Даяна Палмър
Пагубен чар (7)

Седма глава

Тази вечер Данета научи за Кейб повече, отколкото за двете години досега. Видя дипломите му от гимназията и от университета в Иейл, както и трофеите от състезанията по бягане и разрязаната риза — спомен от деня, в който за пръв път е летял сам със самолет. Та тя дори не знаеше, че той може да пилотира самолет!

От Юджин научи за интереса на Кейб към историята и че е осигурил стипендии на двама студенти в университета в Оклахома. И се оказа, че макар да не е старомоден, се интересува от коне и е опитен ездач. Това й съобщи Ники с неприкрита гордост от брат си, когото виждаше рядко.

Докато тя научаваше разни неща за Кейб от семейството му, той бе на телефона и се опитваше да разреши спешен проблем с погрешно доставен детайл.

— Мразя да се занимавам с оборудване — изпъшка той, когато много по-късно се върна в хола. Бе по чорапи, без сако и вратовръзка, с разкопчана риза и изглеждаше… невероятно мъжествен! Данета не можеше да откъсне поглед от него.

Той отбеляза унесения й поглед със самонадеяна усмивка. Харесваше му това свенливо възхищение. Седна до нея на дивана и собственически преметна ръка на облегалката зад гърба й. Юджин и Синтия се спогледаха многозначително.

— Ако наистина го мразиш, върни се при мен — предложи Юджин.

— Не става. Прекалено много ми харесва това, с което се занимавам. — Погледна към Данета. — Освен това, ти през цялото време ще ме държиш извън града. Започвам вече да наближавам възрастта, в която ми се стои на едно място.

— Ще измислим нещо.

Кейб откъсна поглед от топлината на очите й.

— Не.

— Добре де, за опит пари не вземат — сви рамене баща му. — Иска ли някой да гледа новия научнофантастичен филм, който съм купил? — Протегна видео касетата и Данета се усмихна.

— Обичаш ли научна фантастика? — попита я Кейб и я привлече към себе си.

— Много — прошепна тя, сияеща от радост. Бе направо невероятно да седи тук, да усеща ръката му около себе си, както и нежния му поглед, който някога я плашеше.

— Аз също — целуна я той леко по устните.

Тя не можеше да повярва, че Кейб е направил това пред очите на цялото семейство. Бе толкова демонстративно! Но той го повтори и докато другите гледаха филма.

Хвана ръката й, бавно я пъхна в отворената си риза и я притисна към топлите си мускулести гърди. С усмивка наблюдаваше как тя опитва да прикрие вълнението си, докато дишането й стана неравномерно, а очите обходиха останалите.

Нямаше нужда да се безпокои. Юджин и Синтия се бяха сгушили заедно пред телевизора, а Ники се бе проснал на пода. Никой не им обръщаше внимание, което бе добре, защото докато Кейб държеше ръката й, другата му ръка бе под рамото й и най-нахално галеше извивката на гърдите й. „Ще те убия“, закани се тя наум. Бе неописуемо трудно да седи неподвижно и да не дава израз на страстта си. Едва не извика. Скоро вече се бе облегнала върху него, вдигнала незабелязано ръка, за да му направи място. Тялото й безпомощно се извиваше под ласките му…

— Какво ще кажете за по едно кафе? — обади се неочаквано Кейб и се изправи. — Ние с Данета ще го направим — добави той, като видя, че Синтия неохотно се размърда.

— Да спрем ли филма? — попита Юджин лукаво.

— Няма нужда. Ще разберем какво е станало. — Той хвана Данета за ръка и бързо я изведе от стаята. В кухнята я притисна до хладилника и се надвеси над нея. — Най-после! — прошепна в устните й. — Повече не можех да издържам…

Пръстите му се плъзнаха по гърдите й. Данета простена и обви ръце около него. Без да мисли повече, отвърна на целувката му, а бръмченето на хладилника и на машината за сладолед в камерата едва заглушаваха тежкото му дишане и ударите на собственото й сърце. Той вдигна глава, свали ръцете й и постави студените длани върху гърдите си.

— Така е по-добре. — Разкопча ризата си и я извади от панталона. — Надявам се, че усещането ти харесва — прошепна дрезгаво.

— Харесва ми — вдигна тя очи към него. — Мислех, че ще умра там — добави нервно.

— И аз. — Ръцете му се промъкнаха под жълтия й плетен пуловер и стигнаха до сутиена. Тялото й потрепери от непознатата ласка. — Няма да те заболи — обеща той тихо. — Къде се закопчава това дантелено нещо, отпред или отзад?

