Робърт Кийосаки
Богат татко, беден татко (6) (На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не)

Урок 3: Гледайте своя собствен бизнес

През 1974 година помолили Рей Крок, основателя на „Макдоналдс“, да говори пред студентите по бизнесадминистрация в Тексаския университет в Остин. По това време един от моите приятели, Кийт Кънингам, беше студент в този курс. След силната и вдъхновяваща реч, студентите предложили на Рей да отидат в любимата им бирария и да изпият по няколко бири. Рей се съгласил.

— В кой бизнес съм аз? — попитал Рей, след като цялата група вече държала по халба бира.

— Всички се изсмяха — разказваше Кийт. — Повечето от моите състуденти помислиха, че Рей просто се шегува.

Тъй като никой не отговорил, Рей повторил въпроса си.

— В кой бизнес мислите, че съм?

Студентите се изсмели отново и най-накрая един смелчага извикал:

— Рей, кой в света не знае, че си в бизнеса с хамбургери.

Рей се позасмял.

— Точно така си и мислех, че ще отговорите. — Направил пауза и добавил: — Дами и господа, аз не съм в бизнеса с хамбургери. Моят бизнес е недвижимото имущество.

Кийт сподели, че Рей трябвало да обяснява доста време гледната си точка. Основното в бизнесплана на „Макдоналдс“ е продажбата на франчайзи, предлагащи хамбургери, но той никога не пренебрегвал и местоположението на всеки франчайз. Знаел, че недвижимото имущество и неговото местоположение са най-важният фактор за успеха на всеки франчайз. Човекът, който купувал франчайза, плащал също и за покупката на земята под франчайза.

Днес „Макдоналдс“ е най-големият едноличен собственик на недвижимо имущество в света; той притежава повече дори от Католическата църква. „Макдоналдс“ е собственик на някои от най-скъпите кръстовища както в Америка, така и в други краища на света.

Кийт каза, че това е бил един от най-важните уроци в живота му. Днес той притежава автомивки, но бизнесът му всъщност е недвижимото имущество под тези автомивки.

Схемите в края на предишната глава илюстрираха, че повечето хора работят за всеки друг, само не и за себе си. На първо място работят за собствениците на компанията, след това — за правителството чрез данъците, които плащат, и най-накрая — за банката, от която са взели заем за покупка на жилище.

Когато ние бяхме малки, наблизо нямаше заведение на „Макдоналдс“. Богатият татко обаче беше поел отговорността да предаде на двама ни с Майк същия урок, за който говори и Рей Крок.

Това е третата тайна на богатите. Тя гласи:

Гледайте си своя собствен бизнес. Финансовите затруднения често идват при тези, които цял живот работят за друг. Към края на своя трудов стаж те няма да имат нищо.

И отново, една рисунка казва повече от хиляда думи. Този отчет за приходите и баланса илюстрира най-добре съвета на Рей Крок.

Вашата професия генерира:

Приходи: Работа за собственика

Разходи: Работа за правителството

Активи: Вашият собствен бизнес

Пасиви: Работа за банката

Съвременната образователна система набляга върху добрата академична подготовка, така че младежите по-късно да могат да си намерят хубава работа. Животът им ще се върти около заплатите или, както беше описано по-рано, около колонката с приходите. След като развият академичните си умения, те продължават обучението си на още по-високо ниво, за да усъвършенстват професионалните си умения. Учат, за да станат инженери, учени, готвачи, полицаи, хора на изкуството, писатели и т.н. Тези професионални умения им дават възможност да се присъединят към редиците на работната сила и да работят за пари.

Между професия и бизнес съществува голяма разлика. Често питам хората „Какъв е бизнесът ви?“ И те отговарят: „О, аз съм банкер“. След това ги питам дали банката е тяхна и те най-често отвръщат: „Не, аз работя там“. Това показва, че бъркат бизнес с професия.

