Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сестрите Марист (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
His Girl Friday, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране
stontontina (2008)
Корекция
asayva (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Даяна Палмър. Пагубен чар

ИК „Арлекин-България“, София, 1995

Американска. Първо издание

ISBN: 954-11-0300-6

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

Данета никога не бе влизала в такъв изискан ресторант, освен веднъж преди години с родителите на Джени. Обстановката бе изключителна, а менюто бе изпъстрено с френски думи, които тя едва си спомняше от училище. Избра пиле, за да не охарчи много Бен, и с изненада чу как той поръча пържола, раци и бутилка вносно бяло вино.

— За мен само една чаша — предупреди тя, когато вече привършваха с храната. Бен бе напълнил отново чашата си и посягаше към нейната. — Не мога да пия повече от чаша.

— Така ли? — усмихна се Бен. — Ще го запомня.

— Ах ти, дявол такъв! — Данета отпи от виното. Ароматът й хареса. — Много мило, че ме покани.

— Бих искал да ми стане навик — отвърна той и се вгледа с откровено възхищение в лицето й. — Мислех, че никога няма да се съгласиш.

— Не излизам много — призна тя. — Виждаш ли, аз не съм достатъчно… освободена.

— Наистина ли? — Очевидно го приемаше на шега.

— Наистина.

— Ако е вярно, значи си единствена и те поздравявам за това — засмя се той и вдигна чашата си за тост. — Но си първата секретарка на Кейб, която може да каже такова нещо. Не че той е лош човек. Само дето харесва жените.

— Чувала съм — въздъхна тя. — Но не харесва мен. Или поне не в този смисъл.

— Той е сляп — усмихна се Бен нежно. — Ти си страхотна!

— Благодаря — изчерви се Данета.

Той стисна устни и се загледа в чашата си.

— Имаш ли сестри или братя?

— Аз съм единствено дете. Имам красива братовчедка, но тя не се заседява вкъщи.

— Защо? — попита той много небрежно.

Тя започна да му обяснява. Езикът й се бе развързал от виното. Но след малко се усети, че говори твърде много.

— Извинявай, май ме хвана.

— Всичко, свързано с теб, ме интересува — изрече той бързо. — А братовчедка ти ми се струва много симпатична.

— И аз така мисля.

— Сигурно ти харесва да живееш с нея, след като през повечето време апартаментът е само твой.

— Да, харесва ми. Тя се върна тази седмица, но само за една нощ. — Данета се засмя. — О, Бен, това вино е много силно.

— Така се твърди. — Отново стисна устни и се вгледа мълчаливо в нея. — Бих искал да се опознаем, Данета Марист, ако си сериозна и ако не си в списъка на шефа. Не искам да нагазвам в територията на господин Ритър.

— Аз не принадлежа на господин Ритър — съобщи му тя и се намръщи. — Никога не съм допускала, че хората мислят така.

— Не хората, само аз. — Сви рамене. — Аз съм отскоро в компанията. Знам само това, което чувам.

— Къде си работил по-рано?

— В Калифорния — отговори той кратко и рязко смени темата: — Разкажи ми за тези геоложки проучвания. Твоята братовчедка работи във фирмата на стария Ритър, нали? Когато постъпих тук, мислех, че Кейб Ритър има дял в нея.

— О, не, те не се разбират много — поклати тя глава. — Един ден той сигурно ще я наследи, но сега се занимава само с оборудване. Съмнявам се дали изобщо знае какво прави Юджин.

Бен измърмори нещо под нос и се замисли. После отново се обърна към Данета:

— Предполагам, че братовчедка ти води много вълнуващ живот. Разказва ли ти понякога за пътуванията си?

В този въпрос имаше нещо странно, но тя бе прекалено замаяна, за да му обърне внимание.

— Нито дума, тя е много тайнствена. Като Джеймс Бонд. — Засмя се, доволна от шегата си. — Но рисува странни картинки. Например тази геоложка карта, която забрави. Утре трябва да й я изпратя по пощата.

В очите му се появи интерес.

— Карта, така ли? Много ми се иска да видя истинска геоложка карта.

— О, не мога да ти я покажа! — Усмихна се извинително. — Джени ще е бясна. Защо мислиш, че имам нещо общо с шефа?