— От… Отзад…

— Нямаше нужда от него — усмихна се той и ловко го откопча. След това дланите му се плъзнаха напред.

— Кейб… — проплака Данета, хвана китките му и ги притисна към себе си.

— Не се бори с чувствата си — посъветва я Кейб, когато тя опита да се отдръпне, за да се освободи от изгарящото я желание. Настойчивите му ръце се движеха бавно по тялото й. Ако не беше хладилникът, на който се бе подпряла, щеше да се свлече на пода.

— О… Кейб! — простена тя и се изви. — Спри…

— Лошо ли е? — захапа той горната й устна. — Боли ли те?

— Да…

— И мен, красавице. А сега се помъчи да не викаш.

Тя не разбра какво й казва, докато устните му не се сключиха около зърното на едната й гърда. Не бе очаквала толкова интимна и възбуждаща ласка, която я накара да потрепери.

— Кейб! — Не позна собствения си глас. Впи пръсти в косата му и го притегли по-близо. Гореща вълна на удоволствие я прониза от гърдите към стомаха.

— Не толкова силно, любов моя — прошепна той и вдигна глава, за да надзърне в трескавите й очи. — Тук си много нежна. Не искам да те заболи. — Потъмнелите му блестящи очи се върнаха към твърдите розови зърна. — Досега не съм знаел колко красива може да бъде една жена. — Устните му помилваха изключително нежно гърдите й. — Не знам дали ще преживея удоволствието да те имам…

Тя почти не го чуваше. Цялото й тяло трепереше. Той пристъпи напред и кракът му се озова между бедрата й. Тази нова близост разби малкото, което бе останало от самообладанието й. Дланите й се плъзнаха по гърба му, наслаждавайки се на твърдите като камък мускули.

— По-надолу — прошепна той в устните й. — Не спирай там.

— Не мога… — преглътна тя. — Не мога да те докосвам така.

— Можеш. — Хвана ръцете й и ги спусна към бедрата си. — Притисни ме. Няма от какво да се страхуваш. И двамата знаем, че съм възбуден.

— Ще те заболи — възрази тя с пресекващ глас, но се подчини.

Той й се усмихна през мъглата на страстта.

— Няма. — Наведе се отново към устните й и я привлече към себе си, така че пулсиращата топлина на тялото му проникна в нея. — Ако бяхме сами, нямаше да спра. Щях да смъкна тези джинси, да разкопчея колана си и да се любим направо тук.

Очите й се изпълниха със сълзи, защото знаеше, че с радост би се съгласила. Той също го знаеше.

— Ако бях поискал, щеше да ми се отдадеш, нали? — Гласът му бе по-дълбок от обикновено, изпълнен с топлота.

— Да…

— А ако те помоля да дойдеш при мен през нощта, когато всички спят? — промълви той. Тя прехапа устни почти до кръв, мъчейки се да се овладее. — Не се страхувай — погали я Кейб нежно по бузата. — Няма да искам да спиш с мен… Във всеки случай, не още. — Отдръпна се от нея дотолкова, че да може да закопчее сутиена и да оправи пуловера й. Пръстите му бяха сръчни, макар и малко несигурни. — От незапомнени времена мъжете и жените си доставят удоволствие по този начин. Но ние още не сме преодолели предразсъдъците ти… Въпреки че се сещам за някои неща, които бихме могли да правим. Искаш ли да ги чуеш?

— Не!

— Искаш. — Прошепна ги в ухото й, докато тя се дърпаше и се опитваше да протестира. Засмя се от удоволствие, като видя цвета на лицето й. — Не искаш ли да правиш тези неща с мен?

— Ти си животно! — блъсна го в гърдите Данета, но свенливата усмивка я издаде, че само се преструва на възмутена.

— Аз съм едно гладно животно — съгласи се той и силно я прегърна. Целуна върха на нослето й. Харесваше как вълнистата й коса се спуска по раменете, харесваше сладкия женствен аромат на тялото. — Какво ще кажеш да направим това кафе и да нарежем малко от тортата на Синтия?

— Добре — усмихна се тя. Колебливо протегна ръка към лицето му. Кейб улови с устни пръстите й и след това ги остави на воля да го докосват, да го изучават.

— Какво ще правим, ако се влюбиш в мен? — попита той небрежно, сякаш тази мисъл изобщо не го безпокоеше.

