Есхил
Евменидите ^[0] (8)

Втори стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

Ще падне древният закон,

        ако престъпникът,

        майкоубиецът,

        има победа във делото!

        Всеки смъртен ще издига

        лекомислена ръка.

        Много рани, много болки

        от ръцете на деца

        чакат родителска плът.

 

Първа антистрофа

 

Че няма с будни взори ний,

        гневните фу̀рии,

        да възмездяваме.

        Воля на ужаса даваме.

        Всеки всекиго ще пита

        де ще стихне, де ще спре

        злото, струвано от ближни,

        ала всуе ще мълвят

        за неизвестния цяр.

 

Втора строфа

 

        Нека никой занапред,

        щом го сполети беда,

        не изрича тая реч:

        „Правдо, чуй!

        Трон на фу̀риите, чуй!“

        С тези думи може би

        майка или клет баща

        жал ще жалят, че разбит

        пада Правдиният дом.

 

Втора антистрофа

 

        Но понякога страхът

        е потребен — като страж

        нека над сърцата бди!

        Нека той

        води през тегло към ум.

        Кой — народ или човек, —

        щом в гърдите му тупти

        безбоязнено сърце,

        тачи справедливостта?

 

Трета строфа

 

        Ни безвластие хвали,

        ни самодържавна власт.

        Знай, че бог

        с мощ е дарил средината и с бдителни

        взори следи ту тук, ту там.

        Истинна е мойта реч:

        надменността е дете на безчестие, вярно е,

        здравата мисъл ще роди

желаното от всички нас,

бленуваното щастие.

 

Трета антистрофа

 

        Но въздавай — казвам пак —

        чест на справедливостта

        и недей

        тъпка с нозе нечестиви олтара й.

        Взорите користни чака мъзда.

        Иде край неотвратим.

        Та затова благочестно почитай родители;

        с благоговеен страх пази

дълга свещен на своя дом

към госта му любезен.

 

Четвърта строфа

 

А който без принуда бъде праведен,

        зло не ще познае,

той никога в беда не ще погине.

Ала твърдя, че дръзкият престъпник,

натрупал пряко правдата богатства,

        ще свий платната си, когато

        трудният миг връхлети

и рухнат сломените мачти.

 

Четвърта антистрофа

 

И той зове, но никой в необорната

буря го не чува.

А бог се смей над буйния злочинник,

попаднал неочаквано в безкрайни

злини, които няма да надмогне.

        Той блъсва старото блаженство

        върху скалите на Дика^[1]

и тъй неоплакан погива.