Робърт Кийосаки
Богат татко, беден татко (8) (На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не)

Урок 5: Богатите си измислят пари

Снощи, докато си почивах от писането, гледах едно телевизионно предаване, посветено на Александър Греъм Бел. Бел току-що бил измислил телефона и имал все по-големи проблеми поради нарастващото търсене на новото му изобретение. Тъй като се нуждаел от по-голяма компания, той се обърнал към гиганта на онова време, „Уестърн Юниън“, с предложението да купят неговия патент и малката му компания. И за цялата сделка искал 100 000 долара. Президентът на „Уестърн Юниън“ му се надсмял и отказал с думите, че цената е абсурдна. Останалото е история. Появява се индустрия за милиарди долари и така се ражда „AT&T“.

Вечерните новини започнаха веднага след края на историята за Бел. В тях споменаха за поредните съкращения в някаква местна компания. Работниците бяха разгневени и обвиняваха собствениците в несправедливост. Един от съкратените, заемал длъжността управител, човек на около 45 години, беше отишъл в завода заедно със съпругата си и двете си малки деца и умоляваше охраната да го пусне да разговаря със собствениците с надеждата да ги убеди да променят решението си. Той току-що си бе купил къща и се страхуваше, че ще я изгуби. Камерата се фокусира върху него. Сега целият свят щеше да го види как се моли. Няма нужда да казвам, че това привлече вниманието ми.

Аз преподавам професионално от 1984 година. Това бе ценен опит за мен и много благодарна дейност. Същевременно се оказа смущаваща професия, защото съм преподавал на хиляди хора и във всички тях, в това число и в мен самия, виждам нещо общо. Всички имаме огромен потенциал и сме благословени с всевъзможни дарби. Онова, което задържа повечето обаче е известната доза съмнение в собствените сили. Не толкова липса на техническа информация, колкото липса на самоувереност. И някои са по-засегнати в това отношение от други.

Когато завършим училище, повечето вече сме наясно, че не добрите оценки, дипломите и научните степени са нещата, които имат значение. В реалния свят извън научните среди се иска нещо повече от оценки. Чувал съм да го наричат „кураж“, „дързост“, „да ти стиска“, „предизвикателност“, „хитрост“, „решителност“, „упоритост“ и „интелигентност“. Този фактор, независимо как го наричат, определя бъдещето на човек в много по-голяма степен от оценките в училище.

Във всеки един от нас се крие подобен смел, интелигентен и дързък индивид. Той притежава също така и безочлива страна: това са хората, готови да паднат на колене и да се молят, ако е нужно. След като прекарах една година във Виетнам като военен летец, аз опознах отблизо и двата образа в себе си. Единият не е по-добър от другия.

Като преподавател обаче разбрах, че най-големите врагове на гения във всеки един от нас са големият страх и съмнението в собствените способности. Сърцето ми се късаше, като гледах студентите, които знаеха отговорите, но нямаха смелост да ги кажат. И често в реалността става така, че напред излизат не умните, а дръзките.

Личният ми опит показва, че финансовият гений изисква както технически познания, така и кураж. Ако страхът е прекалено голям, геният се потиска. В часовете си поощрявам студентите си да се научат да рискуват, да бъдат дръзки, да позволят на гения вътре в себе си да преобразува страха в сила и интелигентност. Това действа при едни и само плаши още повече други. Така стигнах до извода, че когато става дума за пари, повечето хора предпочитат да заложат на безопасността.

Трябваше да отговарям сам на въпроси като; „Защо да рискуваме? Защо да си правя труда да развивам финансовата си интелигентност? Защо да ставам финансово грамотен?“ И моят отговор е: „Просто за да имам повече възможности, по-голям избор“.

Предстоят големи промени. В близките години ще има много хора като Александър Бел. Ще има стотина човека като Бил Гейтс и всяка година ще се създават компании като „Майкрософт“, които ще се радват на огромен успех. И същевременно няма да липсват банкрути, безработица и съкращения.

И така, защо да си правите труда да работите над своя финансов коефициент на интелигентност? На това можете да отговорите само вие самите. Аз мога да ви кажа защо го правя аз самият. Правя го, защото така животът става още по-вълнуващ. Предпочитам да посрещам с радост промените, вместо да се страхувам от тях. Предпочитам да се вълнувам от печеленето на милиони, вместо да се притеснявам дали ще ми увеличат заплатата. Периодът, в който живеем, е най-вълнуващият и без прецедент в човешката история. След няколко поколения хората ще се обръщат назад към този период, защото времето ще им даде възможност да осъзнаят още по-добре колко вълнуващ е бил той. Той ознаменува смъртта на старото и раждането на новото. И кипи от всевъзможни промени.

И така, защо да си правите труда да работите над своя финансов коефициент на интелигентност? Защото ако го направите, ви очаква голям просперитет. В противен случай този период ще бъде изпълнен с плашещи преживявания. Едни ще вървят дръзко напред, докато други ще се вкопчват със смъртен ужас в разлагащи се спасителни пояси.

Земята е била богата преди триста години. Така че тези, които са притежавали земя, са притежавали богатствата. По-късно идва ред на фабриките и производството им в Америка заема доминиращо място. Тогава богатствата преминават в ръцете на индустриалците. Днес първо място заема информацията. И този, който има достъп до най-навременна информация, притежава богатството. Проблемът е, че информацията лети около света със скоростта на светлината. Новото богатство не може да бъде задържано от някакви си граници, както по времето на земевладелците и фабрикантите. Промените ще бъдат по-драстични и ще се осъществяват по-бързо. Броят на новите мултимилионери ще нарасне значително. Ще има и такива, които ще изостанат.

