Клайв Къслър, Джак Дю Брул
Корсар (7)

6.

Ерик стовари ръка върху бутона за тревога. Електронният вой стигаше до всички палуби и помещения на кораба. Беше звук, който екипажът познаваше добре.

От толкова близко разстояние не разполагаха с достатъчно време да използват отбранителната система на оръдието „Гатлинг“. Марк Мърфи обаче го подготви за следващото нападение.

Някои ракети минаха далеч и паднаха във водата или в горичките, където се взривиха. Само носът на „Орегон“ бе насочен към пиратите, но въпреки това корабът представляваше толкова голяма мишена, че бе трудно да я пропуснеш. Няколко ракети се удариха в него, разбиха парапета и скъсаха въжето на една котва. Други се взривиха под затворените прозорци на надстройката.

Ако това беше друг кораб, нападението щеше да го превърне в скрап. Но „Орегон“ беше брониран. В стоманата се появиха няколко кратера и боята на надстройката се олющи, но нито една ракета не проникна вътре. Разбира се, имаше и уязвими места — корабът не бе напълно защитен от ракетна атака. Коминът например скриваше радарната чиния, която можеше да бъде унищожена от пряко попадение.

— Пристигат — чу Хуан миг преди първата ракета да удари кораба.

Предупреждението даде достатъчно време на Хуан и екипа му да закрият ушите си с ръце и да отворят усти, та налягането да не повреди тъпанчетата им.

Надстройката иззвъня като гигантска камбана. Всяка експлозия ги залюляваше, макар да не се намираха близо до ударените части. Един от пиратите, който се бе облегнал на ударената стена, пострада най-зловещо — вътрешностите му се превърнаха в желе. Другите двама с него загубиха слуха си завинаги.

— Кажи на Ерик да ни разкара от тук — извика Хуан в микрофона.

Едва чуваше собствения си глас, а думите на Линда бяха абсолютно неразбираеми.

Веднага след като натисна бутона на алармата, Ерик изключи позиционната система и промени гледката на главния монитор. Половината от него показваше кърмата на „Орегон“, а другата — леговището на пиратите. Нямаше нито време, нито, място да завърти огромния кораб.

Той отново даде на заден ход.

Каналът изглеждаше прекалено тесен и му се струваше, че се опитва да вдене игла с боксьорски ръкавици. Но поне първите един-два километра бяха прави, така че той увеличи скоростта, макар да придвижваше кораба колкото се може по-предпазливо.

Още две ракети излетяха от кея и Марк отвори редута за шестцевния „Гатлинг“.

„Вулкан“ изригна и произведените в Русия ракетни гранати се натъкнаха на солидна завеса от двадесетмилиметрови куршуми. И двете се взривиха над водата, а брегът се срина под огъня. Марк видя, че пиратите се готвят да преследват „Орегон“ с рибарските си корабчета. Това нямаше да е проблем, след като излезеха в открито море, но докато Ерик изкараше „Орегон“ от блатото, рибарските корабчета имаха предимство.

Марк се прицели и изстреля нов откос. Куршумите се посипаха във водата до първото корабче — предупреждение за пиратите. Те скочиха от корабчето и заплуваха към кея. Мърф стреля отново.

Малкото корабче се разцепи и резервоарът му се взриви. Издигна се гъст дим.

Мъжете във второто корабче тъкмо се отдалечаваха от кея, когато осъзнаха, че идва техният ред. Марк се ухили, когато ги видя как скачат от обреченото корито, без да мислят за другарите си. Стреля след като пиратите се махнаха и кабината отлетя като барака, понесена от торнадо. Носът бе напълно унищожен, водата заля корпуса и корабчето потъна.

В надстройката Хуан и двамата му придружители отново се заеха с лов. Хуан все още не чуваше Линда, тъй като ушите му продължаваха да пищят, но разчиташе на ловните си инстинкти. Движеха се бавно и методично и проверяваха района каюта по каюта. Когато стигнаха до ударената от ракета, упоиха двамата оглушали пирати. Третият приличаше на изкормена парцалена кукла.

