Надя Брайд
Сабрина (8)

VIII

— Даже и за готвач биха могли да те използват. — Сабрина посегна към хавлията, докато Джефри миеше сръчно използваните чинии.

След романтичното им интермецо на лунна светлина те си взеха по един топъл душ. После Сабрина сплете дългата си коса на множество малки плитчици, а през това време Джефри приготви вкусна вечеря. Ядоха и пиха в задушевна обстановка, на свещи и сега заедно подреждаха съдовете в машината за миене.

— Какво още ми остава да свърша? Сещаш ли се? Нали „работата трябва да се свърши докрай“ — край на цитата.

Сабрина се засмя. Тя си спомни как в кабинета на Джефри седеше на дивана му — прогизнала и малко нервна.

— Струва ми се, че е изминала цяла вечност.

— Половин човешки живот измина от онзи следобед — нашият стар живот. — Той нежно прегърна Сабрина. — Днес започна новият ни живот. От днес ще вървим заедно по общ път. Път, изпълнен с любов и щастие.

Телефонът иззвъня.

— Хм — промърмори тя и се сгуши доверчиво в него.

— Кой ли иска да ни безпокои сега? Няма да вдигам. Днес светът ще остане отвън — пред вратата ни.

Джефри сложи и последните чинии в миялната машина и с бързи крачки отиде в хола.

— Ти си в отпуск Сабрина, — извика той през рамо. — Но за съжаление, аз не съм. Надявам се, ще ми простиш, че съм оставил телефонния ти номер на секретарката си. — Джефри посегна към слушалката.

— Съжалявам. Мис Кулен в момента не може да ви се обади. Да й предам ли нещо? Някаква каша в Ню Йорк? Да, всичко е наред… О, разбирам. Да, да, можете да говорите. Аз съм неин много добър приятел.

Сабрина колебливо отиде до вратата. Още един миг се бори със себе си, след това в нея надделя чувството за дълг. Тя хукна към телефона, взе помощната слушалка и долепи ухото си.

Колегата съобщаваше на Джефри за неочаквани трудности, възникнали при уреждането на възложените му от Сабрина поръчки.

— Едва овладявам положението — оплака се той. — И като си представя, че това всъщност са само нормалните всекидневни проблеми, не мога да се начудя, как успява да се справя.

— Означава ли това, че в служебно отношение ви превъзхожда?

— Тя определено свършва една трета повече работа на ден. Честно казано, без нея скоро фирмата ще заприлича на лудница. За мен е голяма загадка как се справя!

Прозвуча топлият очарователен смях на Джефри.

— Много просто — тя е добър бизнесмен. Пълна е с енергия. Инициативна, смела и с неизчерпаемо чувство за хумор…

— Страхувам се, че моето чувство за хумор много бързо се изчерпва при това убийствено темпо на работа.

— Днес беше едва първият ви ден. Почакайте, може би положението през следващите дни ще се подобри.

— Или ще изпадна в нервна криза… — Неочаквано, мъжът от другия край на линията също се засмя. — Знаете ли, забравете за това обаждане — помоли той. — Какво по дяволите съм се запритеснявал. Четири дни все някак ще издържа. Е, какво пък? Най-добре не разказвайте на мис Кулен нищо за моето оплакване. Предайте й поздравите ми. Тя трябва да се наслаждава на отпуската си и хубаво да си почине. Струва ми се, че й е необходимо. — Той отново се засмя. — Всъщност, ако узнае тя би ме взела за глупак, задето хленча.

— Сигурен съм, че при първа възможност веднага ще ви помогне.

— Разбира се. Е, тогава нищо не й казвайте. Дочуване.

— Дочуване. — Джефри постави слушалката на мястото, погледна към Сабрина и двамата избухнаха във весел смях.

— Горкичкият — извика Сабрина и прегърна Джефри.

— Само ако знаеше колко ни е хубаво тук на двамата с тебе.

— И как предпочитате да си прекарваме времето, мадам?…

— Джефри! Ти мислиш винаги само за едно нещо.

— Разбира се. Не чу ли, какво ти препоръча колегата ти по телефона. Тишина, много тишина и спокойствие.

— Хм, и ти си мислиш, че когато си лягам с теб намирам тишина и спокойствие.

— След това — прошепна Джефри. — След това ти остава много време за почивка. Ще се сгушиш удобно в мен и ще си подремнеш…

Сабрина се отскубна и отиде да почисти масата.

