Хари Харисън
Планетата на прокълнатите (5)

V

— Дис — започна разказа си Айджел — е третата планета от слънцето — Епсилон Еридани. Четвъртата се нарича Ньорд — запомнете я, тя има важно значение. Дис е място, което не бихте посетили, ако нямахте жизненоважни причини, затова пък не са необходими каквито и да било причини за да го напуснете. Климатът е прекалено горещ и сух, в централните райони температурата рядко спада под четиридесет градуса по Целзий. Повърхността на планетата е само нагорещени пясъци и напукани скали. Водните залежи са на голяма дълбочина, достъпът до тях често е невъзможен. Водата на повърхността е предимно под формата на мътни, химически замърсени блата — може да се пие само след щателно пречистване. Всички данни са събрани в тази папка, можете да ги прегледате по-късно. Това, което искам сега, е да ви дам най-обща представа защо тази планета е толкова негостоприемна и отвратителна. Също като хората, които я населяват. Ето изображение на типичен дисианец.

Лиа не сдържа изненаданото си възклицание, когато пред тях се появи триизмерният образ. Не толкова от външния вид на дисианеца — като екзобиолог, тя бе имала възможността да се запознае с най-разнообразни форми на живот. По-скоро от позата, от изражението му — готов за скок, оголил зъби в злобна закана.

— Изглежда, сякаш се готви да убие оператора — подхвърли тя.

— И за малко да успее — веднага след като е била направена тази снимка. Подобно на всички останали дисианци, той изпитва вродена и необуздана омраза към пришълците от другите планети. Не без причина, бих добавил. Тази планета е била заселена съвсем случайно, по време на Разпадането. Не знам подробностите, но съм запознат с общата представа, която е заложена в основата на всички дисиански митове и разномистични религиозни учения. Както изглежда, преди доста години на Дис били започнати широкомащабни сондажи и миньорски разработки — в онези времена планетата е била доста богата на полезни изкопаеми, а добивът им се оказал лесен. Далеч по-трудно било да се осигури вода, а храната превозвали от други планети. Но всичко това приключило в периода на Разпадането и Дис била забравена. Всички записи за тези ранни времена били унищожени по време на войната, а товарните кораби, с които пренасяли рудата, постъпили на служба в армията. Дис можела да разчита само на себе си. Съдбата на заселниците й в голяма степен зависела от способността на Homo sapiens да се адаптира към враждебната среда. Повечето измрели, но оцелели достатъчно, за да съхранят продължаването на вида. Променили се, разбира се, но си останали хора. С намаляване на запасите от вода и храна трябвало да полагат чудовищни усилия за да оцелеят — особено, след като се повредили водните помпи. Нямали никаква възможност да се подпомагат технически, оставало им само да се пригаждат към средата, в която живеели. Хората, с които ни предстои да се срещнем, са техни далечни потомци — те са напълно адаптирани към условията на планетата. Телесната им температура е приблизително петдесет градуса. В слабините си имат допълнителни тъканни сакове, в които съхраняват известни водни запаси. Но тези промени са съвсем дребни, сравнени с глобалните изменения, на които са се подложили техните организми за да се нагодят към средата. Не съм запознат с подробностите, но в докладите се споменаваше за доста успешно осъществени примери на симбиотично съществуване. Учените ни уверяват, че това е първият случай, когато Homo sapiens се явява активен участник в коменсализъм^[1], или в инквилинизъм^[2], без да е в ролята на гостоприемник.

— Великолепно! — възкликна Лиа.

— Намирате ли? — озъби й се Айджел. — Може и така да е — от абстрактна научна точка. Няма да ви е трудно да съберете достатъчно материал за книга. Аз лично не откривам нищо вълнуващо. Уверен бях, доктор Морийз, че всички тези морфологични изменения, говорещи за подозрителна интимност с други видове, ще ви очароват. Но, надявам се, че между биохимичните изследвания на кръвните групи и радостните възклицания пред ска̀лата на термометъра, ще намерите малко време, за да вникнете в отвратителния нрав на обикновения дисианец. Трябва по някакъв начин да разберем защо тези хора са толкова упорити и неотстъпчиви, или да вдигнем ръце и да оставим планетата да хвръкне във въздуха!

— Какво — да хвръкне ли? — извика Лиа. — Смятате да ги унищожите? Да зачеркнете с лека ръка този изключителен генетичен материал?

