Робърт Кийосаки
Богат татко, беден татко (7)

(На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не)

Включено в книгата
Богат татко, беден татко
На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не
Оригинално заглавие
Rich Dad Poor Dad (What the Rich Teach Their Kids About Money - That the Poor and Middle Class Do Not!), (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 29 гласа)

Урок 4: История на данъците и мощта на корпорациите

Помня, когато в училище ни разказваха историята за Робин Худ и неговите хора. Според учителката това бе прекрасна история за един романтичен герой от типа на Кевин Костнър, който грабеше богатите и даваше на бедните. Богатият ми татко не виждаше герой в лицето на Робин Худ. Той го смяташе за крадец.

Робин Худ може да е умрял отдавна, но последователите му живеят и днес. Колко често ми се е случвало да чувам: „Защо богатите не платят за това?“ Или: „Богатите би трябвало да плащат по-големи данъци и да дават по този начин на бедните“.

Именно идеята на Робин Худ да се взема от богатите, за да се дава на бедните е причинила много мъка на бедната и средна класа. Причината средната класа да плаща такива огромни данъци се дължи на нейния идеал.

Истинската реалност е, че богатите не плащат данъци. За бедните плаща средната класа, особено образованата нейна част с високи доходи. За да разберем как действат нещата, трябва да ги погледнем в историческа перспектива. Нека се спрем на историята на данъците. И докато високообразованият ми татко беше специалист по история на обучението, богатият ми татко стана експерт по история на данъците.

Богатият татко обясни на двама ни с Майкъл, че първоначално в Англия и Америка не е имало данъци. Населението се облагало с данъци само понякога, временно, за покриване на разходите около войните. Кралят или президентът призовавали хората да се включат във финансирането на военните действия. Населението на Великобритания например е било облагано с данъци по време на борбата срещу Наполеон в периода 1799–1816 г., а в Америка данъците са плащали Гражданската война от 1861 до 1865 г.

През 1874 г. Англия прави данъка върху доходите постоянен. От 1913 г., с Шестнайсетата поправка на Конституцията, населението на Съединените щати започва да се облага постоянно с данък върху доходите. Имало е период, когато американците са били настроени срещу данъците. Причината е бил прекалено високият данък върху чая, довел до известното Бостънско чаено брожение, след което избухва Войната за независимост на Северна Америка.

И в Англия, и в САЩ са били необходими приблизително 50 години, докато населението приеме идеята за редовно облагане с данъци.

Тези исторически данни обаче не разкриват, че първоначално данъците и в двете страни са били наложени само на богатите. Богатият татко искаше с Майкъл да разберем точно това. Той обясняваше, че така идеята за данъците се популяризирала, за да бъде приета от мнозинството; на представителите на бедната и средната класа се казвало, че данъците са създадени за наказание на богатите. Така масите гласували за закона. И макар да се е смятало, че той е замислен, за да наказва богатите, в крайна сметка станало така, че започнал да наказва именно тези, които гласували за него — бедната и средната класа.

— Щом правителството усетило вкуса на парите, апетитът му се увеличил — обясняваше богатият татко. — С твоя баща сме пълна противоположност. Той е правителствен бюрократ, а аз съм капиталист. Нашият успех и заплащане почиват върху противоположно поведение. На него му плащат, за да харчи и да наема хора. Колкото повече харчи и колкото повече хора наема, толкова по-голяма става неговата организация. В правителството колкото по-голяма е нечия организация, толкова е по-уважаван той. От друга страна, в моята организация, колкото по-малко хора наема и по-малко пари похарча, толкова повече ще ме уважават моите инвеститори. Затова не обичам хората от правителството. Те имат различни цели от повечето бизнесмени. А колкото повече нараства правителството, толкова повече пари от данъци ще бъдат необходими за неговата издръжка.

