Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сестрите Марист (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
His Girl Friday, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 64 гласа)

Информация

Сканиране
stontontina (2008)
Корекция
asayva (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Даяна Палмър. Пагубен чар

ИК „Арлекин-България“, София, 1995

Американска. Първо издание

ISBN: 954-11-0300-6

История

  1. — Добавяне

Втора глава

Норман, както обикновено, се бе свил върху радиатора. Когато Данета влезе, той отвори очи и отново ги затвори.

— Виждам, че много ми се радваш — въздъхна тя и спря, за да го погали по главата и по брадичката. Наистина изглеждаше страшен. Но свирепият му вид бе само маскировка. Тя го носеше на ръце и се грижеше за него, откакто той бе само една педя дълъг, и изобщо не се плашеше. Как можеше да се страхува от едно създание, което обича пюре от спанак и отговоря на подсвиркване? В една книга за игуаните се казваше, че са глупави. Добре че Норман не можеше да чете, за да се почувства обиден от целокупния род человечески! Данета стопли малко пюре и пусна една соната на Бетовен. После сипа пюрето в паничката и добави две-три пресни листа от хибискус. Норман подуши и се спусна на пода. Приличаше на миниатюрен динозавър. Не ядеше много редовно — веднъж на два или три дни, но определено бе в добро здраве. Опашката му бе доста дълга, красива и Данета вечно живееше в страх, че може да я настъпи. Знаеше, че игуаните лесно откъсват опашките си, а Норман не би й простил, ако го лишеше от неговата гордост.

През по-голямата част от вечерта тя разсъждава върху поведението на Кейб Ритър. Първо я караше да се облича по-женствено, после я обвини, че е влюбена в него, а накрая сякаш се ядоса, че тя отрече. Това бе най-странният мъж, когото познаваше!

Накрая остави Норман на радиатора и си легна. Нощем все още бе студено и топлината го привличаше. Гущерът бе толкова предсказуем! Винаги можеше да го намери върху радиатора, в банята или в кухнята. Добре че господин Ритър никога не бе идвал тук. Норман щеше да му изкара ума!

Тя решително затвори очи, но продължи да вижда привлекателното решително лице на загадъчния си шеф. Дълго не бе признавала пред себе си привличането, което изпитваше към него. Поне се бе научила да го крие. Ако днес се бе издала, трябваше да си търси друга работа!

Сякаш изобщо би могла да има шанс с такъв мъж, въздъхна тя. Той можеше да има много жени и ги имаше. Тя не можеше да попадне дори в списъка на чакащите! Чудеше се само защо той толкова се ядоса, когато му каза, че е женкар. Сигурно не искаше да е влюбена в него… Тя изстена и се обърна. Трябваше да се опита да поспи!

 

 

На следващата сутрин се чувстваше, сякаш не е мигнала. Повлече се на работа със зачервени очи и тъмни сенки. Облече набързо една рокля с копчета отпред, макар че не я избра заради съвета на шефа си. Остави и косата си разпусната, най-вече защото нямаше време да я оправи, след като се бе успала.

Господин Ритър обикновено идваше половин час след нея. Днес, разбира се — по закона за всемирната гадост — бе подранил. Данета влезе на пръсти и изохка наум, готова да изслуша яростната му тирада. Той обаче не каза нищо. Само погледна многозначително към часовника на стената, който сочеше, че е закъсняла цели десет минути. Тя измърмори някакво извинение и започна да сваля палтото си.

— Не се събличай — обади се Кейб. — Вземи касетофона и бележника си. Ще отидем при съоръженията да видим новия детайл за Хари Дийл.

Тя въздъхна. Хари Дийл мразеше жените и не го криеше. Тъкмо затова господин Ритър бе решил да я влачи със себе си! Връщаше си за това, което му бе казала вчера.

— Стига си въздишала — скастри я началникът й и отвори вратата. Огледа я студено, но очите му се спряха върху чувствената извивка на гърдите й, подчертана от роклята, и студенината му изчезна.

— Това в моя чест ли е? — попита той тихо.