Днес ставам свидетел на това колко много хора се борят и често работят все по-усилено, само защото се придържат към остарели идеи. Те искат нещата да си бъдат както преди и се съпротивляват срещу промените. Познавам хора, които си губят работата или дома и винят за това технологиите, икономиката или своя шеф. Тъжно е, но те не осъзнават, че проблемът може би е в тях самите. Старите идеи са техният голям пасив. А са пасив, защото те не осъзнават, че тази идея вчера може и да е била актив, но вчера вече е отминало.

Един ден преподавах изкуството да се инвестира и използвах като учебно помагало изобретената от мен игра „ПОТОЦИ ПАРИ“. Моя позната доведе своя приятелка. Тя се бе развела неотдавна и тъй като след развода се бе озовала в незавидно финансово положение, търсеше отговори на възникналите въпроси. И нейната приятелка бе решила, че този курс ще й помогне.

Играта бе създадена, за да помага на хората да разберат как работят парите. Чрез нея те се запознават с взаимодействието между отчет за приходите и баланс. Научават как „парите се движат“ и как пътят към богатството минава през увеличаването на месечния приток на пари от колонката с активи до ниво, в което да надминава ежемесечните разходи. Постигнете ли това, ще можете да се измъкнете от „омагьосаната въртележка“ и да се спуснете по „лентата за изпреварване“.

Както стана дума, на някои тази игра много им харесва, на други им е изключително неприятна, а трети просто не осъзнават за какво става дума. Тази жена пропусна ценна възможност да научи нещо. В самото начало тя изтегли карта, върху която бе нарисувана яхта. В началото тя се зарадва много.

— О, сдобих се с яхта!

След това, докато приятелката й опитваше да й обясни как действат числата върху отчета с приходите и баланса, тя се обезкуражи, тъй като никога не си била падала по математиката. Другите хора на нейната маса изчакаха, докато приятелят й продължаваше да обяснява връзката между отчета с приходите, счетоводния баланс и притока на пари. И изведнъж, когато осъзна как работят цифрите, тя разбра, че яхтата й я изяжда жива. По-нататък в играта бе съкратена и й се роди дете. С две думи — тя се оказа ужасна за нея.

След занятието приятелката й дойде и обясни, че тя се разстроила. Дошла да научи нещо за инвестирането и никак не й се понравило, че изгубила толкова време в някакви глупави игрички.

Тя опитала да й каже да се вгледа в себе си и да види дали играта не е нейно отражение на някакво ниво. При това предложение жената си поискала обратно парите с довода, че дори мисълта някаква игра да отразява нещо в нея е абсурдна. Побързахме да й възстановим сумата и тя си тръгна.

От 1984 г. съм спечелил милиони просто като правех това, на което училището не ни учи. Повечето учители изнасят лекции. Като ученик мразех лекциите; скоро ми ставаше скучно и съзнанието ми отлиташе, нанякъде.

През 1984 година започнах да обучавам чрез игри и симулиране на различни жизнени ситуации. Винаги насърчавах курсистите си да гледат на игрите като на отражение на това, което вече знаят и онова, което имат нужда да научат. И, най-важното, играта отразява поведението на човек. Това е система за получаване на обратна връзка. Вместо учителят да изнася лекция, играта дава обратна информация и урок, съставен специално за вас.

Приятелката на жената, която се отказа от курса, се обади след време отново, за да ме уведоми за последните събития. Тя била добре и се била успокоила. И сега вече била в състояние да вижда слаба връзка между играта и своя живот.

Макар двамата със съпруга й да не притежаваха яхта, те притежаваха всичко останало, за което може да се сети човек. Тя му бе ядосана след развода както защото я бе изоставил заради по-млада жена, така и задето след двайсетгодишен съвместен живот не се бяха сдобили с почти никакви активи. Бракът им бе преминал в забавления, но бяха натрупали само ненужни глупости.

Тя бе осъзнала, че нежеланието й да борави с цифри — отчета за приходите и баланса — се дължи на неудобството, че няма представа от тях. Беше смятала, че финансите са мъжка работа. Тя се грижеше за дома и забавленията, а той отговаряше за финансите. Сега бе убедена, че през последните години от брака им той бе укривал пари от нея. И се ядосваше на себе си задето не си бе поставила задачата да разбере къде отиват тези пари и защото не бе разбрала за другата жена.

Подобно на играта, светът също ни дава непрекъснато обратна връзка. Можем да научим много, ако обръщаме по-голямо внимание. Неотдавна се оплаках на съпругата си, че перилните препарати явно са свили панталоните ми. Тя се усмихна и ме сръга в корема, за да покаже, че не панталоните се бяха свили, а аз съм се разширил.

Играта „ПОТОЦИ ПАРИ“ е замислена така, че да носи обратна връзка на всеки играч. Нейната цел е да му дава възможност за избор. Ако например изтеглите картата с яхтата и заради това задлъжнеете, въпросът е: „Какво мога да направя сега?“

Колко финансови възможности бихте могли да измислите? Това е целта на играта: да учи играчите да мислят и да създават нови и разнообразни финансови варианти.

Наблюдавал съм повече от 1 000 човека да играят тази игра. Онези от тях, които се измъкват най-бързо от „омагьосаната въртележка“, са хората, които разбират числата и имат творчески ум в областта на финансите. Те съзират различните финансови възможности. Хората, на които им е необходимо най-дълго време, не са на ти с числата и често не разбират силата на инвестирането. Богатите често са творчески натури и поемат пресметнат риск.