— Още утре ще се обадя на бедните момчета. Само ако знаех…

Джефри духна свещите в тежките сребърни свещници.

— Струва ми се, че твоите поръчки им създават все повече и повече главоболия. — Той сложи настрани свещниците. — Келвин Лорд има стил, това трябва да му се признае — отбеляза той между другото.

Сабрина кимна. Тя хвърли в устата на Джефри последната ягода и го целуна нежно.

— Цялата обстановка тук говори за добър вкус. — Тя въздъхна. — Да можех някога да си позволя такива красиви неща.

— Почакай още малко. Един ден ще ти купя всичко, което пожелае сърцето ти.

Сабрина се хвърли в обятията му и се закиска палаво.

— Ние никога с нашите доходи няма да можем да си позволим нещо като онова сладко, малко корабче, закотвено вън.

— Не смяташ ли, че трябва да помислим за женитбата ни? — Джефри лукаво се усмихна.

— Това предложение ли е, мистър Джефри Харпър?

— Не, напротив. Не. Аз съм модерен мъж. Чакам жената, сама да събере кураж да ми направи предложение.

Сабрина вирна глава и го погледна в лицето.

— Е, и какво? Ще се осмелиш ли?

— Искаш да ти падна в ръчичките?

— Да, в ръцете ми скъпа. Завинаги. — Той се наведе напред и докосна с устните си нейните. — Целувката му беше така сладка и нежна, така изпълнена с искрена любов и желание, че всичките съмнения на Сабрина изчезнаха.

— Ожени се за мен, Джефри — прошепна тя почти без дъх.

— Да не би да го казваш, за да ме вкараш по-лесно в леглото си?

Тя се усмихна.

— Не че имам нещо против. Но говоря сериозно. Моля те, Джефри, отговори ми.

В очите й проблеснаха сълзи.

Той я притегли към себе си и я погали по главата.

— А ти искаш ли да се омъжиш за мен? — прошепна той.

— Аз те обичам, Джефри! Обичам те, толкова много!

— Е?

— Да. Да, аз искам да се омъжа за тебе.

Гореща, страстна целувка потвърди тяхното взаимно съгласие. Като две сенки те изкачиха стълбата, влязоха в спалнята и се потопиха в собствения си тайнствен свят на любовта и страстта.

* * *

Посред нощ Сабрина се събуди. Тя погледна към Джефри, който също я наблюдаваше засмян.

— Ще направим ли една разходка под лунните лъчи? — попита я той тихо.

— Защо не?

На жълтата лунна светлина плажът изглеждаше чужд и неземен. Дюните хвърляха призрачни черни сенки, а белият пясък блещукаше и сияеше, като че ли някой беше разпръснал сребърен прах. Хванати за ръце, Сабрина и Джефри се разхождаха в светлата нощ. Те си говореха за своите надежди, мечти и копнежи. Сенките им се сляха в тъмен овал, когато се спряха и силно притиснати един в друг, наблюдаваха спокойното море.

— С помощта на компютър можеш да преустроиш работата във фирмата — предложи Джефри. — Така ще успяваш с поръчките. Ще програмираш имената на служителите си, на постоянните адреси за снабдяване и на най-кратките маршрути. Към бързите поръчки ще включиш и допълнителни дати. Компютърът ще избере най-подходящия маршрут и ще посочи куриера, който ще изпълни поръчката. Без никакъв проблем може да се измисли и програма, която ще открива нови възможности. — Джефри говореше с истинско въодушевление.

Сабрина го наблюдаваше скептично.

— Но това ми се струва доста сложно — възрази тя плахо.

Той се засмя.

— Нито едно дете няма да се побои да работи с компютъра. Само нашето поколение го смята за нещо трудно. Ние нямаме доверие на машините, въпреки че трябва да ги използваме без предубеждение и да ги поставим в наша служба. При правилна употреба те работят за наше добро, а не в наша вреда.

— Сигурно имаш право. — Сабрина въздъхна. — Когато става въпрос за техника аз съм пас. Страхувам се, че няма да мога да се справя.

— Ще видиш, че всъщност е много лесно. Ще са ти необходими един-два месеца, за да се научиш и след това всичко ще тръгне от само себе си. — Джефри я хвана през талията. — Така ще си спестяваш време. Време за тебе, за мене, за нас…

Смеейки се те се прегърнаха и целунаха.