Професията му може да е банкер, но този човек все още се нуждае от бизнес. Рей Крок обясни ясно разликата между своята работа и професията си. Професията му винаги е била същата; бил е продавач. В един период от своя живот е продавал шейкъри за млечни шейкове, после се захваща с продажбата на франчайзи на „Макдоналдс“. Но докато професията му е била да продава тези франчайзи, неговият бизнес е бил трупането на доходоносно недвижимо имущество.

Проблемът с училището е, че често се превръщаш в това, което учиш. И така, да кажем, че учиш готварство, после ставаш главен готвач. Ако учиш право, ставаш адвокат, а ако учиш механика, ставаш механик. Грешката е там, че много хора забравят да си направят собствен бизнес. И вместо това цял живот градят бизнеса на някой друг и му помагат да забогатее.

За да се подсигури финансово, човек трябва да си направи собствен бизнес. Собственият бизнес се върти около колонката с активите, а не около приходите. Както стана дума по-горе, правило номер едно е да знаеш разликата между актив и пасив и да купуваш активи. Богатите се съсредоточават върху колонката с активите, докато всички останали гледат тази с приходите.

Ето защо чуваме толкова често: „Трябва ми повишение“, „Ако само ме повишат в службата…“, „Започвам да уча отново, за да имам шансове по-нататък да си намеря по-добра работа“, „Ще работя извънредно“, „Може би ще си намеря втора работа“, „Ще напусна тези дни. Намерих си работа, където плащат повече“.

В някои кръгове тези идеи звучат съвсем разумно. Въпреки това, ако слушате какво обяснява Рей Крок, ще осъзнаете, че все още не създавате собствен бизнес. Вие продължавате да насочвате вниманието си върху колонката с приходите. Ще си помогнете да придобиете финансова сигурност само ако използвате допълнителните средства за покупката на доходоносни активи.

Основната причина за финансовия консерватизъм на повечето представители на бедната и средната класа, т.е. изказвания от рода на „Не мога да си позволя да поема риска“, е липсата на финансова основа. Те се вкопчват в работата си, защото им трябва сигурност.

Съкращенията с цел намаляването на работна ръка доказаха на милиони работещи хора, че т.нар. им „най-голям актив“ — къщата, ги изяжда живи; те продължават да изплащат ежемесечно заема за покупката й. Колата, друг „актив“, също не им прощава. Щеките за голф, купени за 1000 $, се въргалят някъде в гаража и са се обезценили, така че вече не струват 1000 $. Без сигурността на работното място, тези хора нямат на какво да се подпрат. Онова, което са смятали за активи, няма да им помогне да оцелеят във време на финансова криза.

Вероятно повечето от нас са попълвали молба за отпускане на заем от банката за покупка на кола или къща. Винаги е интересно да се гледа колонката с „чистата цена“. Интересно е, заради това, което приетите банкови и счетоводни практики позволяват на човек да смята за активи.

Един ден, когато трябваше да взема заем, моето финансово положение не ми се стори особено добро. Прибавих новите си стикове за голф, колекцията от произведения на изкуството, книгите, уредбата, телевизора, костюмите на „Армани“, ръчните часовници, обувките и другите лични вещи към колонката с активите, за да ги увелича.

Но ми отказаха заема, защото бях инвестирал прекалено много в недвижимо имущество. Не одобриха, че изкарвам толкова много пари от жилищни блокове. Искаха да знаят защо нямам нормална работа и не получавам заплата. Изобщо не попитаха за костюмите на „Армани“, за стиковете за голф или за колекцията произведения на изкуството. Животът е труден, когато не се вместваш в общоприетите „стандарти“.

Душата ми се сгърчва всеки път, когато чуя някой да обяснява, че разликата между неговите пасиви и активи е милиони или сто хиляди долара, или каквото и да е. Една от главните причини за неточността на чистата стойност е фактът, че в момента, в който започнеш да продаваш активите си, те облагат с данъци за всяка печалба.