Сърцето й заби силно.

— Не, разбира се — заекна тя. — Аз… Закъснявах и нямах време да си направя прическата.

— Не говоря за косата — отвърна той с дълбок глас. Докосна леко рамото й. — Внимавай. Ти самата каза, че съм женкар. Кой знае какво може да ми дойде наум, като те гледам с нещо толкова секси…

Ужасените й очи не можеха да се откъснат от неговите. Между двамата сякаш прескочи електрическа искра.

— Аз… Нямах такова намерение…

— Така ли? — Той се отмести да й направи път. Данета успя да мине, въпреки че краката едва я държаха. Запъти се към колата с пламнало лице. Как бе възможно този мъж да й действа по този начин, при това — без дори да е положил усилия да флиртува с нея? Ами ако опиташе?

Потеглиха в напрегната тишина към една от най-новите петролни сонди на Хари Дийл извън града. Хари още не бе открил нефт, но Данета можеше да се обзаложи, че ще открие.

— Баща ми има дял в това проучване — обади се Кейб след няколко минути, изтръска цигарата си в пепелника на големия сив линкълн и погледна към Данета. — Отпусни се, за Бога! Няма да скоча върху теб!

Тя прехапа долната си устна.

— Много съм ви благодарна за това — успя накрая да се пошегува.

Той дръпна силно от цигарата и издиша дима с въздишка.

— Всичко е наред, Дан. Нямам право да ти казвам как да се обличаш, въпреки че може да съм ти повлиял след обидите вчера. — Размърда се неспокойно. — По дяволите, всичко е заради баща ми! Дори не бях забелязал какви дрехи носиш, докато той не започна да си пъха носа в това! — Всъщност не бе забелязал и самата Данета, докато Юджин не му бе посочил добродетелите й.

Сега пък Кейб прекалено често поглеждаше към нея. Както в момента. Тя знаеше, че страните й пламтят. Изведнъж се почувства като животно в списъка на застрашените видове. Обърна се към прозореца.

— Казахте, че баща ви има дял в тези проучвания…

— Да, малък процент — отговори той с облекчение. — Юджин обича да има пръст във всичко.

— Мислех, че в момента не е добре да се инвестира в нефт.

— Търсенето на нефт е малко, но ще се повиши. То се мени, както и при златото. Но тъй като е необходимост, цените му след време ще се вдигнат. Юджин и Хари Дийл са достатъчно умни, за да не залагат само на едно нещо. Те ще преуспеят.

— Има ли някакъв проблем с оборудването, което сте доставили за господин Дийл?

— Той смята така. За разлика от мен. — Погледна я и се засмя. — Познавам шегаджията, който работи на сондата. Той е вече възрастен и не обича да опитва нови неща. Сигурно е сложил проклетия детайл наопаки или съвсем го е забравил.

Оказа се точно така. Данета, застанала притеснено до Кейб, видя как възрастният човек се изчерви, когато моторът бе обърнат и непонятният детайл легна точно на мястото си и заработи като часовник.

Сондовата площадка бе пълна с мъже — мускулести и груби на вид — които изглежда намираха Данета твърде привлекателна, дори в лекото й палто. Тя държеше сакото на Кейб, докато той работеше. После той избърса ръцете си с носна кърпа, която никога повече нямаше да е чиста, и хвърли на Хари Дийл многозначителен поглед.

Хари — нисък, белокос и с голям нос, погледна към своя сондажник.

— Сам, по-късно ще ми обясниш всичко това.

— Да, господине — промърмори Сам, изпепели Кейб с поглед и тръгна към другата страна на сондата.

— Как е баща ти, Кейб? — попита Хари.

— Прави пари. Надява се, че с този удар ще му осигуриш един нов ролс-ройс.

— Старая се. — Обърна се и стисна устни. — Още си със същата секретарка. Не сте ли се омъжили, госпожице Марист?

Данета притисна сакото на Кейб към гърдите си.

— Имаше един кандидат — отговори тя любезно. — Но той не можеше да говори, докато сменяше гумите, затова го пуснах на свобода да си върви.