Продължавайки да се разхождат така прегърнати — двамата обсъждаха дейностите, които Сабрина трябваше да предприеме, за да осъществи този план. Когато почти се бе съмнало и вече се бяха показали първите лъчи на изгряващото слънце, Сабрина се беше запалила по идеята на Джефри.

Тя и той седяха на една висока дюна и мълчаливо наблюдаваха изгрева на слънцето. Постепенно червеният диск изплува от морето, заля с искрящата си светлина небето и морето и най-накрая се издигна като огнена топка над хоризонта.

— Чрез тебе животът ми се промени — прошепна Сабрина замислено и облегна глава си на рамото на Джефри.

— Скъпа. Обичам те! — Той докосна с устни тила й.

Бавно станаха.

— Но… — Сабрина сбърчи чело… — Така убедително и примамливо звучат предложенията ти, но какво ще ми струват тези малки преобразувания — попита тя загрижено.

След кратко обмисляне Джефри каза една сума. Сабрина ококори очи.

— Мисля, че няма да мога да намеря толкова пари — каза тя колебливо.

Той сви рамене.

— Аз мога да ти помогна — подхвърли й привидно нехайно.

— О не, мистър Харпър! Така не сме се договаряли. Работите си ще уреждам без твоя помощ. „Куриерска служба — Кулен“ от край време си е мой собствен бизнес и тези промени аз ще осъществя или със собствени сили, или въобще няма да се захващам с тях. Идеята ти е великолепна, Джефри, но това, което ми трябва…

— Отхвърляш всякаква помощ? Дори от бъдещия си съпруг?

Сабрина го погледна в лицето.

— Да — отвърна тя скромно. — Но спокойно, още не всичко е загубено. Джак е моят финансов съветник. Може би той ще намери начин да осигури пари, изгоден кредит или пък участие… — Тя се усмихваше уверено. — Още е рано да погребваме хубавите си планове.

— Защо не искаш да приемеш помощта ми? Нали съвсем скоро ще бъдеш моя жена?

— Ах, Джефри! Този път ти си този с остарелите възгледи. Не разбираш ли, аз искам да запазя независимостта си, даже и когато се омъжа за тебе. Или искаш винаги да изпитвам чувството, че съм ти длъжник.

Той я прегърна силно.

— Не — прошепна й. — Не, ти не трябва да се чувстваш като моя длъжница. Не искам да съм ти опекун. Върви по пътя, който ти смяташ за правилен. Да се доверим на нашата любов. Нека тя ни ръководи.

— А няма ли да те притеснява фактът, че жена ти работи? — пошегува се Сабрина.

— А на теб няма ли да ти пречи, че мъжът ти също печели? — Джефри се засмя и тя се съгласи с него.

Приготвиха си закуска от плодове и орехи с кисело мляко. По-късно поставиха шезлонгите си плътно един до друг и всеки се задълбочи в книгата си.

Към девет часа Сабрина се надигна. Усмихната, тя погледна към Джефри, който спокойно си дремеше. След това тихо се промъкна по скърцащите дървени стъпала в къщата. Отиде до телефона и набра номера на Джак. До последната подробност тя го осведоми за идеите на Джефри и го помоли да помисли за подходящи възможности за финансиране.

— И все пак, значи той дойде — отбеляза сухо Джак.

— И още как.

Джак почти се задави от смях.

— Шейла ще се зарадва, когато й разкажа тези вълнуващи новини. Впрочем, защо все пак не се появи през уикенда?

— О, това е една объркана история. — Тя му заразказва за Кевин и за неговото фалшиво обвинение. — Аз и Джефри смятаме, че той преследва някаква определена цел. Но това не трябва да ни безпокои. Темата „Кевин“ е приключена.

— Радвам се, че си щастлива, Сабрина. Както изглежда, ще трябва да променя мнението си. Изглежда твоя Джефри е благоразумен мъж.

— Да, такъв е Джак. Съвсем си прав. Имам на Джефри безгранично доверие — призна си смело Сабрина.

— Слушай, слушай… — Той се консултира с някого от службата си. — Това се посрещна добре — продължи Джак отново разговора. — Поставих книжата ти пред себе си. Момент, да им хвърля един поглед.

Сабрина замълча и търпеливо зачака.

— Не знам дали е правилно… — поде Джак. Той млъкна и до ушите й достигаше само тихото шумолене на хартия.