— Да, точно така — заради отвратителния им нрав! — каза Айджел. — Тези аборигени разполагат с неизвестен брой примитивни кобалтови бомби. Готови са да подпалят фитила и да стоварят бомбите върху съседната планета — Ньорд. Нищо не е в състояние да ги разубеди. Настояват за безусловна капитулация, иначе ще изстрелят бомбите. Желанието им естествено е неизпълнимо по ред причини, най-важната от които, че ньордците биха искали да запазят родната си планета. Опитали са чрез всякакви възможни компромиси — но безуспешно. Дисианците са непреклонни в решението си, готови са дори на самоубийство. Ньордският флот е в орбита около Дис, обявеният ултимативен срок за предаване на бомбите ще изтече съвсем скоро. Всеки от ньордските крайцери е въоръжен с товар от водородни бомби, способни да превърнат цялата планета в радиоактивно пепелище. На това трябва да попречим.

Брайън погледна още веднъж триизмерното изображение, опитвайки се да прецени човека отсреща. Босоног, с мазолести крака. Единствената дреха бе раздърпаното парче плат, което бе увил около кръста си. Нещо, наподобяващо зеленикав лиан бе прикрепено за дясното рамо. На плетения колан бяха привързани многобройни предмети със странно и неясно предназначение, повечето от грубо обработен метал, шлифовани камъни, или кожа. Единственият познат обект беше извитият нож, със странна форма. Кухи тръбички, перести амулети и грубо дялани камъчета попълваха останалата част от тази чудновата колекция. Вероятно имаха някакво религиозно значение, но докато ги разглеждаше Брайън кой знае защо изпита безпокойство. За какво ли служеха — ако въобще бяха предназначени за нещо?

— Не мога да повярвам — заключи той. — Ако се изключи екзотичната опаковка, тази горила ми прилича на извадена от Каменната ера. Не разбирам как е възможно да заплашва съществуването на цяла една планета.

— Важното е, че ньордците го разбират — отвърна Айджел. — Именно те плащат на Фондацията за културно подпомагане доста значителна сума за да решим проблема. И тъй като са наши работодатели, не ни остава нищо друго, освен да се постараем и да изпълним молбата им.

Брайън преглътна без коментар лъжата, очевидно предназначена за Лиа. Но все пак си отбеляза по-късно да разпита Айджел за действителното положение.

— Ето доклада — Айджел хвърли поредната папка на бюрото. — Освен кобалтовите бомби, Дис разполага и с няколко кораба. Малка космическа фрегата, чийто капитан се занимава със съмнителни сделки, е била заловена след като е напуснала Дис. Оказа се, че е доставила хиперпространствена ракетна установка, която след монтажа ще е в състояние да изстреля кобалтовите ракети към Ньорд. Макар по природа да са миролюбиви и уравновесени хора, ньордците се разгневили от тази новина и изстискали от капитана на фрегатата допълнителна информация. Всичко е тук — в папката. Също и приблизителната преценка за това, след колко време установката ще бъде монтирана и в състояние да изстреля бомбите.

— И докога е ултиматумът? — запита Лиа.

— Разполагаме с десет дни. Ако дотогава не настъпи промяна в ситуацията, искат или не, ньордците ще бъдат принудени да унищожат всичко живо на Дис. Уверявам ви, че не желаят да го сторят. Ще го направят само заради собственото си оцеляване.

— Какво се иска от мен? — вдигна вежди Лиа, докато преглеждаше папката с данните. — Нищо не разбирам от нуклеоника, нито от хиперпространствени установки. Аз съм екзобиолог с втора специалност антропология. С какво бих могла да ви помогна?

Айджел сведе поглед към нея и почеса замислено пълната си брадичка.

— Ето че възстанових напълно вярата в помощниците си — заговори той. — Подобна комбинация трябва да е доста рядка — дори на Земята. Вие сте хилава като недохранено пиле, но достатъчно млада за да оцелеете, ако не ви изпускаме от очи. — Той вдигна властно ръка за да спре възмутения отговор на Лиа. — Стига сме се дъвкали. Нямаме време. Ньордците са изгубили над трийсет агенти, в търсене на злополучните бомби. Убити бяха и шестима от сътрудниците на нашата фондация — включително и моят предшественик, ръководителят на операцията. Доста опитен агент, но струва ми се е подходил погрешно към задачата. Според мен проблемът не изисква силови решения, а по-скоро е от културно естество.

