Серия
Сестрите Марист (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
His Girl Friday, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 58 гласа)

Пета глава

В пет часа Данета вече нямаше търпение да си тръгне. Кейб, облегнат на вратата на кабинета си и с ръце в джобовете, я гледаше мрачно как си събира нещата.

— Ще се оправиш ли? — попита я загрижено.

— Да, благодаря — усмихна се тя. — Следващия път ще знам да не пия виното като вода.

Лицето му се опъна.

— Ще има ли и следващ път? Бен е симпатично момче, но е прекалено голям изкусител за невинно девойче като теб.

— Кой го казва!

— Аз не бих се възползвал. Това е разликата.

Тя се зачуди какво ли според него означаваше да се възползва, но бе прекалено смутена, за да попита. Облече си палтото и стисна чантичката пред гърдите си като щит.

— Ами… Довиждане.

— Довиждане, скъпа — въздъхна той тежко. — Няма да се сърдя, ако утре закъснееш.

Не можеше наистина да е чула това обръщение! Но бе озадачена и трогната от промененото му отношение, въпреки че опитваше да не си въобразява, че зад него се крие нещо повече.

— Довиждане, господин… — Погледът му я прекъсна. — … Кейб.

Начинът, по който произнесе името му, го развълнува. Той улови погледа й и в един безкраен миг между тях сякаш прескочиха искри.

— А, ето те! — извика я Бен Медоуз от отворената врата. — Ела, ще те изпратя до спирката.

— Благодаря, Бен. Довиждане — повтори тя, обърна гръб на намръщения Кейб и излезе.

Шефът им ги проследи с ядосан поглед. Тя бе наивна, а Бен беше женкар. За малко да тръгне след тях, просто за да е сигурен, че Бен няма да нахалства, докато тя е прекалено замаяна, за да каже „не“. Но си спомни, че няма право. А и ако се намесеше, Данета би се чудила защо…

Върна се в кабинета и затръшна силно вратата. Е, имаше си достатъчно работа. Нямаше смисъл да тича у дома, ако спартанският му апартамент можеше да се нарече така. Седна на бюрото и извади последните данни за продажбите.

 

 

Данета стигна до блока си като в мъгла. Какъв ден! Унесена в мечти, слезе от асансьора и извади ключа. Пъхна го в ключалката, тананикайки си тихо и… Забеляза, че е отключено. Отвори широко вратата и се вцепени. Всички чекмеджета бяха изсипани, книгите изхвърлени от библиотеката, възглавниците на дивана — разхвърляни. Цветята от саксиите бяха изтръгнати, а всичките й писма отворени и разпилени.

— Норман! — извика тя, грабна от килера ютията и, без да затваря входната врата, влезе колебливо.

В спалнята цареше същият хаос като в хола. Но нямаше никой. Данета въздъхна дълбоко, заключи и сложи веригата. След това тръгна да търси Норман. Никъде го нямаше.

— Норман! — изпищя тя. Леко дращене привлече вниманието й. Зелената глава се появи иззад завесата. — О, слава Богу! — възкликна тя с облекчение. — Добре, че не са те взели, бебчо.

Той се оглеждаше внимателно, леко приведен напред и със заплашително вдигната опашка. Данета знаеше, че не бива да посяга към него, когато е в такова настроение, затова започна да му говори успокоително и изключи отоплението.

Веднага се зае да събере някои вещи за през нощта. По никакъв начин не можеше да остане тук! Би трябвало да повика полиция, но имаше ужасното чувство, че обирът има нещо общо с Джени. Подозираше, бе братовчедка й поддържа връзки с тайните служби. Трябваше да се свърже с нея!

Когато Норман се поуспокои, Данета го сложи в кутията му и взе в едно пликче неговата вечеря. Телефонът иззвъня, но тя не вдигна слушалката. Може би крадецът проверяваше дали се е прибрала…

Двамата с Норман прекараха една дълга нощ в близкия мотел. Норман нервничеше, защото не бе свикнал да стои затворен, но тя не можеше да рискува да го пусне. Той успяваше да се напъха на най-невероятни места. Веднъж се бе увил около електромотора на хладилника и трябваше да вика техник, за да го извади оттам. Добре, че техникът не се страхуваше от гущери — за разлика от механика, който трябваше да го измъкне изпод предната седалка на колата й, преди да я продаде. Горкият човек се обля в студена пот и през цялото време мърмореше, че ще си подаде оставката.