Мнозина от играчите на „ПОТОЦИ ПАРИ“ печелеха значителни суми, но не знаеха какво да ги правят. Повечето от тях нямаха финансови успехи и в реалния живот. Макар да имаха пари, всички като че ли ги изпреварваха. И точно така става и в истинския живот. Мнозина имат много пари, но не напредват във финансово отношение.

Да ограничавате своите възможности е същото като да се придържате към остарели идеи. Един от съучениците ми в гимназията например сега работи на три места. Преди двайсет години той бе най-богатият сред съучениците. Когато местната захарна плантация бе затворена, компанията, за която работеше той, фалира. И в ума си той виждаше само едно решение и това бе старата възможност, за която вече стана многократно дума: да работи здраво. Проблемът бе, че не успя да си намери равностойна работа, отговаряща на високия му пост в предишната компания. И сега изпълнява длъжности, които са много под нивото на квалификацията му, в резултат на което получава по-ниска заплата. Налага му се да работи на три места, за да печели достатъчно за оцеляването си.

Наблюдавал съм как по време на игра на „ПОТОЦИ ПАРИ“ хората се оплакват, че не им се падат „подходящи“ карти. Затова не правят нищо. Познавам хора, които постъпват по същия начин в реалния живот. Те чакат да им се предостави „подходяща“ възможност.

Наблюдавал съм как на други им се пада карта с „подходяща“ възможност, но нямат достатъчно пари. Тогава те се оплакват, че щели да се измъкнат от „омагьосаната въртележка“, ако имали повече пари. И не правят нищо. Познавам хора, които постъпват по същия начин в реалния живот. Виждат страхотни възможности, но нямат средства.

Виждал съм също така как някои изтеглят карта, даваща великолепни възможности, прочитат я на глас, но така и не разбират какви страхотни възможности се крият в нея. Имат пари, моментът е подходящ, изтеглили са картата, но не виждат шанса, който буквално се усмихва насреща им. Не съумяват да осъзнаят как това би им помогнало да се измъкнат от „омагьосаната въртележка“. От последния тип познавам повече хора, отколкото от предишните два взети заедно. Повечето хора не виждат шанса на своя живот, когато се представи пред тях. Осъзнават го едва след година, когато другите забогатеят.

Финансова интелигентност означава просто да имате повече финансови възможности. Как бихте могли да подобрите финансовото си положение, ако шансът не застане на пътя ви? Какво бихте могли да сторите, ако в скута ви кацне възможност точно когато нямате пари, а в банката дори не желаят да разговарят с вас? Ами ако предвижданията ви не се оправдаят, и онова, на което сте разчитали, се провали? Това именно е финансова интелигентност. Не става дума толкова за онова, което се случва, а за колко финансови решения, които да ви измъкнат от блатото, можете да се сетите. Въпросът опира в творческия ви подход при решаването на финансовите проблеми.

Повечето хора знаят само едно решение: работи здраво, спестявай и вземай назаем.

И така, защо ви е да увеличавате финансовата си интелигентност? Защото сигурно искате да създавате сам късмета си. Вземате случващото се, каквото и да е то, и го подобрявате. Малцина осъзнават, че късметът се създава. Така, както се създават и парите. Ако искате да бъдете по-голям късметлия и да създавате пари, вместо да работите здраво, развиването на финансова интелигентност е много важно. Ако сте от хората, които очакват да се случи „правилното“ нещо, може да ви се наложи да чакате дълго. Все едно преди да отпътувате, да чакате светофарите да светнат зелено в протежение на десет километра.

В детството си с Майк често чувахме богатият ни татко да повтаря, че „парите не са реални“. От време на време той ни припомняше колко близо сме били до тайната на парите в деня, в който опитахме да „правим пари“ от празните тубички от паста за зъби.

— Хората от бедната и средна класа работят за пари — повтаряше той. — Богатите правят пари. Колкото по-реални смятате, че са парите, толкова по-усилено ще работите за тях. Ако приемете идеята, че парите не са реални, ще забогатеете по-бързо.

— А какви са тогава — питахме го често двамата. — Какво са парите, ако не са реални?

— Това, за което се споразумеем, че са — отговаряше неизменно богатият татко.

Най-важният актив, който имаме, е нашият ум. Ако бъде обучен добре, ще може да създаде огромно богатство буквално за миг. Богатство, надминаващо мечтите на кралете и кралиците, живели преди триста години. Нетренираният ум от друга страна е в състояние да създаде изключителна бедност, която трае поколения наред, тъй като тази настройка се предава от родители на деца.

В ерата на информацията парите нарастват експоненциално. Някои стават абсурдно богати от нищо, само от идеи и споразумения. Можете да попитате онези, които се занимават с търговия на акции или други инвестиции — те непрекъснато виждат такива неща. Често милиони могат да се направят за миг от нищо. Като казвам „нищо“ имам предвид, че никакви пари не са разменяли собствениците си. Просто е бил даден сигнал с ръка на определено място в борсата; от екрана на търговец в Торонто се е появила определена информация на екрана на търговец в Лисабон, след което информацията се е върнала обратно в Торонто; обаждане до брокера да купува и миг по-късно — да продава Парите не разменят собствениците си. Споразуменията правят това.