— Съжалявам. — Съжаление се четеше и в гласа му. — Но едно внедряване на компютърна система би било възможно само с много голям заем. А лихвените проценти в момента не са много изгодни. Ще се обременим твърде много.

Сабрина мълчеше разочаровано.

— Жалко — каза тя тихо накрая. — Но може би някога по-късно ще ни се отдаде…

— Чакай. Всъщност, идеите на Джефри са убедителни, така че не можем да ги отминем без внимание. Твоята работа наистина е такава, че дава възможност за внедряване на компютър. Слушай, Сабрина. Дай ми малко време. Ще си понапрегна малко главата и ще се осведомя за някои работи. Ще ти се обадя, когато ми хрумне нещо.

— Благодаря, Джак. — В Сабрина се породи нова надежда. — Нямаш представа, колко много се запалих по този проект.

— О, напротив, мога да си представя, какви мисли се въртят в главата ти. Чрез внедряването на компютъра ще ти се предоставят много нови възможности, които ти ще можеш да използваш за служебни и за лични цели. Остави ме да го направя. Ще се чуем отново.

Когато Сабрина се върна на терасата, Джефри отвори лениво очи. Мълчаливо той протегна ръце. Тя се притисна към гърдите му и чу как сърцето му бие спокойно и равномерно. Сабрина лежеше неподвижно. Струваше й се, като че ли веднъж вече беше преживяла всичко това — това огромно щастие, това разбирателство без думи, това усещане на новороденост и съпричастност. Нейните блянове за любов бяха станали действителност и това тя осъзна внезапно и почти болезнено.

Вдигна глава и срещна нежния поглед на Джефри. Той се наведе и се целунаха.

Малко по-късно Сабрина му предаваше разговора си с Джак. Колкото по-дълго му разказваше, толкова лицето на Джефри се разведряваше все повече и повече.

— Да — каза той накрая иронично.

Леко объркана тя се запъна.

— Какво има? — попита тя. — Защо се хилиш така лукаво?

Джефри я прегърна през раменете.

— Мисля, че щом твоят Джак е взел нещата в свои ръце, всичко ще бъде наред. Изглежда ми много благоразумен мъж.

— Същото каза и той за тебе.

— Това само потвърждава моето добро впечатление. — Джефри се засмя. — Мислила ли си вече, какво ще правиш през допълнителното свободно време, когато фирмата ще се ръководи от компютъра.

Сабрина сви рамене.

— Нима не е твърде рано за това? — Тя го погледна.

Той отбягна погледа й.

— Искаш ли да имаме деца, Сабрина? — попита я той плахо.

Тя се изчерви.

— Джефри… мисля, че ще е чудесно…

Прегърнаха се мълчаливо. Когато телефонът иззвъня Сабрина неохотно се отдръпна от Джефри. След малко тя се върна.

— Имаш ли нещо против да поканим на вечеря Шейла и Джак?

Той се засмя.

— Защо да имам? Твоите гости са и за мен добре дошли.

— Джак вече е измътил нещо и иска да го обсъдим. А Шейла… — Сабрина се усмихна.

— Шейла иска да ме разгледа — добави Джефри и също се ухили.

— Правилно си разбрал. И това не те притеснява? Честно?

Той я хвана за китките и кротко я притегли към себе си.

— Една целувка ще разсее и последните ми колебания. — И я целуна страстно.

* * *

Следобедът те предприеха пътуване до града на гости у приятели на Джефри.

— Не можете да си представите, колко беше смешен всеки път, когато търсеше предлог да се скрие сред дюните — осведомил младата домакиня, смеейки се, докато Джефри и мъжът й разговаряха по служебни въпроси. — Още в самото начало бяхме озадачени от предпочитанията му към самотните нощни разходки… — Тя се усмихна на Сабрина. — Но сега, разбира се, всичко ми е ясно. Трябва да се чувствате поласкана, мис Кулен. Джефри мислеше за вас ден и нощ. Духом той въобще не присъстваше тук и така постави на изпитание търпението на приятелите и колегите си. — Въздъхна. — С него нищо не можеше да се предприеме. Изнерви всички ни страшно. Много се радвам, че накрая се събрахте.

Разговаряха още доста време, след това Сабрина пожела да си тръгнат.

— Трябва да пазаруваме за вечеря — припомни тя на Джефри.

