Пол Кристофър
Евангелието на Луцифер (12)

11.

От въздуха мястото на разкопките в Деир ел Шакир приличаше повече на научнофантастична лунна база, отколкото на археологическа експедиция. Две дузини огромни палатки от високотехнологична синтетична материя бяха разпръснати върху платата над тясна долина от пясъчници, която бележеше древното корито на отдавна пресъхнала река. Палатките, всяка по дванайсет метра в диаметър, бяха свързани с тунели от същия материал. Имаше още няколко ромбовидни палатки със сводести куполи, които служеха за жилищни помещения, офиси и дори гаражи и ремонтни работилници за автомобилния парк от рейндж ровъри и хамъри. Куполите и тунелите имаха една цел: да защитават обитателите — хора и машини — от постоянните ветрове и ерозиращия, задушаващ прах и пясък. Двете най-големи конструкции, закрепени здраво с помощта на стоманени въжета и фиксирани с планки в забити в земята бетонни колони, бяха двата хангара, приютили транспортния хеликоптер на Адамсън и полския „PZL Вилга“ с един двигател, който Хилтс щеше да използва за въздушните снимки. На тази машина й стигаше едва трийсетметрова писта, за да излети, и това я превръщаше в единственото средство за въздушен транспорт, способно да излита и каца от разкопките. Между двата хангара беше разположена преносимата площадка за хеликоптери, която предпазваше машините от летящи отломки от неравната камениста земя.

Хилтс приземи голямата машина, без да трепне, после изключи двигателя. Веднага щом роторите намалиха оборотите си, четирима мъже в бели униформи като на стюарди от круиз, без да изчакат пътниците да слязат, избутаха хеликоптера в големия хангар и пуснаха покривалата с велкро^[1] върху вратите. Подобно на площадката отвън, подът на хангара беше покрит със здрава подложка, която служеше за изолация. Вратата на пътническата кабина се плъзна и Фин и останалите слязоха. Ахмед и мъжете, които вкараха хеликоптера, започнаха да разтоварват.

— Е, госпожице Райън, какво мислите? — попита Адамсън с горда усмивка.

Фин не знаеше какво да каже, нито защо беше обект на вниманието на шефа на експедицията.

— Впечатляващо — отговори.

— Скъпо — додаде Хилтс.

— Много — потвърди Адамсън и кимна. — Седем милиона долара по последни изчисления.

— Не съм сигурен дали коптите биха одобрили — рече Хилтс. — Ако не ме лъже паметта, те са давали обет за бедност.

— Съвсем вярно — намеси се Лавал. — От друга страна, повечето копти като населяващите Деир ел Шакир, са бягали заради дългове.

— Хората винаги са бягали в пустинята с надеждата да изчезнат — засмя се Адамсън. — Затова е създаден Френският легион.

Прекосиха хангара и влязоха в един от свързващите тунели. Нестихващият вятър отвън шепнеше срещу тежкия найлон, като къдреше леко плата и предизвикваше едва доловимо плющене.

— Алмаси — изрече Фин. Това беше почти единственото нещо, което знаеше за тази част на света.

— Моля? — обърна се внезапно Адамсън и впи поглед в нея. Кръвта се бе отдръпнала от лицето му.

За първи път Фин разбра какво означава изразът „бял като платно“.

— Алмаси — повтори тя. — Унгарският граф от „Английският пациент“.

— „Английският пациент“ е роман — рязко рече Адамсън.

— Също така и много хубав филм — вметна Хилтс. — Уилям Дефо беше невероятен. Не толкова добър, колкото в „Спайдърмен“, но все пак страхотен.

Адамсън го изгледа намръщено.

— Персонажът на Алмаси наистина е съществувал някога, нали? — настоя Фин, изненадана от реакцията на Адамсън и със събудено любопитство.

Лавал поклати глава и дари Фин с лека покровителствена усмивка. Малко момиченце, погладено по главата.

— Ласло Алмаси изобщо не е бил граф. Баща му е бил високопоставен правителствен служител в Будапеща. Fonctionaire^[2], нищо повече. Както всички германци са хер доктор и хер професор. Избягал в пустинята, защото имал афера със съпруга на политик. Платили му да остане там. Бил е дилетант, госпожице Райън, нищо повече.

— Мислех, че е бил шпионин по време на Втората световна война — включи се с равен тон Хилтс. — Използвал знанията си за пустинята, за да превежда шпиони от Мароко до Кайро, ако не греша.