— Не можете ли сама да сменяте гумите? — усмихна се Хари с презрение.

— Тези дни ми се наложи. Повечето мъже са толкова изнежени, че не им се захваща с такава трудна работа.

Кейб усети наближаващата буря, хвана Данета за рамото и я отведе настрани от ядосания Хари.

— Обади се, ако имаш някакви други проблеми, Хари — провикна се той през рамо. — Трябва да се връщаме.

— Благодаря, Кейб — отсече Дийл и се зае с работата си.

— Нахален стар динозавър! — промърмори Данета. Чувстваше болезнено впитите пръсти на Кейб в рамото си.

— Ти го предизвика, миличка — напомни й той. — Сега влизай тук и не се обаждай, преди да сме се отдалечили. — Хвърли й леко развеселен поглед: — Никога не си отговаряла на Хари.

— Сигурно е заради миризмата на нефт и грес — предположи тя, дяволито усмихната. След като най-после се бе озъбила на стария дявол, се чувстваше свободна. Може би тази самоувереност бе резултат от работата й при господин Ритър. Непрекъснато се налагаше да не му остава длъжна и сега й ставаше втора природа да отвръща и на другите.

Усмихнат, той я настани в линкълна и заобиколи да влезе от другата страна. Все още се опитваше да изчисти маслото от едрите си длани.

— По дяволите тези възрастни сондажници! Хари трябва да застреля този стар…

— Господин Ритър!

— Извинявайте, госпожице Невинност. — Запали и я погледна: — Би трябвало вече да си свикнала с моя език.

— Би трябвало — съгласи се тя, облегна се на седалката и притвори очи. — Точно когато реша, че вече съм чула всичко, вие измисляте нещо ново.

— Така ли? — обърна се той с любопитство към нея. Моторът продължаваше да боботи. Кейб хвана брадичката и обърна лицето й към себе си. Усмивката му угасна. — Когато се ядосаш, ставаш като истинска дива котка. В началото този хъс го нямаше в теб, а напоследък не се стряскаш от нищо. — Палецът му неочаквано премина през устните й. Усещането я замая, а дъхът й секна.

Реакцията й бе истинско удоволствие за него. Бе забравил, че една жена може да бъде толкова чувствителна към неговото докосване. Тя бе невинна — не като пресметливите студени жени, които често преминаваха през живота му. Почти всичко чувствено бе ново за нея. Пръстът му отново се раздвижи. Усети как тялото й се стяга, а изражението на лицето й показваше, че й е приятно.

— Знаеше ли, че устата ти е толкова чувствителна, малката? — попита той дрезгаво, търсейки разширените й очи. — Че можеш да се възбудиш, когато един мъж я помилва с пръст?

Тя преглътна нервно.

— Р-работниците на сондата… — успя да прошепне.

— Стъклата са тъмни — напомни й той тихо. Отново притисна устните й и се наведе към нея. Ароматът на неговия одеколон я замая, а нейният аромат го накара да закопнее за красивите й устни. Наблюдаваше с мъжко задоволство как нейната невинност безпомощно реагира на неговата опитност и здравият му разум се изпаряваше.

— Господин Ритър… — прошепна тя. Той я завладяваше и това я плашеше!

— Целувал ли те е някога някой както трябва? — Очите му се спуснаха към полуотворените й устни. Тя простена и той стисна зъби. — Би било толкова лесно. Мога да наведа глава съвсем малко — провлече той и се приближи — и да те накарам да почувстваш дъха ми. След това мога да плъзна ръка в косата ти, ето така… — Привлече лицето й по-близо. — … И да те целуна. Мога да разтворя устните ти и да те притисна толкова силно към себе си, че да усетиш как бие сърцето ми…

Данета изпадна в паника от образа, който той създаваше във въображението й. С последните остатъци от здравия си разум тя се отблъсна от гърдите му, опитвайки се да не чувства твърдата топлина на мускулите под тънката риза.

