Есхил
Евменидите ^[0] (10)

Екзод

ХОР

 

Първа строфа

 

Приех, Паладо, твоето съжителство

и ще почитам твоя град,

който Зевс, могъщият, и Арес

превръщат в божа твърдина

и в щит на светлите олтари

на елинските божества,

и аз ще го благословя

с любезна ясновидска реч:

да блика с буйна сила плод живителен

в земята му честита

под слънчевия ведър зрак.

 

АТИНА

От сърце за народа си правя това:

настанявам в земята му днес божества

велемощни, незнаещи милост. Че те

са получили жребий да пазят реда

сред човешкия род. Ако техният гняв

си спечели човек, той не знае ключа

на житейското зло — че престъпни дела

на далечни деди го извеждат през тях

и безшумната смърт го погубва със стръв,

а той нека мълви дръзновено!

 

ХОР

 

Първа антистрофа

 

Не вейте, вихри дървопогубителни —

това ще пожелая аз, —

не изгаряй кълновете, задух,

и не нападай този край.

И ти не доближавай, болест

обезплодителна, до тях.

Отхранвай хубави овце,

земя, и нека двоен плод

да дават, щом им дойде време! Земните

недра да раждат руда,

божествен дар за този град^[1]!

 

АТИНА

Ти, о крепост на моя град, чу ли какво

ще направят за вас? Велемощни са те

и сред вишните бози, и в долния свят,

господарки върховни на людския дял,

те даряват тогова с честита съдба,

оногова отрупват по целия път

на живота му с горестни сълзи.

 

ХОР

 

Втора строфа

 

Далеч от младите мъже

да бъде всяка ранна смърт,

а на прекрасните моми

        дайте да случат съпрузи в живота си вие,

орисници на людската съдба,

сестри единокръвни,

божества справедливи,

        гости на всякоя къща

        с тежкоразящата правда

на вашето присъствие,

най-тачени сред боговете!

 

АТИНА

Като слушам любезния ваш благослов

над земята си, радвам се. Слава и чест

на Убедата с кротките взори, че тя

ръководи речта ми, когато със страст

срещу мен се опълчвахте! Но надделя

сладкодумният Зевс, и в борба за добро

побеждаваме ние навеки.

 

ХОР

 

Втора антистрофа

 

А ненаситните на зло

раздори никога дано

не закипяват в този град!

        Нека пръстта, напоена от черните кърви

на граждани, не възжелае с кръв

да бъде възмездено

и с погибел за всинца!

        Нека се с радост даряват,

        с обща любов да обичат,

с една омраза да горят!

Това лекува много людски болки.

 

АТИНА

Мигар труден е пътят към благата реч

за разумния? Тези ужасни лица —

ето, виждам — ще бъдат за моя народ

най-голямото благо. На тази любов

със любов и със почит отвръщайте вий

и така ще подкарате в правия път

и града, и земята си родна.

 

ХОР

 

Трета строфа

 

        Радвай се, радвай се

        на благодатно имане!

        Радвай се, народе скъп,

        твойто място е до Зевс,

        на Палада ти си драг,

        твоят дял е мъдростта!

        Под Паладино крило

        имаш милостта на Зевс!

 

АТИНА

Поздравявам и вас! Но ще мина напред,

та на моята свита под светлия зрак

да ви кажа къде ще е вашият дом.

Но вървете с пречистите жертви в ръце,

под земята идете! И всяка беда

отстранете от нас, проводете добро

за победа и чест на града ми!

Тия гостенки вий, първенци на града,

синове на Кранай^[2], поведете напред

и дано към добро

се отправят и нашите мисли!

 

ХОР

 

Трета антистрофа

 

        Радвай се, радвай се —

        тъй пожелавам повторно —

        всичко в този град свещен:

        смъртни люде, божества,

        жители на този град

        на Палада! Ако нам

        чест въздавате, беда

        няма да ви порази!

 

АТИНА

Доволна съм от тези пожелания,

и аз ще ви проводя с блясък факелен

до вашия подземен дом, последвана

от свои придружителки, нагледници

на статуята ми. Цветът на целия

Тезеев край^[3] ще дойде в светло шествие:

моми, невести и старици тачени.

… … … … … … …

 

Сега в одежди пурпурни прославяйте

богините! И нека светят факлите,

и нека благостта на Евменидите

дари с честито бъдеще народа ми!

 

ПРИДРУЖНИЦИ

 

Първа строфа

 

        Влезте в дома си, велики богини,

        рожби безрожбени вий на Нощта!

        В шествие светло,

        хора, въздавайте слава и чест!

 

Първа антистрофа

 

        В земните пазви ще найдете древни

        почести и приношения вий,

        скъпи богини!

        Хора, въздавайте слава и чест!

 

Втора строфа

 

        Благостни и милостиви към нас,

        вие, могъщи богини, вървете, и нека

        факлите светят във вашия радостен път!

Та възгласяйте на песента ни!

 

Втора антистрофа

 

        Мир — и ти, граде Паладин, цъфти

        с къщи честити! Че Зевс, който вижда навсъде,

        вечната Мойра — те двамата искат това.

Та възгласяйте на песента ни!