Елизабет Барнс
Ледената принцеса (9)

Девета глава

Дъждът се лееше като из ведро. В далечината отекна гръмотевица. Ан лежеше, заслушана в бурята и се чувстваше защитена от топлината, излъчвана от тялото на Ник. Той спеше, обърнат към нея, главата й лежеше върху рамото му, ръцете му я обгръщаха. Все още беше тъмно, но в спалнята проникваше мъждивата светлина на лампата в кабинета.

Ан протегна ръка и докосна гърдите на мъжа. Беше невероятно, мислеше тя, вслушана в равномерното му дишане. Снощи, когато заспаха прегърнати, беше толкова изморена, толкова изтощена. Сега, само няколко часа по-късно, беше будна и съвсем отпочинала. Отново и отново си припомняше всичко, което се случи през вчерашния ден. Бавно прокара пръсти по гладката му кожа.

— По-добре спри. — Гласът му прозвуча сънливо и постепенно се превърна в сладострастно ръмжене. — Аз съм мъж, скъпа.

— Сигурен ли си? — прошепна Ан. Тялото й пламна от възбуда. — Да, мисля, че да. — Плъзна длан по мускулите на корема му. — Не можеш да си представиш какво облекчение е за мен да науча, че невинаги си хладен и безчувствен.

— Невъзможно е — задъха се Ник, — не и когато ме докосваш по този начин.

— Така ли? — Собствената й възбуда нарастваше. Пръстите й бавно и с наслада се плъзгаха по кожата му. За нея всичко беше ново и вълнуващо. С учудване откри, че е в състояние да го съблазни и възбуди по същия начин, както това се случи с нея преди няколко часа. Чувстваше напрежението, което растеше в него, недоловимите движения в тялото му.

— Да… така е добре — дрезгаво прошепна той. — Не спирай, мила…

— За нищо на света. — Устните им се сляха и Ан почувства, че отново е покорена от страстта, която объркваше мислите й, завладяваше усещанията й. После инстинктът подчини ръцете й и устните, подсказваше на тялото й онова, което би доставило и на двамата неизразима наслада.

— Господи! — Ник пое дълбоко дъх. — Кой те е учил на това?

— Ти ме научи, мили — прошепна тя и го целуна. — Този път исках да ти доставя удоволствие.

— И успя! — Ник я притегли още по-плътно до себе си и двамата заспаха прегърнати.

 

 

Ан отвори очи и срещна погледа на Ник. Бе се подпрял на лакът и замислено я наблюдаваше.

— Добро утро — рече със странна и неразгадаема усмивка. — Добре ли спа?

— Да. — Ан почувства, че се изчервява и извърна глава.

— Не, не се крий, приятно ми е да те гледам. — Пръстите му се плъзнаха по бузата й. — Лежах така буден и мислех.

— За какво? — тревожно попита Ан.

— За нас, разбира се. — Той отново се усмихна по същия странен начин. — Ще се оженя за теб, Ани.

— Не — инстинктивно възрази тя, изплашена от категоричността, която долови в тона му. — Защо? Заради изминалата нощ?

— И заради това.

— Не. Ник, това не е необходимо… Не искам да се чувстваш задължен.

— Зная. Но аз го искам. Снощи се случи нещо изключително, мила. Ти беше изключителна. Онова, което ми дари, беше невероятно.

— Имаш предвид, че тази нощ беше първа за мен ли? — с горчивина попита Ан. — Това не е причина да се чувстваш длъжен да се ожениш за мен.

— Не бих могъл да се съглася с подобно мнение — промълви Ник. Върху лицето му се изписа тъга. — Отнех ти нещо твърде ценно, без да ти дам време да решиш.

— Не си ми отнел нищо! Аз ти дадох. И бях щастлива с това — промълви Ан и се изчерви.

— А също и удовлетворена — допълни Ник и думите му я накараха да почувства странна слабост. — Това е от значение, мила. Повярвай ми, защото аз знам, че прекарахме чудесна нощ. Ти също си прекрасна — не само в леглото, въпреки че и това е важно. Ти си прекрасна по толкова много начини, в толкова различни отношения… Ти си жената, която би трябвало да искам, и аз съм убеден, че мога да се науча да те обичам. Ако ми дадеш време, Ани.

— Разбирам — бавно каза тя, но мозъкът й трескаво работеше. — Правиш планове да се ожениш за мен, за да можеш по този начин да прогониш Лив?

— Не, разбира се. — Мъжът зарови пръсти в косата й. — Изобщо не става дума за това, мила — нежно я целуна той.