Много хора затъват в дълбоки финансови проблеми, когато останат без приходи. За да намерят някакви средства, те започват да продават активи. Първо, активите им най-често мотат да бъдат продадени само за част от стойността, вписана в собствения им счетоводен баланс. Ако пък при продажбата на активите се осъществи печалба, тя се облага с данъци. И отново правителството взема своята част от тяхната печалба, като по този начин намалява получената сума, която би могла да им помогне да си платят дълговете. Ето защо казвам, че чистата стойност често „има по-малка стойност“, отколкото си мислят.

Започнете да изграждате собствен бизнес. Продължавайте да ходите на работа, но започнете да купувате истински активи, не пасиви или лични вещи, които нямат действителна стойност след като ги внесете вкъщи. Новата кола губи близо 25% от цената си, след като я изкарате оттам, откъдето сте я купили. Това не е истински актив, дори и банкерът ви да позволява да го впишете като такъв. Специалният ми нов стик за голф, който купих за 400 долара, струваше само 150 долара в момента, в който започнах да го използвам.

Затова поддържайте разходите си на по-ниско ниво, намалете пасивите и започнете да градите усърдно основите на стабилни активи. Много е важно родителите да научат децата си да правят разлика между активи и пасиви. Поощрявайте ги да започнат да строят колонката на активите, преди да напуснат бащиния дом, да се оженят, да си купят къща, да създадат деца и да се окажат в рискована финансова позиция, вкопчени за своята работа и пазарувайки всичко на кредит. Непрекъснато гледам как толкова много млади двойки се женят и попадат в капана на начина на живот, при който работят за плащането на данъците почти през половината от работното си време.

След като и последното дете напусне дома, повечето хора осъзнават твърде късно, че не са се подготвили както трябва за своето пенсиониране и започват да се борят, за да заделят някакви средства за тази цел. Тогава обаче техните собствени родители се разболяват и на раменете им се стоварват нови задължения.

И така, ето какви видове активи предлагам да придобивате. В нашия свят истинските активи спадат към няколко различни категории:

1. Бизнес, който не изисква присъствието ми. Аз го притежавам, но го управляват други хора. Ако трябваше да работя там, това нямаше да е моят бизнес. Просто щеше да ми стане работно място.

2. Акции.

3. Бонове.

4. Кооперативни фондове.

5. Доходоносни недвижими имущества.

6. Ценни книжа.

7. Хонорари от интелектуална собственост като музика, сценарии, патенти.

8. Всичко останало, което има стойност, носи доходи или се цени и за което има готов пазар.

Когато бях малък, образованият ми татко ме окуражаваше да си намеря сигурна работа. От друга страна, богатият ми баща, ме насърчаваше да започна да събирам активи, каквито харесвам.

— Ако не ги харесваш, няма да се грижиш за тях.

— Аз събирам недвижимо имущество, просто защото харесвам сградите и земята. Обичам да ги купувам. В състояние съм да ги гледам по цял ден. Когато се появят проблеми, те не са толкова лоши, че да променят любовта ми към недвижимите имущества. Хората, които не си падат по недвижимо имущество, да не го купуват.

Обичам да купувам акции на малки компании, особено нови. Причината е проста: аз съм предприемач. В началото работех в големи организации като „Стандарт Ойл ъв Калифорния“ и „Ксерокс Корпорейшън“. За мен беше удоволствие да работя с тях. И до днес пазя много мили спомени за онова време, но дълбоко в себе си чувствам, че не съм създаден за това. Обичам да създавам компании, не да ги управлявам. Затова купувам акции на малки компании и понякога дори създавам компанията. С покупката на акции от нови предприятия се правят цели състояния и тази игра ми харесва много.

Мнозина се страхуват от компаниите, зад които стои малък капитал, наричат ги рискови и имат право да мислят така. Но рискът намалява винаги, когато обичаш и разбираш това, в което инвестираш, когато познаваш играта. Стратегията ми при инвестирането в малки компании е да продам акциите след една година. Стратегията ми при недвижимото имущество, от друга страна, е да започна с нещо малко и после да продавам по-малката собственост за по-голяма и така да отлагам плащането на данък печалба. По този начин стойността се увеличава драстично. Обикновено държа даден недвижим имот по-малко от седем години.

