Метаданни
Данни
- Серия
- Орестия (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ἐρινύες, 458 пр.н.е. (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2013)
- Източник
- sites.google.com
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- — Добавяне
Пролог
ПИТИЙСКАТА ПРОРОЧИЦА
Най-първо призовавам първожрицата
Земя, след нея — втората владичица
Па майчиното свето прорицалище,
Темида[1], както се мълви. А третата,
която наследи това седалище
не силом, а с добро, бе Феба[2], също тъй
титанка, дъщеря на Гея. Него тя
предаде — дар рожден — на Феб. На Феба
наречен Феб. Остави той делийските
води и канари[3], към гостолюбния
Паладин бряг[4] потегли, па дойде накрай
тук, на Парнас[5]. А с почит го провеждаха
чадата на бог Хефест[6], пътетворците,
и дивата земя опитомяваха.
Посрещнаха го с много чест и хората,
и Делф[7], на тези области кърмчията.
А Зевс му даде божи дар и тури го
четвърти върху този трон пророчески.
И Локсий-Феб вещае воля бащина.
Към тези богове възгласим най-напред.
Поклон и на Палада, на Предхрамната[8],
на нимфите от пещерните сводове —
подслон за птици, божие прибежище!
Владее Бромий[9] тук (о, помня хубаво!),
откакто сам начело на вакханките
заплете цар Пентея[10] в гибел заешка.
Аз призовавам изворите Плистови[11],
и Посейдоновата мощ, и вишния
вършител Зевс — и сядам на престола си.
Дано молитвите сполучат повече
от други път! Ако има елини,
да влизат, както е редът, по жребие.
Вещая по божествено внушение.
Влиза в храма и мигновено излиза.
Ах, страхот, не за приказ, не за гледане!
Изтласка ме от Фебовото жилище!
Безсилна съм, огъва се снагата ми,
търча с ръце, нозете ми са схванати!
Като дете в страха си е старицата.
Пристъпих към обкитената вътрешност
и там, при пъпа земен[12], виждам някакъв
окаяник-молител. Капки кървави
се стичат от ръцете му — оголен меч
държи в едната, в другата — маслинена
планинска вейка, хубаво загърната
в блестяща вълна. Ясни са словата ми.
И пред човека гледам чудно множество
жени, седят и спят върху столовете.
Но не, това не са жени, горгони са.
И на горгони[13] не приличат, други са.
Веднъж ги бях видяла нарисувани[14] —
Финеевата гостба грабят.[15] Тия са
безкрили, черни, грозни, отвратителни.
Те хъркат с отровително дихание,
и гнусна течност капе от очите им.
Одеждите им — те не са за храмове
на богове или за людски жилища.
Родът на тая сган е непознат за мен.
Коя земя, като ги е откърмила,
ще каже, че не ще се кае някога?
Но нека господарят, многомощният
Феб-Локсий, се погрижи за потребното.
Защото той, целителят, гадателят,
очиства осквернени чужди жилища.
(Излиза.)
Вратата на храма се отваря. Виждат се Аполон, Орест и Ериниите.
АПОЛОН (към Орест)
Не ще те дам. Ще те закрилям винаги.
До тебе ли съм, или не, аз никога
не ще се помиря със враговете ти.
И виждаш сам, пленени са безумните.
Сънят сковава тези отвратителни
девици, рожби на Нощта. От никой бог,
човек и звяр не са били прегръщани.
За зло родени, обитават злия мрак
на, Тартара подземен[16]; прокълнати са
от боговете, както и от людете.
Но бягай, не изпадай в малодушие.
А те ще те преследват и по ширната
земя, където стъпи твойта скитнишка
нога, и по морета, и по острови.
Недей оставя да те яхне мъката.
Иди в земята на Палада, там падни
пред нейното старинно изваяние.
Там съдници ще найдем и смиряващи
слова. Тогава ще намерим средството,
с което ще получиш избавление.
По моя воля ти прободе майка си.
ОРЕСТ
Владико Аполоне! Справедлив си ти!
Ти, който знаеш, бди над мене! В твойта мощ
е залогът за моето спасение.
АПОЛОН
Знай, страх не бива да сломи душата ти.
А ти, мой еднокръвен братко Хермесе,
закриляй го! Водител те наричаме,
бъди водител, пастир на молителя.
Ти знаеш, Зевс почита беззащитните,
щом благата съдба им е водителка.
Изчезва. Орест, воден от Хермес, излиза.
Явява се сянката на Клитемнестра.
КЛИТЕМНЕСТРА (към Ериниите)
Ах, вие спите? Спете! За какво ми сте?
Да, вие мен посрамихте единствена
сред мъртвите! Убитият от моята
ръка не спира страшните си укори!
Позорна участ! Казвам ви, потискат ме
и ме винят в ужасно злодеяние.
А аз изпитах ужас от най-близкия,
и бог не се гневи за мене, майката,
от скверните ръце на син посечена.
Но гледай тези рани със сърцето си —
насъне гледа с бляскав поглед нашата
душа, а посред бял ден сляп е смъртният.
Вий вкусвахте от мои възлияния —
не вино, а напитка трезва, медена[17].
Среднощни гостби готвех над олтара ви,
пламтящ в часа, когато никой никому
не жертвува. И всичко туй потъпквате!
Избяга той като елен; избави се!
Чевръсто се измъкна изпод мрежите,
па хукна и се подигра, надсмя ви се!
Послушайте! Говоря ви за моята
душа! Богини адски, съвземете се!
Пред вас е Клитемнестра! Призовавам ви!
ХОР
(стене)[18]
КЛИТЕМНЕСТРА
Стенете вие! Той побягна, няма го!
Над него, не над мене бдят застъпници!
ХОР
(стене)
КЛИТЕМНЕСТРА
Премного спиш, нехаеш за бедата ми.
Побягна той, убиецът на майка си!
ХОР
(охка)
КЛИТЕМНЕСТРА
Ти охкаш? Спиш? Защо не станеш, вдигай се!
Нанасяй зло, това е твойта работа!
ХОР
(охка)
КЛИТЕМНЕСТРА
Умора, сън — могъщи съзаклятници
на страшната змия сломиха силата.
ХОР (надава двукратен остър вой)
Дръж! Дръж! Дръж! Дръж! Внимавай!
КЛИТЕМНЕСТРА
Насъне звяра гоните и лаете,
тъй както лаят упорити кучета.
Що правите? Станете, не отпадайте!
От сън сломени, злото не забравяйте!
Дано ви жегнат правите ми укори —
че в бич се те превръщат за разумните!
Дъхтете в него с кървави дихания,
сушете го с утробните си пламъци,
погнете го повторно, изтощете го!
Изчезва.
ХОР
Буди, буди! Аз будя теб, ти — другата!
Ти още спиш? Но ставай, прогони съня!
Да видим няма ли заблуда някаква!
Една след друга Ериниите се събуждат.