— Ник, недей — умолително рече Ан. — Когато се държиш по този начин, объркваш всичко… Не мога да разсъждавам.

— А може би така е по-добре — промърмори мъжът и я притисна до себе си. — Не мисли. Довери се на чувствата.

Ан не можеше да направи нищо против това. Инстинктивно го прегърна и го привлече към себе си. Чувстваха се отново завладени от същата лудост, от същата магия… и в същия миг доловиха отчетливи стъпки по верандата.

— Ник, тук ли си? — извика Бил и тонът му подсказа, че дискретно е спрял далече от стаите. — Горе в къщата има проблеми и ме изпратиха да те извикам.

Ник сподавено изруга.

— Не могат ли да почакат, по дяволите?

— Боя се, че не. — Бил явно беше в добро настроение. — Трябваш им сега.

— Тогава стой там, където си — нетърпеливо подвикна Ник. — Идвам след малко. И, Бог ми е свидетел, в тази къща трябва да има врати и ключалки! — гневно рече той. Поколеба се за миг, после тихо продължи: — Мила, не искам да се оженя за теб, за да прогоня Лив! Не искам да се оженя за теб, защото беше девствена! Искам да се оженя за теб, защото ме удовлетворяваш. Не просто задоволяваш, а удовлетворяваш. Има ли нещо лошо в това?

— Това не е любов…

— Разбира се, че е любов — прекъсна я той.

— … и не е онова, което изпитваш към Лив.

— Не, не е онова, което изпитвам към Лив — съгласи се той и отмести очи. — Съвсем различно е… — Той отново срещна погледа й. — Моля те, нека разбера защо ме викат. После ще поговорим. — Ник стана, облече халата си и излезе на верандата. — Е? — започна той нетърпеливо, — защо ни досаждаш? Какво се е случило?

— Нямам представа, но нещо не е наред. — Бил явно не виждаше повод за лошо настроение, защото гласът му звучеше все така жизнерадостно. — Алекс и Лив вдигат скандал до небесата. Тя е извън себе си от ярост и заплашва, че ще го убие или ще му вземе всички пари. От време на време не може да устои на изкушението да не оплеска с кал и медицинската сестра. Докара горкото момиче до пълна истерия. Всички от прислугата са се изпокрили и се наслаждават на представлението. А Алекс е в остра нервна криза. Когато тръгвах насам, Лив хвърляше по него каквото й попадне. Когато се опитах да кажа някоя и друга дума, и по мен беше запратена една китайска ваза.

— И какво общо имам аз с всичко това? — попита Ник с влудяващо спокойствие.

— Е, все някой трябва да успокои топката. — Бил изглежда безкрайно се забавляваше. — Подозирам, че нашият прословут инвалид се е влюбил в медицинската си сестра и сега прави отчаяни опити да изрита жена си. Наистина, Ник, мисля, че ти си единственият човек, който може да се справи с тази история, и дай боже, да ни спестиш някоя семейна драма в духа на античния епос.

— Разбирам — каза Ник спокойно, но Ан почувства, че полага неимоверни усилия, за да овладее гнева си. — Добре. Ще дойда веднага щом мога. Знаеше ли за това? — обърна се той към Ан. — Ти имаше някои подозрения, но знаеше ли нещо със сигурност?

Въпросът му я изненада. Ан притегли чаршафа към брадичката си и впери в него объркан поглед.

— Знаеше ли? — Сивите му очи я пронизаха. — Снощи, след като си тръгнах, говорихте ли по този въпрос?

— Аз… — неясно промълви Ан, с ужас прочела мислите му. — Алекс ми каза — призна тя неохотно.

— Това ли бе причината за любовната нощ, Ан? — попита той с измамно спокойствие. — Помисли си, че ще приема Лив обратно в момента, в който чуя, че Алекс не я иска повече? Да не си решила, в изблик на отчаяние, да пожертваш девствеността си, за да ме спасиш от нея?

— Не, разбира се — тихо промълви Ан. Знаеше, че той няма да й повярва. Беше чудовищно. Изглеждаше така, сякаш е решила да го съблазни, да го оплете в мрежа от чувства, които биха го подтикнали да се ожени за нея. И то веднага щом е разбрала, че Лив ще бъде свободна. — Знаех, Алекс ми каза, но после се случиха толкова други неща…

— Какво се случи? — студено попита Ник.