— Не! Не бива… — помоли тя. — Вие сте мой началник…

— Аз съм твой началник — повтори той едва чуто. Думите й отекваха в съзнанието му. Примигна и се намръщи към ужасените й очи. Вдигна глава. — Боже мой, какво правя?! — Пусна я рязко и се отдръпна. Запали цигара. — Извинявай, Дан. Това няма да се повтори. — Включи бързо на скорост и потегли, без да я поглежда.

Данета откъсна очи от напрегнатите му черти. Ако не бяха леко изтръпналите й устни и бученето в ушите, нямаше да може изобщо да повярва, че това се е случило. Нищо чудно, че жените се тълпят около него, помисли тъжно. Той имаше безпогрешна тактика спрямо тях. Едва я бе докоснал, а цялата се разтрепери. Още чувстваше дъха му върху устните си и чуваше ужасните, ала сладостни думи, които й говореше. Едва не простена от болката в напрегнатото си тяло, която той бе предизвикал. Искаше да усети твърдите му устни върху своите, ръцете му да се плъзнат около нея, гърдите му да се притиснат към нейните… Какво й бе станало?

Той мълча през целия път, а тя се чудеше дали я бе омаял нарочно, за да й покаже колко е безпомощна пред него. Докато стигнаха до подземния гараж, вече бе сигурна, че се е опитал да я унижи.

Посегна към ръчката на вратата в момента, в който спряха, но голямата му топла ръка хвана нейната.

— Не още — каза той тихо и потърси очите й. Нещо в погледа й го накара да се чувства виновен. — Аз те обидих.

— Нарекох ви женкар — напомни му Данета и сведе очи. — Затова ли… ми дадохте урок?

— Не! А урока го получих аз. — Той въздъхна тежко. — Свикнал съм с преситени, опитни жени, които приемат в реда на нещата всичко, което мъжът прави с тях. Никога не съм имал опит със срамежливи девойки, с които всичко изглежда ново и вълнуващо. — Успя да се усмихне. — Просто за да съм сигурен, мога ли да попитам дали някога си се целувала истински?

Тя се изчерви и извърна глава.

— Това не е ваша работа!

— Значи не си — засмя се Кейб тихо. — Добре, пиленце, опитай.

— Не ми трябва учител! — избухна тя и отвори вратата.

— О, трябва ти — възрази той и я спря. — Не знаеш какво бих дал, за да бъда твой учител — добави с присвити очи. — Но това ще е пагубно и за двамата. Аз съм прекалено отегчен, а ти си прекалено чиста. Най-многото, което мога да ти дам, са няколко часа в леглото ми, но не бих те обидил с такова предложение. На теб ти е нужен добър и стабилен мъж, който да те закриля и да те дари с деца. — Сви рамене и се загледа в тлеещия връх на цигарата си. — А за това би трябвало доверие, което аз не мога да дам на една жена. Не искам да бъда уязвим, Дан.

— Никой не иска това от вас! — сопна се тя толкова объркана, че едва седеше на мястото си.

Той улови погледа й.

— Ти уязвима ли си? — попита тихо. — Прав ли е баща ми? Не си ли влюбена в мен?

— Не!

Погледът му излъчваше безкрайно разбиране.

— Защо тогава не се отдръпна? — попита с мек като коприна глас.

Тя изскочи от колата и се втурна в сградата толкова бързо, че когато стигна до офиса, едва дишаше. Първото, което смяташе да направи, бе да подаде оставката си. Но когато отвори вратата, в чакалнята нетърпеливо седеше Юджин Ритър с вид на буреносен облак.

— Какво си направила със сина ми? — попита той войнствено.

Данета рязко спря. Косата й бе разрошена, устните — зачервени от пръстите на Кейб, не можеше да диша и почти трепереше от това, което й бе казал в колата.

— По-точно — промърмори Юджин замислено и я огледа, — какво е направил синът ми с теб?

Кейб се появи зад нея със самодоволен вид. Искаше й се да запрати пишещата машина върху него.

— Здрасти, татко — каза той разсеяно. — Трябва ли ти нещо?

Юджин се вторачи в сина си. Вероятно търсеше следи от червило. Лицето му помръкна.