И така, защо да развиваме финансовия си гений? Само вие можете да си отговорите на този въпрос. Аз мога да ви кажа защо аз самият развих тази област от моята интелигентност. Направих го, тъй като исках да натрупам бързо пари. Не защото имам нужда, а защото искам. Това е невероятен образователен процес.

Развивам финансовия си коефициент на интелигентност, защото желая да участвам в най-бързата и най-голяма игра на света. И със скромните си възможности, бих искал да участвам в тази безпрецедентна еволюция на човечеството, ерата, когато човешките същества работят само с ума, а не и с телата си. Освен това екшънът е именно тук. Тук се случват нещата. Страшничко е. И е забавно.

Ето защо инвестирам във финансовата си интелигентност и развивам най-мощния актив, който притежавам. Искам да бъда с хората, които се движат дръзко напред. Не искам да съм сред изоставащите.

Ще ви дам прост пример за създаване на пари. В началото на деветдесетте години на XX век икономиката във Финикс беше ужасна. Гледах телевизионното предаване „Добро утро, Америка“, когато се появи един финансист и започна да предсказва края на света. Неговият съвет беше да „спестяваме пари“.

— Заделяйте всеки месец по сто долара — рече той, — и след четирийсет години ще бъдете мултимилионер.

Е, ежемесечното заделяне на пари е добра идея. Тя е една от възможностите; възможността, под която се подписват повечето хора. Проблемът е следният: това пречи на човек да вижда какво става в действителност. Той пропуска големи възможности за много по-значително нарастване на парите.

Както казах, по това време икономиката беше ужасна. За инвеститорите подобно състояние на пазара е най-доброто. Голяма част от парите ми бяха вложени на Фондовата борса и в жилищни блокове. Средствата не ми достигаха. Тъй като всички продаваха, аз купувах. Аз не спестявах пари; аз инвестирах. Над милион долара работеха за мен и моята съпруга в един бързо възстановяващ се пазар. Това бе чудесна възможност за инвестиране. Икономиката беше в плачевно състояние. Наистина не можех да не се възползвам от тези дребни сделки.

Къщите, които преди струваха 100 000$, сега имаха цена 75 000$. Но вместо в местния офис за сделки с недвижимо имущество, аз започнах да купувам в кантората на адвоката, занимаващ се с банкрутите, или на стълбите на съда. На тези места, вместо за 75 000$, бе възможно да купиш някоя къща за 20 000$ или дори за още по-малко. Един приятел ми бе заел 2 000$ за 90 дни, за което трябваше да му върна с 200$ повече. Аз дадох тези 2 000$ на адвоката за предварителния договор, изтичах до един от вестниците и пуснах реклама, че предлагам за 60 000$ къща на стойност 75 000$. Телефонът прегря от звънене. Щом къщата стана моя по закон, дадохме възможност на евентуалните купувачи да я огледат. Те бяха обзети от треска. Къщата бе продадена за няколко минути. Помолих да платят 2 500$ за уреждането на процедурата и оставих оттук нататък всичко в ръцете на агенцията. Върнах на приятеля си 2 200 $ според уговорката. Той беше щастлив, купувачът на дома беше щастлив, адвокатът беше щастлив и аз бях щастлив. Бях продал за 60 000$ къща, която ми бе струвала само 20 000$. Тези 40 000$ бяха създадени от парите в колонката с активите. Обща продължителност на работното време: пет часа.

И така, сега, след като сте финансово грамотни и разчитате цифри, ще ви покажа защо това е пример за измисляне на пари.

40 000$ създадени в колонката активи — измислени, необложени с данъци пари. При лихва 10% — създали сте 4000$ годишен приток на пари.

Приходи

Разходи: Данъци

Активи: (40 000$ в банкови полици) 190 000$ общо

Пасиви: 20 000$

Активите генерират директно приходи.

По време на въпросната икономическа депресия със съпругата ми успяхме да направим шест подобни прости транзакции през свободното си време. Докато огромната част от парите ни бе затворена в по-големи недвижими имоти и в акции, ние успяхме да създадем активи за повече от 190 000$ чрез тези шест транзакции — купи, създай и продай. Те ни носят 10% лихва — това прави приблизително 19 000$ годишен доход, повечето от който е под шапката на нашата фирма. Голяма част от тези 19 000$ годишно отиват за изплащане на фирмените автомобили, бензина, пътуванията, застраховките, вечерите с клиенти и други подобни. Преди правителството да има възможност да обложи с данъци тези приходи, те биват изразходвани за напълно законни разходи.

Това бе прост пример за начина, по който с помощта на финансовата интелигентност се измислят, създават и пазят парите.

Запитайте се колко време ще ви бъде необходимо, за да спестите 190 000$. Банката ще ви плаща ли 10% лихва върху тях.

Спестявания: Колко време ще бъде необходимо за спестяването на 40 000$ и колко ще струва това, след като 50% от тях отидат за данъци.

Приходи

Разходи: Данъци

Активи: Спестявания

Пасиви

От Работа в Приходи, оттам през Разходи: (Данъци) в Активи (Спестявания)

Надявам се никога да не ми изплатят тези 190 000$. Ще трябва да плащам данък, ако ми дадат основния капитал; освен това 19 000$, изплащани в продължение на 30 години, е малко повече от 500 000$.

От 1994 до 1997 година пазарът за недвижимо имущество във Финикс бе една от най-горещите точки в страната. Къщата за 60 000$ щеше да бъде препродадена за 70 000$ и това означаваше още 2 500$ такса за уреждане на процедурата.