Данета усети как сърцето й се сви. Но нямаше да се хване.

— Може да се наложи да се самоубия. — Намръщи се замислено. — Или пък да си счупя крака?

Кейб й се усмихна. Изглеждаше по-млад и по-спокоен от всякога.

— Имаш вид все едно, че си се любила. Когато се върнем, Юджин ще ни се смее.

— Ти ме домъкна тук… — започна тя.

— Аз?! Боже мой, трябваше ли да седя там, докато ме изтормозиш до смърт?

— А какво точно правеше ти, докато аз те тормозех?

Той стисна устни и премести поглед към гърдите й.

— Образовах се как реагират девствените жени на чувствено докосване.

— Ах, колко си гаден! — процеди тя през зъби.

— Ти беше тази, която се опитваше да ме накараш да си сложа ръката по-близо до…

— Хайде да направим кафето! — избухна Данета.

Кейб я пусна, доволно усмихнат. Докато тя търсеше кафеварката, той стоеше, облегнат на хладилника, небрежен и страхотно красив.

— Ти… Изглеждаш малко размъкнат.

— Да разбирам ли това като намек да си закопчея ризата, за да не заподозрат Синтия и Джин, че сме се любили в тяхната кухня? — попита той невинно.

— Ако може да се съди по начина, по който баща ти ни изгледа, когато излизахме, сигурно може да ти разкаже с пълни подробности всичко, което сме правили.

Той се засмя и извади цигарите си.

— Без съмнение. — Запали и издиша облак дим. — Бих ги отказал, само че е толкова приятно, след като… — Внезапно млъкна.

Данета го погледна озадачено. После изведнъж проумя. Пушенето е приятно, след като човек се е любил… Тя не беше първата жена, с която той правеше това… Обърна се и сложи кафеварката, без да каже нито дума. Прекрасната хармония си бе отишла, изблъскана от грубата реалност.

Кейб застана зад нея и с тежка въздишка сложи ръце на раменете й.

— Не мога да изтрия миналото, колкото и да ми се иска. Но наистина не съм плейбой, за какъвто те накарах да ме мислиш. За мен е много важно да ми повярваш.

— Защо? Аз съм само случаен епизод…

Той я прекъсна с целувка.

— Не се държа с „епизодите“ така, както се държах с теб тази вечер — каза сериозно. — И мисля, че го знаеш.

— Толкова се страхувам…

— Значи сме двама — призна й изненадващо. — Обвързването е кошмар за мен. Това е нещо, което никога не съм искал. Но и не бих понесъл друг мъж да те докосва…

— А аз не желая друга жена да те докосва — каза тя колебливо и сведе поглед към голите му гърди.

— Господи, ние сме се побъркали! — засмя се той. — Няколко целувки, и сякаш е дошъл свършекът на света. Никога не съм си представял, че ще стане така.

— Бихме могли да спрем — предложи тя, без да вдига глава.

— Какво?! Виж! — Хвана ръката й и я сложи на гърдите си. Силните удари на сърцето му разтърсиха пръстите й. — Опитвала ли си се някога да спреш торнадо? Май ще е по-лесно, отколкото ние с теб да спрем дотук, освен ако не заминеш за Аляска или Сибир и си смениш името. Но дори и тогава бих те открил! — Стисна ръката й. — Бих те намерил, където и да отидеш!

— Защо?

— Защото половин човек не може да живее — прошепна той в устните й.

Данета се отпусна в прегръдката му. Да бъде с него бе така естествено, както да диша. И тя като него имаше чувството, че ако го загуби, ще загуби половината от себе си. Но това нямаше да продължи дълго… Въпреки уверенията му, че няма склонност към безразборни връзки, той бе имал много жени — всички до една красиви. Данета не хранеше илюзии за себе си — не бе грозна, но никога нямаше да бъде голяма красавица. Щеше да му омръзне. Връзката с нея бе нещо ново за Кейб — това бе всичко.

Данета обаче го желаеше. Обичаше го. Той също я желаеше и ако можеше да бъде с него дори една нощ, не би се поколебала — поне щеше да има какво да си спомня през скучния си и монотонен живот. Плъзна ръце под ризата и усети как тялото му се напрегна и се изви към нея. След миг отново бе възбуден, но този път тя не се отдръпна, а се притисна към него, усещайки с удоволствие доказателството за неговото желание.

— Вече не се ли страхуваш от мен?

