Даниъл Силва
Английският убиец (13)

12.
Корсика

Старата знахарка живееше в паянтова селска къща, разположена в близост до църквата. Тя посрещна Англичанина, както обикновено, с тревожна усмивка и потупване по бузата. Носеше надиплена черна рокля с бродерия около врата. Кожата й беше бяла като брашно, побелялата й коса бе опъната назад и прихваната с метални фиби. Странно как с времето белезите на етническия произход избледняват, помисли си Англичанина. Ако не бяха корсиканският й език и мистичните й католически изрази, тя можеше със същия успех да бъде и старата леля Беатрис от Ипсуич.

* * *

— Злото отново е тук, синко — прошепна тя, като го галеше по бузата. — Виждам го в очите ти. Седни. Нека да ти помогна.

Старицата запали една свещ, а Англичанина седна до дървената масичка. Постави пред него чиния от китайски порцелан, пълна с вода, и купичка със зехтин.

— Три капки — рече тя. — Тогава ще разберем дали има защо да се страхувам.

Англичанина потопи показалеца си в зехтина; след това го задържа над чинията, докато три капки паднаха във водата. В съответствие със законите на физиката капките трябваше да се слеят в една по-голяма, но вместо това, се разсипаха на хиляди прашинки и скоро от тях не остана и следа. Старицата въздъхна тежко и направи кръстния знак. Ето го, това беше безспорното доказателство, че ochju, Лошото око, е завладяло душата на Англичанина.

Тя хвана ръката му и започна да се моли. След малко се разплака — знак, че ochju е преминало от неговото тяло в нейното. После затвори очи и като че ли заспа. След миг отвори очи и му нареди да повтори опита с водата и зехтина. Този път капките се сляха в едно. Дяволът беше прогонен.

— Благодаря — рече той, като хвана ръката на старицата. След малко тя отдръпна ръката си, сякаш той имаше треска. Англичанина попита: — Какво има?

— Ще останеш ли в долината за известно време или пак ще заминеш?

— Опасявам се, че ще ми се наложи да замина.

— По поръчка на дон Орсати?

Англичанина кимна утвърдително. Той нямаше тайни от старата знахарка.

— Носиш ли талисмана си?

Той разтвори ризата си. Парче корал с формата на ръка висеше на врата му на кожена лентичка. Тя го пое в дланите си, погали го, сякаш за да се увери, че то все още притежава тайнствената сила, която може да прогони ochju. Изглеждаше доволна, но все още бе загрижена.

— Виждаш ли нещо? — попита Англичанина.

— Виждам един мъж.

— Как изглежда?

— Като теб е, но е еретик. Трябва да го избягваш. Ще направиш ли, както съм те учила?

— Винаги те слушам.

Англичанина целуна ръката й и пъхна руло франкове в дланта й.

— Прекалено много са.

— Винаги казваш така.

— Защото винаги ми даваш прекалено много.