Първия път, когато продадох къщата, аз платих 2 000$. Технически тази транзакция не ми струва нищо. Възвращаемостта от инвестицията (ВОИ) е безкрайна. Това е пример как могат да се изкарат много пари, без да се влагат никакви пари.

При втората транзакция, препродажбата, аз сложих в джоба си 2 500$ и отново уговорката бе да ми се изплаща разсрочено в продължение на трийсет години. Каква е ВОИ, ако ми плащат, за да правя пари? Не знам, но със сигурност е по-добра, отколкото да спестявам по 100$ всеки месец (което всъщност започва със 150$, тъй като е приход след облагане с данък) в продължение на четирийсет години при 5% лихва, като ще трябва да плащате данък и върху тези 5%. Това не е особено интелигентна постъпка. Може да е безопасно, но не е умно.

Сега, през 1997 година, докато пиша тази книга, пазарните условия са коренно противоположни на онези отпреди пет години. Всички в САЩ завиждат на пазара на недвижимо имущество във Финикс. Къщите, които продадохме за 60 000$, сега струват 110 000$. Все още има възможности за купуване на имоти с просрочени полици, но ако тръгна да ги търся, това ще ми струва един изключително ценен актив — моето време. А и те вече са рядкост. Днес обаче хиляди купувачи търсят подобни сделки, но тези, които имат смисъл във финансово отношение, са съвсем малко на брой. Пазарът се е променил. Време е да се потърсят други възможности за увеличаване на колонката на активите.

„Не можех да направя това тук“; „Това е незаконно“; „Лъжеш“ — чувам тези коментари много по-често от въпроса: „Можеш ли да ми покажеш как да го направя?“.

Математиката е проста. Не ви е необходима алгебра или смятане. Не пиша много, тъй като съм възложил легалните транзакции и обслужването на плащането на занимаващата се с това компания. Не ми се налага да поправям покриви или да отпушвам тоалетни, защото с тия проблеми се занимават собствениците. Къщата си е тяхна. От време на време някой не плаща. И това е чудесно, тъй като следват наказателни такси, или пък този някой се изнася и имотът се продава отново. С което пък се занимава съдът.

Подобен бизнес може да не се окаже удачен там, където живеете. Пазарните условия може би са различни. Но примерът илюстрира как един прост финансов процес може да създаде стотици хиляди долари с нищожни суми и малък риск от ваша страна. Примерът показва как парите могат да бъдат само уговорка. Всеки, който има средно образование, може да го направи.

Въпреки това повечето хора не го правят. Повечето хора се вслушват в стандартния съвет: „Работи здраво и пести пари“.

За около трийсет работни часа за колонката с активите бяха създадени приблизително 190 000 $ и не бяха платени никакви данъци.

Кое ви се струва по-трудно?

1. Работи здраво, плащай 50% данъци, пести това, което остава. Така вашите спестявания ще печелят 5%, които след това също ще се облагат с данъци.

или

2. Отдели време, за да развиеш финансовата си интелигентност и впрегни на работа силата на твоя мозък и на колонката с активите.

Прибавете към това колко време ще ви отнеме (а не забравяйте, че времето е един от най-важните активи), за да спестите 190 000 $, ако използвате първата възможност.

Сега може би ще разберете защо поклащам тъжно глава, когато чуя някой родител да говори: „Детето ми се справя добре в училище и ще получи добро образование“.

Може и наистина да е добро, но дали е подходящо?

Знам, че гореспоменатата стратегия за инвестиране е дребна. Тя обаче илюстрира как малкото може да стане голямо. Успехът ми отново показва важността на стабилната финансова основа, която се поставя със стабилно финансово образование. Вече съм го казвал, но си заслужава да го повторя — финансовата интелигентност е съставена от следните четири основни технически умения:

1. Финансова грамотност. Способност да се разчитат цифри.

2. Инвестиционни стратегии. Науката как парите да правят пари.

3. Познаване на пазара. Търсене и предлагане. Александър Греъм Бел дава на пазара това, което е искал. Същото прави и Бил Гейтс. Струващата 75 000 $ къща, предложена за 60 000 $ и купена за 20 000 $ също е резултат от използването на създадената от пазара ситуация. Някой продава, а друг купува.

4. Познаване на законите. Известна представа за счетоводното, фирменото и държавното законодателство. Препоръчвам да играете според правилата.

Именно тази основа и набор от умения ви трябват, за да забогатеете, независимо дали чрез покупката на малки къщи, големи апартаменти, компании, акции, ценни книжа, ценни метали или други такива.

През 1996 година пазарът на недвижимо имущество се съживи и всички обърнаха погледите си към него. Фондовата борса разцъфтя и всички се втурнаха към нея. Американската икономика се изправяше отново на крака. Започнах да продавам през 1996 година. Сега вече пътувах до Перу, Норвегия, Малайзия и Филипините. Инвестирането се бе променило. Бяхме излезли от времето на недвижимото имущество, поне що се отнася до купуване. Сега вече само наблюдавам как стойността в колонката с активи се покачва и най-вероятно ще започна да продавам в края на тази година. Зависи от това дали Конгресът ще приеме някои промени в законодателството. Подозирам, че някоя от шестте къщи ще се продаде и полицата за 40 000$ ще се превърне в пари в брой. Трябва да се обадя на счетоводителя си, за да го предупредя да потърси начини да предпази сумата.

Това, което искам да кажа е, че инвестициите идват и си отиват, пазарът преживява своите възходи и спадове, икономиката разцъфтява и се срива. Светът непрекъснато ни предлага невероятни възможности, всеки ден от нашия живот, но най-често ние просто не ги виждаме. Те обаче са тук. И колкото повече се променя светът, колкото повече се променят технологиите, толкова повече възможности ще ни се предлагат за подсигуряването на финансовата сигурност на семейството ни за поколения напред.

