата на хотела беше несиметрична и отвън приличаше на преустроен чифлик, а отвътре — на миниатюрен френски замък. Настаниха се в апартамент на горния етаж. Теса стоеше в средата на голямата и хубава дневна, докато Марк даваше бакшиш на носача, който беше качил багажа им. След миг ще са сами. Тогава едва ли ще може да го държи на разстояние. И ще се наложи или да се преструва, или да го попита без заобикалки. Но още не беше сигурна какво ще предприеме.

— Гладна ли си? — попита той, когато носачът си тръгна.

— Да — каза тя и се насили да го погледне. — Почти нищо не ядох на обяд.

— В такъв случай да се преоблечем набързо и да слезем да вечеряме. Разопаковането може да почака.

Сигурно се чудеше защо е толкова сдържана, но явно не смяташе да я попита. След като се нахранят, ще бъде съвсем различно, разбира се. Независимо дали я обичаше, или не, едва ли щеше да прекара първата си брачна нощ в очакване настроението на съпругата му да се подобри.

Ресторантът беше полупразен. Оберкелнерът ги осведоми, че най-оживените месеци са от юни до август, а сега бе октомври.

Хранеше се насила, но нали беше казала, че е гладна. Дори задушената сьомга й приличаше на дървени стърготини. Марк имаше добър апетит, както винаги. При мъжете емоциите никога не пречеха на удовлетворяването на физическите потребности.

Към десет часа беше изпила кафето си и не можеше да отлага повече. Качиха се в апартамента и едва когато затвориха вратата, Марк посегна и притегли Теса към себе си.

— От какво се боиш? — попита той. — Щом първият път беше толкова хубаво и за двамата, сега ще бъде още по-добре.

— По-добре, отколкото с Фиона? — Думите се изплъзнаха против волята й. Видя как лицето му се изопна, сивите му очи станаха сурови.

— Хайде да не намесваме Фиона.

— Не мога да оставя нещата така. Вярно ли е, че си се виждал с нея, докато ние с Джейсън отсъствахме?

— И какво, ако е вярно?

Беше очаквала да отрече или да се възмути, но не и да отклони така въпроса й. Погледна го безпомощно, преди да успее да се съвземе.

— Признаваш ли?

— Да. Защо да не призная, след като е вярно?

— Колко пъти?

— Не съм ги броил — повдигна рамене той.

— Разбирам. — Гордостта й дойде на помощ. Вдигна глава, очите й се изпълниха с презрение. — Тогава по-добре веднага да се върнеш при нея, защото аз не съм готова да поема ролята й!

— Така ли? — Той говореше спокойно, почти нежно, но изразът му бе заплашителен. — А ако аз не съм готов да се съглася?

— Ще трябва. — Тя трепереше и се мъчеше с всички сили да прикрие този факт. — Ще живеем заедно заради Джейсън, но няма да ти позволя да ме любиш отново и за милиони долари!

— Не възнамерявам да ти предложа милиони. — Тонът му беше жесток. — И да не се лъжем, че щастието на Джейсън беше единствената причина да се омъжиш за мен. Проучи добре финансовото ми състояние, преди да се съгласиш. Дори поиска от Джейсън да го потвърди.

— Не е вярно! — Теса се смая от обвинението. — Никога не съм му задавала подобни въпроси!

— Сама си призна, случайно, както каза. — Той огледа бледите й бузи и помръкналите очи и сви устни. — Обвиняваш ме по косвени улики, така ли?

— Значи си невинен?

— Нищо не значи. Дори не ме интересува кой ти е казал, че съм се виждал с Фиона. Вярвай каквото си искаш, но не мисли, че ще се изплъзнеш от задълженията си.

Тя го погледна втренчено, разтърсена до мозъка на костите си от студения му твърд глас.

— Задълженията си?

— Имам предвид консумирането на брака. В онази нощ не бяхме женени.

Тя неволно отстъпи крачка назад, но той обви ръка около шията й.

— Трябва да си луд, ако си мислиш…

— Не луд — каза той. — Само твърдо решен. Независимо дали ти харесва, или не, ти си моя съпруга и трябва да изпълняваш семейните си задължения!

Отказа да се бори с него, когато той я вдигна от пода, отвори с ритник вратата към спалнята, влезе и нежно остави Теса на леглото. Меката светлина на лампата сякаш подчертаваше суровостта на чертите му, когато се издигна над нея с искрящи очи. Тя отправи последна отчаяна молба:

— Не, Марк!

— Да, Марк! — процеди през зъби той.

Усети как малките копчета отзад на костюма й разкъсаха плата, когато той ги дръпна силно. Не можеше да повярва, че е способен да го направи. Свали всичките й дрехи бързо и методично. Чак когато беше съвсем гола, той се отдръпна и се съблече.