Взривовете и фактът, че корабът се движи, паникьосаха пиратите и те се разкрещяха уплашено. Нямаха представа, че ги преследват, докато не ги уцелеше упойваща стреличка.

Ако тези типове не нападаха невинни, нищо неподозиращи кораби, Хуан можеше да изпита съчувствие към тях. Но мразеше пиратите и действията им и не почувства нищо, когато изстреля последната си стреличка и приспа и последния.

— Добре, Линда, готови сме — докладва по радиостанцията. — Отвори надстройката и прати помощ. Хъкс да се погрижи за ранените набързо. Искам тези боклуци извън кораба ми след тридесет минути.

Когато стоманените плочи се вдигнаха и лампите светнаха, Кабрило свали очилата за нощно виждане и избърса потта от челото си с ръкав. Знаеше, че не само високата температура е виновна за потенето му. Крайниците му трепереха от прилива на адреналин.

След няколко секунди надстройката се изпълни с членовете на екипажа, които трябваше да се справят с изпадналите в безсъзнание пирати. Джузепе застана до Хуан и му подаде запотена бутилка вода. После тръгна с него към оперативния център.

— Мисля си, че може да е разумно да вземем няколко от тези типове с нас, когато настаним Диди на нашето рибарско корабче.

Кабрило отпи жадно и отговори:

— По-добра легенда, отколкото Диди сам на морско пътешествие, а?

— Да.

— Имаш ли достатъчно от предизвикващото амнезия лекарство?

— Смятам, че имам достатъчно за още двама.

— Няма проблеми от моя страна — отвърна Хуан спокойно и влезе в оперативния център.

С бърз поглед прецени положението. Намираха се достатъчно далеч от пиратския лагер и вече бяха извън обсега на ракетите. Не се виждаха преследващи ги корабчета, значи Мърфи се бе погрижил за тях. Ерик пък се справяше чудесно с управлението на кораба.

— Как върви, господин Стоун? — попита Хуан.

— Имам чувството, че изпълнявам непосилна задача, сър. Благодарение на настъпващия прилив, надигащия се вятър и плиткото дъно направо не разбирам как въобще успя да ни вкараш тук.

— Искаш ли да поема управлението?

— Предпочитам първо да опитам сам.

— Нападение! — внезапно извика Мърфи.

Екипажът не знаеше, че до канала има път, направен от пиратите. Докато корабът бавно се изтегляше от блатото, въоръжените бандити се бяха качили на пикапи и преследваха „Орегон“ по брега и когато корабът спря в тесния завой, отново откриха огън е ракети.

Мърф не успя да реагира навреме и първите две ракети удариха корпуса и се взривиха, без да нанесат щети. Следващите две обаче бяха спрени от куршумената завеса.

— Поемам контрола — каза Кабрило.

— Разбрано — бързо отговори Ерик.

Ерик бе приближавал „Орегон“ към завоя бавно и методично, но Хуан го задвижи по-бързо и рязко.

„Вулкан“ отново затрака зловещо. Куршумите му разбиха предната ос на един от пиратските пикапи, той се преобърна и се разпиляха хора, оръжия и счупени стъкла. Падна на покрива си и изрови дълбока бразда в каменистата почва.

Вторият пикап бе ударен отстрани. Кинетичната енергия на волфрамовите снаряди прекатури двутонното возило и резервоарът му избухна. Издигнаха се ярки пламъци и гъст дим. Марк се прицели в третия, който обаче се скри зад някакви гъсти храсти. Марк го зачака да изскочи от другата страна, но минаха няколко секунди, а пикапът не се появяваше.

Стори му се, че вижда движение, но не откри огън. Корабът напредваше по канала и ъгълът непрестанно се променяше. След секунди щеше да му се наложи да се заеме с втората картечница на кърмата. Марк активира хидравличния контрол, който отваряше вратите на опашката. Плочите се плъзнаха настрани и разкриха многоцевното оръжие. Внезапно джунглата избухна в ослепителни пламъци и двадесетмилиметрови снаряди от монтираното на пикапа противовъздушно оръдие обсипаха „Орегон“. За разлика от ракетите, те пробиха бразди в стоманата, а два удариха едно и също място, проникнаха през бронята и причиниха хаос във вътрешните помещения.