Образованият ми татко вярваше искрено, че правителството би трябвало да помага на хората. Той обичаше Джон Ф. Кенеди и особено идеята за Корпуса на мира. Тази идея му допадаше толкова, че и двамата с мама работеха за Корпуса на мира, където обучаваха доброволци за Малайзия, Тайланд и Филипините. Непрекъснато се стремеше да издейства допълнителни помощи и увеличаване на бюджета, за да може да наема повече хора, както в работата си в Министерството на образованието, така и за Корпуса на мира. Това бе неговата работа.

Някъде от десетгодишната си възраст започнах да слушам как богатият ми татко твърди, че правителствените работници са банда мързеливи крадци, а бедният ми татко повтаряше, че богатите били алчни мошеници и трябвало да ги накарат да плащат по-големи данъци. И двете страни имаха основателни доводи. Трудно беше да работиш при един от най-големите капиталисти в града и после да се прибираш вкъщи, при баща си, който бе виден правителствен лидер. Не ми беше лесно да преценя на кого да вярвам.

Но когато изучаваш историята на данъчното облагане, се откроява една интересна перспектива. Както казах, приемането на закона за данъците е било възможно, защото масите вярвали в теорията на Робин Худ за икономиката, а именно — да се взема от богатите и да се дава на останалите. Проблемът обаче бе там, че апетитът на правителството за пари е неутолим и не след дълго се налага с данъци да бъде обложена и средната класа, а накрая и всички останали.

Богатите, от друга страна, виждат в това възможност. Те не играят по същите правила. Богатите вече знаят за фирмите (корпорациите), станали популярни по времето на платноходите. Тогава те ги създават като средство за ограничаване на риска за активите си при всяко пътуване. Богатите влагали парите си в корпорация, за да финансират пътуването. После корпорацията наемала екипажа, който да отплува за Новия свят в търсене на съкровища. Ако корабът изчезнел, членовете на екипажа изгубвали живота си, но загубата на богатите се ограничавала само с парите, вложени от всеки един в това пътуване. Следващата схема показва как фирмената структура се намира извън личния отчет за доходите и счетоводния баланс.

Как играят играта богатите:

 

Приходи

Разходи: Данъци (начисления)

Разходи (чрез фирма)

Активи Пасиви Разходи Приходи

 

От Активи, през Лична фирма и нейните Разходи и Приходи и през Намалени облагаеми приходи в Приходи. Освен това от Разходи (Данъци (намалени) и Разходи (чрез фирма)) в Разходи на Лична фирма. Пасивите остават извън потоците.

 

Именно познанието за силата на легалната структура на фирмата дава на богатите огромно предимство пред представителите на бедната и средна класа. Тъй като имах двама обучаващи ме бащи, единият социалист, а другият — капиталист, аз скоро започнах да си давам сметка, че философията на капиталиста има по-здрав финансов смисъл. Струваше ми се, че в крайна сметка социалистите се поставят сами в неизгодно положение поради липсата на финансово образование. Каквото и да измисли тълпата с цел да „взема от богатите“, в крайна сметка богатите неизменно я надхитряват. И така данъците лягат предимно върху плещите на средната класа. Богатите надхитряват интелектуалците единствено защото разбират силата на парите, предмет, който не се преподава в училищата.

А как богатите надхитряват интелектуалците? Щом данъците са приети с цел „да се вземат от богатите“, парите потичат в държавната хазна. Първоначално хората са щастливи. Парите се раздават на държавните работници и на богатите. При държавните служители те отиват във вид на заплати и пенсии, а при богатите — посредством техните фабрики, получаващи държавни поръчки.

Правителството се превръща в голям паричен фонд, но проблемът е фискалното управляване на тези пари. Не съществува въртене на парите. С други думи, според държавната политика, ако сте правителствен бюрократ, трябва да не допускате да ви остават много пари. Ако не успеете да изразходите отпуснатата ви сума, рискувате да не я получите при следващото оформяне на бюджета. Със сигурност никой няма да ви признае заслугата, ако сте действали ефикасно и икономично. Бизнесмените, от друга страна, биват възнаграждавани за осъществяването на икономии и ефикасността си.