На следващата сутрин Данета бе нервна и със зачервени очи. Не й се искаше да оставя Норман сам в апартамента, но нямаше как. Не си прибра косата, защото беше уморена и не я интересуваше как изглежда, а зелената й памучна рокля бе измачкана. Само Бог знаеше какво ще каже господин Ритър, като я видеше.

Той обаче излезе от кабинета си в не по-добър вид — разрошен и небръснат. Беше по бяла риза с къси ръкави, разкопчана на врата. Данета не го бе виждала така и затаи дъх. Кожата му бе матова, а ръцете и гърдите — мускулести.

— Къде, по дяволите, беше снощи? — попита той веднага. Сините му очи горяха и тя разбра защо е толкова смачкан.

— Не си ли си ходил от снощи?

— Не съм! А ти, като те гледам, май също си прекарала доста дълга нощ!

— Да — въздъхна тя уморено. — Почти не съм спала…

— Не се и съмнявам! — Устните му се изкривиха в студена усмивка. — И как беше?

Тя примигна. За едно и също ли говореха?

— Не разбирам…

— Много добре разбираш! — отвърна той ледено. — Казват, че сексът не доставя удоволствие на жената, когато й е за пръв път. Разочарована ли си?

Очите й се разшириха от ужас. На лицето му бе изписана такава омраза! Тъкмо отвори уста да възрази, когато на вратата се появи Бен, широко засмян.

— Добро утро, красавице — изпрати й той въздушна целувка. — Ще се видим на обед. Здрасти, шефе. Не бъди строг с нея, много е уморена. — Помаха и изчезна по коридора, а Кейб се разтрепери от гняв.

— Вземи си бележника и ела в кабинета ми — нареди той студено. — Може би ще свършим малко работа, ако успееш за малко да не мислиш за този любовчия.

Обърна се и влезе, докато Данета опитваше да се окопити. Той бе решил, че е прекарала нощта с Бен! Това бе почти комично, особено след всичко, което се случи вчера. Тя взе бележника и влезе, но когато се опита да обясни, Кейб я прекъсна. Докато й диктуваше, той се обръсна, след това си сложи вратовръзка, облече сако и се среса, без да я поглежда.

— Записа ли всичко? — попита накрая. — Сега се обади на Керъл и й кажи, че ще я взема в единайсет и половина за обяд. И отмени всичките ми ангажименти до вечерта — добави той. — Не знам дали ще се върна. — Усмихна се насмешливо на смущението й: — Не си ли чувала, че хората се любят и посред бял ден? Изненадан съм.

Тя стана и мълчаливо излезе. Работи цяла сутрин, без да вдига глава, за да не избухне в плач.

— Ще трябва да кажеш на Медоуз да ти донесе обеда тук — отсече Кейб на тръгване. — Не може тук да няма никой. Ще се обадят за детайла, който трябва да изпратим днес. — Спря на вратата и като видя наведената й глава, очите му заискриха от гняв: — Няма да влизаш в кабинета ми с него! Диванът не е за следобедни лудории!

Данета понечи да каже нещо, но той вече бе излязъл. Тя грабна речника си и го запрати по вратата.

— Животно такова! Мразя те!

В стаята влезе Медоуз, вдигна книгата и я огледа.

— Така ли?

Тя незабелязано изтри бликналите сълзи.

— Извинявай. Шефът току-що излезе.

— Така и предполагах. Готова ли си за обяд?

— Не мога да дойда — оплака се тя. — Той каза, че трябва да седя на телефона.

— Ами… Да ти донеса нещо?

— Благодаря, но нищо не ми се яде.

Той се поколеба.

— Бихме могли да вечеряме заедно…

— Може би някой друг път.

Бен я погледна настойчиво.

— Случило ли се е нещо?

Тя вдигна очи. Щеше да му каже, но нещо в изражението му я накара да се поколебае. Усмихна се насила.

— Не, всичко е наред.

— Добре — кимна той. — А, как е твоята игуана?

— Много е добре, благодаря. — Не помнеше да му е казвала за Норман, но може би Кейб бе споменал. — Приятен обяд.

— Жалко, че не можеш да дойдеш с мен. Ще си взема един сандвич по пътя. В един часа имам среща. Довиждане.