— Ако продължиш — прошепна тя, — ще те мразя до края на живота си!

— Тогава ме мрази — процеди той. — Поне ще бъдеш честна.

Легна до нея. Тя се насили да остане неподвижна и безучастна, когато ръката му бавно се плъзна от глезена към бедрото й, но й беше невъзможно да устои на коварната възбуда, на вълните от топлина, на желанието да откликне на ласката. Ала този път мъжът не влагаше чувства, от милувките не струеше нежност. И въпреки всичко тялото й тръпнеше при всеки допир.

Устните му докоснаха гърдите й, езикът му подразни зърното й. Мъжът коленичи, плъзна ръце под нея, за да я вдигне към себе си. Вече не можеше да издържа. Тялото й конвулсивно се изви, от устните й се отрони стон и тя опита да се изплъзне от безмилостните му ръце. Ала след миг вече не бе в състояние да се съпротивлява. Той я притисна с тяло и я облада, доказвайки с всеки мощен тласък на бедрата си мъжкото си превъзходство.

Задоволил напълно страстта си, той се отпусна до младата жена. Теса се обърна на другата страна, сви се инстинктивно и захапа китката си. Никакви сълзи! Бракът беше консумиран, без любов, без нежност, единствено с желание да бъде причинена болка.

Доста време мина, преди той да се раздвижи. Вече мислеше, че е заспал, когато мъжът рече:

— Трябва да поговорим. — Гласът му бе дрезгав.

— Няма за какво да говорим — отговори безучастно тя. — Остави ме на мира, Марк. Не бих понесла да се доближиш до мен!

— Много жалко. И за двама ни е вече късно да се измъкнем.

Когато най-накрая заспа, неговото дишане отдавна беше станало равномерно.

Отново беше сама, когато се събуди. Слънцето осветяваше дебелия килим. Седна в леглото и в същия момент вратата на банята се отвори. Марк вече беше облечен и избръснат. Очите му подигравателно се спряха на чаршафа, който тя дръпна към брадичката си, за да се загърне.

— Не е необходимо. Няма да повтарям изпълнението. Поне не тази сутрин.

Беше й трудно да проговори.

— Никога вече. Бракът не ти позволява да пренебрегваш правата ми.

— И какво ще направиш? — попита той. — Ще ме дадеш под съд?

— Ако е необходимо.

— И ще ощастливиш родителите си, да не говорим за Джейсън. Ако, разбира се, той означава нещо за теб.

— Да, той е от голямо значение за мен — поде тя и прехапа силно устни. — Знаеш ли, че си истински негодник?

— И с по-лоши думи са ме наричали. През целия ден ли ще останеш в леглото?

— Не — отвърна бурно тя. — Ще напусна това място веднага щом опаковам нещата си.

— Изобщо не ги разопаковахме, ако си спомняш. И никъде няма да ходиш. — Тонът му беше непреклонен. — През следващата седмица трябва да изглеждаме като нормална семейна двойка. Няма да ни коства много усилия. Поканихме родителите ти на вечеря в събота, когато ще доведат Джейсън. Пред тях също трябва да изглеждаме щастливи и доволни. Бракът е за цял живот, ти сама го каза. Минал съм през един развод, нямам намерение да преживявам втори.

— От гордост ли? — заяде се Теса. — Защото не можеш да задържиш съпругите си?

Сивите му очи проблеснаха заплашително.

— Ако цениш кожата си, премълчавай забележките от този род. Може би всеки от нас заслужава другия. Затова нека се примирим със ситуацията. Имаш двайсет минути да се приготвиш за закуска. После ще вземем колата и ще разгледаме забележителностите. А следващите дни… Ще ги приемем такива, каквито са. Ще ти спестя изчервяването и ще те изчакам в дневната.

След като той излезе, Теса остана за миг неподвижна. Тази сутрин трябваше да е най-щастливата в живота й. Повдигна й се при мисълта за загубата. Но едва ли щеше да е по-добре, ако не беше обърнала внимание на бележката.

Бе усетил нежеланието й да травмира Джейсън и собственото си семейство с раздяла или развод. Майка й ще бъде съсипана. Но всяко нещо си има мярка. Каквото и да предприеме отсега нататък, тя трябва да остане неопетнена. Няма да му достави голямо удоволствие да държи в ръцете си безжизненото й тяло!

Облече бяла памучна пола и блуза и влезе в дневната точно след двайсет минути. Той прелистваше сутрешния вестник.

— Изглеждаш съвсем непорочна в тези дрехи. Такова ли беше намерението ти?

