Грег Беър
Фондацията и Хаосът (35)

36

Синтер крачеше из своя малък кабинет пред настенното изображение на човешката Галактика с нейните двайсет и пет милиона обитаеми свята, отбелязани с червено и зелено. Когато Вара Лизо влезе, той едва вдигна поглед. Тя мигом отпусна брадичка и прегърби рамене. Онова, което виждаше във Фарад Синтер, едновременно я плашеше и вълнуваше. Никога не го беше виждала по-спокоен и стабилен — нямаше и намек за леката бръчка и напереност, фалшивите маниери на ръководител, които толкова често демонстрираше. Изглеждаше едновременно и уверен, и обзет от студен гняв.

Разбирам, че при това издирване ти си действала съвсем погрешно — рече той. — Не ми водиш нищо освен менталици — любопитни случаи, разбира се, но не и онова, което искаме и което ни трябва.

— Бях…

Той вдигна рака и й махна да замълчи.

— В нищо не те обвинявам. Нямало е с какво да работиш. Сега разполагаме с нещо — може би нищо и никакво, но все пак повече от онова, с което разполагахме преди. Засякох човек на име Морс Планч. Съмнявам се да си чувала за него. Той е човек много компетентен, притежаващ много дарби — сред тях и инженерството. Доколкото разбирам, през цялото време човърка нещо.

Лизо вдигна вежди — лек намек, че няма представа накъде бие всичко това.

— Проследих го, след като разбрах, че Линг Чен го използва за частното си издирване на Лодовик Трема. Планч е на Трантор. Говорих с него.

Лизо беше чувала за Трема. Веждите й се вдигнаха още по-високо.

— Намерил е Трема, но не го е доставил на Началника на Комисията. Моите агенти успяха да научат толкова. Всичките брътвежи, че Трема бил мъртъв, храбро загинал в служба на Императора — т.е. Комисията за обществена безопасност — всичко това са глупости. Той е жив. По-скоро все още действащ. Не може да бъде жив.

Лизо смръщи вежди и погледна сърдито. Синтер като че изпитваше удоволствие от възможността да изложи своите кроежи и успехи. Той направо сияеше и тя забелязваше изписана върху емоциите му тъкмо онази опашка на комета с перлен блясък, която тя си представяше, че следва водещата светлина в съзвездията на върховната власт. Мисълта я накара да се разтрепери.

— Той е оцелял, след като всички останали на кораба са умрели в неутринов поток.

— Какво е това? — попита тихо Лизо.

— Нищо, което да ни засяга. Фатално. Без изключения. Далеч между звездите в нормалното пространство. Той е оцелял. Планч го е намерил по чудо или защото е действал много сръчно. Кадърен човек. Бих искал талантът му да работи за мен. Може би и това ще стане, но се съмнявам, че Линг Чен ще остави Планч жив, след като открие, че е предаден. Планч си има някои установени представи за справедливостта. Излиза, че на сцената се е появил още един претендент за личността на Трема и е платил на Планч повече от Чен, така че Планч осъществил нещо като объркано отмъщение срещу Чен и Трантор заради съсипването на Мадер Лос. Ненужен и дързък свят от хаоса.

Вара Лизо отново поклати глава. Почти нищо не знаеше за тези неща, макар да й беше интересно. От мисълта за смърт сред звездите навън, в огромното открито пространство, без утехата на закритото, я побиваха тръпки.Тя не смяташе хиперкорабите за истинска околна среда, а по-скоро за временни ковчези.

— Когато Планч откарал Трема при един човек на Мадер Лос, направил запис, таен запис, на онова, което е станало. Някакси записът минал незабелязан. Чудя се защо ли — той се почеса по бузата с пръст, като я гледаше втренчено. Лизо сви рамене — не беше в състояние да предложи никакво обяснение.

— Планч не си спомня самото събитие. Но записът показва среща… нека ти го пусна.

Той извади малка машина и постави касетата — най-вероятно дубликат, помисли си тя — в тънкото отвърстие. Около тях се появи триизмерна сцена, доста убедителна, ако не се брои леката редукция на разделителната способност. Тя огледа двете очевидно мъжки фигури от гледната точка на Планч. В едната разпозна Лодовик Трема; другият беше висок, строен, хубав, но по доста безличен начин. Разбира се, тя не можеше да разчете ясно емоциите им, но имаше отчетливото впечатление, че нещо не е както трябва. Фигурите заговориха и колкото повече говореха, толкова по-силен хлад я обземаше.

— Съжалявам, но трябва да ти кажа, че скоро ще забравиш всичко, което си видял тук, както и своята роля в спасяването на моя приятел.

— Приятел?

— Да. Знаем се от хиляди години.

Записът завършваше с част от пътуване с такси.

Синтер я погледна любопитно.

— Измама, шега? — предположи тя.

— Не — отвърна той. — Записът не е фалшив. Планч е намерил Лодовик Трема жив. Той е робот. Този другият — и той е робот. Много стар, може би най-старият от всички. Искам да проучиш този запис. Да почувстваш някак тези човекоподобни роботи. Единият или и двамата са менталици. Ти притежаваш дарбата да ги разпознаваш. После отново ще те изпратим на лов. Ще откриеш Вечни. И тогава ще има какво да покажа на императора. Но засега имам Планч и този запис, а това може да ни заведе много далеч, Вара.

Той се усмихна възторжено. Както си крачеше, се беше приближил съвсем до нея и усмихнат изведнъж спонтанно я прегърна с една ръка. Тя го погледна онемяла и той пъхна записа в ръката й. Тя го стисна с пребелелите си пръсти.

— Проучи го — нареди той. — Аз ще изчакам точния момент, за да убедя Клаюс, че сме напипали нещо.