Всички днес се държат странно, помисли Данета, загледана след него. Скри лице в дланите си. Нощта бе ужасна, а сутринта — още по-лоша. Добре поне, че господин Ритър нямаше да се върне! Сега можеше да си върши работата и да мисли със страх за нощта. Родителите й живееха прекалено далеч, а нямаше близки приятелки, освен Джени. Изстена наум. Какво ужасно време да бъде съвсем сама!

 

 

Обедната почивка свърши. Данета изпи две чаши кафе и съжали, че не се е сетила да си вземе поне една шоколадова пръчица. Умираше от глад. Сигурно господин Ритър бе ял хайвер и раци или нещо още по-екзотично. „Да му приседне дано! И на него, и на неговата блондинка“, помисли злобно и прехапа устни, като си спомни колко страстно бе целунал Керъл онзи ден. А може би и в момента правеше точно това или нещо още по-…

Стана и отиде в кабинета му. Спря поглед на дългия диван, на който я бе положил вчера. Можеше да затвори очи и да си представи твърдите му устни върху своите, да почувства едва сдържаната страст, която бе предизвикала у него. Облегна се на вратата и очите й се напълниха със сълзи. Всичко свърши толкова бързо! Той не биваше изобщо да я докосва! Защо я целуна така, щом само си е играел?

— Нямате ли работа, госпожице Марист? — стресна я дълбокият му глас.

Тя се върна в стаята си, като избягваше да го гледа.

— Аз… Мислех, че няма да дойдете…

Той я погледна внимателно и забеляза следите от сълзи по дългите й мигли. Изведнъж реши, че не може да е прекарала цялата нощ с Бен, след като очевидно сега отново преживяваше това, което вчера бяха правили заедно. Хвана я здраво за ръката, когато минаваше край него.

— Къде беше снощи, мила моя? — попита тихо.

Тонът му бе достатъчен, за да разчупи студената й маска.

— В един мотел — прошепна тя съкрушено. — С Норман. Някой е тършувал из апартамента ми…

— Боже мой! — Грабна я в прегръдките си и я притисна толкова силно, че тя извика. Голямата му длан започна да милва косите й. — Всичко ще се оправи. Аз ще се погрижа за теб. Изключи телефона и затвори вратата да поговорим.

— Не можем… Този разговор, който чакаме…

— Обадих се, докато бях на обяд. Заключи вратата.

Тя се подчини и го последва в големия му кабинет, запъти се към стола, но Кейб я придърпа в скута си и запали цигара. Данета потърси очите му, опитвайки да се приспособи към внезапната промяна в бурните им отношения.

— Разкажи ми какво се случи.

Тя започна от пристигането си вкъщи до момента, в който напъха Норман в кутията и отиде в мотела…

— Дори не знам какво са търсили — завърши тъжно. — Но апартаментът ми беше преобърнат наопаки и ме беше страх.

— Защо не ми се обади?

— Много ми се искаше — призна тя и вдигна срамежливо очи. — Но ми се стори, че не е честно да те занимавам с това.

— Нямам нищо против да ме занимаваш. Може ли това да има нещо общо с новия проект на Джени?

— Мислих за това. Не знам… Проектът е много секретен. Можеш ли да питаш баща си?

— Ще го питам. — Въздъхна дълбоко. — Господи, направо не мога да повярвам! Добре, че са дошли, когато те е нямало.

— Да — съгласи се Данета, макар да се страхуваше, че ще дойдат отново, когато си е вкъщи. Но не смееше да го каже. В края на краищата, какво би могъл да направи той? Да я пази като бодигард цяла нощ ли?

— Мислех, че си с Бен — призна той неочаквано. — Затова сутринта се държах толкова грубо. Извинявай.

— Отношенията ми с Бен не са такива.

Дрезгавата нотка в гласа й му хареса. Наведе се да я целуне, но Данета извърна глава.

— Недей — прошепна тя неуверено. — Бил си с нея.

— Не съм — възрази кисело. — Не по начина, по който мислиш. — Отново обърна лицето й към себе си, за да я погледне в очите. — Никога по начина, по който мислиш. Исках само да те ядосам. Не помниш ли? Вчера ти казах, че не спя с Керъл. Говорех сериозно. Не съм спал с жена от преди Коледа…

Данета искаше да го попита защо, искаше да разбере толкова неща за него, но не смееше да му задава лични въпроси, дори когато бе в обятията му.