— Всъщност няма причина — промърмори той разсеяно. — Просто заради начина, по който те гледаше онзи ден. Но не трябва да се забравя за Керъл Сартейн, разбира се. Този път наистина може да го хванат. Доколкото съм чувал, тя не спи с всеки срещнат. Ако толкова е хлътнал, ще трябва първо да се ожени. Умна жена е тя. Ще отиде далеч в бизнеса. Познавам я от няколко години. Преди време ходеше с един мой чичо.

Данета не искаше да говори за Керъл. Всъщност се чувстваше зле. Премести чашата си и видя, че ръката й трепери. Как можеше да й е толкова неприятно? Знаеше, че Кейб Ритър е плейбой и че от седмици се вижда само с Керъл. Защо обаче това я интересуваше?

— Добре ли си? — намръщи се Бен.

— Разбира се. Виното ме удари в главата. Извинявай, не съм свикнала.

— Няма проблеми. Ще те заведа до офиса. Ако трябва, ще те занеса и на ръце.

— Ти си истински принц!

— Бих искал шефът да ми плащаше като на принц. Заплатите тук са направо мизерни… — въздъхна той тежко. — Е, ако си готова, да тръгваме.

— Благодаря ти за обеда — усмихна се тя изнурено.

— Ще обядваме пак заедно — обеща Бен и я хвана здраво през кръста, за да не залита. — Когато я заведе в офиса, прошепна: — Не го оставяй да ти се кара. Ти си пълнолетна. Можеш да пиеш на обед, ако искаш.

— Мога — съгласи се тя. — Довиждане. Благодаря ти още веднъж.

Бен намигна и тръгна, като затвори силно вратата зад себе си. При този звук разтревоженият и раздразнен Кейб излезе от кабинета и я погледна студено.

— Виждам, че си прекарала добре.

Повече от час бе крачил нервно и се бе сопвал на всички по телефона. А сега тя изглеждаше, сякаш Бен я е удавил във вино. Имаше някакво неприятно усещане за цялата тази история.

Данета отдавна не го бе виждала толкова настръхнал. Когато искаше, можеше да бъде страшен.

— Сега е едва един без пет. — От виното лицето й гореше, а настроението й бе приповдигнато. — Чудя се колко ли хора в тази сграда мислят, че спя с вас — изтърси тя, все още ядосана от предположението на Бен, че е любовница на Кейб.

Той не би се изненадал повече, ако някой го бе ударил по главата с нещо тежко.

— Моля?!

— Бен мислеше, че спите с мен. Той каза, че в списъка ви има много ваши секретарки.

Кейб се обърна яростно към нея.

— По дяволите този Бен! Ще му извия врата!

Данета се уплаши, че ей сега ще го направи и застана пред него. Разкайваше се за думите си. Сега той щеше да убие Бен, а тя щеше да влезе в затвора за подбудителство към убийство.

— Не можете — заяви тя. Гласът й прозвуча странно, някак неясно. Прокашля се. — Не може да ходите да убивате хора по време на обедната почивка. Няма кой после да разчисти.

Гневът му сякаш се изпари.

— Аз не спя със секретарките си. Ти самата за две години би трябвало да си го разбрала. — Наведе се към нея и повдигна вежди: — Миришеш на бяло вино. Колко изпи?

— Не мириша — възмути се тя. — Изпих само една малка голяма чаша. — Стори й се смешно и прихна. — Извинявайте. Исках да кажа, една голяма малка чаша.

— Не можеш да пиеш, малка глупачке. По-добре си иди вкъщи.

— Не съм пияна! Вижте, мога дори да ходя по права линия… О, извинете! — Блъсна се в него.

Той я вдигна на ръце, обърна се и я внесе в кабинета си. Ритна вратата зад гърба си. Данета въздъхна и обви ръце около врата му. Кейб бе толкова силен, колкото си бе представяла. Сякаш изобщо не усещаше тялото си. Тя безпомощно вдигна очи към лицето му. Само веднъж й се бе случвало да е толкова близо до него. Беше й приятно да я носи, искаше й се той да се наведе и да я целуне, както веднъж я бе заплашил…

Той съзря този поглед и едва не изстена. Тя бе полупияна! Не можеше да се възползва от това, въпреки че роклята подчертаваше всяка извивка на изключителното й тяло, и кръвта му кипна така бързо, че собствената му възбуда го стресна.