— Ти не се върна дълго време. Лив също бе излязла. — Ан упорито опитваше да му обясни, макар да знаеше, че е безсмислено. — После, когато си тръгнах, вече знаеш, мислех, че си с нея. Мислех единствено за това! Съвсем бях забравила какво ми каза Алекс.

— Но после, когато разбра, че не съм с нея, а ти наистина се убеди в това, Ани, защо нищо не каза? Защо не ми съобщи?

— Не зная. — Какво би могла да му каже? Ан сведе поглед. Пръстите й нервно мачкаха чаршафа. Не можеше да му каже, че го обича. Не можеше да му обясни, че е била дотолкова завладяна от усещането за собственото си нещастие, че не е била в състояние да мисли за друго. После си спомни безпомощния Алекс и детинската гордост, с която оповести новината, начинът, по който настояваше той да съобщи решението си на Ник. — О, Алекс не ми позволи. Каза, че иска сам да ти разкаже всичко.

— Алекс те е помолил… — Ник нервно закачи из стаята. После изведнъж се извърна и впери гневен поглед в нея. — За бога, откога започна да обръщаш толкова внимание на Алекс? След всичко, което се случи между нас, не мога да повярвам, че можеш да се съобразиш с някаква прищявка на Алекс! По дяволите, Ани, толкова ли е трудно да бъдеш искрена с мен?

Защото тогава не бях в състояние да разсъждавам, безмълвно изкрещя тя. Любовта към теб ме бе обсебила напълно. Това беше истината, но Ник не желаеше да я чуе сега, когато Лив най-сетне бе свободна! Не можеше да му каже това. Чувстваше се като уловена в капан и съвсем отчаяна. Ако му кажеше, той щеше да я съжали и да се почувства задължен… Съжаление! Не, не можеше да приеме това! Би понесла всичко друго, но не и съжалението на Ник.

— Какво става с теб? — Ник се взираше в нея и изражението му подсказваше, че е отвратен от цялата история. — Това твой каприз ли е? Винаги ли трябва да правим онова, което ти желаеш?

— Какво искаш да кажеш?

— Прекрасно знаеш какво искам да кажа — изсъска той и отново закрачи нервно из стаята. — В продължение на цяла година си била марионетка в ръцете на Джоел и в момента, в който уговорката ни приключи, отново ще се върнеш при него! Междувременно, правеше същото и за мен. Господи! Не си губиш времето. И вечните обяснения колко си му задължена и… И аз не знам… Е, възникват някои неудобни въпроси, нали, Ан?

— Да — беззвучно се съгласи тя, вперила безизразен поглед в него, докато той извади хавлията си от гардероба и влезе в банята. Остана заслушана в шума от водата и внезапно почувства огромна празнота в себе си.

— Ще се върна веднага щом мога — уморено подхвърли Ник, когато излезе от банята. — Тогава ще уредим всичко.

Какво има за уреждане, отчаяно си помисли тя. Той знаеше какво е направила или поне си мислеше, че знае и каквото и да му кажеше, нямаше да й повярва.

Нима би могла да го погледне в очите. Бавно стана от леглото, машинално се изкъпа и облече. Когато се върне, Ник ще иска да чуе отговорите на толкова много въпроси, а едва ли би могла да обясни… Ник щеше да изпита съжаление към нея. Не знаеше как би могла да го убеди, че изминалата нощ не го обвързва с нищо. Нито пък как да възвърне самообладанието си. Беше объркана и искаше да спечели повече време. Трябваше да си тръгне от вилата, преди той да се е върнал. Преди да го срещне, трябва да овладее чувствата си, да се скрие зад прецизно изработена маска.

Толкова по-добре. Ще тръгне веднага. Ще замине и никога вече няма да се върне. Излезе на верандата и видя Бил, застанал недалеч от вилата.

— Благодаря на бога, че си тук! — възкликна тя, а Бил хвърли цигарата си и, ухилен, се насочи към Ан.

— За нищо на света не бих пропуснал! Чух достатъчно, за да разбера, че тази сутрин са избухнали два семейни скандала. Знам всичко за разправията в къщата, но съм много любопитен да разбера какво става между теб и Ник.

— Нима не разбираш? Алекс се развежда с Лив, а това означава, че Ник ще я приеме обратно.

— Но Ник не желае тя да се върне при него. — За Бил всичко изглеждаше елементарно. — Всеки глупак може да види, че той обича теб.

— Не — равнодушно възрази Ан. — Това беше само игра. Ако наистина си повярвал, че е влюбен в мен, това само потвърждава колко добър актьор е Ник. А може би през последната седмица е бил малко объркан. Но никога не ме е обичал. Харесваше му идеята да не бъде влюбен в Лив. Затова си тръгвам.