И така, защо да си правим труда да развиваме финансовата си интелигентност? Отново — само вие можете да отговорите на този въпрос. Аз знам защо продължавам да уча и да се развивам. Правя го, защото знам, че настъпват промени. И предпочитам да ги приветствам, вместо да се вкопчвам в миналото. Знам, че предстои разцъфтяване и сгромолясване на пазара. Искам да развивам непрекъснато финансовата си интелигентност, защото при всяка пазарна промяна някои хора ще падат на колене, молейки да бъдат взети на работа. Междувременно други ще поемат неприятната карта, която им подава съдбата — от време на време всички изтегляме такава карта — и ще я превърнат в милиони. Това е финансова интелигентност.

Често ме питат дали и аз съм изпадал в подобни ситуации. Не смея да използвам много примери от личния си опит. Страхувам се да не излезе, че се хваля. Определено нямам такова намерение. Давам тези примери само като илюстрация за истински и прости случаи. Използвам примери, за да ви докажа, че е лесно. И става дори още по-лесно, ако се запознаете добре с четирите стълба на финансовата интелигентност.

Аз лично използвам предимно две средства за забогатяване: недвижимо имущество и акции от малки компании. Използвам недвижимото имущество като основа. Имотите ми осигуряват постоянен приток на пари и от време на време — рязко покачване на стойността. Акциите от малки предприятия осигуряват бърз растеж.

Не препоръчвам нищо от това, което съм правил. Примерите не са нищо повече от примери. Ако възможността е прекалено сложна и не разбирам инвестицията, не се заемам с нея. Проста математика и здрав разум, това е всичко необходимо, за да забогатеем.

Има пет причини да се използват примери.

1. За да се вдъхновяват хората да научат повече.

2. За да видят, че е лесно, стига основата да е стабилна.

3. За да разберат, че всеки може да се сдобие с голямо богатство.

4. За да разберат, че има милиони начини за постигане на целите.

5. За да им бъде показано, че от тях не се иска да бъдат професори.

През 1989 година тичах за здраве из един прекрасен квартал в Портланд, щата Орегон. Беше предградие с малки, елегантни къщи. Очаквах всеки момент да видя от някоя от тях да изтича Червената шапчица и да се отправи към дома на баба си.

Навсякъде имаше табелки „продава се“. Пазарът за дървен материал бе в ужасно състояние, Фондовата борса току-що се бе сринала, икономиката се намираше в депресия. Забелязах, че една от табелките „продава се“ явно бе стояла по-дълго от останалите. Изглеждаше доста стара. И както си правех джогинг един ден, попаднах на собственика; той изглеждаше притеснен.

— Колко искате за къщата? — попитах аз. Собственикът се обърна и се усмихна неубедително.

— Направете вие предложение — отвърна той. — Повече от година опитвам да я продам. Никой вече не идва дори да я огледа.

— Аз ще я огледам — заявих бодро.

Половин час по-късно купих къщата за 20 000 $ по-малко от исканата цена. Тя бе симпатична постройка с две спални и с безвкусна украса на всички прозорци. Беше светлосиня, с акценти в сиво тук-там, и бе построена през 1930 година. Имаше красива каменна камина и беше чудесна за даване под наем.

Дадох на собственика 5 000 $ първоначална вноска за къща, която купувах за 45 000 $, но която струваше всъщност 65 000 $, само дето никой не желаеше да я купи. Собственикът се изнесе след една седмица, щастлив, че се е отървал от нея, и вътре се нанесе първият ми наемател, професор в университета. След изплащането на месечните вноски за погасяване на заема и другите разходи, аз слагах в джоба си едва 40 $ в края на всеки месец. Не беше особено вълнуващо.

След година засегнатият от депресията пазар на недвижимо имущество в Орегон започна да се възстановява. Калифорнийските инвеститори, с пращящи от пари джобове от все още процъфтяващия пазар на недвижимо имущество в техния щат, идваха на север и изкупуваха Орегон и Вашингтон.

Продадох къщичката за 95 000 $ на една млада двойка от Калифорния, която сметна, че прави изгодна сделка. Печалбата ми от 40 000 $ беше поставена в отсрочваща плащането на данъци полица и аз затърсих нещо, в което да вложа парите си. След около месец открих жилищен блок с дванайсет апартамента в Бивъртън, Орегон. Собствениците живееха в Германия, нямаха представа колко струва сградата и искаха да се отърват от нея. Предложих 250 000 $ за нещо, което струваше 450 000 $. Те се съгласиха на 300 000 $. Купих блока и го държах в продължение на две години. Като използвахме същия процес с отсрочваща плащането на данъци полица, ние продадохме сградата за 495 000 $ и купихме блок с трийсет апартамента във Финикс, Аризона. По това време вече се бяхме преселили да живеем там, за да се спасим от дъждовете. Подобно на пазара в Орегон преди време, пазарът на недвижимо имущество във Финикс се намираше в депресия.

Цената на блока във Финикс беше 875 000 $ и първата вноска беше 225 000 $.

Притокът на пари от него беше малко повече от 5 000 $ месечно. Пазарът в Аризона започна да се възражда и през 1996 година един инвеститор от Колорадо ни предложи 1.2 милиона долара за имота.

В крайна сметка двамата със съпругата ми решихме да изчакаме, докато разберем дали Конгресът ще промени закона за печалбата от капитала.