— Какво ще правите с мен? — прошепна тя.

— Да не си помислиш нещо — отговори той сковано и я сложи на кожения диван. Дишаше тежко. — Имам намерение да те оставя да полежиш, докато ти мине.

— Не мога да лежа във вашия кабинет!

— Защо?

По дяволите тази облегалка на дивана, помисли той ядосано, защото изкусителните й устни се оказаха точно срещу него. А и ръцете й още бяха обвити около врата му.

— Спите ли с Керъл?

Сега вече той наистина изстена. Зарови пръсти в косата й.

— Не можеш да ми задаваш подобни въпроси!

— Защо? Вие ми говорите какви ли не неща…

Очите му се спряха безпомощно на меките извивки на тялото й, които дрехата подчертаваше. Искаше му се да я смъкне и да я обладае, а после да ликува от удоволствие. Стисна зъби.

— Не, не спя с Керъл. — Ръката му се впи в кръста й. — Трябва ти кафе — заяви твърдо, като наблягаше на всяка сричка, за да не мисли какво би било да я съблече и да потъне в нея. — Сега ще направя.

— Защо? — попита тя и се размърда безпомощно на дивана. Сивите й очи бяха толкова чувствени, че той отново се напрегна.

— Защото, Господ да ми е на помощ, ако не го направя, ще те обладая, както лежиш тук! — промълви той с трескаво желание в гласа. — Сега не мърдай.

Изправи се и се запъти към кухненския бокс в ъгъла на кабинета. Тялото му пулсираше болезнено, но не биваше да спира. Кафето щеше да разреши всичките му проблеми. Само не трябваше да се обръща към дивана, където Данета лежеше като девица за жертвоприношение!

Тя въздъхна, протегна се и го проследи с поглед. Странно, никога не го бе виждала да домакинства. Беше й казал нещо невероятно, само дето не можеше да се сети какво. Чувстваше се добре. Лекомислено. Вече нищо нямаше значение. Вдигна лениво крака си и забеляза как роклята се свлече към бедрата й. Огледа ги. Не бяха лоши, реши тя, въпреки че не би спечелила конкурс за красота.

Кейб се обърна и стисна зъби. Господи, никога не бе виждал нещо толкова прекрасно! По начина, по който изглеждаше днес, не можеше да обвини Бен, че я е извел. Странното бе, че я върна…

Тя усети погледа му и извърна глава към него. Никога досега не я бе гледал така. Но дори със замъгления си от алкохола мозък разбираше, че не трябва да го насърчава. Той бе плейбой, а тя не бе жена за една нощ. С лека въздишка се обърна настрани, придърпа роклята над коленете си и затвори сънливо очи.

Кейб я наблюдаваше със смесени чувства. Защо Бен я беше накарал да пие толкова? Напоследък новият му началник-отдел „Пласмент“ се държеше странно, а и се бе сдобил с нов ягуар.

Кейб бе сигурен, че не може да си го позволи само със заплатата. Намръщи се, отговори на две телефонни обаждания и провери в чакалнята за посетители. За щастие денят бе спокоен.

Наля чаша много силно кафе, седна до нея и я докосна по рамото, за да я събуди. Тя отвори очи и го погледна изненадано. После се усмихна и това за него бе като слънчев лъч в дъждовно утро.

— Здрасти.

— Здрасти — отзова се той напрегнато. — Боже, как ще те боли глава! Ето. Седни и изпий това.

Тя се надигна отпуснато и Кейб трябваше да й помогне да задържи чашата.

— Много е силно!

— Така трябва. Не мога да се оправя сам в офиса.

Дъхът й секна. Изведнъж осъзна къде е, коя е и как си изкарва хляба.

— О, съжалявам, господин Ритър! — Силно се изчерви. — Бен поръча тази бутилка скъпо бяло вино… И макар да не ми се пиеше, ми се стори невъзпитано да откажа, след като е платил толкова скъпо за него…

Той смръщи вежди. Нещо не разбираше особено внезапния интерес на Бен към Данета. Бен бе истинският плейбой на компанията, макар че бе сравнително дискретен. Обичаше жени, които пият много и са невъздържани, а Данета определено не бе от тях.