— Я да чуя пак — по-високо! — обади се намръщено Лиа. — Досега улавях само пукане в слушалките.

— Това е старият проблем на генезиса. Като Нютон и падналата ябълка, Ливай и хистерезиса или откриването на хиперпространството. Всяко нещо си има начало. Ако можем да разберем защо тези хора са така твърдо решени да загинат, може би ще намерим търсения изход. Забележете — нямам никакво намерение да продължавам с издирването на бомбите, или хиперпространствената установка. Онова, което искам от вас е да открием начин, за да спрем предстоящото глобално убийство.

— Май си по-умен, отколкото изглеждаш — каза Лиа и побутна встрани папката. — Можеш да разчиташ на моята чистосърдечна подкрепа. А сега, ако някой от двамата присъстващи джентълмени бъде така добър да ми покаже стая със здрава заключалка, смятам да си легна и да поразгледам доклада. Не ме събуждайте, аз ще ви се обадя, ако ми трябва закуска.

Брайън не беше съвсем сигурен дали говори сериозно, или се шегува, и затова сметна за най-добре да премълчи. Отведе я в единствената празна кабина — с ключалка на вратата — а след това се върна при Айджел. Победителят седеше в кухненския отсек и нагъваше някакъв желиран сладкиш, изпълващ съд с размери на кофа.

— Не е ли малко дребна за жена от Земята? — попита Брайън. — Главата й едва достига брадата ми.

— Съвсем нормално. Земята е резервоар за дегенерирали гени. Превити гърбове, закърнели апендикси, късогледство. Ако не бяха университетите им и специалистите, които готвят, отдавна да сме престанали да ги използваме.

— Защо я излъга за Фондацията?

— Защото е тайна — добра причина, нали? — Айджел изръмжа гневно и застърга с лъжицата по дъното на празния съд. — По-добре хапни нещо. Ще ти даде сила. Фондацията трябва да запазва съществуването си в тайна, ако иска да постигне нещо. Най-добре ще е тази жена да не знае нищо за нашата истинска работа, когато се върне на Земята. Ако пък я сметнем за подходяща, никога не е късно да я завербуваме. Съмнявам се обаче, че ще пожелае да ни сътрудничи. Особено след като разбере, че нямам нищо против да хвърлим няколко водородни бомби на Дис — ако не успеем да попречим на войната.

— Не мога да повярвам!

— Чу ме съвсем добре. Няма какво да се цъклиш и да се преструваш на невинен. Ако се провалим, предпочитам аз да изстрелям тези бомби, вместо ньордците. Това може да ги спаси.

— Да ги спаси ли — та те всички ще бъдат смъртоносно облъчени! — извика Брайън, задъхвайки се от гняв.

— Не дисианците. Говоря за ньордците — тях искам да спася. Престани да стискаш юмруци, седни и си хапни малко торта. Много е вкусна. Ньордците единствени са от значение в случая. Планетата им е една малка райска градина. Когато Дис била откъсната от останалия свят, жителите й се превърнали в обезумяла тълпа от самоубийци. Съвсем обратното било на Ньорд. Там можеш да оцелееш само като протегнеш ръка и откъснеш най-близкия плод. Населението е малобройно, образовано, интелигентно. Но вместо да го ударят на живот, те са изградили обществото си на разумни принципи. Не технологични — когато ги открили наново не познавали дори вътрешната страна на колелото. Но всички до един се оказали невероятно специалисти в области като философията на човешкото общуване и междуличностните взаимоотношения — неща, за които технологичните цивилизации никога не са намирали време. За Фондацията това било като обетована земя — работим с тях от мига на откриването им. Не толкова да ги насочваме в желаната посока, колкото за да ги предпазваме от неочаквани удари, които биха могли да унищожат този изключително интересен експеримент. Но май ще се провалим. Ненасилието е втора природа за тези хора — те притежават жизненост без да се опират на идеята за унищожението. Представи си само какъв удар ще бъде за житейските им принципи и философията им, ако се наложи да погубят Дис, само за да оцелеят. Просто ще се превърнат в поредния свят, където е важен принципът „изяж, или ще бъдеш изяден“.

— Все едно че ми говориш за рая.

— Не се подигравай. И там хората си имат противоречия. Само че се опитват да живеят в разбирателство, без насилие и може би някой ден това ще се окаже ключът към оцеляването на човечеството. Заслужава си да се грижим за тях. А сега отивай да учиш дисиански и да прегледаш докладите. И да си свършил преди кацане.