Тъй като правителствените разходи нарастват непрекъснато, нуждата от пари се увеличава и идеята „данъците са за богатите“ се трансформира така, че да бъдат включени и слоевете с по-ниски доходи или хората, които преди време са гласували за тях — представителите на средната и бедната класа.

А истинските капиталисти използват финансовите си познания, за да намерят начин да се отърват. Те се насочват отново към защитата, която им дава корпорацията. А корпорацията наистина защитава богатите. Хората, които никога не са създавали фирма, не знаят, че тя всъщност не е нещо с физически облик. Тя представлява просто папка с правни документи, намираща се в кантората на някой адвокат, регистрирана от съответната държавна агенция. Това не е голяма сграда, носеща името на фирмата. Не е фабрика или група хора, а правен документ, създаващ легално тяло без душа (юридическо лице; богатството на богатите отново е защитено. Фирмите стават популярни, тъй като данъкът върху тяхната печалба е по-малък в сравнение с индивидуалния данък печалба. Освен това, както бе описано по-горе, в рамките на фирмата някои разходи могат да бъдат приспаднати от печалбата, преди плащането на данъка.

Тази война между богати и бедни продължава столетия. От едната страна на барикадата са богатите, а от другата — тълпата, която иска да „взема от богатите“. Битката се разгаря наново при създаването на всеки закон. И ще продължи вечно. Губят винаги тези, които са по-зле информирани. Тези, които стават всяка сутрин, прилежно отиват на работа и после си плащат данъците. Ако разберат как богатите играят играта, те също могат да я заиграят. И тогава ще тръгнат към собствената си финансова независимост. Ето защо потръпвам всеки път, когато чуя някой родител да съветва детето си да ходи на училище, за да може да си намери сигурна, безопасна работа. Служителят със сигурна, безопасна работа и без финансови наклонности, е обречен.

Днес средностатистическият американец работи пет-шест месеца годишно за правителството, докато изкара достатъчно, за да си покрие данъците. Според мен това е доста време. И колкото по-усилено работиш, толкова повече плащаш на правителството. Ето защо смятам, че идеята „да вземаме от богатите“ в крайна сметка се обръща срещу същите тези, които гласуват за нея.

Всеки път щом някой се опита да накаже богатите, те не се съгласяват безропотно, а реагират. Те имат парите, властта и намерението да променят съществуващото положение. И не плащат доброволно все по-високи данъци. Търсят начини да намалят данъчното си бреме. Наемат умни адвокати и счетоводители и убеждават политиците да променят законите или да създадат правни вратички. Имат нужните ресурси, за да осъществят желаните промени.

Данъчният кодекс на Съединените щати дава възможност и за други начини за намаляване на данъците. Повечето от тях са достъпни за всички, но най-често от тях се възползват богатите, тъй като се грижат за собствения си бизнес. Така например има клауза, която позволява продавачът да забави плащането на данък върху недвижимо имущество, което се продава, ако с парите се купи по-голямо недвижимо имущество. Инвестирането в недвижимо имущество дава възможност да се използват големи преимущества при данъчното облагане. Докато правите тези покупко-продажби, печалбите ви няма да бъдат облагани. Хората, които не се възползват от възможността да си спестяват по този напълно законен начин плащането на данъци, пропускат невероятна възможност да увеличават стойностите в графата „активи“.

Бедните и хората от средната класа нямат същите ресурси. Те позволяват на правителството да забие иглите си в ръката им и да започне да им източва кръвта. Непрекъснато се шокирам колко много хора плащат все повече данъци, само защото се страхуват от правителството.

Знам много добре колко страховит може да бъде данъчният инспектор. Имам приятели, чийто бизнес бе затворен и съсипан, а по-късно се разбра, че става дума за грешка от страна на държавните чиновници. Всичко това ми е напълно ясно. Много висока цена плащат обаче тези, които работят от януари до средата на май само заради този страх. Бедният ми татко така и не опита да се съпротивлява срещу това. Богатият — също. Той просто играеше играта по-умно и го правеше чрез корпорации — най-голямата тайна на богатите.