— Не е реалистично — отговори му безучастно тя. — Просто не съм взела нищо черно със себе си. Ще тръгваме ли?

— Защо не? — усмихна се жестоко той. — От секса винаги огладнявам.

Така беше през целия ден. Едва сдържаха враждебността си, прикрита зад маските, които си бяха поставили пред хората. Когато бяха насаме, почти не си говореха. Само преди двайсет и четири часа се бяха заклели в църквата, мислеше си унило Теса. Струваше й се цяла вечност!

Тази вечер апетитът й беше още по-лош от предишната. Марк я наблюдаваше безмълвно, но свитите му устни говореха вместо него. Беше събота и музикантите свиреха. Той й предложи да потанцуват, докато чакат кафето си. Искаше да му откаже, но изразът му я предупреди да не се опитва.

Беше трудно да остане на разстояние от него на претъпкания дансинг. Той й помогна, като я притегли към себе си.

— Отпусни се. Няма да те ухапя.

Още не, помисли си тя. Усещаше натиска на мускулестите му бедра, топлината на тялото му. Бе я притиснал в прегръдките си и не й позволяваше да се отдръпне. На сантиметри пред очите си виждаше устните му. Довечера, или когато той реши, казваха те. Добре, ще видим чия воля е по-силна.

През следващите няколко минути нейната воля беше подложена на тежко изпитание. Ръката му се придвижи нагоре към косата й и нежно погали тила й.

— Престани! — изсъска тя.

— Защо? Когато се качим в спалнята, ще бъде съвсем различно. — Гласът му беше тих, но заплашителен. — За да има някаква полза от този брак, трябва да те науча да ме задоволяваш. Снощи само загрявахме. Довечера… Е, скоро ще разбереш.

— Плашиш ме до смърт — подигра му се тя с ясното съзнание, че казва истината.

— Забелязах — засмя се злобно той. — Вече трепериш като лист. Да помоля ли управата да включи отоплението?

Тя се отказа от неравната борба и въздъхна.

— Защо не се държим като цивилизовани хора? Готова съм да изпълнявам всички задължения на твоя съпруга, освен да спя с теб. Не можеш ли да се съгласиш?

— Кой говори за спане? Утре ще почиваме и ще се възстановяваме. Сервираха кафето — смени темата той, преди тя да успее да измисли отговор. — Да го изпием, докато е още горещо.

Теса се обърна с усилие и тръгна към масата. Усещаше близостта му зад гърба си. Той правеше всичко възможно да я извади от равновесие и успяваше. Как да се надява, че ще може да изпълни решението си от тази сутрин?

Като си припомниш русокосата надменна красавица, нашепна й вътрешен глас. Ласките на Марк, нежността му, са добре познати и на Фиона Хамънд.

Дори да беше забелязал промяната в израза й той не се издаде. Мъжката му гордост е в опасност, помисли си тя. До утре сутринта ще разбере, че поне една жена може да устои на несъмненото му майсторство на любовник.

Качиха се към единайсет. Марк не се опита да я докосне, преди да стигнат до апартамента. А и там само я накара да се отмести, като я стисна леко за лакътя, преди да се отправи към подноса с питиетата.

— Искаш ли нещо? — попита той.

Телосложението му беше съвършено: широк гръден кош, тесен таз, плосък корем… Тя преглътна с мъка и едва проговори:

— Не.

— Тогава използвай банята, освен ако не искаш да ме изчакаш, за да се изкъпем заедно.

— Предпочитам да се къпя с влечуго — отвърна му тя и докато отиваше към спалнята, го чу да се смее.

Беше вече в леглото, когато той се появи. Легнала с гръб към стаята, тя се вслушваше в характерните звуци, които издаваха, че той се съблича: дрънкането на монетите, когато изпразни джобовете си, шума от разкопчаването на ципа, тъпия удар на обувките му в пода.

След броени мигове той се пъхна до нея в леглото и я обърна решително към себе си.

— И да се преструваш, че спиш, пак няма да ме отблъснеш — заяви неумолимо. — Изглежда можем да общуваме само по този начин.

Лицето му тънеше в сянка, когато я притисна с тяло. Тя затвори очи и се отпусна безжизнено. Позволи му прави с тялото й всичко, което желае, но не допусна да я принуди да му отвърне.

Стори й се, че измина цяла вечност, докато той най-накрая прие поражението си. Всеки сантиметър от тялото й крещеше за избавление, кожата й плувна в пот само от усилието да се съпротивлява на домогванията му. Когато той вдигна поглед, Теса беше почти на края на силите си. Ако го беше усетил, още няколко мига и щеше да бъде загубена.

— Щом така искаш… — каза грубо той.

Беше я наранил и физически, и емоционално. Сега можеше да я остави на мира.