Вече от години, дори в началото, когато работех със „Стандарт Ойл“, правех това, което препоръчваше богатият ми татко. Продължавах да бъда наемен работник, но се занимавах и със своя бизнес. Бях активен в колонката на активите. Правех сделки с акции на малки компании и недвижимо имущество. Богатият ми татко винаги наблягаше на значимостта на финансовата грамотност. Колкото по-добре успеех да вникна в счетоводството и управлението на парите, толкова по-добре щях да анализирам инвестициите си и в крайна сметка да започна да изграждам собствена компания.

Не бих насърчавал никой да създаде своя компания, ако не го иска наистина. Сега, когато знам всичко това, не бих пожелал на никого подобна работа. Има моменти, когато човек не може да си намери работа и тогава му се струва, че решението е в създаването на собствена Фирма. Статистиката показва, че шансовете за успех са много малки: девет от всеки десет компании фалират до петата година. На всеки десет от оцелелите през първите пет години, след това фалират още девет. Затова ви препоръчвам да създадете ваша компания само ако действително го желаете много силно. В противен случай ходете на работа и си гледайте бизнеса.

Като казвам да си гледате бизнеса, имам предвид да поддържате силна колонката на активите. Влезе ли веднъж долар в нея, не му позволявайте да излезе. Мислете за това по следния начин: щом влезе в клонката с активите, всеки долар се превръща във ваш наемен работник. Най-хубавото на парите е, че работят по двайсет и четири часа в денонощие и могат да продължават да го правят поколения наред. Не си напускайте работата, работете здраво като наемен работник, но продължавайте да изграждате тази колонка.

С увеличаване на притока на пари, можете да си купите нещо по-луксозно. Една от основните отличителни черти между богати и бедни е, че първите си купуват тези неща най-накрая, докато представителите на бедната и средна класа обикновено посягат първо към тях. Те често си позволяват лукс като покупката на големи къщи, диаманти, кожи, бижута или яхти, защото искат да изглеждат богати. И наистина изглеждат богати, но в действителност затъват все повече в дългове.

Тези, които остават дълго богати, изграждат първо колонката на своите активи. Едва след това доходите, идващи от колонката с авоари, купуват лукса. А хората от бедната и средна класа купуват лукс със своята пот и кръв и с наследството на децата си.

Истинският разкош е възнаграждение за инвестирането и разработването на реални активи. Така например, когато със съпругата ми случихме допълнителни средства от блоковете с апартаменти, които давахме под наем, тя отиде и си купи „Мерцедес“. Това не изискваше допълнителна работа или риск от нейна страна, тъй като автомобилът й бе купен от блока. Тя обаче трябваше да чака за него четири години, докато недвижимото ни имущество нарастваше и най-сетне започна да осигурява достатъчен приток на допълнителни средства, за да плати покупката на колата. Но този лукс (Мерцедесът) бе истинска награда, тъй като тя бе доказала, че знае как да увеличава колонката на активите. И сега колата означава за нея много повече, отколкото просто поредния красив автомобил. Тя означава, че съпругата ми е използвала финансовата си интелигентност, за да си я осигури.

Повечето хора излизат и импулсивно си купуват на кредит кола или някакъв друг лукс. Те може би се чувстват отегчени или просто искат нова играчка. Покупката на дадена луксозна стока на кредит рано или късно води до създаване на чувство на неприязън към нея, тъй като направеният заради нея дълг се превръща във финансово бреме.

След като вече сте отделили време, инвестирали сте и сте изградили свой бизнес, значи сте готови за добавянето на вълшебния щрих — най-голямата тайна на богатите. Тайната, благодарение на която всеки богат човек излиза много по-напред от масата. Възнаграждението в края на пътя за усърдното отделяне на време за вашия бизнес.