— Не виждам никаква логика, а и старият Ник няма да бъде доволен, ако ти помогна да си тръгнеш. — Той сякаш преценяваше каква полза би могъл да извлече от ситуацията. — Но какво от това, по дяволите! Не бих могъл да откажа на жена, която се нуждае от помощта ми. Приготви се. Ще взема колата си.

— Имаме ли време? Сигурен ли си, че той няма да се върне бързо?

— Имаме много време — увери я Бил, широко ухилен. — Няма да му е лесно да се справи с настъпилата бъркотия. Имаме часове на разположение, Ани, не се тревожи.

Мислеше да си вземе чантата, паспорта и парите, които Ник й беше дал преди няколко седмици. Имаше време и реши да му остави бележка. Да му обясни всичко, което би искала да му каже сега, когато вече знаеше, че никога повече няма да го види. Отиде в кабинета, взе молив и лист и започна да пише.

„Ник, заминавам. Така е най-добре и не вини Бил, че ми помага. Бих намерила начин да си тръгна дори без него. Когато снощи се любихме, не го направих, за да те спася от Лив. Направих го, защото исках. Ти не ми повярва. Обвиняваш ме, че съм била марионетка в ръцете на Джоел, но и ти си като него. Нито за секунда не те напусна убеждението, че по-добре от мен знаеш какво искам или от какво се нуждая. Никога не ми се довери, никога не помисли, че имам собствена воля. Но аз наистина желаех онова, което се случи през изминалата нощ. Бих ти казала, ако не беше така. Днес заминавам и това също е мой избор. Не искам да се чувстваш отговорен за мен. До смърт съм уморена от загрижеността ти и чувството ти за дълг. Дори ако, след като разрешиш спора между Лив и Алекс, все още искаш да се ожениш за мен, отговорът ми ще остане непроменен. Не мога да приема брака, който ми предлагаш. Сега имаш Лив, или скоро след развода й ще я имаш, но въпреки това, мисля, че си глупак. Странно е, че въпреки всичко, ти успя да ме научиш на това, на което аз не съумях да те науча. Обичам те, Николас Теър. Не бих си позволила да ти кажа това, ако нямах собствена воля.“

С облекчение остави молива. Нека Ник реши как да постъпи. Сгъна листа и го остави до настолната лампа.

Прекоси спалнята и за момент в съзнанието й изплува споменът за случилото се през изминалата нощ. Обзе я непреодолим копнеж. Всичко беше свършило толкова скоро, прекалено скоро. После сви рамене и се извърна. Не трябваше да мисли за тази нощ. Бе сгрешила. Не като се бе любила с Ник, а като не се бе замислила за проблемите, до които щяха да доведат тези няколко откраднати часа.

Бил я чакаше, седнал зад кормилото на червена спортна кола.

— Дори не се сетих да те попитам къде ще ме заведеш?

— На летището. След час има самолет. Запазих ти място. — Изгледа я любопитно. — Няма ли да вземеш нещо със себе си?

— Нищо, освен парите, които Ник ми даде. Ще са ми нужни, поне на първо време, докато си намеря работа. Всичко останало е негово, затова го оставям. — Трябваше да остави всичко — дрехите, бижутата, договорът за наема, дори чековата книжка. Да приеме, че всичко е било само делови ангажимент, а тя не беше склонна да гледа на нещата по този начин. — Ще му върна парите по-късно. Можеш да му предадеш това, ако попита.

— Никога няма да спомене парите — успокои я Бил с явно задоволство. — Ще побеснее, като научи, че си заминала, но парите ще бъдат последното нещо, от което би се заинтересувал.

— Говориш така, сякаш цялата тази история ти доставя удоволствие.

— Разбира се. Не можеш да си представиш какво удоволствие е да скроя такъв номер на Ник.

— Ти си почти толкова лош, колкото и Алекс. Що за семейство е вашето! — Ан го гледаше объркано. — Никой от вас ли не се интересува от чувствата на другите?

— Позна! — възкликна той, без нотка на разкаяние. — Не сме научени на нищо друго, а да си подлагаме динени кори е един от любимите семейни спортове. Единственият проблем е, че много трудно можеш погодиш номер на стария Ник. Прекалено независим е. Алекс извади късмет. Удаде му се прекрасна възможност! Аз нямам голям успех в това отношение. Но като ти помогна да напуснеш острова, пък и живота на Ник, все пак ще съумея да го уязвя. Ако знаех, че мога да разчитам на успех, щях да действам както старецът Алекс с Лив, но имам усещането, че нищо не може да те накара да тръгнеш с мен.