— Трябвало е родителите да те посъветват в училище да ходиш с някой и друг сваляч — каза той неочаквано. — Сега нямаш опит и не можеш да ги разпознаваш.

— Мога. Работя за такъв.

Той улови погледа й, но не се усмихна.

— Добре е да мислиш така. Но не прави грешката да смяташ, че съм това, което изглеждам.

Данета не разбра това. Както и всичко друго.

— Бен е симпатичен.

— Предполагам, че той е причината да свалиш униформата си.

— Аз не нося униформа!

— Дълга пола, размъкната блуза, разпусната коса… Никога не идваш на работа в такъв вид, както днес…

— Знам, че за една жена е опасно да е сексапилна в компанията на свалячи. Казахте ми да внимавам да не си помислите нещо.

— Много неща съм казвал!

— За това бяхте прав — продължи тя, чудейки се с какво толкова го разсърди. — Аз не завързвам връзки за една нощ, а на вас не ви трябва секретарка, която сте… прелъстили. Днес се облякох така само заради Бен.

Той пое бавно въздух.

— Данета, колкото и да ми е трудно да те убедя, аз също не завързвам връзки за една нощ. Всъщност не спя с всяка срещната и никога не съм го правил.

— Да, сигурно. — Тя потисна смеха си.

— Само дете като теб може да се излъже.

— Начинът, по който целунахте Керъл онзи ден, беше пределно ясен! — избухна тя, вбесена отново, че е станала неволен свидетел на тази сцена.

Кейб я наблюдаваше с интерес.

— Не съм твърдял, че съм напълно неопитен. Казах само, че не спя с всяка срещната.

— Защо тогава допускате всички да мислят така?

— За да ми се махнат от главата жените, които са решили на всяка цена да ме омъжат за себе си. Никоя нормална къщовница не би тръгнала след един плейбой.

— Предполагам… — Не бе сигурна дали наистина чува всичко това, или още сънува пиянски сън. Ощипа се, за да се увери, че е будна.

— Не сънуваш. Ще разбереш, като те заболи глава. — Отметна нежно кичур разпиляна коса от лицето й. — Неприятно ли ти беше да гледаш как целувам Керъл? — попита той и видя отговора, изписан на лицето й.

Тя допи кафето си с леко треперещи ръце.

— Вече съм по-добре. Ще се заема с работа.

Но той не се помръдна и тя не можеше да стане. Пръстите му лениво я погалиха по бузата и се плъзнаха по устните й.

— Притискал ли те е някога мъж така, целувал ли те е, сякаш умира да те има?

— Мъжете не умират за жени като мен — изчерви се Данета.

— Защо? — Ръката му се спусна по врата й.

— Аз не съм… тип жена, която предизвиква бурни чувства — заекна тя. — Аз съм старомодна, кротка и…

— … изключително сексапилна — прошепна той и горещите му устни за миг сладостно се допряха до нейните. С удоволствие отбеляза безпомощността, изписана на лицето й. — Дай ми това. — Взе празната чаша и я остави на масичката до дивана. Обърна се отново към нея. В потъмнелите му очи тлееше страст. Привлече я към себе си.

— Вие казахте… Онзи ден… — запъна се тя, опитвайки да събере мислите си. Но единственото, което чувстваше, бе топлият му дъх.

— Аз казах, че когато устните ми покрият твоите, няма връщане назад. Говорех сериозно. Не се отдръпвай от мен. Нека притисна устни към твоите… Нека ги разтворя, както ти казах онзи ден… Данета!

И го направи — бавно, непоносимо изкусително, така че тя почти незабавно загуби желание да се съпротивлява. Целувката ставаше все по-интимна, докато дъхът му се сля с нейния.

Тя ахна стреснато. Винаги бе избягвала такива целувки с немногобройните си приятели. Но Кейб не й позволяваше да се отдръпне. Данета усети как езикът му се прокрадва в устата й и простена.

Опасността от това, което се случваше, успя да проникне в съзнанието му, въпреки че тялото му агонизираше от напрежение. Кейб трябваше да се насили да вдигне глава. Но когато видя чувственото й унесено изражение, едва се сдържа отново да не впие устни в нейните.

Очите й се отвориха — меки като сива мъгла, доверчиви и леко замаяни.

— Доколкото разбирам, досега не е имало такива целувки?