Може би си спомняте първия урок, който научих от богатия си татко. Бях само на девет години и трябваше да седя и да чакам да реши да ме заговори. Често стоях в офиса му в очакване да „стигне до мен“. Той обаче умишлено не ми обръщаше внимание. Искаше да осъзная властта му и да пожелая и аз един ден да притежавам подобна власт. През всичките години, през които се учех от него, той ми напомняше постоянно, че знанието е сила. И с парите идва голяма власт, която изисква да знаеш каквото трябва, за да ги запазиш и умножиш. Без знания светът те бута накъдето си иска. Богатият татко напомняше непрекъснато на двама ни с Майк, че най-големият тиранин не е шефът, а данъчният инспектор. Той винаги ще вземе повече, ако му позволите.

Първият урок, а именно да накарам парите да работят за мен, вместо аз да работя за тях, е свързан с властта. Ако работите за пари, вие предавате властта на вашия работодател. Ако парите ви работят за вас, вие запазвате и контролирате властта.

След като научихме за властта, която ни дават работещите за нас пари, той пожела да проявим финансов разум и да не позволяваме на разни тирани да ни използват. Човек трябва да познава законите и начина, по който действа системата. Ако си неосведомен, ще те малтретират лесно. Точно затова той плащаше много за умни счетоводители и адвокати. Беше по-евтино да плаща на тях, отколкото на правителството. Най-хубавият урок, който ми даде и който използвам постоянно, е:

— Бъди умен и няма да те изнудват толкова.

Той познаваше законите, тъй като ги изпълняваше. Познаваше законите и защото беше скъпо удоволствие да не ги познава.

— Ако знаеш, че имаш право, няма да се страхуваш да се защитаваш. Дори от Робин Худ и неговите хора.

Високообразованият ми татко винаги ме е поощрявал да си търся хубава работа в стабилна компания. И обясняваше предимствата на „изкачването по фирмената стълбица“. Той не осъзнаваше, че като разчитах единствено на това, което ми плаща корпоративният работодател, щях да се превърна в покорна крава, готова да бъде издоена.

Когато казах на богатия си татко за този съвет, той се изсмя.

— А защо да не притежаваш стълбицата? — попита само той.

Като момче не разбирах какво имаше предвид богатият ми татко, когато говореше за притежаване на собствена фирма. Тази идея ми се струваше невъзможна и страшна. И макар мисълта за нея да ме вълнуваше, младостта не ми позволяваше дори да мечтая, че един ден възрастни хора биха работили за притежавана от мен компания.

Ако не беше богатият ми татко, най-вероятно щях да последвам съвета на образования си родител. Именно напомнянията на богатия ми татко поддържаха жива идеята за моя фирма и ме караха да следвам друг път. Щом станах на 15–16 години, вече знаех, че няма да следвам пътя, който ми препоръчваше моят образован татко.

Нямах представа как щях да го постигна, но бях решил твърдо да не тръгвам в посоката, предпочетена от повечето ми съученици. И това решение промени живота ми.

Едва когато станах на около 25 години, започнах да разбирам съвета на богатия татко. Точно бях започнал да работя за „Ксерокс“. Изкарвах много пари, но всеки път, когато погледнех чека със заплатата оставах разочарован. Удръжките бяха толкова големи и колкото повече работех, толкова по-големи ставаха. Успехите ми караха шефовете да ми предлагат премии и увеличения на заплатата. Това ме ласкаеше но в същото време ми се струваше, че чувам в ухото си гласа на богатия ми татко: „За кого работиш? Кого правиш богат?“

През 1974 г., все още като служител на „Ксерокс“, оформих първата си фирма и започнах да се „занимавам с мой бизнес“. В графата с активите вече имах известна сума, но сега реших да съсредоточа усилията си върху нейното увеличаване. Заплатите с всичките им удръжки ми помогнаха да осъзная напълно съветите, които ми бе давал богатият ми татко. И виждах какво бъдеще ме чака, ако следвам препоръките на образования си татко.