Единственото, което спаси кораба, бе, че баластните му резервоари бяха пълни. Един снаряд проникна в залата за конференции и мина през два кожени стола, преди да се забие в отсрещната стена. Друг влезе в склада за храна и съдра чувал с брашно. Въздухът се изпълни с бял прах. Трети експлодира в каютата на един от механиците. Той седеше зад бюрото си и наблюдаваше битката на монитора си, което спаси краката му от шрапнела, но гърбът и вратът му бяха разкъсани.

Всичко това се случи в миг. Марк наблюдаваше безпомощно. Не можеше да направи абсолютно нищо, докато компютърът не му съобщеше, че втората картечница е готова.

— Оръжейник, какво става, по дяволите? — изръмжа Хуан, без да откъсва вниманието си от сложното управление на кораба.

— Още секун…

Таблото светна в зелено и Мърф стреля. Джунглата, където се криеше пикапът, бе пометена от откоса.

Дърветата се сринаха в облак от трески. Тежък дънер удари каросерията на пикапа и оръдието млъкна, но Марк продължи обстрела, докато всички дървета не изчезнаха, а от пикапа и екипа му не останаха само разтопен метал и разкъсана плът.

„Орегон“ почти бе излязъл от завоя. Кабрило прецени разстоянието безпогрешно и кърмата мина на сантиметри от калния бряг. Бяха толкова близо, че можеха да откъснат листа от дърветата. После корабът се завъртя елегантно и се насочи към океана.

Ерик възхитено погледна Кабрило. Самият той никога нямаше да посмее да маневрира толкова бързо през тесния канал.

— Мислиш ли, че можеш да се справиш от тук нататък? — попита го председателят.

— Да, шефе.

Корабът автоматично отбеляза положението си, използвайки позиционирането на сателитната система. Стоун трябваше само да промени курса и корабът щеше да се измъкне от плитките води. Вече бе вкарал в системата координатите на очуканото рибарско корабче, което очакваше Мохамед Диди.

Хуан се надигна от креслото и се обърна към Джузепе Фарина.

— Хайде да решим кого искаш да запазиш и кой ще бъде метнат през борда. Искам да разкараме пиратите от кораба, преди да излезем от мангровите горички.

И поведе италианския наблюдател към хангара за лодки няколко палуби по-долу. Тук, близо до ватерлинията, имаше огромна врата, която се отваряше към морето. В кораба бе построена рампа, покрита с тефлон, който улесняваше плъзгането. От нея екипажът можеше да спусне зодиаците, джетовете или твърдата надуваема лодка, специално конструирана за морските тюлени. Около корпуса й имаше мехур от въздух, който осигуряваше задържане на повърхността при всякакви условия. Двата извънбордни двигателя осигуряваха скорост от над петдесет възела.

Екипажът вече бе надул големия черен сал; изпадналите в безсъзнание пирати бяха вързани хлабаво за него. След като се събудеха, щяха да успеят да се развържат един друг и да стигнат до брега. Ранените бяха в клиниката на Хъкс, а мъртвите щяха да получат морско погребение.

— Ще вземем този и ето този — каза Фарина и посочи Малик и Азис. — Когато завзеха кораба, имаха вид на водачи. Кой знае, може да се окажат полезни.

— Младият вероятно не си струва труда. Пуши повече трева от хипи на концерт на „Грейтфул Дед“.

— Те вече не изнасят концерти — ухили се Джузепе.

— Знаеш какво имам предвид.

— Все пак можем да го използваме. Малко почистване от отровите ще му подейства добре.

След половин час Джулия и двама членове на екипажа, които действаха в ролята на санитари, докараха носилките с ранените пирати.

— Нашите как са? — попита Хуан.

— Имаме един ранен.

— Какво? Защо не ме уведомихте?

— Нямаше смисъл да ти казвам, преди да го стабилизирам.

— Кой е? Какво стана?

— Сам Прайър. Един снаряд проби каютата му и гърбът му е целият надупчен. Извадих двайсет парченца. Загуби доста кръв и има съдрани мускули, но ще се оправи.