— Вие… ме накарахте — прошепна тя.

— Да. Ти имаш нужда от учител. Дори вкусът ти е… девствен.

Сърцето й биеше до пръсване. Никога не й се бе случвало подобно нещо. Дали би било така и в леглото? Дали той би настоявал, ако тя се съпротивлява срещу пълната интимност, дали би я принудил да му се отдаде?

— Това бе само целувка, Данета — чу дълбокия му тих глас. — Няма от какво да се страхуваш.

— Би било така… и в леглото — прошепна тя, толкова разстроена, че без да усети, изричаше на глас мислите си.

— Да — стисна зъби той и очите му потъмняха. — Точно така. Ти ще се дърпаш от страх, а аз ще те притисна към себе си, ще те успокоя по най-сладкия начин и ти ще се предадеш. И тогава ще престанеш да се страхуваш и ще бъде като огън в тъмнината, като светкавица в черното небе. Ще се съпротивляваш, но само няколко секунди. После ще ме искаш толкова, колкото аз теб и ще се възпламеним взаимно…

Тя се разтрепери от представата. Знаеше, че той го прави нарочно. Немигащите му очи я наблюдаваха.

— Един ден — рече той дрезгаво — ще те имам. Въпреки всичко ти ще лежиш в прегръдките ми и ще ми се отдаваш изцяло…

Данета не можеше да диша. Той скри главата й в рамото си.

Тя трябваше да възрази, но вече знаеше, че е истина. Ако не избягаше от тази служба, неизбежното щеше да се случи. Доплака й се и стисна очи. Подсъзнателно се бе страхувала от този момент още от първия ден, когато влезе в офиса, от първия поглед към елегантния и много привлекателен господин Ритър.

Усети как той се раздвижи и отпусна тялото й на дивана. Имаше вид, сякаш е загубил самообладание. Очите му пламтяха, ръцете трепереха. Тя го гледаше безпомощно, смутена от собственото си желание.

— Добър ден.

И двамата скочиха, стреснати от силния глас откъм чакалнята.

— Има ли някой тук?

— Боже мой! — прошепна Кейб, обърна се и излезе, като затвори вратата след себе си.

Данета с мъка се изправи. Все още се чувстваше замаяна, но кафето вече бе започнало да действа. Напълни отново чашата си и се облегна на библиотеката да го изпие. През последните дни животът й се бе усложнил неимоверно. Бълнуваше ли, или Кейб Ритър наистина я бе целувал до самозабрава?

Допи кафето точно когато той се върна, мрачен и малко отчужден.

— По-добре ли си?

Тя кимна.

— Много съжалявам — повтори сковано. — Нямах намерение да се напивам на обяд и повече няма да се повтори. Аз… — Погледна към дивана и се изчерви, избягвайки очите му. — Веднага ще се заема за работа. — Остави чашата и тръгна към вратата.

Той се поколеба дали да я върне, но само се облегна на бюрото и кокалчетата на пръстите му побеляха. Данета спря с ръка на дръжката.

— Извинявам се за начина, по който се държах току-що. Беше заради виното. Никога досега не съм правила такова нещо. Надявам се да не си помислите нещо…

— Няма от какво да се срамуваш, Данета.

Тя стисна зъби.

— Извинявам се, господин Ритър.

— Името ми е Кейб — каза той тихо.

— Да, знам, но…

— Нямам нищо против да ми говориш на „Ви“, когато в офиса има клиенти. Но когато сме сами, не искам повече да ме наричаш господин Ритър.

Тя събра смелост да го погледне. Лицето му изразяваше нежност, примесена с леко снизхождение, а сините очи бяха загубили обичайната си твърдост.

— Добре, Кейб — прошепна едва чуто тя.

Очите му се плъзнаха по лицето й и собственически се задържаха на устните. Би било вълнуващо да се люби с нея. Опасно вълнуващо! Тя бе девствена и би очаквала да се омъжи за първия, който щурмува крепостта на нейната невинност. Защо все забравяше за това?

— Свържи ме с Хауърд Дрейк, ако обичаш — помоли той неочаквано и седна.

— Да, господине. — Данета отиде до бюрото си и вдигна телефонната слушалка. Очакваше я тежък ден. Сякаш бе повратна точка в живота й. Само не можеше да отгатне докъде ще стигне…