Предполагахме, че в такъв случай имотът щеше да поскъпне още 15-20%. Освен това 5000 месечно е добър приток на пари в брой. Давам този пример, за да покажа как една малка сума може да нарастне значително. И отново става дума за разбиране на финансови отчети, инвестиционни стратегии, на пазара и закона. Ако не са компетентни в тези области, хората очевидно ще трябва да следват стандартната догма да се играе и инвестира само на сигурно.

Проблемът със „сигурните“ инвестиции е такъв, че печалбите от тях просто са по-малки. Повечето брокерски къщи не биха се занимавали със спекулативни транзакции, за да предпазят както самите себе си, така и своите клиенти. И това е една разумна политика. Истински привлекателните сделки не се предлагат на новаци. Често най-добрите оферти, които правят богатите дори още по-богати, се пазят за онези, които разбират правилата на играта. Технически е незаконно да предлагаш подобни спекулативни сделки на някой, който не е „врял и кипял“ в тези неща, но, разбира се, това също се случва.

Колкото по-„врял и кипял“ ставам, толкова повече възможности се изпречват на пътя ми. Друго от следствията на постоянното развиване на финансовата интелигентност е все по-честото представяне на възможности за печалба. И колкото по-голяма е финансовата ви интелигентност, толкова по-лесно ще ви бъде да преценявате дали сделката е добра. Интелигентността е тази, която може да засече неизгодната сделка или да я превърне в изгодна. Колкото повече научавам — а има да се учи много — толкова повече пари правя, просто защото с времето трупам опит и мъдрост. Имам приятели, които играят на сигурно, работят здраво в областта на своята професия и не постигат цялата тази финансова мъдрост, за чието натрупване е необходимо време.

Моята философия е да садя семена в колонката с активи, Това е моята формула. Започвам на дребно и садя семена. Някои израстват, други — не. Във фирмата си за недвижимо имущество имаме имоти на стойност няколко милиона долара. Онова, на което искам да наблегна, е, че повечето от тези милиони започнаха от дребни инвестиции от по 5 000 $ и 10 000 $. Имах късмета всички тези първоначални вноски да бъдат изплатени по време на бързо разрастване на пазара за недвижимо имущество, да се увеличат, освободени от данъци и многократно да служат за покупката на ново имущество.

Акциите и ценните ни книжа са защитени от фирма, която с моята съпруга наричаме „нашия кооперативен фонд“. Наши приятели сключват сделки точно с хора като нас, които всеки месец разполагат с достатъчно пари, за да инвестират. Купуваме изложени на голям риск спекулативни частни компании, готови да разпродадат акциите си на Фондовата борса в Съединените щати или Канада. Ето един пример за това колко бързо може да се печели по този начин. Да речем, че купите 100 000 акции по 25 цента непосредствено преди акциите на компанията да бъдат предложени за публична разпродажба. Шест месеца по-късно акциите струват вече по 2 $. Ако се управлява добре, цената продължава да расте и достига 20 $ и повече за акция. Случвало се е нашите 25 000 $ за по-малко от година да достигнат 1 милион.

Това не е равнозначно на хазарт, ако знаете какво правите. Хазарт е, ако просто си хвърляте парите в някаква сделка и след това само се молите. Идеята е да използвате техническите си познания, мъдростта и любовта към играта; само така ще намалите риска. Разбира се, риск съществува винаги. Но финансовата интелигентност увеличава шансовете за успех. Следователно онова, което е рисковано за един, не е толкова рисковано за друг. Това е първата причина, поради която непрекъснато насърчавам хората да инвестират повече във финансовото си обучение, отколкото в пазара на акции, недвижимо имущество и каквото и да било друго. Колкото сте по-умни, толкова по-голяма вероятност има да спечелите.

Типът акции, които купувам аз, са особено рискови за повечето хора и изобщо не ви го препоръчвам. Все пак аз играя тази игра от 1979 година и имам голям опит. Но ако осъзнаете защо инвестиции от този род са рисковани за повечето хора, може би ще успеете да промените живота си така, че няма да ви се струва рисковано да превръщате всяка година 25 000 $ в 1 милион.

Както вече стана дума, нищо от написаното тук не е препоръка. Използвам го само като пример за прости и възможни неща. Това, което правя, не е кой знае какво, и за средностатистическия човек няма да бъде трудно да си осигури пасивен доход от 100 000 $ годишно. В зависимост от пазара и умствените ви възможности, можете да го постигнете в рамките на пет до десет години. Ако живеете скромно, тези допълнителни 100 000 $ на година ще бъдат приятно допълнение, независимо дали работите. Ако желаете, можете да продължите да работите или да си вземете продължителен отпуск, и да използвате в своя полза данъчната система на правителството.

Моята лична база е недвижимото имущество. Обичам недвижимото имущество, защото е стабилно и промените в него са бавни. Искам основата ми да е солидна. Притокът на пари е стабилен и ако се управлява правилно, има голям шанс да увеличи стойността си.

Стабилната база на недвижимото имущество ми позволява да правя по-големи рискове в спекулативните акции, които купувам. Ако осъществя големи печалби чрез акциите, плащам съответния данък и инвестирам остатъка в недвижимо имущество, като подсилвам в още по-голяма степен основата на активите.

И само още нещо за недвижимото имущество. Пътувал съм по цял свят и съм преподавал изкуството да се инвестира. Във всеки град чувам как хората казват, че човек не може да купи евтино имоти.