— Не съвсем — отвърна той. — Исках да питам дали ще дойдеш на годишнината ни утре вечер. Ники ще те чака.

Ники? Данета бе чула един или два пъти това име. Дали бе мъжко или женско? Сигурно женско, реши тя тъжно.

— Утре вечер съм зает — отсече Кейб. — Ще водя Керъл на балет.

— Значи за теб тази нацапотена жена е по-важна от мен — разсърди се Юджин. — Ами Синтия? Трябва ли да страда до края на живота си, задето съм имал смелостта да се оженя за нея?

Кейб се обърна заплашително към него.

— Тя никога няма да бъде моя майка, а Ники никога няма да бъде част от моето семейство! Да те вземат дяволите, аз обичах майка си! А ти нямаше търпение да я погребеш, преди да заведеш Синтия пред олтара!

— Това е лъжа и ти го знаеш — възрази Юджин изненадващо спокойно. — Синтия наистина работеше при мен, докато майка ти беше жива, но ние се сприятелихме чак след смъртта й. Ники беше една прекрасна изненада, а не случайност и аз нямам никакво намерение да се извинявам за него. Господи, та той не ти отнема нищо! Дори няма да наследи нищо, освен дял от имуществото ми. Със Синтия се договорихме за това от самото начало. Тя има свои собствени пари, за да го осигури, в случай че си забравил.

— Нищо не съм забравил — заяви Кейб с леден тон.

Юджин сви рамене и пъхна ръце в джобовете си.

— Няма да те убия, ако не прекараш една вечер с нас. Но Ники се обижда, че го пренебрегваш.

— Аз не му дължа нищо! — Възрастният човек се намръщи и се обърна. Кейб стовари юмрука си върху бюрото на Данета. — Добре — изръмжа той сърдито. — По дяволите, ще дойда.

— Ето такъв те обичам — рече Юджин с необичайна за него нежност. Погледна покрай сина си към Данета, която опитваше да се прави, че я няма. — Защо не оставиш онази безсрамна блондинка и не вземеш това момиче с теб? Тя има игуана. Ники ще я хареса.

— Откъде знаете за Норман? — ахна Данета.

— Питай Джени. — Отново отмести поглед към Кейб. — Секретарката ти изглеждаше много развълнувана, когато влезе. Помислих, че може би…

— Току-що се връщаме от площадката на Хари Дийл — обясни Кейб със странна злоба. — Тя и Хари се сдърпаха.

— Надявам се, че тя е победила. Хари много ми играе по нервите — въздъхна разочаровано баща му. — Е, ще се видим утре. Безсрамната блондинка, един Господ знае колко мъже…

— Тръгвай! — прекъсна го Кейб.

Юджин знаеше кога да си отиде. Той помаха на Данета и излезе, без да каже нито дума повече.

Тя се суетеше около компютъра. Усети цигарен дим. Кейб се надвеси над нея с откровено мъжко одобрение в очите.

— Не съм влюбена във вас — каза тя, като се мъчеше да изглежда спокойна.

Той бавно дръпна от цигарата.

— Аз съм с тринадесет години по-възрастен от теб — каза тихо. — От практическа гледна точка изобщо не си в моята категория. Животът ти е още празна страница. — Издиша дима. — А аз съм последното усложнение, което ти трябва, детенце. Значи, вече никакъв близък контакт! Да се захващаме за работа.

Влезе в кабинета си с тази бърза премерена походка, която означаваше, че е в добро настроение. Данета би трябвало да изпита облекчение. Но това не стана. Чувстваше се като в края на нещо, което никога не е започвало.

Зареди със свито сърце компютъра. Ако Кейб не искаше усложнения, защо я докосна така в колата, защо й наговори онези неща? Намръщи се. Той просто не е могъл да се въздържи от една малка подигравка с нея. Но тя нямаше да позволи това да се повтори! Отсега нататък бе имунизирана срещу чара му! Или поне той щеше да мисли така…

Пусна текстообработващата програма и започна да пише обичайните писма.