Грег Беър
Фондацията и Хаосът (32)

33

Завръщането на Трантор беше едновременно и травма, и изпитание за робота, който преди беше Дорс Венабили. Скоро тя щеше да има нова самоличност и да поеме нова роля в най-дългосрочните планове на Р. Данийл Оливо. Но засега денят, в който кацнаха и слязоха от кораба, толкова приличаше на онзи ден преди десетилетия, когато бе пристигнала за първи път на Трантор… преди да срещне мъжа, когото беше програмирана да закриля и обгражда с грижи…

Преди Хари.

От смъртта на Дорс насам Трантор не се беше променил много, но малкото промени, които й се набиха в очи, не бяха положителни. Трантор изглеждаше по-запуснат, не толкова внушителен и по-западнал. Таванът на куполите беше закърпен много по-забележимо, самоходните пътеки — по-неефикасни и повече податливи на повреди. Миризмите обаче бяха същите, а и хората изглеждаха кажи-речи същите.

Дори и обстоятелствата бяха същите. Последния път, когато беше идвала на Трантор, тя беше с Данийл. След като пристигнаха, пътищата им се бяха разделили, но сега се движеха плътно заедно и Дорс се ужасяваше от плановете, които беше сигурна, че крои Данийл. Тя беше проектирана да бъде достатъчно човек, за да е способна да изпитва подобни на човешките емоции — сред тях беше ужасът, както и любовта, — но Данийл искаше да изпита нейната решителност като робот и силата й. Ако се провалеше, за него тя беше безполезна.

Данийл не каза почти нищо, но я отведе на сигурно място в апартамент близо до Стрилинг, където намериха нови дрехи и документи за самоличност. С лека промяна на вече променения й външен вид и белези, включително отпечатъците от пръсти и генетиката на външните тъкани, тя щеше да се превърне в Дженат Корсан, учителка от планетата снабдител Паскан. Лодовик щеше да приеме самоличността на търговски брокер от богатата на метал провинция Дау. Като Рисик Нюмант от Дау на хилядата златни слънца той щеше да прекара няколко години на Трантор на лично поклонение.

Апартаментът беше малък и се намираше в бедната община Фан на няма и десет километра от Стрилинг. Дорс познаваше мястото слабо — беше минавала оттам няколко пъти, преди да започне връзката си с Хари. Онова, което някога беше западнал аристократичен квартал, сега беше само западнал и нещастен; полицията рядко идваше тук, освен ако не беше категорично необходимо.

Останаха в апартамента два дена, колкото манипулациите на Данийл да се разпространят по мрежите за идентифициране по цял Трантор.

После продължиха…

Не, надяваше се тя, към някакво катастрофично повторение, към някакво непоносимо връщане към старото. Най-голямата трудност беше, че за първи път, откакто съществуваше, с Хари Селдън тя се чувстваше наистина необходима, наистина важна и за човешката й страна тази важност се изразяваше в щастие. Сега твърде ясно съзнаваше, че не е човек.

И че не е щастлива.