Много работодатели смятат, че да съветват служителите си да имат свой бизнес е лошо за самата работа. Сигурен съм, че това е вярно за някои хора. Но за мен съсредоточаването върху собствения ми бизнес, върху изграждането на активи, ме направи по-добър служител. Вече имах цел. Отивах на работа рано и работех усърдно, като събирах колкото може повече пари, които да инвестирам в недвижимо имущество.

Точно тогава на Хаваите можеше да се направи цяло състояние. Колкото по-ясно ми ставаше, че сме в началото на бум, толкова повече ксерокси продавах. Колкото повече продавах, толкова повече печелех и, разбира се, удръжките ми се увеличаваха. Беше много поучително. Толкова ми се искаше да се измъкна от капана на наемния работник, че заработих още по-здраво. През 1978 година вече заемах едно от петте първи места по продажби, като често бях на първо място. Много, много ми се искаше да се измъкна от тази омагьосана въртележка.

За по-малко от три години от моята малка фирма, която беше холдингова компания за недвижимо имущество, започнах да изкарвам повече, отколкото от „Ксерокс“. И парите, които правех в графата на моите активи, в моята фирма, работеха за мен. Те се умножаваха, без да трябва да чукам по вратите, за да продавам копирни машини. Съветът на богатия татко ми ставаше все по-ясен. Скоро притокът на пари от недвижимо имущество бе достатъчен, за да заделя за закупуването на първото си „Порше“. Колегите ми от „Ксерокс“ мислеха, че харча заработените комисионни. Но аз не ги харчех; инвестирах ги в активите си.

Парите ми работеха здраво, за да правят още пари. Всеки долар в графата с активите беше страхотен служител; той се претрепваше от старание да ми осигури още служители и да купи на шефа си ново „Порше“, преди облагането на сумата с данъци. Започнах да работя по-усилено за „Ксерокс“. Планът действаше и доказателство за това бе моето „Порше“.

Като използвах уроците на богатия татко, успях доста млад да се измъкна от пословичната „омагьосана въртележка на плъховете“, в която попада наемният работник. Това стана възможно благодарение на стабилните финансови познания, които бях придобил чрез тези уроци. Без тези финансови познания, „финансовия коефициент за интелигентност“, както ги наричах, пътят ми към финансова независимост щеше да бъде значително по-труден. Сега обучавам другите посредством финансови семинари с надеждата да предам знанията си на тях. И винаги напомням на хората, че финансовият коефициент за интелигентност е съставен от познанията в сферата на четири широки области на експертиза.

 

1. Счетоводство. Това, което наричам „финансова грамотност“.

Жизненоважно умение, ако желаете да изградите империя. За колкото повече пари отговаряте, толкова по-голяма точност е необходима или сградата ще се срути. Това са подробностите и за тях отговаря лявото мозъчно полукълбо. Финансова грамотност е способността да четете и разбирате финансови изложения. Тази способност дава възможност да разпознаем слабите и силните страни на всеки бизнес.

2. Инвестиране. Аз го наричам „науката как парите да правят пари“. Тук спадат стратегиите и формулите. Това е дело на дясното или творческо полукълбо на мозъка.

3. Разбиране на пазара (науката за търсенето и предлагането). Трябва да се познават „техническите“ аспекти на пазара, ръководени от емоциите; историята с куклата Елмо по Коледа през 1996 г е пример за технически или ръководен от емоциите пазар. Другият пазарен фактор е „фундаменталният“ или икономически смисъл на дадена инвестиция. Разумно ли е да се инвестира в дадено нещо или не е разумно, като се има предвид състоянието на пазара в момента.