— Не… — прошепна тя.

Ръцете му се спуснаха по гърба й и привлякоха бедрата й с бавно, чувствено движение, което я накара да стисне очи от удоволствие.

— Подхождаме си — отбеляза Кейб задъхано. — В леглото ще ни бъде толкова хубаво, че и двамата няма да искаме да се любим с някой друг… А това ме плаши до смърт.

„Защото той не иска обвързване“, помисли Данета и облегна глава на гърдите му.

— Няма нужда да стигаме до леглото.

— Не чувстваш ли? — Кейб я притисна по-силно към себе си. — Колко дълго мислиш, че ще мога да се въздържам?

— Ще забременея — измърмори тя и се изчерви, като осъзна какво е казала.

Кейб се засмя, отблъсна я и вдигна димящата цигара към устните си.

— По дяволите, не е честно!

— Честно е. Знам, че много жени пият хапчета, но аз трябва да поискам рецепта от нашия семеен лекар, а той би ме накарал да се чувствам ужасно. Мога да отида и в поликлиниката, обаче там със сигурност ще срещна някоя позната. Не мога. Просто не мога!

Той нави на пръста си кичур от дългата й коса.

— Разбирам те.

Данета с копнеж се взря в очите му.

— Има само няколко дни в месеца, когато жената може да забременее.

— Не разчитай на това. Чел съм, че сперматозоидите могат да живеят в женското тяло почти три дни.

— Кейб… — изстена тя.

— Най-добрият ми приятел следваше медицина — продължи той невъзмутимо. — Разказа ми много неща за жените. Рискът не е само през тези няколко дни, защото при някои жени овулацията е нередовна. Така че никога не може да си сигурна кога е опасният период. И престани да се изчервяваш! Любенето е естествена и прекрасна част от това, което мъжът и жената изпитват един към друг. Затова не е срамно и не е нужно да се крие.

— Повечето хора обаче смятат, че трябва да се крие — възрази тя. — А и в наше време любенето не е израз на любов, а е като… като да си смениш носната кърпичка, както казва едно момиче.

Той привлече главата й към себе си.

— Но не за мен и теб, Дан — каза тихо. Този прякор започваше да й харесва. — Ти не преследваш мъжете, а аз не съм свикнал да прелъстявам девственици. При нас любовният акт няма да бъде отблъскващ или обичаен.

— Ще бъде, ако съм само поредното ти завоевание.

Той я целуна нежно по челото.

— Ако беше само завоевание, щях да се погрижа да взема мерки. Днес само някой глупак би рискувал в леглото. — Повдигна лицето й към своето. Очите му бяха спокойни и сериозни. — Аз нямам нищо против да забременееш. Това звучи ли ти обичайно?

Зави й се свят.

— Не те… разбирам. Казваш, че не искаш да се обвързваш, че не те съблазняват девственици, а сега говориш за деца и…

— Обичам децата, Дани — усмихна се той. — А ти?

— О, да — поддаде се тя на лудостта му. — Обичам да ходя по магазините и да разглеждам детските стоки. Никога не съм мислила, че ще ми се наложи да купувам нещо, но това беше приятно занимание, което да разсейва самотата ми. Всъщност имам чувството, че винаги съм била самотна…

— Аз също. — Затвори с целувка очите й. — Твърде дълго съм бил самотен. След това ти постъпи при мен на работа и започна да ме замерваш с календари и светлината на радостта отново се върна в моя свят. Чак на Коледа разбрах с какво нетърпение чакам всеки нов ден. Започнах да те целувам, но се сетих, че може да се изплашиш и да напуснеш. А знаех, че не мога да работя без теб. Нямаше да ми остане никаква радост в службата…

— А аз самата току-що осъзнах, че идвам на работа заради теб, а не заради самата работата — призна тя.

Той въздъхна и леко я целуна по устните.

— Как може двама души да са толкова слепи? Баща ми беше прав. Ти струваш колкото две жени като Керъл!

Данета искаше да го попита за Керъл, но се страхуваше.

— Кафето — каза тя и погледна към кафеварката.

— По-добре да го направим, преди да са дошли да ни търсят — съгласи се той с въздишка. — Добре. Аз ще нарежа тортата. — Пусна я и се пооправи, докато цигарата му догаряше в пепелника. Наряза тортата, а Данета подреди чинийките, вилиците и салфетките върху голям сребърен поднос. Кейб го взе, погледна още веднъж към нея и неохотно се запъти към хола.