— Няма да се отдадеш на Бен, нали? — попита той внезапно.

— Не, разбира се!

Кейб въздъхна ядосано и силно дръпна от цигарата си. Очите му се спряха върху леката извивка на гърдите й.

— Това не би трябвало да ме интересува. Не е моя работа какво правиш през свободното си време. Но не мога да понеса мисълта, че си с друг мъж!

— Защо?

— Не знаеш ли? — Той се наведе към нея. — Искам те. Искам първия ти път да е с мен…

Устните му бавно се притиснаха към нейните. С всеки миг целувката ставаше все по-страстна, докато накрая Данета обви ръце около врата му. Той усети тръпката на възбуда, преминала по тялото й, и самообладанието му се изпари. Целувката вече не бе достатъчна. Плъзна ръка към гърдите й и я погледна в очите. Тя леко се напрегна, но не го спря.

— Не помня някога докосването на една жена да е било толкова вълнуващо — прошепна Кейб. — Всичко това е ново за теб, нали?

— Никога не съм искала някой да прави това с мен — успя да каже тя с треперещ глас.

— До този момент. С мен.

Данета вече не можеше да седи на едно място. Той я обърна към себе си и ръката му изведнъж се премести върху гърдите й. Собственото му тяло реагира незабавно. Тя извика неволно и заби пръсти в гърба му.

— Мила моя — прошепна той задъхано. — Мила моя, никога не съм допускал… Целуни ме! — Привлече я още по-близо. — Не се страхувай. Позволи ми да ти покажа колко те желая…

Би трябвало да се страхува, помисли тя с последните остатъци от здрав разсъдък. Би трябвало, защото възбудата му бе съвсем явна. Но не се страхуваше. Осъзнаваше въздействието си върху него с радост и когато той започна да разкопчава роклята й, единствената й мисъл бе колко ще е приятно да усети пръстите му върху кожата си.

Той долови треперенето й и го заля вълна на удоволствие. Но нещата бързо се изплъзнаха от контрол. Тя бе девствена. Намираха се в неговия кабинет, и то по средата на работния ден. Вдигна глава и погледна замъглените й очи. Искаше му се да изкрещи от безсилие. Не тук, каза си твърдо. Не сега. Пое дълбоко въздух.

— Не можем да се любим така — промълви несигурно. — Боже мой, невъзможно е. Не тук.

— Да се… любим ли? — повтори тя замаяно.

Кейб потрепери и я отмести от себе си. Помогна й да се изправи на крака.

— Няма да стане — въздъхна тежко. — Наистина не мога да те прелъстя на въртящия се стол през обедната почивка. В наръчника за директори имаше нещо на тази тема. Може би трябва да го прочетем заедно.

— Предполагам — усмихна се Данета.

— През почивните дни ще бъда при баща ми. Опаковай гущера си и ще те взема с мен. Моят… ъъъ… полубрат Ники е луд по гущерите. Ще си допаднете.

— Но аз не мога да дойда с теб в къщата на баща ти! — възрази тя объркано. — Не съм поканена.

— Ще те поканят — увери я той с тъжна усмивка, блед от усилието да се въздържи. — Когато баща ми чуе, че съм ти предложил да дойдеш с мен, ще подскочи до тавана и ще танцува върху пианото от радост. Той те харесва. Ти си номер едно в неговия списък на подходящи кандидатки за брак с мен.

„Но не и в твоя списък“, помисли тя тъжно. Той изтълкува съвсем точно изражението й. Погали я леко по бузата.

— Ако имах свой собствен списък, мисля, че и там щеше да си на първо място. Толкова си сладка…

— Между десетина други… — опита тя да се засмее. Той притисна с пръст устните й, за да я накара да млъкне.

— Не искам никоя друга. Защо, за Бога, мислиш, че от толкова време не съм докосвал жена? Откакто се опитах да те целуна под елхата, всяка нощ те сънувам. С друга дори не мога да си го представя…

Тя сведе поглед. Не можеше да повярва, че той говори сериозно!