— Прав си.

— Ще те оставя тук — каза той и спря колата пред ниската сграда на местното летище. — По-добре да не съм наоколо, ако Ник реши да те настигне, преди самолетът да е излетял.

— Има ли такава опасност?

— Не, разбира се! Просто съм предпазлив. Той ще се забави часове в къщата. Приятно пътуване! Жалко, че нямаше време да вземеш повече багаж. Това би ми доставило удоволствие. Все пак може би ще се видим отново. За Ню Йорк ли заминаваш?

— Не съм решила още. — Ан слезе от колата и затръшна вратата. Влезе в сградата, без да се обръща назад.

Купи си билет и седна в чакалнята. Имаше прекалено много време до излитането на самолета. Минутите се нижеха бавно, прекалено бавно.

Най-после излезе заедно с останалите пътници на покрития с чакъл път и тръгна към самолета. Изведнъж зад гърба й рязко изсвириха спирачки. Ник извика името й. Дочу шума на стъпките му зад себе си, погледна объркано самолета само на няколко метра от нея, и отчаяно се спусна към него.

— По дяволите, Ан! — Ник я хвана за ръката и я извърна към себе си. — Истина ли е това, което си написала тук? — Извади от джоба си писмото й. — Истина ли е?

— Да. — Ан пое дълбоко дъх.

— Сигурна ли си, Ани?

— Да, по дяволите!

— Е… — Отговорът, или по-скоро категоричността й, изглежда разсеяха съмненията му. Ник стоеше неподвижен, все още без да изпуска ръката й. Явно се опитваше да събере мислите си. — В такъв случай — най-накрая каза той, явно възвърнал самообладанието си, — ще дойдеш с мен.

— Не! Не можеш повече да се разпореждаш с мен по този начин! — Ан рязко измъкна ръката си. — Не, Ник!

— Тогава те моля. Ще дойдеш ли с мен?

— Защо?

— Трябва да изясним отношенията си.

— Отново се чувстваш задължен.

— Не, не е това — внимателно подбираше думите си той. — Моля те да ми дадеш възможност да ти обясня.

— Не, Ник. — Ан поклати глава. — Не са ми нужни обяснения за нещо, което зная.

— Разбирам — каза той. — Това ли е всичко?

— Да.

Двамата останаха загледани един в друг. Нижеха се минути, които й се сториха векове.

— Ани, мога ли да те разубедя? Съществува ли нещо, което би могло да те накара да останеш?

— Не, Ник. — Болката, която собствените думи й причиниха, беше непоносима. Извърна се, за да скрие лицето си от Ник и бавно тръгна към самолета.

— По дяволите, Ани! Обичам те!

Ан се извърна. Върху обляното й със сълзи лице блестеше усмивка.

— Наистина ли? Аз… Тогава… ще остана.

— Благодаря на бога! — Ник я грабна в прегръдките си. — Имаме да си кажем толкова много неща!

— Не се опитваш отново да бъдеш благороден, нали?

— Не, мила — усмихна се той. — В момента не се опитвам да бъда благороден, повярвай ми. В момента съм егоистичен.

— Да, време е — кимна одобрително Ан. — Мислех, че никога няма да го направиш.

— Какво да направя?

— Да станеш егоистичен. Да позволиш на някой да ти помогне. Да престанеш да вършиш всичко сам.

— Това ли правя? — Ник я погледна озадачено.

— Да, мили, откакто се помниш, предполагам.

— И ти искаш да ме промениш?

— Да. Ако ми позволиш.

— Като че ли нямам друг избор. Все пак права беше, като ми написа, че имаш собствена воля.

— И възнамерявам да я използвам — обеща Ан и се изправи на пръсти, за да го целуне.

— Но някъде, където ще бъдем сами. Мисля, че е по-добре да тръгваме, мила. Преди да сме скандализирали местните жители.

— Вилата няма врати — напомни му тя.

— Зная — усмихна се Ник и я поведе към джипа. — Ще се справим някак.