— Слава богу — въздъхна Хуан и си помисли, че трябва да се накара на Марк Мърфи — той трябваше да подготви кърмовото оръдие много по-рано.

— А тези типове? — попита Хуан.

— Двама са загубили слуха си — отговори Джулия. — Не знам дали е завинаги, а и не мога да направя нищо по въпроса. Повечето имат повърхностни рани. Почистих ги, превързах ги и ги натъпках с антибиотик. Ако се инфектират, раните ще им създадат проблеми, като се имат предвид условията, при които живеят.

Двамата простреляни сомалийци бяха получили найлонови торбички с допълнителни лекарства и писмени инструкции как да ги използват. Хуан предположи, че няма да ги вземат и че лекарствата ще се озоват на черния пазар.

Качиха ранените на сала и външната врата се отвори. Хуан се обади в оперативния център и нареди на Ерик да спре „Орегон“. При ниската скорост, с която се движеха, на реактивните помпи бяха нужни само няколко минути да забавят кораба и да го спрат в плитките води. Вълните се разбиваха точно под рампата.

Благодарение на настъпващия прилив салът щеше да се понесе на запад и да навлезе в блатото. Пиратите щяха да се събудят след около час и щяха да изпитват само лека жажда.

Салът плесна във водата и се отдалечи от кораба.

 

 

След половин час Хуан и Джузепе Фарина стояха на мостика. Моряците ремонтираха причинените от ракетите повреди. Замениха парапетите и боядисаха белезите от прогорено. Завариха специални плочи към корпуса на местата, където снарядите бяха пробили бронята. Други моряци се трудеха вътре, сменяха откраднатите мебели с други вехтории от склада. Макс Ханли изготвяше списък с всичко, което трябваше да купят, за да върнат ръждясалия товарен кораб към старото му „величие“.

„Орегон“ се носеше по спокойното море с над тридесет възела — много под максималната му скорост, Линда Рос се обади на интеркома.

— Шефе, радарен контакт четири мили напред.

Хуан повдигна бинокъла към очите си и видя в безлюдния океан малка точица. Минаха още няколко минути, преди точицата да се превърне в рибарско корабче, почти същото като онова, което ги бе нападнало.

— Кога американският боен кораб ще е в района? — обърна се Хуан към италианския си приятел.

— Утре призори. Имаме повече от достатъчно време да си свършим работата. Диди и останалите вероятно още няма да са будни, а и да са, ще са толкова замаяни от упойката, че ще са кротки като агънца. Не се тревожи, корабчето няма нито радио, нито гориво, а възможността някой да се натъкне на него преди американците е нулева.

Ерик доближи „Орегон“ до рибарското корабче и Кабрило и Фарина лично пренесоха Мохамед Диди в каютата под кабината и го метнаха прекалено силно на неоправеното легло. Главата на пирата се удари в рамката с трясък.

Кабрило го изгледа презрително.

— Трябваше да откараме гнусния ти задник в Гуантанамо, но не аз взимам тези решения. Най-ужасната килия в най-ужасния затвор на света е прекалено добра за теб. Затворът в Европа сигурно ще ти се стори като приятна ваканция, като знам условията, при които живееш. Надявам се само, че ще проявиш почтеността да пукнеш.

Качиха се на палубата и Кабрило се ухили — Линк и Еди бяха вързали Азис за един очукан стол и бяха сложили въдица в едната му ръка и бутилка бира в другата.

Щом се върнаха на „Орегон“, Хали Касим, комуникационният специалист, се обади по интеркома.

— Шефе, имаш спешно обаждане от Лангстън Овърхолт.

— Свържи ме — нареди Хуан, изчака малко и каза: — Ланг, Хуан е. Трябва да знаеш, че си на говорител. С мен е италианският ни приятел.

— Засега ще отменя любезностите — каза Овърхолт от кабинета си в Лангли. — Колко скоро можеш да си в Триполи?

— Зависи от движението през Суецкия канал. Може би четири дни. Защо?

— Държавният секретар беше на път към Триполи за предварителни преговори. Загубихме връзка със самолета й. Страхуваме се, че се е разбил.

— Ще сме на място след три дни.