— Има много истории за Ласло Алмаси — усмихна се едва забележимо Лавал — и повечето от тях са точно това, истории.

— И нито една от тях няма общо с коптските манастири по принцип или Деир ел Шакир в частност — заключи Адамсън. Той разпери ръка в царствен жест. — Елате.

Последваха го през леко извития тунел; той ги отведе в обширна зона, обзаведена с маси, столове и полева кухня с хладилник, маса за пинг-понг и билярд. В просторното помещение имаше няколко души, които четяха или разговаряха. Един азиатец и чернокожа жена играеха разгорещено партия пинг-понг. Всички бяха облечени с ежедневни дрехи. Въздухът под купола беше прохладен и Фин осъзна, че има климатик. Светлината проникваше през пет-шест прозрачни триъгълника върху стените. Някъде отблизо се носеше едва доловимото бръмчене на генератор.

Адамсън ги заведе до една от масите. Седнаха и почти веднага се появи униформен стюард с кана леденостуден чай, клончета мента и чаши, които имаха вид на държани във фризер. Стюардът беше тъмнокос, с маслинена на цвят кожа. На значката му пишеше „Бадир“. Местен като мъжете в хангара. Той се оттегли тихомълком. Приел ролята на домакин, Адамсън наля чай на всички и седна.

— Тук има деветдесет и двама души — започна той. — От тях само двайсет и петима са археолози, петнайсет са стажанти от различни университети по света, още двайсет са доброволци, които си плащат за привилегията да участват, и останалите са от персонала по поддръжката. Това е една от най-добре осигурените и скъпи експедиции. В добавка към услугите на господин Хилтс имаме напълно оборудван отдел по сензорно наблюдение, връзка със СПОТ, френската сателитна система за наблюдение на археологически зони, Лендсат на НАСА и Астер^[3]. Разполагаме също с томограф — радар за напречно сканиране, компютърно генериране на образи и достъп в реално време до някои от най-богатите археологически архиви. Накратко, ако ви трябва информация, можем да ви я предоставим.

— Полезно е да се знае — подхвърли Хилтс и се огледа.

— Ще правите снимки от ниска височина на филми и с цифров фотоапарат. Скиците и чертежите са на ваше разположение по всяко време — поясни Адамсън.

— Сателитите не са ли достатъчни?

— Дават доста данни, но на нас ни трябват детайли. Интересуваме се най-вече от местоположението на старите пътища на керваните и кладенците, използвани от поклонниците на път към манастира.

— Ясно.

— Надявам се. — Адамсън се обърна към Фин: — Вие, госпожице Райън, ще прекарвате по-голямата част от времето си в скициране на артефактите преди изваждането им, после ще отбелязвате местоположението им върху координатната мрежа на сайта. От автобиографията ви разбирам, че имате известен опит с компютри.

— Да.

— Питкалк? Алтвю?

— Определено. — „Питкалк“ беше една от първите компютърни програми, създадени за нуждите на археологията, с която се бе научила да работи още като тийнейджър на компютъра на майка си. „Алтвю“ беше подобна програма, състояща се от мрежа и диаграми, използвана от чертожниците. В момента беше доволна, че не напудри автобиографията си, както правеха много от приятелите й, някои от които си измисляха несъществуващи степени и професионален опит.

— Хубаво. — Адамсън пресуши чашата със студен чай и се изправи. — Ахмед ще занесе багажа ви в помещенията, където ще спите. Като членове на експедицията и двамата имате право на отделно помещение в жилищната площ. — До масата безшумно изникна един от облечените в бяло стюарди. Адамсън положи бащинска ръка върху рамото му. — Фараг ще ви заведе. — Фин се изненада, че Адамсън знае името му, но после видя табелката на сакото му. — Ще се видим на вечеря. — Адамсън се усмихна. После се завъртя и се отдалечи.

Компанията го проследи с поглед.

— Интересно ми е какво означава Деир ел Шакир — зачуди се Фин и отпи от чая.

— Манастир на черепа — услужливо отговори Хилтс. — Предполага се, че въпросният череп е принадлежал на апостол Тома. Той е причината коптите да се установят тук. Съществува теория, че черепът бил от кристал като този на маите, но този тук е приписван на Бафомет… Сатаната според рицарите тамплиери. Страшничко, ако си любител на подобни истории.

Фин се засмя.

— Гледаш продължението на „Досиетата X“, нали?

— Моля, последвайте ме — помърмори Фараг.

И те го последваха.