Бавно се разхождаха из магазините за специалитети, които се намираха по сенчестата главна улица. Сабрина трябваше да внимава и да крие от Джефри предпочитанията си, защото щом погледнеше към някоя разкошна торта на витрината или похвалеше прекрасен деликатес, Джефри вече ги бе купил. Беше достатъчен само един поглед на Сабрина към таблата с прясна сьомга и Джефри поръча да я претеглят. Най-накрая тя го отпрати от магазина, за да не може той още дълго и безпрепятствено да купува онова, което според него тя желаеше.

Когато бръкна в пазарската си кошница, и извади портмонето си, касиерката й подаде рестото от стоте долара.

— Но…

Касиерката кимна с глава към витрината, през чийто прозорец се виждаше как Джефри се разхожда нагоре-надолу по тротоара.

— Мистър Харпър беше така любезен и ми плати, преди да излезе от магазина.

Сабрина напъха набързо продуктите в две големи торби и напусна магазина. Силно изчервена тя се спусна към Джефри.

— Не може така, Джефри Харпър! — извика тя. — Ако искаш да не си разваляме отношенията, за в бъдеще ще трябва да се откажеш от тези игрички. Покупките си ще плащам от собствения си джоб.

Съвсем спокойно той взе двете торби от ръцете й, внимателно ги постави на земята, прегърна я и страстно я целуна.

— Извинявай — каза й тихо и я притисна към себе си. — За мен е голямо удоволствие да направя нещо за тебе.

Обратният път към вилата им се стори кратък, много кратък. Те имаха да си казват толкова много неща, че времето им не стигна. Сабрина разказваше на Джефри за многото глупави ситуации, в които тя и Шейла винаги попадаха заради своята доверчивост и лекомислие.

— О! — извика Джефри театрално. — Поне от мен няма за какво да се страхуваш!

— От теб ли? — Сабрина подтичваше, за да може да върви в крак с него. — Не съм много сигурна? Кой ще ми гарантира, че нищо не се случи — с един четиридесетгодишен мъж, който като хлапак се вмъква в гардероба с намерението да прелъстява, жени?!

— Не жени, а своята жена — поправи я ухилен Джефри. — Освен това, мисля, че този безумно смел подвиг не е необходимо да се повтаря. Освен ако… — Той намигна съзаклятнически на Сабрина. — Освен ако дамата има това особено желание.

— Не. — Сабрина също се смееше. — Не, Джефри, аз не искам само да те чувствам, искам и да те виждам. На дневна слънчева светлина, на бялата лунна светлина, на меката светлина от лампата, на трепкащата светлина на свещта… никога няма да се наситя да те гледам.

— Сабрина. — Той се спря, прегърна я здраво през раменете и сърдечно я целуна.

 

 

При подготовката на вечерята Джефри упорстваше да приготви по своя собствена рецепта един доматен сос. Той задуши лук и ситно нарязана скилидка чесън в зехтин и прибави зелени маслини. След това наряза доматите на тънки резенчета, нареди ги в тенджерата и остави сместа да ври на умерен огън. След малко сложи и една лъжичка каперси, разбърка още веднъж бавно и сложи капака.

— Ecco!^[1] — каза той и се обърна към Сабрина.

— Искаш да кажеш voila^[2]! — Тя го целуна по върха на носа.

— Не, сеньора. — С двете си ръце Джефри засука невидимите си мустаци. — voila се казва във френската кухня, а ecco в италианската.

— Окей синьор. Ecco! — Те се прегърнаха и буйно се разсмяха.

След това се изкачиха по стълбите в банята, за да се изкъпят и преоблекат. Джефри не пропусна възможността да я подсуши. С бавни и нежни движения той съвсем леко изтриваше бузите й, брадичката, врата. Избърса раменете и гърба й, а след това се посвети на гърдите й.

Сабрина почувства, че коленете й омекват. Легна в леглото с въздишка. Джефри я последва. Целувките му ставаха все по-силни и страстни. Прегърнати те се пъхнаха под хладния колосан чаршаф.

— Джефри — изстена Сабрина. — Ела!

— Обичам те… — Той нежно проникна в нея. — През целия си живот съм мечтал за жена като тебе. Надявах се и търпеливо чаках. И ето, най-сетне ти си при мен. Най-сетне те намерих. Искам да те задържа, Сабрина, искам да те обичам. Завинаги… вечно… — Гласът му премина в стенание.