Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орестия (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἐρινύες, 458 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2013)
Източник
sites.google.com

Издание:

Есхил. Трагедии

Старогръцка. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1982

Редактор: Георги Белев

Художник: Николай Александров

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Магдалена Костадинова

 

Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.

Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.

Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82

 

Дадена за набор: юни 1982 г.

Подписана за печат: октомври 1982 г.

Излязла от печат: януари 1983 г.

Формат 60×90/16.

Печатни коли 26. Издателски коли 26.

УИК 19,78.

История

  1. — Добавяне

Трети епизод

Явява се Атина.

 

АТИНА

Далеч до мене долетя призивен вик —

чак до Скамандър. Там приемах цялата

земя, която първенци и вождове

ахейски[1] като дял богат от плячката

дариха мен навеки с плодовете й —

прекрасен дар за рожбите Тезееви[2].

Оттам с нозе неуморими, без крила

се втурнах, а в егидата ми вятърът

свистеше като във кола, запрегната

с коне могъщи. Ала странно множество

съзирам — не с уплаха, но с учудване.

Кои сте вий? Обръщам се към всички ви:

към странника, обхванал мойта статуя,

към вас, които нямате подобие

със жива твар. Не сте между богините,

ала не са и смъртни ликовете ви…

Все пак за грозота да съдиш някого

е незаконно, чуждо е на правдата.

 

ХОР

Накратко ще ти кажем, дъще Зевсова.

Печални рожби на Нощта сме. В нашия

подземен свят ни назовават „Клетвите“.

 

АТИНА

Узнах рода ви, зная вашто прозвище.

 

ХОР

Но чуй сега и длъжността ми почетна.

 

АТИНА

Ще чуя, ако с ясна реч ми кажете.

 

ХОР

Ний гоним вредом човекоубийците.

 

АТИНА

Къде ще спре във своя бяг убиецът?

 

ХОР

Там, дето няма радост нито капчица.

 

АТИНА (посочва Орест)

И него ли преследвате за същото?

 

ХОР

О, да, той дръзна да убие майка си.

 

АТИНА

Не е ли сторил туй от страх сред някого?

 

ХОР

Кой бич подбужда към убийство майчино?

 

АТИНА

При две страни аз чувам само първата.

 

ХОР

Не дава клетва, не приема нашата.

 

АТИНА

На думи, не на дело тачиш правото.

 

ХОР

Как тъй? Кажи, теб мъдростта е дадена.

 

АТИНА

Не могат клетви да закрилят кривдата.

 

ХОР

Тогава питай, па решавай правилно.

 

АТИНА

И тъй, от мене чакате решение?

 

ХОР

Достойната достойно ний почитаме.

 

АТИНА

Какво желаеш да отвърнеш, страннико?

За своя род и роден край, за своите

тегла кажи, а после — защищавай се.

И ако с вяра в мойто правосъдие

прегръщаш този образ до олтара ми

и молиш благочестно, както някога

бе молил Иксион[3], отговори ми ти.

 

ОРЕСТ

Владичице Атино, първо грижата,

внушена от словата ти, бих искал аз

да отстраня. Не съм нечист, омита е

ръката ми, когато сядам в твоето

светилище. Чуй доказ убедителен:

Законът повелява на убиеца

да бъде ням, додето младо жертвено

животно не обагри с кръв ръцете му.

А мен отдавна чистят вече людските

огнища както с жертви, тъй и с изворни

води. С това избавям те от грижата.

Ще чуеш подир миг за потеклото ми.

Аргивец съм, баща ми е познатият

на тебе Агамемнон, вожд на флотата,

с когото ти превърна Троя, Ѝлион,

в развалини. Загина той с позорна смърт,

когато си дойде. Уби го майка ми

със черна мисъл, в мрежи пъстротъкани

го скри, така я обвинява банята.

След време аз се върнах от изгнание

и майка си убих, признавам, сторих го,

за да платя за гибелта на милия

баща. Но с мен и Аполон участвува —

пронизва той сърцето ми, предричайки

беди, ако не отмъстя за татка си.

Виновен ли съм, или не — сама съди.

Каквото и да кажеш ти, приемам го.

 

АТИНА

Да, делото е трудно, не по силите

на смъртен. Па и мен не ми е дадено

да съдя по дела за отмъщение.

Все пак ти идеш тук освободен от грях,

молител чист и незаплашващ храмът ми.

И затова приемам те в страната си.

Но трудно е да пренебрегна тяхното,

защото, ако не спечелят делото,

ще пръснат в моята земя отровата

на своя гняв, ще пламне болест гибелна.

Да ги приема, или не — е все едно:

ужасни са за мен и двата изхода.

Но щом до мене делото е стигнало,

съдии ще ви назнача, обвързани

със клетва, за да съдят днес и винаги.

А вие пригответе доказателства

и клетвени свидетелства по делото.

Ще взема най-отличните си граждани

и с тях ще дойда, за да съдим правилно,

под клетва, че не ще престъпим правдата.

 

Излиза.

Бележки

[1] Ахейски, т.е. на ахейците, които под водителството на Агамемнон обсаждали и превзели Троя.

[2] Рожбите Тезееви — атиняните като потомци на цар Тезей. Касае се вероятно за нос Сигей, където богиня Атина имала храм. Според атическото предание, следвано тук от Есхил, град Атина имал права над територии в Мала Азия още от времето на Троянската война.

[3] Иксион убил своя тъст Дионей. Според схолиаста той бил първият убиец (срв. също ст. 718), над когото Зевс извършил обреда на очищението.