Мнозина смятат, че такива неща като инвестиране и разбиране на пазара са прекалено сложни за деца. Те не виждат, че децата ги знаят интуитивно. Гореспоменатата кукла Елмо например е герой от детското предаване „Улица Сезам“, която бе шумно рекламирана на децата непосредствено преди Коледа. Повечето деца пожелаха да си имат такава кукла и я поставиха на едно от първите места в списъка с подаръци, който изпращат на Дядо Коледа. Много родители се питат дали компанията не пусна умишлено продукта на пазара преди Коледа, като същевременно продължаваше да го рекламира. Това доведе до паника, дължаща се на голямото търсене и липсата на предлагане. Тъй като куклата Елмо не се предлагаше в магазините, ловците на скалпове видяха в това чудесна възможност да направят малко състояние от отчаяните родители. Онези от тях, които не бяха успели да се снабдят с Елмо, бяха принудени да купят друга кукла за Коледа. Аз лично не виждам никакъв смисъл в невероятната популярност на Елмо, но това е прекрасен пример за ръководещата се от принципа на търсенето и предлагането икономика. Същото се отнася и за пазара на акции, бонове и недвижимо имущество.

4. Право. Например, ако използваме фирма и се опираме на знанията си в областта на счетоводството, инвестициите и пазара, можем Да спомогнем за експлозивното разрастване. Човекът, запознат с данъчните предимства и защита, които дава фирмата, може да забогатее много по-бързо от наемния работник или собственика на малък бизнес.

Разликата е като между ходене и летене. И е особено голяма, когато става дума за стабилно богатство. Ето за какво става дума:

1. Предимства в данъчното облагане: Една фирма може да направи много неща, които физическото лице не може да направи — например да плати разходите си, преди да плати данъците. Ето ви цяла област от знанието, при това много вълнуваща, но няма смисъл да се захващате с нея, ако нямате значителни активи или бизнес.

Наемните работници заработват заплата, плащат данъците върху нея и се стараят да живеят с онова, което им остава. Корпорацията печели, харчи каквото може и бива облагана с данъци върху остатъка. Това е една от най-големите легални данъчни вратички, използвани от богатите. Те се поставят лесно и не са скъпи, ако инвестициите ви осигуряват солиден приток на средства. Така например, ако притежавате фирма, ваканциите се превръщат в срещи на управителния съвет на Хаваите. Покупката на коли, застраховките, поправките са все разходи за компанията. Картите за фитнесклуба са фирмени разходи. Повечето консумации в ресторант са частични разходи. И т.н., и т.н.

2. Предпазване от съдебна отговорност. Живеем в общество, което обича да се съди. Всеки иска парче от твоята торта. Богатите крият голяма част от богатствата си, като използват фирми и дружества, за да пазят своите авоари от кредиторите. Когато някой даде под съд богата личност, често се изправя пред множество слоеве правна защита и открива, че богатият всъщност не притежава нищо. Той контролира всичко, но не притежава нищо. Бедната и средната класа опитва да притежава всичко и го загубва в полза на правителството или други свои съграждани, които обичат да съдят богатите. Те са го научили от историята на Робин Худ. Вземи от богатите и го дай на бедните.

Целта на тази книга не е да се навлиза в подробности относно притежанието на фирма. Ще ви кажа обаче, ако притежавате някакви легитимни активи, да се постараете да се осведомите колкото се може по-скоро за изгодата и защитата, които осигурява фирмата. На тази тема са написани много книги; в тях ще намерите подробности за ползата и дори упътване стъпка по стъпка как да си направите собствена фирма.

Финансовият коефициент за интелигентност всъщност обединява много умения и таланти. Но според мен основата на финансовата интелигентност се изгражда именно от съчетанието от гореизброените четири технически умения. Ако мечтаете за голямо богатство, тази комбинация ще разшири значително финансовата ви интелигентност.

Резюме:

Богатите, които притежават фирми:

1. Печелят, 2. Харчат, 3. Плащат данъци

Хората, които работят за фирми:

1. Печелят, 2. Плащат данъци, 3. Харчат

Като част от общата ви финансова стратегия, препоръчваме горещо да притежавате фирма, обхващаща вашите активи.