Моят опит показва друго. Дори в Ню Йорк и Токио има множество изгодни сделки, които повечето хора просто не забелязват. В Сингапур, където в момента цените на недвижимото имущество растат, все още могат да се намерят добри предложения.

Често чувам някой да казва: „Това не може да се направи тук“. И тогава се чувствам длъжен да им напомня, че може би трябва да кажат: „Не знам как да го направя тук… засега“.

Големите възможности не се виждат с очите, а с ума. Повечето хора така и не забогатяват, просто защото нямат финансово образование и не разпознават възможностите, които се намират току пред тях.

Често ме питат: „Как да започна?“ В предишната глава дадох десетте стъпки, които следвах по пътя към финансовата си независимост. Но никога не забравяйте да се забавлявате. Това е само игра. Понякога печелите, друг път се учите. Но непременно се забавлявайте.

Повечето хора никога не печелят, тъй като се страхуват много да не загубят. Ето защо училището ми се струва толкова глупаво нещо. Там ни учат, че грешката е нещо лошо и ни наказват за нея.

Ние се учим да вървим като падаме. Ако не паднем никога, няма и да се научим да ходим. Същото важи и когато се учим да караме колело. Още имам белези по коленете, но затова пък мога да карам колело без да мисля.

Същото се отнася и за забогатяването. За жалост главната причина повечето хора да не са богати е страхът им от загубата. Победителите не се страхуват от загубата. Но губещите се страхуват. Провалът е част от процеса на успеха. Хората, които избягват провалите, избягват също така и успеха.

Гледам на парите като на партия тенис. Играя здраво, допускам грешки, поправям ги, правя нови грешки, поправям и тях и така ставам все по-добър. Ако изгубя играта, пресягам се през мрежата, ръкувам се с моя противник, усмихвам се и казвам:

— До другата събота.

 

 

Има два типа инвеститори:

1. По-разпространеният тип са тези, които купуват готова инвестиция. Тя може да бъде кооперативен фонд, недвижимо имущество, акции или ценни книжа. Това е чист и прост начин за инвестиране. За пример може да се даде онзи, който отива в магазина и си купува компютър.

2. Вторият тип са инвеститорите, които създават инвестиции. Те обикновено събират сами дадена сделка като хората, които купуват части за компютър и ги сглобяват сами. Аз нямам представа как да сглобявам компютър. Но знам как да сглобя частите на дадена възможност.

По принцип професионалните инвеститори са от втория тип. Понякога сглобяването на отделните компоненти може да отнеме години. А понякога те така и не се събират. Богатият татко ме насърчаваше да стана именно такъв тип инвеститор. Много е важно да се научиш да сглобяваш частите, тъй като големите печалби са именно тук. Но понякога има и огромни загуби, ако вълната се обърне срещу теб.

Ако желаете да бъдете от втория тип инвеститори, трябва да развиете три основни умения в допълнение на онези, необходими за придобиването на финансова интелигентност:

1. Как да откриете възможността, пропусната от всички останали. Вие виждате с ума си това, което другите пропускат с очите. Така например един приятел купи някаква запусната стара къща. На човек му настръхваха косите, като я погледнеше. Всички се чудеха защо я бе купил. За разлика от всички нас той бе видял, че към къщата има четири празни парцела. След като купи къщата, той я събори и продаде петте парцела на един строител, който ги купи за три пъти повече пари. Така спечели 75 000 $ за два месеца. Не са кой знае колко пари, но със сигурност са доста повече от минималната заплата и технически не е трудно за изпълнение.

2. Как да осигуряваме нужните пари. Средностатистическият човек ходи за тази цел само в банката. Вторият тип инвеститори трябва да знаят как да набират капитал; това може да се прави по много начини, без да се намесва банката. За да започна, аз се научих как да купувам къщи, без помощта на банката. Безценни са не толкова къщите, колкото наученото умение да се осигуряват пари.

Много често чувам: „Банката не ми отпуска заем“ или „Нямам пари, за да го купя“. Ако желаете да бъдете инвеститор от втория тип, трябва да се научите да правите това, което спира повечето хора. С други думи, мнозинството позволява липсата на пари да им попречи да направят сделка. Ако успеете да се справите с това препятствие, ще бъдете с милиони пред другите, които не са придобили тези умения.

Неведнъж се е случвало да купя къща, жилищен блок или акции, без да имам и пени в банката. Веднъж купих жилищен блок за 1.2 милиона долара. Постигнах го с писмен договор между продавач и купувач. След това събрах 100 000 $ за депозита, като по този начин си осигурих 90 дни за намирането на останалата част от парите. Защо го направих ли? Просто, защото знаех, че действителната стойност на сделката е 2 милиона долара. Така и не събрах парите. Вместо това човекът, който ми зае 100 000 $, ми даде 50 000 $, защото му намерих тази сделка, аз се оттеглих, а той зае моето място. Общото работно време — три дена. И отново по-важно е какво знаете, а не какво купувате. Инвестирането не е купуване; тук по-скоро става дума за познания.

3. Как да организирате умни хора. Интелигентните хора работят или наемат хора, които са по-интелигентни от тях самите. Когато имате нужда от съвет, изберете грижливо човека.

Има да се учи много, но наградата може да бъде с астрономически размери. Ако не желаете да научите тези неща, тогава е за препоръчване да станете инвеститор от първи тип.

Най-голямото ни богатство е това, което знаем. А онова, което не знаем, е най-големият ни риск. Риск има винаги, затова се научете да управлявате риска, вместо да го избягвате.