 

 

Ник я отведе в малка виличка на брега на морето, сгушена сред разцъфнали храсти. В ранния следобед спалнята тънеше в сумрак, тъй като дървените капаци на прозорците бяха плътно затворени. Вътре проникваше само свежият вятър, носещ уханието на цветята. Тук, напълно изолирани от света, двамата се любиха страстно, пламенно и в същото време с невероятна нежност. Утолили своя копнеж, Ник и Ан заспаха. Когато се събудиха, се любиха отново, подвластни на магията, породила се помежду им. Преди залез Ник стана и отвори капаците. Сега двамата лежаха, окъпани в златистите слънчеви лъчи.

— Когато изразих желанието си, ти не се съгласи. Сега те моля. Ани, любов моя, ще се омъжиш ли за мен?

— Ако все още ме желаеш.

— Нима се съмняваш. Та аз не мога да живея без теб. Мисля, че се влюбих в теб в мига, в който те видях. В онази вечер у Джоел бях очарован от момичето, облечено в абсурдно старомодна сватбена рокля, което имаше изумително традиционна идея за брака. От самото начало бях раздразнен, задето държиш толкова много на Джоел и не спрях да се питам защо това ме вбесява. Най-сетне осъзнах, че никога не съм се сблъсквал с подобна всеотдайност, преданост и вярност, насочена към някой, който не я заслужава. Давах си сметка, че си способна да обичаш безрезервно, искрено и дълбоко, но си избрала неподходящ мъж, на когото да дариш любовта си. Предполагам, още тогава съм изпитвал ревност, искал съм, нуждаел съм се от теб и твоята любов, но не съм бил готов да го призная дори пред себе си. Когато за пръв път казах, че трябва да се оженим, вече бях разбрал, че в теб съм открил жената, от която се нуждая. Трябваше да намеря начин, за да те задържа. Вече знаех какво искам, но все още не можех да го призная нито пред себе си, нито пред теб. Затова измислих това безумно делово предложение. Защото единствено в бизнеса се чувствам уверен в себе си. И дори тази сутрин все още говорех как трябва да се науча да те обичам. А всъщност аз отдавна вече те обичам. Проблемът е, че не знаех нищо за любовта. Никой не ми е говорил за това и аз дори не разбрах, че съм се влюбил. Затова продължавах да желая Лив и ми трябваше цяла вечност, докато разбера, че съм се заблуждавал и прозра истинската й същност. Предполагам, ако през всички тези години се бях виждал с нея, щях рано или късно да проумея колко е повърхностно увлечението ми към нея. Но аз бях дотолкова заслепен от желанието да получа това, което не можех да имам…

— Също както аз си въобразявах, че съм влюбена в Джоел, защото той не ми даваше това, което исках. Той не се интересуваше от мен, от моите желания, а само изискваше услуги и се стремеше да извлече колкото може по-голяма полза от мен. Макар да живеех с него и да го виждах всеки ден, за мен той бе толкова недостъпен, колкото е била за теб Лив! С теб сме преследвали това, което не сме можели да имаме, вярвайки, че именно него искаме.

— И през всички тези седмици се карахме, вместо да се отдадем на чувствата, пламнали помежду ни.

— С изключение на изминалата нощ. Беше прекрасно…

— Да, беше невероятно, незабравимо… До тази сутрин, когато дойде Бил. Щом разбрах, че си знаела за намеренията на Алекс още снощи, се уплаших. Помислих, че отново жертваш себе си. Вече го бе сторила заради Джоел, когато прие безумното ми предложение. Мислех, че този път се жертваш заради мен. Аз исках твоята любов, а ти се опитваше да ме предпазиш…

— Но аз не се опитвах да те предпазя. Не можех да се боря против чувствата си. Не исках да се боря. Желая те толкова отдавна. Имам нужда от теб, любов моя. — Тя нежно докосна устните му. — Снощи най-после признах пред себе си, че ти си всичко за мен. И винаги ще бъдеш… Обичам те, Николас Теър!

— Така пишеш и в бележката си — сподавено промълви той, когато устните й погалиха неговите.

— О, Ник, това е домът на Уини и Кит, нали? — Мъжът кимна и тя продължи: — А скоро ли ще се върнат?

— Не, любов моя. Кит дойде в къщата да ми съобщи, че те видял да заминаваш с Бил. Казах му, че ще се върна с теб. Тогава той предположи, че ще имаме нужда от спокойствие и тишина. Можем да останем тук колкото искаме.

— Значи има време да те любя?

— Разполагаш с вечността. Ако наистина имаш желание.

— О, да, бих искала да те любя до края на живота си — прошепна тя. — Ако ме желаеш.

— Желая те — дрезгаво промълви Ник и я притисна в обятията си. Силата на прегръдката му бе убедително доказателство за пламенните му чувства.