— Аз съм плейбой, нали така мислиш? Женкар, който сменя жените като носни кърпички. — Изсмя се дрезгаво. — Но сексът заради самия секс никога не ме е привличал. — Тя дишаше неравномерно и ръцете й, облегнати на раменете му, бяха студени като лед. Кейб простена и ги пъхна под сакото си да ги стопли. — Не можеш да разбереш какво значи да умираш от желание за някого!

— Защо мислиш, че не мога? — Данета вдигна поглед и той прочете в очите й какво се опитваше да му каже.

— Толкова ли ме искаш? — прошепна той смаяно.

Тя прехапа устни. Бе опасно да си признае, но сякаш бе настъпил моментът на откровеността.

— Да — отвърна едва чуто.

Кейб стисна зъби от усилието да овладее чувствата си. Обхвана с длани лицето й.

— Ти си девствена — простена в устните й. — Боже мой, не мога… — Отдръпна се и прокара пръсти през гъстата си коса. Потърси цигарата си, намери я изгоряла в пепелника и запали нова. Данета гледаше неподвижно широкия му гръб, а сърцето й лудо препускаше. Какъв ден само! — Не искам да се женя — процеди той през зъби. Обърна се и я погледна. — И няма да те прелъстя, дори да се съблечеш пред мен гола!

Тя повдигна вежди в недоумение. Кейб се държеше странно.

— Е, аз никога не съм се събличала пред мъж — заяви гордо.

— Само така се казва. — Той дръпна от цигарата си, впил в нея потъмнелия си от желание поглед. Тя бе прекрасна с разрошената си коса и подпухналите от неговите целувки устни. — Нараних ли те?

— Не… Всичко е наред — заекна тя, изчерви се и отмести поглед. — Трябва да вървя да поработя.

— Може би това е добра идея, ако не искаш да те хвърля на бюрото си и да те обладая.

Тя се поколеба.

— Сърдит ли си?

— Объркан съм… Толкова те искам, че ме боли.

— О… Съжалявам…

— Няма полза да говорим за това. Включи телефона и отключи вратата. Може да дойдат десет души и да сме толкова заети, че цял ден да нямаме време да се погледнем. — Очите му пламтяха. — Аз не се шегувах. Чувал съм, че някои хора се любят върху бюрата си, а това тук е достатъчно голямо. Стой по-надалеч…

— Да, господине…

— О, този невинен поглед! — простена Кейб, потрепери и се обърна към прозореца. — Данета, моля те, за Бога, престани да ме гледаш!

— Да, господине. — Знаеше, че повтаря като папагал, но бе прекрасно да го види толкова смутен, и то заради нея!

Включи телефона и отключи вратата, но никой не дойде, нито пък се обади. Затова Кейб се обади по телефона и говори, докато най-после дойде един клиент. Данета потъна в работа. Опитваше се да не мисли за почивните дни и как ще успее да не отстъпи, когато е толкова близо до него. И той като нея лесно губеше самообладание и ако около тях нямаше достатъчно хора, неизбежно щеше да се случи нещо. Не знаеше как би живяла после.

Към пет часа вече кипеше от съмнения и страхове.

Кейб излезе от кабинета си, облече си сакото и изключи осветлението. Лицето му бе безчувствено, макар че в очите му танцуваха пламъчета.

— Вземи си палтото, кукличке, и да тръгваме.

Тя заключи. Когато се обърна към него, той я хвана нежно за ръка и по гърба й полазиха сладостни тръпки.

— Не се страхувай — каза й тихо, докато чакаха асансьора. — Мисля, че мога да се въздържам. Но ти идваш с мен. Няма да те оставя сама.

— Баща ти…

— … ще е много доволен. Обадих му се, преди да излезем и Синтия покани и теб… Не ме е страх от твоя гущер. Мисля, че човек свиква с всичко — завърши той мрачно.

— Той не хапе — успокои го тя. — Вегетарианец е.

— Щом така казваш… — Въздъхна и стисна по-здраво ръката й. — Довечера заключи вратата на спалнята си. Не можеш да си позволиш да разчиташ на мен, особено както се чувствам в момента.

Тя понечи да каже нещо, но вратата на асансьора се отвори пред тях. Не размениха и дума, докато стигнаха до колата. А после той бе съвсем делови, сякаш имаше нужда да отклони вниманието си от нея. Тя се усмихна наум, изненадана от новото, което чувстваше, че и той изпитва. Моля те, Господи, помисли трескаво, моля те, нека ме обича!